Тъмна индия

Акция на фокус Управлението на „Кремиковци“ е непрозрачно. От завода идват положителни сигнали, но акцията си остава рискова

Капитал - бр. 20 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=262855


Христо ШЕМТОВ

„Пушливецът“, както някои хора започнаха „нежно“ да наричат „Кремиковци“ заради приноса му за обогатяването на въздуха, се утвърди като една от най-рисковите акции на Българската фондова борса (БФБ). Тя възнагради онези, които й се довериха през есента на 2004 г., когато една акция струваше по-малко от 5 лв. и може би разочарова онези, които си купиха на цени от над 20 лв. няколко месеца по-късно. Много инвеститори повярваха, че комбинатът ще стане една от най-атрактивните компании, когато преди по-малко от година GSHL (част от структурата на световния играч в стоманодобива, индийската Ispat Industries) официално стана мажоритарен собственик на „Кремиковци“, като купи „Финметалс холдинг“ (собственик на 71% от капитала на завода). Близо година по-късно управлението на „Кремиковци“ продължава да е непроз­рачно, както и преди, а акцията се оказва губеща за последната една година.
Дълго време „Кремиковци“ беше перла на социалистическия индустриализъм, а в наши дни минава за едно от уродливите му творения - чудовищен металургичен гигант, който отчаяно се нуждае от пари за инвестиции и погасяване на огром­ни дългове (над 640 млн. лв. според последния отчет към септември 2005 г.). Какво наистина е финансовото състояние на компанията, остава загадка, тъй като от известно време ръководството й не предава отчети на БФБ. По информация от Министерството на икономиката (собственик на 25% от капитала) загубата за 2005 г. е 150 млн. лв. През 2003 и 2004 г. предприятието също губи от основната си дейност въпреки отчетените печалби от валутно-курсови разлики и извънредни приходи от отписване на задължения. И все пак в дългосрочен план комбинатът може би има бъдеще, тъй като мажоритарният собственик е стратегически инвеститор с големи възможности. Неотдавна ръководството на „Кремиковци“ заяви, че до 2011 г. ще бъдат инвестирани 300 млн. евро за привеждане на дейността според екологичните норми на Европейския съюз и за модернизиране на производството, и че до две години комбинатът ще произвежда 2 млн. тона стомана годишно. Наскоро чрез емисия еврооблигации металургичният завод си осигури финансиране за 325 млн. евро, от които плати 113 млн. лв. дългове към държавата. Около 160 млн. лв. дългове към държавни фирми ще бъдат разсрочени, казаха от Министерството на икономиката.
Липсата на прозрачност остава основен проблем при акциите на „Кремиковци“ и някои анализатори с пълно основание смятат, че акциите на комбината са чиста инвестиция „на сляпо“. Лош сигнал е и това, че компанията ще плати на регистрираното в Люксембург дружество GSHL Bulgaria 126 млн. долара за правото да търгува директно с двама от големите си клиенти. Това може би ще „изяде“ потенциалната печалба на компанията за няколко години напред, коментират анализатори. Според тях в крайна сметка „Кремиковци“ вероятно ще си стъпи на краката в някакъв момент, но дотогава ще мине доста време, а дали и колко ще спечелят от това дребните акционери, е под въпрос.

Неяснотите са прекалено много. Положително ще бъде, ако собствениците изяснят как виждат бъдещето на „Кремиковци“ на фондовата борса, дали ще разкриват информация и т.н. От гледна точка на бизнеса въпросът е дали обещаните инвестиции ще се реализират. „Кремиковци“ трябва да покрие екоизискванията на ЕС за кратко време и не съм убеден, че инвестиции в екология са съвместими с ръст на производството и подобряване на финансовите резултати.
Петър Василев, брокер в „Булброкърс“

Не съм оптимист за съществено поскъпване в предвидимо бъдеще. „Кремиковци“ погасява и преструктурира дългове, но инвестиционната политика като че ли се забавя. Непредаването на отчети и промените в търговската политика говорят за хаос в дружеството, а това още повече отдалечава във времето намерението за удвояване на производството. Предстоящото обезщетение за GSHL Bulgaria поставя под въпрос бъдещите печалби на дружеството.
Петко Вълков, портфейлен мениджър в „Бенчмарк асет мениджмънт“

Въпреки съживяването на международния пазар на стомана през последните месеци не съм оптимист в дългосрочен план. Обезпокояващо е високото ниво на задлъжнялост. Смущаваща е и значителната сума, която трябва да се изплати на GSHL за преотстъпването на правата по търговските договори. Така намаляват свободните средства за инвестиции, които трябват за изпълнение на плана за жизнеспособност, както и за повишаване на качеството на продукцията.
Надя Неделчева, анализатор в инвестиционна компания „Карол“