Най-печеливши взаимни фондове

Класация по доходност и активи на взаимните фондове в България
Капитал - бр. 11 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=236288


Христо ШЕМТОВ
Човек, който е вложил 1000 лева в акции на взаимния фонд „Адванс инвест“ в началото на 2005 г., е увеличил инвестицията си за една година с повече от 30%. Щеше да спечели дори повече, ако беше избрал фонд „Източна Европа“ на Pioneer Investments. В България се предлагат и още около 25 български и над 40 чуждестранни взаимни фонда. Около 15 бяха създадени само за последните шест месеца. Контрол върху тяхната дейност упражнява Комисията за финансов надзор. Човек по всяко време може да купи или да продаде обратно дялове или акции от взаимни фондове по стойности, определени по предварително оповестена методика. Те се обявяват ежедневно или няколко пъти в седмицата. За да сравни големината и доходността на тези нови колективни схеми на инвестиране, „Капитал“ представя класация на взаимните фондове по доходност и пазарен дял. Класациите не са безспорни, защото доходността е пряко свързана с риска - колкото по-рисков е един фонд, толкова по-висока е очакваната печалба или по-тежка възможната загуба. Повечето български взаимни фондове имат кратка история, което прави оценката на постигнатите от тях резултати още по-условна. „Капитал“ включва в класацията само онези от тях, които съществуват от поне шест месеца. Най-общо фондовете се делят на консервативни (инвестират в облигации и банкови депозити), агресивни (инвестират по-голямата част от парите в акции) и балансирани (нещо по средата). „Адванс инвест“ и „Източна Европа“ постигнаха най-висока доходност за своите вложители през 2005 г., но те са с висок рисков профил, което налага по-дълъг срок на инвестицията, за да има време да бъдат наваксани краткосрочни и средносрочни загуби. Инвестиция в „Елана еврофонд“ или „Ти Би Ай евробонд“ донесе по-малко през 2005 г., но при тях и сигурността от големи загуби е по-голяма. Агресивните фондове бяха печеливши през 2004 - 2005 г., защото това бяха добри години за пазарите на акции. От лятото на 2005 г. обаче българският фондов пазар се развива по-бавно и това вече се отрази на доходността. Вложителите в консервативни фондове също не са гарантирани от загуби в определени периоди. Облигациите в портфейлите им също могат да поевтиняват. Проспектите на повечето балансирани взаимни фондове позволяват на мениджърите им да инвестират 100% от активите им както в акции, така и в облигации. Дали един фонд наистина е балансиран зависи от това дали неговите мениджъри се придържат към стратегията, която са обявили. Постигнатите доходности в рамките на един рисков клас също не са напълно съпоставими, защото портфейлите не са идентични. Някои балансирани фондове инвестират в акции 60%, а други - 30%. Рискът не е еднакъв. Чуждестранните взаимни фондове са разделени на фондове в облигации, фондове в акции, балансирани и фондове, които оперират на паричния пазар (облигации и депозити със срок до една година). Последните се изменят най-слабо и се приема, че са с най-нисък риск. Тук също има вътрешна диференциация, защото някои фондове са специализирани в по-рискови облигации и по-рискови акции от други. Различните такси, които управляващите дружества събират (за управление и за дистрибуция), се плащат от инвеститорите и се отразяват на доходността им. Разходите за управление се удържат всяка година, но таксите за дистрибуция се плащат само при покупка, а понякога и при продажба. Колкото по-дълъг е срокът на една инвестиция, толкова по-нисък е размерът на разходите за дистрибуция като процент от вложението. „Капитал“ класира различните фондове по доходност за последната година, изчистена от разходите.

*Не са поместени таблиците към статията