Земетръс от ясно небе

Незастрахованите рискуват или да загубят жилището си, или да им бъдат наложени задължителни застраховки
в-к Капитал - бр. 26 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231990

Повечето собственици на недвижими имоти рискуват да ги загубят, в случай че настъпи земетресение, защото не са застраховани от този риск. А то не е чак толкова невероятно, колкото би ни се искало - България е земетръсен район. Това, че само малка част от частните имоти са застраховани (около 5% според Максим Сираков, вицепрезидент на „Алианц България холдинг“), показва, че не са много онези, които допускат възможността да бъдат реално засегнати от подобно бедствие. Но ако това все пак се случи, както стана в съседна Турция неотдавна, повече от сигурно е, че пострадалите ще очакват от държавата да възстанови щетите, които са понесли. А държавата, както е известно, е с ограничен ресурс. Макар да не са правени изследвания и изчисления, които да определят максималния размер на възможните щети (в парично и физическо изражение), разрушенията в Турция дават най-малкото зрителна представа какво би могло да сполети част от гражданите. Дали ще има земетресение не е сигурно, но остава по-малката надвиснала опасност - да бъде въведено задължително застраховане на недвижимото имущество. От известно време застрахователите лансират идеята за учредяване на

Катастрофичен пул
- структура, в която да се събират и управляват пари, предназначени за покриване на щети на недвижимото имуществото на гражданите, настъпили в резултат на земетресения. Такъв пул на първо място би донесъл сигурност на хората, че ще получат обезщетение, би облекчил държавата при настъпване на катастрофични събития и би намалил цялостната уязвимост на икономиката от подобни рискове. Но вероятно това ще наложи въвеждане на задължителни застраховки, с които пулът да се финансира. Според Максим Сираков пътят на задължителното застраховане е обществено неприемлив. Макар задължителните застраховки да са по-евтини от доброволните, Сираков отбелязва, че те се възприемат като данък, и очаква обществено недоволство. Вицепрезидентът на „Алианц България“ определя опитите да се направи пул сега като „поставяне на каруцата пред коня“. Той твърди, че първо трябва самите застрахователни дружества да положат усилия да популяризират имущественото застраховане така, че повече хора да застраховат имуществото си доброволно, и след това да се прави катастрофичен пул. Но Сираков не очаква това да се случи в предвидимо бъдеще. Отбелязва още, че въпреки законовото изискване държавното и общинското имущество да е застраховано на практика голяма част от него не е и този проблем също има нужда от решение.

Концепцията
на застрахователната асоциация предвижда пулът да се регистрира като самостоятелно юридическо лице, което да се създаде със закон. Според Лука Доков, ръководител на работната група към Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която прави концепцията за катастрофичен пул, той трябва да е собственост на застрахованите лица, които внасят премии. Първият етап от учредяването му е въвеждане на задължително застраховане на недвижимите имоти. Премията ще се определя на база данъчната оценка на имотите (около едно на хиляда) и ще се събира от държавата заедно с данък сгради и такса смет. Премиите следва да бъдат превеждани по сметките на пула. Всеки, който желае, ще има възможност да си купи допълнителна застраховка до реалната стойност на недвижимия си имот в някое от застрахователните дружества. А пулът ще изплаща щети от земетресение веднага до размера на данъчната оценка. По груби сметки в България има към 7 млн. собственици на недвижими имоти и ако се допусне, че премията ще е 20 лв. за един имот (за застрахователна сума от около 20 хил. лв.), в пула би трябвало да постъпят около 140 млн. лв. Но тези пари ще постъпят най-рано до март от втората година на функционирането на пула, тъй като по предложението на АБЗ премиите ще се събират с данък сгради. Световната банка е заявила готовност веднага след въвеждане на задължително застраховане да отпусне кредит до 500 млн. евро (гарантирани от държавата), за което пулът ще заплати и съответно такса за ангажимент. Тя е значително по-ниска от лихвата, която би се дължала, ако парите бъдат преведени директно на пула. От тези 500 млн. евро ще бъде платена първата презастрахователна премия, а в случай на възникване на застрахователно събитие (земетресение) ще бъдат покрити щетите. Идеята на АБЗ е участието на държавата да се свежда единствено до застраховане на държавното и общинското имущество за реалната му стойност. Според Лука Доков парите на пула трябва да са на разположение в Световната банка за изплащане на щети, а не държавата да се разпорежда с тях. Ако държавата започне да инвестира парите и настъпи застрахователно събитие, може да възникне ликвидна криза, допълва той. Световната банка е изявила готовност да изпрати консултантски екип и да поеме безвъзмездно първоначалните разходи по изграждането на пула, които включват и прецизна оценка на развитието на риска и определяне на максималните щети. Едва след това ще може да бъде определен собственият застрахователен капацитет на катаст­рофичния пул. Но колкото и големи да се окажат потенциалните щети, те ще бъдат застраховани и презастраховани. Застрахователи отбелязват, че цел на катастрофичния пул е постигане на по-ефективно презастраховане и развитие на собствен застрахователен капацитет чрез събиране на повече премии, отколкото са разходите за финансиране от Световната банка (такса за ангажимент и лихвите върху първата презастрахователна премия, която ще се плати от кредита).

Учредяването
на катастрофичен пул като самостоятелно юридическо лице и въвеждането на задължително застраховане са въпроси, които трябва да се уредят законодателно. В закона трябва да се уреди още и начинът на управление на пула. Според Лука Доков досега в парламента не е имало лоби, което сериозно да се е ангажирало с проб­лема. Той изрази надежда, че с влизането в 40-ото Народно събрание на професионалисти от гилдията като Добромир Гущеров ще има хора, които да лобират за приемането на необходимите закони. Ако това стане през тази година, пулът може да започне да функционира още през 2006 г. Добромир Гущеров засега се въздържа от коментар по темата.