понеделник, 23 юли 2007 г.

Риск печели, риск губи

Капитал - бр. 48 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234076


Христо ШЕМТОВ

Алтернатива на банковото кредитиране за проекти на малки и средни предприятия (МСП), които се намират в началото на своя икономически път на развитие, би могло да бъде т.нар. рисково финансиране. То се осъществява от специфични финансови институции, известни като фондове за рисков капитал. Подобни компании в САЩ и Западна Европа финансират перспективни бизнес идеи, без да изискват обезпечение или гаранции. Това става чрез закупуване на дялови участия или отпускане на заеми на МСП с добри бизнес идеи и професионален мениджмънт. Като изключим дейността на няколко чуждест­ранни рискови фонда, които участват в сравнително големи проекти, в България в момента няма рисково финансиране.
Идеята за създаване на условия за възникване на фондове за рисково финансиране с помощта на държавата се лансира от няколко години, а през 2003 г. в парламента беше внесен законопроект за насърчаване на инвестициите в МСП. Неговите вносители - тогавашните депутати от НДСВ Ралица Агайн и Валери Димитров, определиха дружествата за рисково финансиране (ДРФ) да са акционерни дружества, които осъществяват инвестиции предимно в малки и средни предприятия. Принципната идея на законопроекта, който дори мина на първо четене в 39-ото Народно събрание, е държавата да предоставя гаранции за издадени от ДРФ облигации. Това ще им позволи да привличат заемни средства при по-нисък лихвен процент. На държавна гаранция ще имат право само дружества за рисково финансиране, които са лицензирани от Комисията за финансов надзор. В замяна на това ДРФ ще бъдат задължени да инвестират набраните средства в малки и средни фирми чрез дялово участие в тях или като им предоставят заеми при договорени лихви. За да се гарантира, че лицензираните ДРФ ще финансират рискови проекти, в законопроекта има задължение те да инвестират най-малко 40% от активите си в МСП, а най-малко 50% от инвестициите трябва да са под формата на дялови участия. Няма да се допуска инвестиране в недвижими имоти, публични дружества, застрахователни компании и др. Възможностите за инвестиране на временно свободните парични средства на ДРФ в държавни ценни книжа, банкови депозити и ипотечни облигации ще бъдат ограничени.
Един от основните аргументи на Ралица Агайн да предложи законопроекта е, че навсякъде по света има програми за насърчаване на рисковото финансиране в МСП с държавна помощ. „Държавното гарантиране на облигационните заеми на ДРФ е по-добрият вариант, отколкото държавата да съз­дава фонд, който да инвестира в малки и средни предприятия“, коментира Агайн. Тогава Министeрството на финансите предлага горната граница на държавно гарантирания дълг на ДРФ да е 50 млн. лв. Законопроектът на Ралица Агайн и Валери Димитров е бил подкрепен от Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и други институции, но не е бил приет от предишния парламент поради липса на време. „Приемането на този закон би създало предпоставки за възникване на финансови предприятия, които да извършват рисково финансиране на бизнес идеи на малки и средни предприятия“, коментира Станимир Бързашки, изпълнителен директор на ИАНМСП.
На противно мнение е Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика: „Държавната намеса е излишна и ако човек има добра бизнес идея, той може да я защити и да намери финансиране. Банковият пазар е доста динамичен и дори за малките и средните предприятия не е трудно да си осигурят кредит, ако имат добър бизнес план. Не е нормално държавата да насърчава рискови проекти, вместо самите инвеститори да поемат отговорност за своите действия“. Димитър Чобанов признава, че малките и средните предприятия се смятат за основен генератор на заетостта в икономиката, но смята за неправилно те да се насърчават за сметка на данъкоплатците.

Какви са условията за лицензиране
В случай че законът бъде приет и влезе в сила, за да получат лиценз от Комисията за финансов надзор, ДРФ трябва да имат:
Собствен капитал не по-малко от 5 млн. лв.
Тридесет и пет процента от акциите трябва да са записани от институционален инвеститор (пенсионен фонд, застрахователна компания, инвестиционно дружество)
Инвестиционна дейност най-малко две години и да е инвестирало поне 35% от активите си в три или повече малки и средни предприятия. Това изискване може и да не се приложи, ако в българското дружество с 25% от акциите участва чуждестранен фонд за рисков капитал с утвърдена история.Тези условия имат за цел да гарантират, доколкото е възможно, надеждни инвестиционни решения и така да се намали рискът за държавата, която ще се явява гарант по задълженията на ДРФ. За предотвратяване на злоупотреби е предвидена забрана за инвестиране в предприятия, които са свързани с акционерите или ръководителите на ДРФ.

Няма коментари: