понеделник, 23 юли 2007 г.

Отсяването на плявата

С нов правилник фондовата борса иска да пресече „данъчните счетоводни сделки“

Капитал - бр. 2 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234635


Христо ШЕМТОВ

Акционерите на „Варна плод“ вероятно няма да са много доволни, ако дружеството им бъде преместено на така наречения регистрационен сегмент на Българската фондова борса (БФБ). Това може и да се случи, ако такъв бъде въведен с подготвените промени в правилника на борсата, а акциите на дружеството не започнат да се търгуват по-активно, докато новите правила бъдат приети и влязат в сила. Към днешна дата оборотът с акциите на варненското дружество е малко под заложения в проекта минимум от 2 хил. евро средномесечен оборот за последните шест месеца. А според предвижданите промени на регистрационния сегмент ще изпаднат всички компании, които не отговарят на това ниво на ликвидност (за новите критерии виж таблицата). Ако критериите бъдат приложени днес, на регист­рационен пазар

Ще изпаднат около сто дружества
(според изчисления на експертите от БФБ) от общо около 350 публични компании. Те ще продължат да са публични и съответно за тях ще се отнасят всички изисквания на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) за разкриване на информация и други, но щe се търгуват като непублични - сделки с техните акции ще се сключват извънборсово (така наречения over the counter). Търговията с тях ще стане още по-трудна, защото никой няма да има възможност да въведе поръчка за покупка или продажба в търговската система. Ако някой все пак държи да си купи акции, ще може да го направи само ако инвестиционният му посредник намери човек, който притежава книжа и иска да ги продаде. Капиталовите печалби от търговия с тези акции няма да бъдат освободени от облагане (действащите данъчни закони определят като необлагаема печалбата от сделки с акции на публични дружества, извършени на регулиран пазар). Според авторите на промените изменения в данъчните закони не са нужни, защото в ЗППЦК ясно се казва, че регулирани пазари са само официален и неофициален сегмент, организирани от фондова борса. А регистрационният сегмент няма да се вписва в това определение.
За регистрационния пазар започна да се говори още през лятото на миналата година, но сега промените, изглежда, са близо до фазата на приемането им. Проектът за промени е готов и предстои да бъде съгласуван с членовете на борсата, след което ще бъде гласуван от съвета на директорите. Новият изпълнителен директор на БФБ Бистра Илкова каза, че се надява това да стане до началото на март. Ако бъде одобрен от Комисията за финансов надзор, новият правилник ще влезе в сила шест месеца след приемането му. С новите правила БФБ си поставя нелеката задача да приложи на практика пословицата, която гласи, че от всяко дърво свирка не става, но в по-осъвременен вариант - от всяка съвкупност от дружества борса не става. Пазарът страда от ниската ликвидност и от лошия си имидж, който се дължи на присъствието на над 350 компании (почти всички от тях станаха публични по задължение), повечето от които почти или изобщо не се търгуват. Друг мотив е избягването на така наречените счетоводни сделки с цел пране на пари и пестене от данъци. При тях се прехвърлят големи пакети акции от неликвидни дружества между свързани лица. Така на едното място се формира необлагаема печалба, а в другата компания - счетоводна загуба, която обаче не се признава за данъчни цели. Участници на пазара споделят, че подобни сделки не са рядкост, но тяхната лишеност от икономическа логика не е достатъчно доказателство за наличие на злоупотреба. Ако печалбите от сделки на регистрационен пазар се облагат, те няма да донесат желания данъчен ефект. Но ако някой търси подобен ефект, вероятно ще се опита да го постигне през месеците, преди промените да влязат в сила. Проектът за промени в правилника предвижда още намаляване на броя на сегментите на официалния пазар от три на два - пазар А и пазар В, а критериите за регистриране на емисии на тях се завишават (виж таблицата). Пак по изчисления на експертите от БФБ към днешна дата при така заложените критерии на пазар А биха се търгували две дружества, на пазар В - между 12 и 14, а на неофициален - около 140. Компаниите на официален пазар ще са задължени и да се придържат към кодекс за корпоративно управление, който борсата ще приеме. Новите критерии в по-голяма степен ще гарантират, че компаниите, които са листвани на официален пазар, наистина отговарят на високо ниво на ликвидност и стандарти за разкриване на информация и други, мотивират се от БФБ. Оттам заявиха още, че ще предупреждават отрано кои дружества ще бъдат премествани от един сегмент на друг или от неофициален на регистрационен пазар. А мениджърите на дружествата ще бъдат уведомявани какво могат да направят, за да предотвратят това. Дружествата, които искат да не изпаднат на регистрационен пазар (или да се търгуват на официален пазар), могат да ползват услугите на

Маркет мейкър
който постоянно да поддържа котировки купува и продава за акциите на съответното дружество и така да осигурява минимално необходимата ликвидност, отбелязва Иван Такев от БФБ. Такава възможност се предвижда в новите разпоредби. Правилата за маркет мейкъри в момента се подготвят като приложение към правилника на борсата и ще са готови до евентуалното влизане в сила на промените. Според някои инвестиционни посредници обаче системата с маркет мейкърите няма да работи заради ниската ликвидност. В проведената наскоро анкета сред инвестиционните посредници седем (от 27, които са я попълнили) са отговорили, че принципно биха станали маркет мейкъри. Любомир Бояджиев, изпълнителен директор на „Бенчмарк груп“, обаче смята, че е малко вероятно да има желаещи да бъдат маркет мейкъри на неликвидни дружества. Те ще трябва да купуват всички акции, които се предлагат на пазара, и рискуват да блокират ресурс в неатрактивни книжа, за които е много вероятно да си останат такива. Един посредник може да печели, ако е маркет мейкър на ликвидно дружество.
Доколко промените ще се окажат козметични, или наистина ще се отразят положително на пазара, предстои да се види. Симеон Петков, изпълнителен директор на „Еврофинанс“, ги определя като самоцелни. Макар да одобрява намаляването на броя на сегментите, той е на мнение, че това няма да доведе до някакви кой знае какви положителни ефекти за пазара - по-висока ликвидност и по-качествени търгувани компании. Той вижда положителен ефект единствено в ограничаването на възможностите за така наречените данъчни врътки с неликвидни акции. Това, което може да се каже с голяма доза сигурност обаче, е, че отпадането на данъчната преференция ще направи

Още по-неатрактивна търговията
с акциите, които ще изпаднат на регистрационен сегмент, и те трудно ще се върнат на неофициален пазар. Дребните акционери ще бъдат до известна степен ощетени, защото ще им е по-трудно да продават акциите си. Освен това инвеститори, които нямат за цел да правят данъчни врътки, ще бъдат лишени от данъчната преференция върху печалбите от сделки с лоши акции. Така, ако дребен акционер на „Варна плод“ си продаде акциите с печалба, след като компанията премине на регистрационния сегмент, той ще дължи данък върху тази печалба по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Според Любомир Бояджиев дребните акционери и сега са ощетени, щом акциите не се търгуват. Той смята, че проблемът при тези дружества е в техния мениджмънт, а не в сегмента, на който се търгуват. Бояджиев отбелязва още, че отделянето на неликвидните дружества е хубаво, но сред тях може да има и спящи компании, които дълго време може да не се забелязват от пазара, но в един момент да станат хит. Такива примери има много през последните година-две, отбелязва Бояджиев. Факт е, че между потенциалните изпадащи дружества например е споменатото „Варна плод“, което за деветмесечието на 2005 г. има печалба от над 15 лв. на акция. В момента в търговската система има въведени оферти продава и купува, макар и доста раздалечени. На регистрационен пазар биха изпаднали също дружества, които през последните две години са завършвали на печалба и са разпределяли дивиденти. Такива са например „Маталопак“, „Рекорд“, „Складова техника“ и др. С някои от тези дружества не е имало сделки от години. Иван Такев от БФБ отбелязва, че пазарът няма да загуби, защото те така или иначе не се търгуват. Бистра Илкова смята, че е възможно да бъдат засегнати интересите на някои пазарни участници и затова трябва да се прецизират критериите или да се въведат допълнителни такива при отнасянето на акции на регистрационен пазар и връщането им на неофициален. Стою Недин, председател на управителния съвет на Асоциацията на инвеститорите, смята, че възможността за изпадане на някои компании на регистрационния пазар ще постави техните мениджъри пред дилема - или да вървят към публичност, като създадат условия за по-голяма ликвидност, или да отправят търгови предложения и да се отпишат като публични дружества. „На регистрационния пазар дружествата само ще носят негативите на публичността, без да извличат никакви ползи от това“, смята Недин.

Няма коментари: