в-к Капитал - бр. 24
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231794
Над 500 хил. души, които се осигуряват във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в България, и още над 2 млн., осигурени в универсални пенсионни фондове, са изправени пред проблем, който трябва да бъде решен законодателно до присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Той засяга българи, които работят (или смятат да работят) в други страни членки на ЕС, но възнамеряват да се върнат в България, и граждани на ЕС, които смятат да работят в България и да се осигуряват в български доброволен пенсионен фонд. Затруднението е свързано с гарантирането на пенсионноосигурителните права на лицата при тяхното движение в рамките на ЕС, без това да ги натоварва с допълнителни разходи. Ако заето или самонаето лице, което се осигурява във фонд за допълнително задължително и доброволно пенсионно осигуряване, след присъединяването на България към ЕС се премести да работи в друга страна, членка на ЕС, възниква въпросът как това лице ще се ползва от правото си на допълнителна пенсия, когато вноските в пенсионния фонд в България се прекратяват и започват да се правят вноски в друг пенсионен фонд. Сега тези проблеми не са уредени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Единственият вариант е лицето да изтегли пари, натрупани по индивидуалната му партида, и да ги внесе в пенсионен фонд в страната, в която ще работи и ще се осигурява. Но така то ще загуби данъчната преференция върху частта от доходите си, която е заделил за вноски в доброволен пенсионен фонд и ще трябва да плати данък от 16%. Според европейското законодателство (директива на ЕС №49 от 1998 г.) понасянето на подобни загуби възпрепятства свободното движение на хора, което е основен принцип в общността. Затова директивата задължава всички страни членки да приемат такова социалноосигурително законодателство, което да премахне пречките при ползването на допълнителни пенсионни схеми. Това ще рече, че трябва да се създадат възможности за прехвърляне на парите по партидите на осигурените от един пенсионен фонд в друг, разположен в друга страна членка, без това да ощетява лицата. Принципът, заложен в директивата, е, че „плащанията на всички обезщетения, извършвани по схеми за допълнително пенсионно осигуряване в други държави членки, се освобождават от такси и разноски по преводите, които биха могли да бъдат начислени“. Разпоредбите на директивата трябва да намерят място и в българския КСО. По информация на Комисията за финансов надзор (КФН) е сформирана междуведомствена група, която да изготви предложения за хармонизиране на българското и европейското осигурително законодателство. В нея участват и пенсионните дружества чрез тяхната асоциация. Нейният председател Никола Абаджиев не очаква сериозни пречки пред възможността за прехвърляне на средства от партидите. Затруднения биха могли да възникнат поради различия в пенсионните системи на България и ЕС, но те са преодолими. Например в ЕС като втори стълб действат професионални пенсионни схеми, които се различават от професионалните пенсионни фондове в България по това, че ги учредява определен работодател и в тях осигурява служителите си. Универсални и професионални фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване от типа на съществуващите сега в България не функционират в ЕС. Работната група трябва да намери вариант за прехвърляне на средства между тези различни типове пенсионни схеми. Не е определен срок, в който разпоредбите на директивата трябва да бъдат отразени в българското законодателство, но към момента на присъединяването на страната към общността промените следва да са приети. Според Ружа Иванова, заместник-председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, ако към датата на присъединяването необходимите законодателни промени не бъдат приети и български граждани претърпят загуби, те ще могат да водят дело срещу държавата пред български съд за претърпени вреди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар