Фондът за компенсиране на инвеститорите - все още на една ръка разстояние

Първият законен срок - за избиране на управителен съвет, вече е пропуснат

Капитал - бр. 33 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232598


Христо ШЕМТОВ

До една седмица КФН ще избере управителен съвет на фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Това заяви на пресконференция в четвъртък председателят на надзорния орган Апостол Апостолов. Един месец след това инвестиционните посредници ще трябва да платят встъпителната вноска. Законово определеният срок (три месеца от влизане в сила на измененията в ЗППЦК) за избиране на управителния съвет изтече тази седмица. Неговите председател и заместник-председател се избират по предложение на заместник-председателя на КФН по инвестиционната дейност (в момента това е Димана Ранкова). Един член се избира по предложение на асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници, един член - по предложение на асоциацията на банките - инвестиционни посредници, и един член - по предложение на двете асоциации. От 1997 г. съществува Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), но тя не действа особено активно. Сред водещи инвестиционни посредници засега няма яснота кого ще излъчи гилдията. Веселин Ралчев, председател на съвета на директорите на Дилингова финансова компания, обаче съобщи пред „Капитал“, че през юли е имало заседание на управителния съвет на БАЛИП, на което след жребий се е паднало неговото име. На 28 юли той си е подал документите в КФН. Ралчев каза още, че е решено двете асоциации заедно да предложат Явор Димитров от Българската народна банка. От Асоциацията на търговските банки заявиха, че засега не са избрали кандидат.

Клиентите ще плащат
Докато въпросът с избирането на управителен съвет, макар и със закъснение, върви към разрешение, остава другият проблем - кой ще плаща за фонда. В закона изрично е казано, че вноските ще се правят от инвестиционните посредници. За тях това представлява разход. При приемането на промените в ЗППЦК през май много от тях изразиха безпокойство, че ще се наложи тези разходи да бъдат прехвърлени върху клиентите (особено върху неактивните клиенти, които не носят приходи от комисиони на посредниците). Това все още не се е случило, но според Николай Мартинов, член на ръководството на финансова къща „Карол“, когато годишните вноски бъдат поискани (до 31 януари 2006 г.), вероятно тези разходи ще се прехвърлят на клиентите под формата на попечителски такси например. Мартинов предполага, че ще се възприеме единен или най-малкото сходен подход между инвестиционните посредници. Според Камен Колчев, изпълнителен директор на „Елана холдинг“, фондът неминуемо ще доведе до поскъпване на услугите на инвестиционните посредници под някаква форма - въвеждане на такси или увеличение на тарифите. Въпреки това според Колчев фондът е необходимо зло за посредниците. Макар и да води до допълнителни разходи, неговото съществуване е наложително, за да осигурява гаранции на дребните инвеститори. Представители на други инвестиционни посредници като „Юг маркет“ и Първа финансово-брокерска къща също споделят очакването, че такси за клиентите ще бъдат въведени. Николай Майстер от „Интеркапитал маркетс“ заяви, че неактивните клиенти може би ще трябва да платят нещо допълнително. Той допълни, че ще се опитат да предоставят допълнителни услуги на клиентите, за да бъдат оправдани таксите от тяхна гледна точка.

Допълнителни проблеми
Веселин Ралчев коментира, че дори и да се стигне до въвеждане на такси, посредниците трудно ще ги събират от голяма част от клиентите. Това са неактивни клиенти, които имат акции, не търгуват с тях и трудно могат да бъдат открити. Това вероятно ще доведе до допълнително оскъпяване на услугите за активните клиенти. Друг проблем е липсата на обективна методика за оценка на акциите, които не са на публични компании и върху които ще се изчислява 0.1% размер на вноската. Например с отписването на „Лукойл Нефтохим“ от регистъра на публичните дружества всички акции от дружеството, които се водят по клиентски подсметки към инвестиционни посредници, преминават в тази категория активи. Според Ралчев 85% от клиентските активи при Дилингова финансова компания са именно безналични акции на непублични компании. Решение на този проблем ще е една от първите задачи, с които управителният съвет на фонда ще трябва да се занимае. А сред инвестиционната общност и в надзорния орган няма единно становище по въпроса.

Дали е нужен фонд
във вида, в който се предлага, продължават да се питат някои от инвестиционните посредници. Докато за ценните книжа на клиенти по доверително управление наистина съществува риск, то останалите ценни книжа са собственост на клиентите и са регистрирани в Централния депозитар. Дори и инвестиционният посредник да фалира, ценните книжа остават собственост на клиентите. Рискът е самият инвестиционен посредник да е недобросъвестен и да „открадне“ ценните книжа. Остава и рискът от технически грешки. Според Николай Мартинов защитата, която ще предоставя фондът, не е много адекватна за големите инвеститори поради нормативно определения максимален размер на компенсацията. Има клиенти дългосрочни инвеститори, държащи акции примерно за 1 млн. лв. - върху тази сума ще се начислява такса, за да могат посредниците да си правят вноските във фонда, а в същото време максималната компенсация, която се полага на клиента, ще е едва 12 хил. лв. Според Мартинов за големите клиенти трябва да се търсят други варианти по отношение на тези разходи. Камен Колчев съобщи, че към края на септември ще се проведе общо събрание на БАЛИП и там ще бъдат обсъдени начините, по които посредниците ще компенсират допълнителните разходи във връзка със съз­даването на фонда.


Комисията за финансов надзор (КФН) прие на второ четене правилник за устройството и дейността на фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Според промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), направени през май, фондър ще компенсира клиенти на инвестиционни посредници, за които е открито производство по несъстоятелност или на които надзорният орган е отнел лиценза. Компенсацията ще бъде 90% от вземанията, но не повече от 12 хил. лв. за един клиент през 2006 г. До 2010 г. максимумът ще се увеличи до 40 хил. лв.Фондът се създава в съответствие с директива на Европейския съюз (ЕС), която изисква да се въведе схема за гарантиране на парични средства, които клиенти държат при инвестиционните посредници и ценни книжа, управлявани и администрирани от името на клиентите. Фондът трябва да започне да действа от 2006 г. и ще се финансира от инвестиционните посредници. Те ще правят встъпителна вноска (1% от минимално изискуемия капитал) и годишни вноски в размер на 0.5% от паричните средства на клиенти и 0.1% от стойността на клиентските ценни книжа - по доверително управление и ценни книжа, които се водят по подсметки на клиенти в Централния депозитар. До 31 януари 2006 г. трябва да се направят годишните вноски за 2005 г. Набраните пари ще се инвестират в държавни ценни книжа, краткосрочни банкови депозити и депозити в БНБ.