Управлението на валутните резерви: Най-важна е сигурността, следват ликвидността и доходността

Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, пред „Капитал“
Капитал - бр. 38 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232997


Интервюто взеха: Анелия АНТОНОВА, Христо ШЕМТОВ

„Няма друга институция или компания в страната, която да управлява толкова голям финансов ресурс, какъвто управлява Българската народна банка“, казва Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, коeто пряко е натоварено с управлението на валутните резерви на страната. По последни данни валутните резерви са малко над 14 млрд. лв. От тях 2.2 млрд. лв. са под формата на налични парични средства в чужда валута. Монетарното злато и другите инструменти в злато са на обща стойност 935 млн. лв. Търгуемите чуждестранни ценни книжа достигат общо 10.7 млрд. лв. Първа цел при управлението на валутните резерви е да спазваме ограниченията на закона и да съдействаме да се обменя без отказ евро за лев и обратно, което е изискването за ликвидност, обяснява подуправителят Цветан Манчев. Той посочва, че ако трябва да се подредят

Приоритетите
които БНБ следва при управлението на валутните резерви, на първо място е сигурността, след това ликвидността и едва накрая доходността. Като се има предвид международната практика, а и заради увеличаването на колебанията на международните пазари управителният съвет (УС) на централната банка упражнява контрол върху намеренията по управлението на резервите и резултатите. С решение на УС на БНБ веднъж годишно се определя най-важният показател при определяне на политиката за управление на резервите - склонността към риск (risk tolerance). „В момента той е близко до възможно най-ниският теоретично за притежавания от нас портфейл“, посочва Манчев. Въз основа на определения рисков толеранс се разработват от три до шест моделни портфейла за това как да бъдат инвестирани валутните резерви за определен период от време. При изготвянето им се отчита ситуацията на пазара и инвестиционните ограничения, залегнали в правилата на БНБ. Проследява се каква срочност на портфейла се получава при различните варианти и каква очаквана доходност се очертава и след това вариантите се внасят за обсъждане в Инвестиционния комитет (включва единайсет членове, в това число ръководителите от звеното за управление и контрол на рисковете, началника на отдела, който следи развитието на външните пазари, началника на портфолио мениджърите и др.). Инвестиционният комитет излиза с предложение до подуправителя кой моделен портфейл да се следва през съответния период. Най-често един моделен портфейл се следва в рамките на три месеца. Той определя каква част от резервите да се поддържат като налични парични средства, каква част да са в злато, депозити и различни видове ценни книжа. „По отношение на златото по принцип имаме политика да не увеличаваме физически размера му, защото такива са тенденциите на международните пазари и практиката на повечето банки от Европейската система на централните банки, а цената му е много колеблива“, обяснява подуправителят на БНБ. Основната част от портфейла е в ликвидни ценни книжа. Най-често те са със срок на падеж до една година, за да се изпълнят изискванията за ликвидност. С цел ограничаване на валутния риск предвид външната позиция на страната огромната част са в евро, а като вид инструменти резервите се инвестират в емисии облигации, емитирани от правителства, централни банки или държавно гарантирани институции. Моделният портфейл (бенчмарк), който се избира за определен период от време, е оптимален при спазване на ограниченията, т.е. с него се залага най-високата очаквана доходност при спазване на заложените ограничения. Няколко са основните механизми, чрез които се ограничават

Рисковете
от субективни решения и загуби при управлението, обяснява Цветан Манчев. Директорът на „Анализ и контрол на риска“ се назначава от УС на БНБ по негово предложение, но не лично от него. Освен това са обособени два екипа по управление на резервите, които се конкурират помежду си. БНБ ползва услугите и на двама външни мениджъри, които управляват активи на централни банки. „Те са международни финансови институции. Възложили сме им малка част от портфейлите, обикновено до 10%. Правим го по няколко причини - за да видим как управляват ресурса, дали правят нещо по-различно от нас при същите условия, при които работим и ние, дали мислят по различен начин. Освен това те ни оказват методическа помощ и ни помагат да ограничаваме рисковете. Сравняваме резултатите от работата на нашите мениджъри на портфейли с техните резултати, за да преценяваме дали са нужни някакви подобрения в екипа ни“, обяснява Манчев. Той уточнява, че БНБ няма практика да публикува имената на външните си мениджъри. Но допълва, че те работят при приблизително същите инвестиционни ограничения като тези за портфейлите, управлявани от БНБ. Друго ключово правило за ограничаване на рисковете при управлението на резервите е условието, че бенчмаркът може да се надхвърли (да се бие, както се изразяват на професионален жаргон дилърите) само в определени граници, които са зададени предварително. Така релативният риск (спрямо бенчмарка) е сведен до предварително определена сума в рамките на една година, която може да се загуби при неблагоприятно развитие на финансовите пазари, преди банката да каже стоп на операциите. Така дилърите се ограничават да работят активно, но в приемливи граници, без да увеличават риска извън нивата, които УС на БНБ е определил като приемливи и възможни. При определянето на тази своеобразна спирачка на загубите (stop loss) се спазва златното правило, към което се придържат и повечето централни банки, че минимум 90% от очакваната доходност на портфейла трябва да се гарантира с бенчмарка. Максимум с 10% може да се спекулира, посочва Цветан Манчев. Така се гарантира, че поне 90% от очакваната доходност може да се реализира. Например ако очакваната доходност е 4%, само 0.4% могат да се прибавят или загубят, т.е. в най-лошия случай очакваната доходност ще е 3.6%. Когато пазарите са колебливи, това ограничение се вдига до 99%. При вземането на

Инвестиционните решения
се стъпва върху информация от различни източници - анализаторските звена на БНБ, международната финансова преса, контрагенти, независими анализатори, отчети на международни институции, Европейската централна банка, слуховете сред участниците на финансовите пазари и др. „Имаме инвестиционен портфейл, който съдържа множество инструменти, въпреки че на пръв поглед ограниченията, които трябва да спазваме, не го предполагат“, обяснява подуправителят. В рамките на тези ограничения средствата от резерва се инвестират в най-ликвидни инструменти като депозити в търговски банки с висок рейтинг, в ценни книжа, емитирани от държави и държавно гарантирани институции. Най-често инструментите, в които се инвестира, са краткосрочни, със срок до падежа под една година. Одобрен е списък с около 30 чуждестранни търговски банки, с които се работи по управлението на резервите. Институциите в него са с рейтинг минимум AA- според изискванията на закона. По различните видове инструменти обикновено се работи с 10-12 от тези 30 банки. Най-често с тях се оформят от 60% до 80% от сделките за съответния период. Съотношението европейски и американски банки е балансирано, защото са добри в различни видове операции. „През първото полугодие на тази година сме реализирали доходност от 1.8% на целия актив, който управляваме. За сравнение за същия период на 2004 г. реализираната доходност е била 1.3%, а за цялата 2004 г. е била 2.44%. Но трябва да се има предвид, че е некоректно да се правят автоматични сравнения, защото условията на финансовите пазари, а оттам и инвестиционните решения в един и друг период са различни“, посочва Манчев. Сега се работи със средна срочност (дюрация) на портфейла от около година и половина, защото се изисква поддържане на сравнително висока ликвидност при наличните законови ограничения и определената склонност към риск.