Инвестициите на пенсионните фондове: От регулация към (де)регулация

Капитал - бр. 41 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233297


Христо ШЕМТОВ

Разхлабване на инвестиционните ограничения и отпадане на задължителното инвестиране на част от активите на пенсионните фондове в държавни ценни книжа са част от подготвените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които засягат дейността на частните пенсионни фондове. Тези промени са отдавна чакани от бранша, но някои мениджъри на пенсионноосигурителни дружества не са очаровани от друга новост - облигациите (общински, ипотечни и корпоративни), в които парите на осигурените лица да могат да се инвестират, задължително да бъдат квалифицирани - с други думи, да имат най-малко инвестиционен кредитен рейтинг ВВВ- по скалата на S&P и Ваа3 по скалата на Moody's. Банкови депозити също ще могат да се правят само в банки с инвестиционен рейтинг. Проектът е приет от работна група, в която участват заинтересуваните институции и организации. Промените, засягащи частните пенсионни фондове, се базират на предложения на Комисията за финансов надзор (КФН). Очаква се проектът да се гледа в Министерския съвет. Ако бъде приет от правителството и парламента в сегашния вид, изискванията за квалифицираност ще влязат в сила към датата на присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). Пенсионноосигурителните дружества реагираха остро на това предложение на КФН. Според тях промените ще доведат до стесняване на
Възможностите за избор
Никоя българска компания, банка или община не може да има по-висок рейтинг от този на държавата, който е най-ниският инвестиционен. Според Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) само две от над 50 компании и общини, емитирали облигации, имат инвестиционен рейтинг. Същото се отнася и за банките - от 35 банки в страната само 14 имат присъден кредитен рейтинг. В становището на асоциацията се казва, че когато изискването за квалифицираност стане факт, „ще се наложи пенсионните фондове да закрият [да продадат - бел. ред.] почти целия си портфейл от местни корпоративни, ипотечни или общински облигации“. По данни на КФН към 31 юни 2005 г. той възлиза на повече от 18% от инвестициите на всички пенсионни фондове. Ако им се наложи да закрият и депозитите си в банки (21% от портфейла към шестмесечието), които нямат кредитен рейтинг, фондовете ще се изправят пред проблема къде да инвестират около 40% от портфейла. Може би поради острата реакция на бранша в последната редакция на проекта се предвижда изискванията за квалифицираност да се прилагат само за дълговите ценни книжа, придобити след датата на присъединяване на България към ЕС, и за банковите депозити, направени след тази дата. „По този начин няма да се стигне до принудителна продажба на ценни книжа и изтегляне на депозити“, отбелязва Бисер Петков, заместник-председател на КФН. Той коментира, че изискванията към инвестициите на пенсионните фондове трябва да са по-високи, отколкото при другите инвеститори. Тъй като при дълговите ценни книжа основният риск е кредитният, изискването за кредитен рейтинг цели повишаване на качеството и сигурността на инвестициите, а най-обективният измерител според него е кредитният рейтинг. Освен това, допълва Петков, в действащото пенсионно законодателство няма изискване към пенсионноосигурителните дружества да развиват собствени системи за оценка и анализ на кредитния риск, което е още една причина за въвеждане на кредитен рейтинг, изготвен от независими кредитни агенции. Бисер Петков отбелязва още, че за да няма сътресения, КФН ще даде възможност да се признава кредитният рейтинг, изготвен от местни рейтингови агенции. Те ще бъдат определени с наредба. Според Петков е нормално банките и емитентите да се сдобият с кредитен рейтинг до датата на присъединяване на страната към ЕС (вероятно януари 2007 г.). Мирослав Маринов, финансов директор на ПОК „Доверие“, отбелязва, че прилагането на изискването за квалифицираност за новопридобити книжа е частично решение на проблема. Наистина няма да се наложи ликвидиране на съществуващия портфейл от облигации и банкови депозити, но остават два проблема - с реинвестирането на инвестициите, чиито падежи ще настъпят след въвеждането на правилото, и първоначалното инвестиране на парите, които постоянно постъпват в пенсионните фондове. До края на 2006 г. се очаква те да се увеличат до 1.5 млрд. лв. (в момента 1 млрд.). Според Маринов, от една страна, изискването за квалифицираност ще ограничи малките компании и общини да емитират облигации, защото пенсионните фондове (които са основни поематели на тези емисии) няма да могат да инвестират в тях. От друга страна, продължава Маринов, при липса на инвестиционни възможности в България парите на пенсионните фондове ще се насочат извън страната - основно ЕС. Освен това Мирослав Маринов смята че преди да се въведе това изискване е много важно да бъдат приети ясни и стриктни правила за създаването и дейноста на рейтинговите агенции и методиките, по които ще се оценяват емитентите. Той се опасява, че ако това не се направи, може да се появят много агенции, които без да имат нужната компетентност, ще се конкурират ценово и ще са готови да дават „някакви“ рейтинги на емитенти и банки, които по този начин ще изпълнят законовото изискване без присъденият рейтинг да отговаря на действитевлноста .
