Димана Ранкова: Наказанията не са инцидентни

Заместник-председателят на Комисията по финансов надзор пред "Капитал"

Капитал - бр. 39 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=284768


КФН равнопос­тавено ли третира всички играчи на пазара?
Вероятно този въпрос е провокиран от акта, който съставихме на JK за манипулативното съобщение във форума на Investor.bg. Бих искала да подчертая, че предприетите действия по случая, не са инцидентни, а част от обичайната контролна дейност на комисията, която включва регулярни проверки на всички контролирани лица по повод отчети на публични дружества (дали се предават в срок и за непълноти в съдържанието им) и текущото разкриване на съществена информация, а също така и за спазване на изискванията за добросъвестна търговия. Investor.bg е част от текущия ни мониторинг, тъй като там се пише основно за ценни книжа. Във форума често се появява информация, която е полезна за нас и общо за пазара. В случая с JK обаче съзнателно беше публикувано заблуждаващо съобщение във формат, характерен за сайта на Българската фондова борса (БФБ), за дивидента на "Стара планина холдинг", като разликата с реално гласувания дивидент беше многократна. Установихме страните по сделките (общо около 25 души), сключени в периода от появата до изтриването на съобщението, и половината от тях потвърдиха, че са се повлияли от него. Изискахме и от Investor.bg да разкрие откъде е пуснато съобщението, а впоследствие и самото лице си призна.Потърпевшите са загубили сумарно 2-3 хил. лв. Съответства ли санкцията от 20 хил. лв. на тежестта на нарушението.Санкциите са строги, тъй като подобни действия могат да окажат неблагоприятно въздействие на пазара. Може да се прецени, че случаят е маловажен, като се отчитат всички утежняващи и смекчаващи вината обстоятелства, подбудите, настъпилите вреди. Но ако се издаде наказателно постановление, глобата не може да е под 20 хил. лв., колкото е минималната в закона. Преди време беше публикувано сгрешено съобщение за дивидента на БТК. Но от дружеството веднага предложиха компенсация на страните по сделките, което е добър сигнал за отношението на ръководството към инвестиционната общност. Засега в случая с JK нямаме информация за подобно намерение от страна на нарушителя.

Публичните компании спазват ли изискванията за разкриване на информация?
Срещат се често повтарящи се нарушения, но е видима тенденцията към подобряване на корпоративното управление и разкриването на периодичната и текуща информация. В случай че установим непълноти в отчетите, отправяме до дружеството конкретни предписания. Обикновено им даваме една-две седмици да се съобразят с тях. Повечето дружества изпращат коригирани отчети, които ние публикуваме в публичния си регистър. Затова БФБ първоначално огласява предадените й отчети, а след нашата проверка в регистъра на КФН се съдържат коригираните отчети. Има постоянни нарушители, които не се съобразяват с предписанията ни и тогава се стига до прилагане на принудителни административни мерки и издаване на наказателни постановления. Един от примерите е "Кремиковци", който въпреки смяната на собствеността през миналата година не подобри отчетността си. Наскоро открихме 109 производства по повод непълноти в годишните отчети за 2005 г., като 96 дружества се съобразиха със забележките ни и изпратиха пълни и коригирани отчети при нас и на БФБ.

Въпреки това отчетите на повечето дружес­тва, включително големи и ликвидно търгувани, все още не са в пълния си вид нито на страницата на БФБ, нито на страницата на КФН. Кой е отговорен затова, че отчетите не се разпространяват по достъпен начин?
Това ме учудва. Когато дружествата предадат при нас първоначалните отчети или впоследствие с коригирани данни, са длъжни да ги предоставят и на борсата. Предполагам, че най-малкото там ги има на хартиен носител. Не е за пренебрегване фактът, че дружествата по принцип трябва да предадат отчетите си и на магнитен носител, за да се улесни достъпът на публиката до тях. Но често срещат трудности и не са единични случаите, когато предават отчети, различни по съдържание в хартиения и в магнитния носител. Предполагам, затова борсата качва на сайта си непълни отчети. Системата "Екстри", разработена между нас, БФБ и Централния депозитар, би трябвало да реши този проблем. Когато дружествата предоставят информация в една от институциите, тя автоматично ще постъпва и в останалите две.

А случвало ли се е борсата да носи вина затова, че някаква информация не е оповестена?
Случвало се е представители на публични дружества, които сме поканили да обяснят защо не са предали отчета си пред БФБ, да представят доказателства, че са изпълнили задължението си. В такъв случай не съставяме акт за нарушение. Винаги, когато сме имали такива случаи, сме отправяли препоръки към борсата, с които тя се е съобразявала. Случаите са единични. По закон БФБ трябва да публикува важната информация преди търговската сесия или в извънреден бюлетин, когато такава постъпва по време на сесията. Важно е да не се "задържа" пазарна информация, както и същата да е пълна, точна и качествена. Със сигурност има какво да се подобри по отношение на достъпността на информацията и всички институции на пазара сме длъжни да работим в тази насока.

Има ли в България пазарни манипулации?
Има. Съставили сме над 20 акта на инвестиционни посредници (някои от тях загубиха лицензите си), на физически лица и на публични дружества. Не са единични случаите, когато те се потвърждават от съда. Това обаче са случаи отпреди няколко години, тъй като съдебните процедури отнемат много време. При необичайна промяна в цените или обемите на търговия с дадени ценни книжа проверяваме каква е наличната публична информация за дружеството и дали тя може да породи такава промяна. След това през Централния депозитар изискваме информация за страните по сделките и търсим връзките между тях. Манипулациите се доказват трудно с преки доказателства, тъй като това не са сделки и действия, които се документират, а връзките между лицата никога не са директни. Наскоро наши служители бяха на проверка в инвестиционни посредници, проверявани преди това от БФБ. Установени са нарушения и вече има издадени актове, но проверките още не са приключени и поради това ще се въздържа да коментирам резултатите. Не защото не желаем да разкриваме информация, а за да не осуетим приключването на проверките и връчването на актове за нарушения. Изкуственото повишаване на цени в края на месеца с цел преоценка на портфейли е нещо, което също се случва на пазара, и е част от проверките на КФН. В момента текат няколко проверки, провокирани от отчетени от нас необичайни промени в обемите и цените на търгувани дружества. Има съставени още 7-8 акта, които ще обявим в момента, в който бъдат връчени на нарушителите.

Какво ще се промени в политиката на надзора оттук нататък?
Няма да правим компромиси по отношение на нарушителите. Може да се промени информационната ни политика за проверки, констатации и санкции. Така ще се преодолее усещането за инцидентност в действията на КФН. Досега практиката ни е да оповестяваме принудителните административни мерки в момента, в който бъдат наложени, т.е. ако съответните лица не са се съобразили преди това с нашите препоръки. Глобите и имуществените санкции досега оповестявахме след тяхното влизане в сила, т.е. когато приключи съдебното обжалване пред две инстанции, което наистина отнема много време. Възможно е съдът да прецени, че не е извършено нарушение и съответно да бъдем обвинени от засегнатата страна за уронване на репутацията, а по Закона за КФН ние сме длъжни да пазим престижа и доброто име на поднадзорните лица. Все пак сме склонни да преосмислим бъдещата политика и да потърсим трудния баланс между нуждата от информация и потенциалните обвинения към нас.

профил
Димана Ранкова ръководи управление "Надзор на инвестиционната дейност" в Комисията за финансов надзор от март 2003 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1996 - 2001 г. работи в тогавашната Държавна комисия по ценните книжа (ДКЦК) първо като главен експерт в правния отдел, а впоследствие като началник на отдел "Нормативна уредба". През 2001 - 2003 г. е член на ДКЦК.

Какво трябва да съдържа годишният отчет
Според Закона за ценните книжа и Наредбата за проспектите
- Годишен финансов отчет
- баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и други елементи
- Доклад на независимия одитор
- Отчет за управлението
- Актуализиран регистрационен документ
- Програма за прилагане на стандартите за корпоративно управление


Обвити в мъгла
Седмица след като Комисията за финансов надзор (КФН) разкри и наказа първия онлайн манипулатор на ценни книжа, от регулаторния орган обявиха още нарушения. Регулаторите са констатирали непълноти във финансовите отчети за 2005 г. на 109 публични дружества (от общо около 360). Близо 100 са неизрядните отчети за първото и второ тримесечие на 2006 г. Част от компаниите пък изобщо не са предали отчети. КФН обяви, че почти всички дружества са се съобразили с предписанията й и са предали пълни отчети. Въпреки това липсващите парчета все още ги няма на сайтовете на Българската фондова борса (БФБ) и КФН.
Това не е нещо ново. В продължение на години важни елементи от отчетите на редица публични дружества не се появяват, в това число големи и ликвидно търгувани, а дори и такива, които са били номинирани или са печелили награди за най-добро корпоративно управление, като "Албена", "Софарма" и др. Липсват регистрационни документи, отчети за управлението, обяснителни бележки и др. За немалко компании финансовата информация онлайн се изчерпва с екселския файл със счетоводния отчет. Информацията в тези документи, макар и пестелива понякога, все пак е от полза за инвеститорите. Човек едва ли би разбрал, че голяма част от вземанията на "Златни пясъци" са под въпрос и че част от недвижимите имоти на компанията не са оценени коректно в счетоводния баланс, ако не прочете мнението на одиторите за финансовия отчет за 2005 г. "Златни пясъци" обаче е сред малкото публични дружества в България, които са публикували одиторския доклад за отчета за 2005 г. Обяснението - ЗППЦК не задължава дружествата да изпращат отчетите си в електронен вид и често много от тях предават определени елементи само на хартия. "Ние качваме на сайта всички документи, които са ни предадени в електронен вид", казва Радослав Желязов, директор "Регистрация и членство" в БФБ. "Предали сме всичко необходимо на хартиен носител. Нямаме задължение да ги изпращаме и на магнитен", коментира Георги Пенев, главен юрист на "КРЗ Одесос", едно от стабилно поскъпналите и ликвидни дружества през последните години. "Борсата е създала добра организация за разкриване на информация. Но не можем да осъществяваме контрол върху съдържанието на отчетите", казва Радослав Желязов. Всички документи са налични на хартиен носител и всеки, който желае, може да се запознае с тях, но почти никой не го прави", допълва Радослав Желязов.
Изпращането на отчети в електронен вид е нещо, което изисква минимум усилия, но улеснява много инвеститорите. И е сигнал за отношението на мениджмънта към миноритарните акционери.