вторник, 24 юли 2007 г.

АДСИЦ: Много дружества - малко дивиденти

Повечето специални инвестиционни дружества завършиха на печалба, но дивидентите засега са скромни

Капитал - бр. 18 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=336475


Христо ШЕМТОВ

Три години след като първите дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за недвижими имоти се появиха на пазара на основата на обещания за амбициозни проекти, част от тях успяха да натрупат реална история, а появата на нови компании престана да е събитие.
В началото се възприемаха донякъде като екзотика, а спекулативно настроени борсови играчи успяха да извлекат бързи печалби от търговия с акциите им. Въпреки че впоследствие загубиха първоначалния си блясък, броят им постоянно се увеличава - на Българската фондова борса (БФБ) вече се търгуват 30 (в началото на 2006 г. бяха едва 11) с обща пазарна капитализация повече от 700 млн. лв. и над 620 млн. лв. активи. Очакванията сред анализатори са, че ще се появяват още АДСИЦ, защото има възможности за печеливши проекти, а добри дружества биха намерили прием на капиталовия пазар.

Умерен интерес
Показателно е, че някои големи компании успяха само частично да осъществят амбициозните си планове за увеличения на капитала, а неотдавна стана факт и първата провалена емисия акции - на "Премиер фонд". Въпреки това според анализаторите пред този сегмент има потенциал. "Бумът на цените на другите акции временно намали атрактивността на тези дружества. През последните месеци интересът към тях беше слаб и поради излизането на нови публични компании", коментира Маню Моравенов, изпълнителен директор на "Феърплей пропъртис".
Засега най-голям дял от активите са във фондове, които инвестират в земеделска земя - "Елана фонд за земеделска земя", "Адванс терафонд" и "Фонд за недвижими имоти България" (който инвестира и в други имоти). Останалата част от инвестициите се насочва към търговски и офис площи, жилищни проекти и ваканционни имоти. Недвижимите имоти се възприемат като нискорискови инвестиции (макар че по света има примери за срив на цените), подходящи за консервативни инвеститори, а специалисти смятат, че и в рисковите портфейли е хубаво да има акции на дружества за имоти. "АДСИЦ се очертаха като добри защитни инструменти при спадащ пазар, коментира Даниел Ганев, портфейлен мениджър на "Адванс инвест".
Извън спекулативните движения в дългосрочен план доходността зависи от текущите приходи от наеми и от препродажба на имоти с печалба (съответно дивиденти за акционерите) и очакваното поскъпване на недвижимите имоти в портфейлите (съответно поскъпване на акциите). От тази гледна точка дружествата, макар и с известни условности, се подразделят на инвестиционен и предприемачески тип. Първите управляват готови сгради с наематели, при които бъдещите приходи са по-прозрачни и предвидими. Предприемаческите дружества изграждат обекти, които продават или отдават под наем. Те започват да генерират приходи след осъществяването на проектите. В България от чисто инвестиционен тип са "И Ар Джи капитал - 1" (собственик на сградите на "Практикер" и "Орифлейм" в София) и "И Ар Джи капитал - 2" (собственик на "Практикер" и "Пикадили" във Варна). Останалите са от предприемачески или смесен тип.

Равносметката за 2006 г.
Част от съществуващите в България АДСИЦ са тясно насочени към интересите на хората, които са ги учредили. С акциите им няма търговия и реално са почти (или изобщо) недостъпни за външни хора. Анализатори коментират, че те са по-скоро данъчни конфигурации, отколкото колективни форми за инвестиране в недвижимости. Голяма част от останалите дружества завършиха 2006 г. с печалба, но тъй като при повечето печалбата е формирана от преоценка на активите, малка част ще раздадат дивидент. Засега е сигурно, че дивидент ще получат акционерите на "И Ар Джи капитал" 1 и 2, "Бенчмарк фонд имоти" и "Булленд инвестмънтс", чиито общи събрания вече гласуваха разпределяне на печалбата за 2006 г. Скромен дивидент вероятно ще разпределят още няколко компании.
Въпреки че АДСИЦ не бяха сред най-добрите инвестиции през последната година, този тип дружества не са за пренебрегване. "Като цяло акциите им се търгуват около справедливите им стойности и в близко бъдеще са на път да се утвърдят като типични дивидентни акции, подходящи за всеки портфейл в консервативната му част", смята Даниел Ганев. Според Маню Моравенов още е рано за генерални изводи. "Все пак сериозните инвеститори в АДСИЦ са с инвестиционен хоризонт от три до пет години. Като цяло еуфорията в сегмента затихна и занапред интерес ще привличат компании с качествени проекти и добри резултати. Смятам, че този пазар тепърва ще се отваря и интерес към него ще проявяват все повече чуждестранни инвеститори", казва още Моравенов.

Що е то?
АДСИЦ са форма на колективно инвестиране в недвижими имоти, които по закон са публични дружества, набиращи капитал на фондовата борса с цел инвестирането му в недвижими имоти или вземания. Освободени са от корпоративен данък, но изплащат като дивидент най-малко 90% от печалбата (изчистена от преоценка на притежаваните имоти).

Винена акция за дегустация

"Бенчмарк" продава дела си във винарската изба Todoroff чрез публично предлагане на фондовата борса

Капитал - бр. 13 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=323911


Христо ШЕМТОВ

Инвеститорите, които обичат хубавото вино, могат скоро да изпитат удоволствието да притежават "няколко дузини" акции от известната със скъпите си вина изба "Тодоров".Началото на търговия е въпрос на дни, след като неотдавна Комисията за финансов надзор потвърди проспекта на дружеството, а ръководството на Българската фондова борса регистрира акциите.
За българския капиталов пазар появата на нова компания е събитие, особено след бързите печалби, които направиха инвеститорите, участвали в публичните предлагания (IPO) на акции от "Химимпорт", "Монбат", "Медийни системи" и др. в края на миналата година. Сега пред тях стои въпросът дали и виното с марка Todoroff ще допринесе към доходността на портфейлите им. "У доста играчи се създаде усещането, че IPO-то е начин да се правят бързи печалби", коментира Надя Неделчева от "Карол". "Все още е налице недостиг на нови компании, поради което очаквам интерес към емисията. Предвид малкия й размер по-вероятно е да има презаписване", прогнозира тя. От друга страна, определената минимална цена от 1.60 лв. оценява компанията на 5.44 млн. лв., което според някои анализатори е скъпо и по тази причина в случая "Тодоров" далеч не е задължително историята да се повтори.

Компанията
Изба "Тодоров" не е голям играч (под 1% пазарен дял за последните години), но както показват нарастващите приходи, все по-успешно налага своя продукт в сегмента на скъпите вина в малки серии. Клиенти са ресторанти, хотели, специализирани магазини за алкохол от висок ценови клас, български посолства, организатори на културни и корпоративни мероприятия и др. "Пазарът на вино в България ще се преструктурира. Появяват се малки бутикови изби, които ще произвеждат малки по обеми, но качествени вина", казва мажоритарният собственик Иван Тороров, който през 2001 г. купува избата в пловдивското село Брестовица от наследниците на известните винопроизводители братя Андонови, които построяват избата през 1945 г. Според Тодоров подобряването на качеството ще повдигне сринатия в момента имидж на България като страна винопроизводител. "Затова предвиждам увеличаване на обема на производство от 330 хил. бутилки днес до 660 хил. бутилки годишно през 2010 г.", казва още Тодоров.
През 2006 г. като финансов инвеститор в компанията влиза "Бенчмарк груп", който участва в две последователни увеличения на капитала (общо от 2 млн. на 3.4 млн. лв.), при които придобива малко над 1.05 млн. акции (30% от капитала), закупени на емисионна стойност от 1.113 лв. за брой (през 2006 г. номиналът е променен от 100 лв. на 1 лв.). Иван Тодоров притежава пряко 51% и още 10% чрез дружеството му "БГ Имобилиен" ЕООД. Инвестиционната програма включва закупуване на земя и засаждане на нови лозя, като целта е до 2009 г. дружеството да има 1000 декара лозя и да премине изцяло на собствено производство грозде.
От тази година компанията предлага екзотичния туристически продукт винена и гроздова терапия на основата на натурални продукти. За целта компанията инвестира над 2 млн. лв. в хотелски комплекс, разположен близо до избата, който вече работи експериментално. "Това е нов продукт за нас и на този етап още не мога да кажа как ще се развива. Най-важното в момента е да усвоим в максимална степен уменията да го предлагаме", коментира Иван Тодоров.

