Кой дава най-високите дивиденти

Увеличава се броят на компаниите на борсата, които разпределят дивиденти

Капитал - бр. 35 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=280241
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_280162.jpg


Христо ШЕМТОВ, Емил АНГЕЛОВ

Притежателите на акции от "Пловдив БТ“ ще получат по 3.28 лв. дивидент за всяка притежавана от тях ценна книга.Това гласи едно от решенията на тазгодишното общо събрание на акционерите на цигарената фабрика, която се нарежда на първо място по дивидентна доходност сред още 41 български публични дружества, за чиито акционери приключващият вече сезон на общите събрания донесе дивиденти. Тази година те получават общо близо 270 млн. лв. от печалбите на компаниите през 2005 г. Над две трети от тази сума се пада на БТК. На пръв поглед това не е много на фона на около 350 публични дружества с обща пазарна капитализация от близо 10.6 млрд. лв. Все пак тенденцията е очевидна - общата сума на дивидентите се увеличава с всяка изминала година (дори и без БТК), а компаниите, които разпределят отчасти или изцяло печалбите си, стават повече.

Кой дава дивиденти
В двете таблици са представени всички публични дружества, които са разпределяли дивиденти през последните три години. В първата таблица те са подредени по дивидентна доходност за 2005 г. За всеки отделен инвеститор тя е равна на съотношението между нетния дивидент на акция (изчистен от данъците върху дивиденти за физически лица) и цената, по която е купил акциите. За съпоставимост на данните обаче в настоящата класация изчисляваме дивидентната доходност като съотношение между брутния дивидент и среднопретеглената цена на акция в последния ден, в който тя се е търгувала с право на дивидент. Приемаме, че тогава пазарът най-непосредствено е отразил дивидентa в цената на акцията.Втората таблица подрежда компаниите според това каква част от печалбата си за 2005 г. са разпределили сред акционерите си. Сред редовните раздавачи на дивиденти са компании, в които държавата е мажоритарен акционер. По закон те са задължени да разпределят като дивидент половината от печалбата си след покриване на загуби от минали години и заделяне на законово изискваните резерви. Такива са "Булгартабак холдинг“, Параходство БРП и "Слънчев бряг“ АД (който обаче е на загуба за 2005 г.). Дъщерните дружес­тва на "Булгартабак холдинг“ също традиционно разпределят около половината си печалба, въпреки че мажоритарен собственик в тях не е директно държавата и е дискусионно дали законовото изискване се отнася и за тях. Дъщерно дружество на "Булгартабак холдинг“ е и водачът в класацията "Пловдив БТ“. Изминалата година беше успешна за фабриката, която за първи път разпределя 23% от печалбата си. В групата на нисколиквидните компании има четири акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) - три за инвестиции в недвижими имоти и едно за инвестиции във вземания. Те са освободени от данък печалба, но са задължени да изплащат на акционерите си най-малко 90% от печалбата. Лицензираните АДСИЦ вече са 30 и в следващите години се очаква все повече от тях да започнат да излизат на печалба. Прави впечатление, че някои холдинги (бивши приватизационни фондове) редовно гласуват разпределяне на дивиденти от дъщерните си дружества. Холдингите от своя страна пренасочват парите към други дружества или изплащат част от печалбата на акционерите си. Така например "Стара планина холдинг“ и пет дружества от портфейла му разпределиха част от печалбата си за 2005 г.

Това ли е най-важното
Общоприетото правило гласи, че печалбата трябва да се реинвестира, когато са налице проекти с потенциална висока възвращаемост и при наличието на добър мениджърски екип, който да ги реализира успешно. Преобладаващата нагласа е, че този принцип е още по-валиден за България, където икономическият растеж е сравнително бърз и има възможности за изгодни инвестиции. А реинвестирането в печеливши проекти по правило повишава стойността на компанията и носи капиталови печалби за акционерите (от ръста в цените на акциите), които биха надхвърлили сумата на неполучения дивидент. "За мен разпределянето на дивидент не е добра политика, казва Красимир Атанасов, портфейлен мениджър в инвестиционна компания "Елана“. Ръстът на икономиката е доста висок и аз бих търсил компании, които инвестират в нови проекти, стига да са печеливши“, продължава той. Според Атанасов изключение може би прави тютюневата промишленост, където е нормално по-голямата част от печалбата да се разпределя като дивидент.

Всичко е от значение
В България през последните години капиталовите печалби засенчваха дивидентите. Но с намаляването на възможностите за бързи печалби от подценени акции дивидентите ще стават все по-важен елемент от доходността за инвеститорите. "Дивидентите все още не са определящи за пазарната капитализация на компаниите, но занапред те ще имат все по-голямо значение. Това се отнася особено за акциите на АДСИЦ“, казва Петко Вълков, портфейлен мениджър във финансова къща "Бенчмарк“. Решенията за дивиденти се вземат от мажоритарните собственици, които контролират дружествата и участват в органите на управление. Една от причините за увеличаване на дивидентите както като сума, така и като брой дружества, които разпределят печалба, е подобряването на финансовите им резултати и натрупването на печалби, които нямат възможност да инвестират изгодно. Според анализаторите ниската данъчна тежест върху дивидентите мотивира някои мажоритарни собственици да прибират печалбата (или поне част от нея) по проз­рачен начин, като разпределят дивиденти, вместо да прибягват до различни форми на "източване“ за сметка на миноритарните акционери. "Дивидентите отиват директно в мениджмънта, а това са изчистени пари“, отбелязва Красимир Атанасов.
Като се изключат държавните дружества и АДСИЦ, трудно e да се изведат някакви общи принципи на дивидентна политика. БТК например изненадващо разпредели висок дивидент за 2005 г. въпреки спада на печалбата. Анализатори предполагат, че това е свързано с излизането на "Адвент“ от телекома и влизането на исландския милиардер Тор Бьорголфсон. "Софарма“ пък има вземания от бившия си мажоритарен собственик "Елфарма“, които се погасяват от дивидентите, отбелязва Петко Вълков. Според него в някои случаи като при "Софарма“ и донякъде "Петрол“ мажоритарните собственици чрез дивидентната политика целенасочено се стремят да направят по-атрактивни своите компании за външни инвеститори. "Поводът за разпределяне на дивиденти никога не е да се задоволят интересите на миноритарните акционери“, обобщава Петко Вълков. Каквито и да са съображенията обаче, миноритарните акционери също се възползват от решенията на мажоритарните собственици за разпределение на печалбата. Факт е, че вече около половината от сравнително ликвидните дружества на БФБ, както и част от неликвидните разпределят дивиденти. Немалко анализатори смятат, че е хубаво в един портфейл да има и такива акции.

Класацията
Компаниите са подредени по дивидентна доходност - съотношението дивидент/цена на акция, и по коефициент на разпределение на печалбата - общата сума на дивидента спрямо нетната годишна печалба. Класирани са дружес­твата, които са се търгували на поне 30% от борсовите сесии от началото на 2006 г. За сведение под черта представяме и показателите за останалите дружества.Представената класация не представлява предложение за покупка или продажба на ценни книжа.