Инвестиционните ограничения
се либерализират, но недостатъчно, според БАДДПО. Някои от горните граници за инвестиции по видове инструменти се покачват за задължителните пенсионни фондове, а за доброволните отпадат (виж таблицата). Проектът предвижда възможността пенсионноосигурителните дружества сами да определят в своите устави ограничения, към които ще се придържат, когато инвестират парите на доброволните пенсионни фондове в инструменти, за които не се предвижда лимит. Отпадат изискванията за минимален праг на инвестиции в държавни ценни книжа (50% от активите на задължителните пенсионни фондове и 30% за доброволните). Уеднаквява се третирането на инвестициите в български и чужди ценни книжа, като се допускат инвестиции в акции, които са включени в борсови индекси в страни - членки на ЕС, и други страни, посочени в наредба на КФН. Отделно като разрешени за инвестиране инструменти се въвеждат акции от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и акции/дялове от колективни инвестиционни схеми (инвестиционни дружества от отворен тип и договорни фондове). Задължителните пенсионни фондове ще могат да инвестират само в АДСИЦ-и за недвижими имоти, но не и в дружества за секюритизация на вземания. В такива ще могат да инвестират само доброволните пенсионни фондове. Бисер Петков отбелязва, че съображението на КФН е липсата на законово изискване вземанията, които секюритизират АДСИЦ от този вид, да са обезпечени. За доброволните фондове се допуска още да влагат до 5% от активите си в облигации на непублични дружества при частно пласиране, но при условие че е поет ангажимент в срок от шест месеца книжата да се регистрират за търговия на фондовата борса. От друга страна, ограниченията за концентрация се затягат. До 5% (вместо действащите 10%) от активите на пенсионен фонд ще могат да се инвестират в ценни книжа, издадени от един емитент, и до 5% ще могат да се депозират в една банка. Намерението за премахване на възможността за инвестиции в
Инвестиционни имоти
също не е по вкуса на пенсионните компании. Според Бисер Петков възможностите за инвестиции в недвижими имоти не се ограничават, защото пенсионните фондове ще могат да инвестират в АДСИЦ за недвижими имоти. „Инвестициите в АДСИЦ са много по-прозрачни, защото това са публични дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Освен това промените в цените на акциите им всеки ден намират отражение в стойностите на дяловете на пенсионните фондове“, казва Бисер Петков. Той добавя, че директното притежаване на недвижимите имоти натоварва пенсионноосигурителните дружества с допълнителни функции по тяхното администриране, които не са им присъщи. София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, е резервирана към подобни аргументи. „Нека в такъв случай бъде ограничена като възможност инвестицията, но не да се премахва напълно“, казва Христова. Тя признава, че е важно да се търси сигурност за парите в пенсионните фондове, но отбелязва, че се върви към свръхрегулиране, което ще е за сметка на доходността за осигурените лица. Мирослав Маринов обръща внимание, че при АДСИЦ за недвижими имоти текущият доход е под формата на дивидент, а повишаването на стойността на недвижимите имоти невинаги се отразява на цените на акциите. Освен това акциите на тези дружества се търгуват на фондовата борса и по тази причина имат склонността да се движат според общия тренд на пазара. Поради това забраната пенсионните фондове да инвестират директно в имоти ще намали способността им да диверсифицират портфейлите си, смята Маринов. Проектът за изменение на КСО предвижда и някои други по-високи изисквания към пенсионноосигурителните дружества. Те ще трябва да разкриват
Повече информация
за инвестициите си и задължително да ползват услугите на инвестиционен консултант. Два пъти в годината дружествата ще трябва да оповестяват в интернет от кои компании притежават ценни книжа. Според официалното становище на БАДДПО това е конфиденциална информация, чието оповестяване ще създаде условия за пазарни манипулации. Макар да не е твърдо против въвеждането на това задължение, София Христова смята, че публикуването на толкова подробна информация е излишно. Тя е неразбираема за осигурените лица с изключение на ограничен кръг хора, които имат малко или много професионални познания в сферата на инвестициите, смята Христова. Пенсионноосигурителните дружества се противопоставят и на изискването за задължително ползване на услугите на инвестиционен консултант. Според София Христова това не е нужно, защото функцията на пенсионноосигурителните дружества е именно да управляват активите на пенсионните фондове. Бисер Петков обаче отбелязва, че засега няма законови изисквания, които да гарантират капацитета на дружествата да изпълняват тази функция. Затова се въвежда изискването към лицата, които работят в дружествата на трудов договор и се занимават с управление на инвестициите на пенсионните фондове, да имат сертификат за извършване на дейност като инвестиционен консултант.

*Не са поместени таблиците към статията