Акциите
От проспекта става ясно, че "Бенчмарк груп" ще предложи 800 хил. акции на минимална цена 1.60 лв. При повишен интерес "БГ Имобилиен" ще предложи още 300 хил. книжа. В предвидимо бъдеще Иван Тодоров няма да намалява участието си под 51%. Според проспекта намерението му е от 2009 г. 40% от печалбата да бъдат разпределяни като дивидент.
Професионални участници на пазара коментират, че с публичното предлагане "Бенчмарк" ще направи класическо излизане с добра доходност от инвестицията си, което не е непременно единствената причина. "Когато започнах производство на вино преди пет години, исках да задоволя своето и на близки приятели и партньори желание да консумираме вино, създадено със собствен стил и технология. Излизайки на борсата, давам възможност на същите тези хора да станат акционери и да се почувстват още по-близо до марката", коментира Иван Тодоров. Но фактът, че стар акционер излиза на цена 1.60 лв. (или повече), може да породи известни съмнения дали това е добра цена за влизане, смята Гено Тонев от "Юг маркет фонд мениджмънт". Според него цената на аукциона няма да е много по-висока от минималната. "Не се съмнявам, че публичното предлагане ще бъде успешно, но цената е висока спрямо резултатите от дейността и в нея са заложени високи очаквания", казва Гено Тонев. "Според мен малките инвеститори трудно ще бъдат убедени, че тази цена си заслужава и кръгът ще е по-тесен, но вероятно ще се включат поне два или три договорни фонда", допълва Тонев.
Не е за пренебрегване фактът, че при вторично публично предлагане акциите могат да бъдат продадени почти веднага, без замразяване на пари за 1-2 месеца. "Това ще привлече спекулантите", отбелязва Надя Неделчева. Според Гено Тонев публичното предлагане едва ли ще донесе бързи печалби на дребните инвеститори. "Не очаквам да се включат много спекуланти, които да създадат ликвидност, а докато не бъде оповестен много добър тримесечен отчет, не виждам потенциал в краткосрочен план акциите да поскъпнат съществено над цената от аукциона", аргументира се Тонев.

Аукционът
Ден преди старта на търговията заинтересуваните могат да подават лимитирани поръчки за покупка на акции на желана от тях цена (но не по-ниска от 1.60 лв. на акция) и пазарни поръчки, при които заявяват само количество. На база на поръчките ще бъде определена "цена на отрязване", по която ще бъдат удовлетворени всички пазарни поръчки и лимитираните поръчки на цена, равна или по-висока от "цената на отрязване". Тя ще бъде определена така, че всички класирали се лимитирани поръчки и пазарни поръчки да бъдат удовлетворени в еднаква пропорция, поясниха от "Бенчмарк". След аукциона инвеститорите ще могат да търгуват с акциите си.

С командировъчните по-полека

Ограничението за данъчно признати дневни се прехвърля върху работниците
Капитал - бр. 8 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=314174


Христо ШЕМТОВ

Командировка в чужбина - за някои удоволствие, за други не чак толкова.Но при всички положения, ако човек не е особено артистична натура, вероятно няма да му допадне идеята да отседне в потънал в смрад и мръсотия хотел с олющени стени, дом на разнообразни насекоми, неизправна обща тоалетна на етажа, сводници в съседство и в квартал, в който не е препоръчително човек да се разхожда пеша денем и нощем.Няколко промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) породиха известни опасения, че подобно изживяване може и да се наложи на човек, изпратен в командировка в чужбина, ако не иска да плаща данъци върху сумите, които е изразходвал по време на служебното си пътуване. Причината - командировъчните пари, които превишават лимитите, определени от държавата, вече се третират като облагаеми доходи.
Действително промяна има, но тя не е толкова страшна, че да накара някое юпи да се подложи на подобен стрес, за да не формира облагаем доход. Командировъчните разходи се подразделят на пътни, квартирни и дневни пари, които за различните държави са конкретизирани като суми в Наредбата на Министерския съвет за служебните командировки и специализации в чужбина. Наредбата приема като максимално допустима граница на квартирните и дневните двукратния размер на посочените в нея суми за съответните държави. "Изплащането на по-високи квартирни и дневни пари е допустимо, но това води до известни данъчни тежести", казва Павлина Бакалова, данъчен консултант в кантората "Глобал такс".

Промяната
При досегашния режим фирмите можеха да надхвърлят допустимия размер на дневните, но превишенията не се признаваха като разход при определянето на облагаемия резултат и фирмите трябваше да плащат върху тях данък печалба (чл. 23 ал. 2 т. 1 от стария ЗКПО). При новия данъчен режим ограниченията се запазват, но те вече са в закона, който урежда личните данъци - тоест фирмите могат свободно да приспадат разходи за дневни независимо от размера им, но превишението над лимитите е облагаем доход за физическото лице, на което е изплатено (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "б" от ЗДДФЛ). Това означава, че ако човек не иска да захранва допълнително държавния бюджет, ще трябва да ограничи дневните си харчове до определения от държавата допустим размер. Примерно, ако човек е в командировка в Германия и работодателят му плаща по 70 евро на ден дневни (колкото е според наредбата допустимият размер на дневните за тази страна), работникът няма да дължи данъци върху тях. Но ако работодателят му плаща по 80 евро на ден, от тях 10 евро са облагаем доход за командирования, върху които той ще трябва да плати данък общ доход, но не и социални осигуровки. Този режим на облагане се отнася както за лицата, които работят на трудов договор, така и за мениджърите с договор за управление и контрол.Законите, както и досега, формално не поставят ограничение за парите за път и квартира. Според ЗДДФЛ те не формират облагаем доход (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "а" от ЗДДФЛ), стига да са документално доказани, тоест човек да представи фактура за нощувката и други документи, които могат да бъдат поискани при проверка. Възможни са обаче и различни интерпретации, смятат данъчни консултанти. "В нашата практика не са се срещали случаи на преобразуване на финансовия резултат с превишението над двойния размер на определените от наредбата квартирни пари", казва Павлина Бакалова от "Глобал такс". "Но теоретично е възможно да се твърди, че това са разходи, несвързани с дейността на предприятието, удовлетворяващи лични потребности, и по този ред сумите да се обложат с данък или да се направи някаква друга интерпретация на ЗКПО. Тълкуването е субективно", казва още Бакалова.

Прехвърлянето
на ограничението за дневните командировъчни пари върху физическите лица изглежда логично, особено след намаляването тази година на данък печалба на 10% и запазването същевременно на ставката върху личните доходи на 24% (за над 600 лв. месечно). При такава голяма разлика старият режим на облагане би открил интересни посоки за размисъл пред хора, които биха желали да намалят данъците и осигуровките си - например фирмите да плащат значителна част от възнагражденията на скъпоплатените си служители под формата на дневни пари за командировки или собствениците на фирми да прибягват до скрита форма на разпределение на печалбата чрез командировъчните разходи. Така с новия режим на облагане държавата въвежда един вид защитен механизъм срещу този начин на намаляване на задълженията към държавата, който иначе би бил напълно законен.

Покана за гръцка сватба

Атинската фондова борса е третият кандидат, който иска да купи БФБ
Капитал - бр. 5 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=308957


Христо ШЕМТОВ

За българско-гръцка борсова дружба се говори от няколко години. Но ако досега разговорите са попадали в графата "общи работи", тази седмица те придобиха по-конкретни очертания, след като високопоставени ръководители на Атинската фондова борса представиха своите идеи за бъдещо сътрудничество с Българската фондова борса (БФБ).

Предложението
Гръцките емисари отправиха две конкретни предложения. Те заявиха твърдо желание да купят 44-процентния държавен дял от БФБ, както и дела на държавата в Централния депозитар. Председателят на Атинската борса Спирос Капралос каза, че офертата важи и за всеки борсов член, който желае да продаде дела си. Второто предложение е българският пазар да се свърже с гръцкия и кипърския чрез обща платформа за търговия.
Началото на гръцко-кипърското обединение беше поставено през октомври миналата година, когато двете борси бяха свързани помежду си чрез обща платформа за търговия, без атинската борса да притежава кипърската (която плаща такса за ползването на търговската система) и без да притежава местния депозитар на ценни книжа. Така се създаде възможност за потребителите на платформата да търгуват с всички ценни книжа, регистрирани за публична търговия в Гърция и Кипър. В перспектива атинската борса ще се стреми общата платформа да обхване повече пазари.
Според предлагания модел борсите ще останат относително автономни - сами ще определят правилата за регистрация, членство, търговия и т.н. "Такъв тип интеграция ще е от полза за българския пазар, защото ще привлече значителни инвестиции от големи международни инвеститори, които търгуват на нашата борса и които биха инвестирали и в България при наличието на обща платформа", казва Спирос Капралос.
Предложението от гръцка страна идва месеци след като същото направиха и други две големи европейски борси - скандинавското обединение ОМХ и франкфуртската борса (Deutsche Boerse). По-рано, през пролетта на 2006 г., БФБ сключи меморандум за сътрудничество и с виенската борса. Засега това са четирите оферти, но е възможно да се появят още кандидати. Разговори са водени с Euronext и миланската борса, говори се и за предстоящи срещи с Полската фондова борса. "Обяснявам си този интерес с доб­рите резултати на българския пазар през последните години, които явно са впечатлили западните ни колеги", казва Стоян Тошев, изпълнителен директор на управляващото дружество "Ти Би Ай асет мениджмънт". Представители на чуждестранните борси нееднократно са коментирали, че българският пазар има голям потенциал да привлича чуждестранен инвеститорски интерес, особено в светлината на сбъдналото се вече еврочленство. Хората от бранша, общо взето, са единодушни, че

Интеграцията
на капиталовия пазар с водеща европейска борса е необходима, но повечето засега се въздържат от категорични оценки кой партньор ще донесе най-много ползи за пазара - пари, ликвидност и налагане на по-прозрачни порядки на корпоративно поведение на пазарните играчи. "Няма лош кандидат. България би спечелила от всеки", каза преди около месец председателят на КФН Апостол Апостолов в интервю за "Капитал". А изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова нееднократно е заявявала, че е важно борсата в България да запази своята оперативна самостоятелност, за да не се сбъдне мрачната за самата БФБ и нейните членове прогноза големите и ликвидни български компании да се преместят в по-големия борсов център, а в София да останат да се търгуват предимно нисколиквидни и неинтересни дружества. Засега най-близки до модела на относителна автономия са предложенията на ОМХ и Атина. Те са и най-богати откъм конкретика. В основата си системите са сходни с тази разлика, че ОМХ, освен че минава за световен първенец в технологично отношение, е вече действаща структура с най-много страни партньори - Дания, Швеция, Финландия, Литва, Латвия и Естония, а наскоро е отправила оферта и за борсата в Словения. А Атина в момента се опитва да изгради регионално обединение. От друга страна, географската близост и силното присъствие на гръцки бизнес в икономиката правят Атина предпочитан партньор за някои български брокери. Самата Атинска борса е 100% собственост на Hellenic Exchanges Holdings - дружество, притежавано от седем големи гръцки банки, повечето от които присъстват сериозно на българския банков пазар (EFG Eurobank Ergasias, Национална банка на Гърция, Пиреос банк и др.). Представители на новия кандидат коментират, че Атина би привлякла по-голям приток на чуждестранни инвестиции, тъй като Гърция и България влизат в категорията развиващи се пазари и съответно привличат сходен тип инвеститори. Успешният старт на общата платформа с Кипър (четирикратно увеличение на търгуваните обеми) подкрепя тезата, че Атина не е за пренебрегване като потенциал, макар че в случая на Кипър има известни условности - двете държави са силно обвързани културно и исторически, говорят един език и.т.н. "Очевидно за Кипър това е било най-доброто решение, но дали ще бъде така и в България е въпрос на допълнителен анализ", казва Стоян Тошев. Ръководител на управляващо дружество, пожелал анонимност, отбелязва, че Атина не е от най-развитите пазари, и се съмнява, че евентуално партньорство би довело до съществено увеличаване на ликвидността.
Независимо от различните мнения това, което се случва, показва най-вече едно - в момента БФБ е търсен партньор от страна на утвърдени европейски финансови центрове (макар и не най-големите) въпреки малката българска икономика и още по-миниатюрния капиталов пазар. А това поставя българската страна в изгодна позиция да избере най-добрата оферта. От Министерството на финансите (което ще вземе крайното решение за продажба) неведнъж са дек­ларирали, че очакват от инвестиционната общност (борса, посредници, регулатор) да излязат с общо мнение, а наскоро министър Пламен Орешарски заяви, че държавният дял ще бъде предложен за приватизация през 2007 г. На инвестиционната общност обаче тепърва предстои да изясни кой ще бъде най-доб­рият партньор.

Завръщането на оптимизма

Развиващите се пазари и Източна Европа бяха хитът на 2006 г. за инвеститорите

Капитал - бр. 52 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301909


Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ

През годината на кучето според китайския хороскоп биковете - инвеститорите, които залагат на повишение на акциите - взеха превес на фондовите пазари по света. Те преживяха и разочарование, и еуфория, но в крайна сметка успяха да стъпят на краката си и с още по-голям хъс да погледнат към бъдещето.
Изминалата година стартира обещаващо и завърши още по-обещаващо - с поредица максимуми и рекорди независимо от временното разочарование през пролетта и лятото. Спадът започ­на изненадващо през май, когато инвеститорите временно загубиха апетита си към риска и се впуснаха да изтеглят инвестициите си от акциите. Тяхното отдръпване се отрази най-неблагоприятно върху развиващите се пазари като Турция, Русия, Индия, Тайван, Южна Корея, Бразилия, Колумбия, Мексико. За виновници за спада бяха набедени

Слабите нерви на инвеститорите
и централните банки, които за­д­ружно се заеха да повишават лихвените проценти с цел да предотвратят опасността от инфлация, породена от скъпите суровини. По принцип високите лихви притесняват участниците на фондовите пазари, тъй като, от една страна, оскъпяват кредитния ресурс за инвеститорите, а от друга - оказват отрицателен ефект върху инвестиционните планове на компаниите и техните печалби. Освен заради лихвените повишения положението се усложнява от скъпите суровини, които също теглят надолу корпоративните печалби.
Икономисти и наблюдатели възнегодуваха, че може да се достигне онова състояние, при което високите лихвени ставки ще навредят и може да тласнат икономиките към рецесия. За щастие това не се случва. Поне засега. Напротив, инфлационният натиск започна да поутихва с укротяването в средата на годината на ръста в цените на суровините (най-вече петрол и метали). Именно евтините горива разчистиха пътя пред фондовите пазари към поредица от максимуми на индексите в края на годината.

Борсова корида от рекорди
Най-впечатляващо бе представ­лението, устроено от американския индустриален индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA), който отразява движението на 30-те най-ликвидни акции на Уолстрийт. През 2006 г. той премина заветната кота и важна психологична граница от 12 000 пункта, достигайки невиждани в близо стогодишната си история върхове. Рекордите му обаче в началото бяха посрещнати по-скоро сдържано от инвеститорите. Причината е, че повечето от останалите водещи индек­си останаха под максимумите си отпреди пет-шест години. Рекордите на Dow Jones имат един съществен недостатък - те не са съобразени с инфлацията и затова на тях трябва да се гледа като индикатор на тенденция, а не като максимален историчес­ки връх. Въпреки това те вдъхновиха инвеститорите и на другите пазари към постигането на борсови рекорди.
В Европа биковете също се радваха на поредица от максимуми. Сред абсолютните рекордьори на Стария континент бяха испанският индекс Ibex-35, който отчита пулса на агресивната политика на испанските фирми, както и руският борсов показател РТС, който неуморно бележеше рекорд след рекорд, тъй като скъпите суровини облагодетелстват експортно ориентираните руски компании, повишават тяхната капитализация и ги правят по-привлекателни в очите на инвеститорите. Абсолютни рекорди в своята история записаха също барометрите във Варшава, Любляна и Будапеща, макар че в края на годината размириците и икономическите и политическите проблеми в Унгария заличиха част от постиженията на индекса SE.
Особено добре се представиха борсите в развиващите се страни. В края на годината те успяха като цяло да заличат последиците от спада през пролетта и регистрираха четвърта поредна година на възход. Анализаторите очакват техният своеобразен рекорд да бъде подобрен догодина, макар и не така убедително.

БФБ - неизменно нагоре
Българският пазар като че ли беше имунизиран от сътресенията в чужбина и вървеше само в една посока - неизменно нагоре. Като неразорана нива, която възнагради с добър урожай много борсови авантюристи и им даде чудесен повод да вдигнат не един банкет. И двата борсови индекса, тесният SOFIX и широкият BG40, нараснаха с повече от 48%, което надхвърли и най-смелите очаквания - в началото на 2006 г. анализатори от 11 управляващи дружества, анкетирани от "Капитал", прогнозираха по-скромно 18.3% ръст на SOFIX и 24% за BG40.
Очакваното членство на България в ЕС беше сред основните катализатори на оптимизма, а официалното му потвърждаване в края на септември отприщи нова вълна на еуфория, която някои анализатори оприличават на неимоверното поскъпване през първите три месеца на 2005 г. Добрите финансови резултати на много от компаниите, активизирането на все по-разрастващите се пенсионни фондове, взаимни фондове и застрахователни компании и навлизането на чуждестранни инвеститори подхранваха ръс­та на сравнително ликвидните акции. Положителен ефект имаха и извършените от няколко дружества увеличения на капитала чрез разпределяне на безплатни акции (така наречения сплит). А гладът за инвестиционни възможности беше отчасти задоволен с поява на множество специални инвестиционни дружества за недвижими имоти и големи компании като "Химимпорт" и "Монбат". Сред най-печелившите инвестиции обаче бяха инфраструктурни дружества, които се пребориха за значителни обществени поръчки. Някои от тях поскъпнаха със стотици, дори хиляди проценти.
Засега настроенията на пазара продължават да са положителни, което се вижда и от нарастването на индексите. Но на нисколиквиден пазар като българския, с малък брой предимно спекулативно настроени играчи крайният оптимизъм няма много здрава основа. Цените на голяма част от ликвидните компании вече са твърде високи и отразяват свръхоптимистични очаквания за бъдещо представяне, които компаниите тепърва трябва да оправдаят, коментират анализатори. От друга страна, експертите вече няколко месеца прогнозират задържане на растежа и дори известен спад (така наречената корекция), а се случва точно обратното. И все пак подобни прогнози изглеждат логично продължение на един дълъг период на значителен ръст. На играчите остава да следят със затаен дъх дали и кога ще се случи.

Апостол Апостолов: Не очаквам нови борси в България

Председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"

Капитал - бр. 51 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301671


Какви са очакванията ви за промените в пазарната среда в застраховането, пенсионните фондове и капиталовия пазар през 2007 г.?
С присъединяването към Европейския съюз българските фирми ще срещнат по-голяма конкуренция от компании от други страни членки. Смятам, че една група брокерски фирми са готови да отговорят на това предизвикателство. Други ще трябва да обхванат по-широка палитра от услуги или групи клиенти. Все пак, доколкото и досега България не е въвеждала ограничения за чуждестранните инвеститори, не очаквам в началото на 2007 г. броят на инвестиционни посредници да се увеличи значително. Ако има някакво настъпление, то ще е по-скоро в застрахователния сектор, отколкото при ценните книжа. При пенсионното осигуряване също не очаквам навлизане на чуждестранни играчи, имайки предвид различията в осигурителните системи и това, че все пак се запази известен протекционизъм за местните дружества.

Как ще повлияе новата среда на работата на Комисията за финансов надзор (КФН)?
Едно от предизвикателствата пред нас е да се утвърдим като равностоен партньор на регулаторните институции в страните членки. Ако след 1 януари чуждестранни дружества учредят фирми в България, но предлагат своите услуги в чужбина, то ние ще сме отговорни да следим за тяхната стабилност, въпреки че дейността им физически ще се осъществява извън границите на страната ни. Обяснимо е интересът от страна на чуждест­ранни играчи да е голям, предвид добрата макроикономическа среда, нис­ките данъци и толерантната политика към участ­ниците на капиталовия пазар. Вътрешното ми убеждение е, че при оптимална организация можем да се справим. Нужно е да придобием повече опит, да проявяваме повече инициативност в работата. Трябва да се подобри дълбочината, с която се правят анализите, да се предугажда отрано дали е необходима наша намеса на пазара. Сега въвеждаме система за ранно установяване, която да улес­ни засичането на връзките и необичайното поведение на участниците в трите сектора - капиталов пазар, застраховане и пенсионни фондове.

Очаквате ли някакъв вид регулаторен арбитраж?
Не е невъзможно. Такъв тип арбитраж би се случил между страни съседи - България, Гърция, Румъния. Сега има доста гръцки инвеститори на българската борса, но ми е трудно да дам по-конкретна прогноза.

Какви регулаторни промени ще настъпят?
Ще продължи въвеждането на европейските директиви. За инвестиционните посредници поетапно ще влязат в сила нови изисквания, съгласно наредбата за капиталовата адекватност, с която се въвеждат нови методи за оценка на риска. До ноември 2007 г. трябва да въведем директивата за пазарите на финансови инструменти, която регламентира реда, по който лицензирани инвестиционни посредници ще могат да учредяват регулирани пазари. Но не очаквам да се появят нови борси, пазарът не е достатъчно голям. От 1 януари влиза в сила Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с който се налагат в българската финансова среда категорични изиск­вания за правдоподобност на информацията и равнопоставен достъп до нея, който може да се осигури, когато информацията се разпространява първо чрез борсовия бюлетин. По целия свят осведомителните агенции се базират на информация от борсата. Много рядко една компания предоставя информация първо до медиите. В България сигурно не е така, но целта е това да се промени.

След като в самия закон има специален статут за журналистите, ще ги санкционирате ли ако публикуват съществена информация, преди тя да е била оповестена в бюлетина?
Според мен съществената пазарна информация следва първо да се оповести чрез борсовия бюлетин, след което медиите могат да я използват и анализират. Много е важ­но източниците да бъдат идентифицирани. Поставян е и въпросът за използването на анонимни източници на информация. Но какво носи анонимният източник? За медиата - гореща новина. Остава обаче въпросът дали тази новина е правдоподобна и дали медиата не е използвана с цел манипулация на пазара. Когато финансови аналитици, брокери или консултанти коментират по медиите движението на определени ценни книжа, те трябва да отбележат дали имат конфликт на интереси и да обосноват своето предположение - например на база резултатите от годишния отчет. И медиите, и пазарните участ­ници трябва да са наясно, че към разпространението на пазарна информация следва да се подхожда отговорно и компетентно. И тук е ролята на комисията – да следи дали законовите изисквания се спазват.

Може ли всичко това да лиши широката публика от информация, която така или иначе циркулира между ограничен кръг хора?
Не очаквам такъв ефект. В целия свят има слухове на пазара и който иска, ги използва. За мен целта на този закон е да ограничи манипулациите и злоупотребите с вътрешна информация. Трябва ясно да са посочени вътрешните лица за дадено дружество и когато информацията се използва за вземане на инвестиционни решения, да бъде достъпна за всички заинтересувани лица. Тук е същността на прилагането на закона. Всички сме публика. Получаваме информация, дори и да не я търсим съзнателно. Но участниците на пазара са заинтересувани лица и сами са се определили като такива, защото сключват или искат да сключват сделки. Трябва да разграничим двете множества. Едното е подмножество на другото. Журналистите в общия случай работят с публиката. Въвеждането и спазването на закона е труден процес. За първи път в нашето законодателство се налагат определени изисквания и към работата на финансовите журналисти. Нормална е тяхната реакция, подобна е била и сред европейските им колеги. Законите са, за да се спазват. Нормално е онези, които не ги спазват, да си понесат отговорността.

Информация от общодостъпен източник, която не е оповестена в бюлетина, с характер на вътрешна ли е?
Не, именно защото източникът на информация е общодостъпен. Но ако установим, че преди оповестяването на такава информация са сключени сделки и има "интересни" изменения на цените, ще направим съответните проверки.

Как ще подхождате към неверни публикации, породени от некомпетентност или грешки? Такива прояви трябва ли да се санкционират?
Ако една грешка е умишлена, журналистът, който я е допуснал, трябва да бъде санкциониран. Наскоро имахме случай с медиа, която публикува няколко неверни съобщения, но в хода на проверката се установи, че журналистът просто не разбрал материята. Проявихме необходимото разбиране и му отправихме само забележка. Искам да сме принципни и категорични в действията си, но същевременно трябва да преценяваме степента на нарушението. Ако някой е некомпетентен, той трябва да направи всичко възможно да задълбочи познанията си. Ако една грешка се повтаря, това едва ли е случайно. Санкцията не е самоцел, тя е краен вариант. Комисията ще подходи колегиално и толерантно в процеса на въвеждането и налагането на законовите изисквания. Те са нови и за нас. Паралелно с бизнеса ние също се учим.

Как оценявате качеството на информацията, която емитентите предават на борсата?
Емитентите, които са на официален пазар, до голяма степен спазват изискванията за навременна и качествена информация. Представянето на тримесечни отчети и разкриването на ad hoc информация бяха фундаментални стъпки напред. Следващите стъпки са тази информация да се анализира и да не се задържа в полза на ограничен кръг лица. Но трябва да отбележим, че тръгваме от база предприятия, които станаха публични "насила" и логично винаги са били в опозиция по отношение на задълженията, които им налага публичният статут. Направили сме крачка напред. Надяваме се, че системата ЕКСТРИ (за подаване на информация в електронен вид към фондовата борса, КФН и Централния депозитар), която ще стартира през януари, ще облекчи емитентите от гледна точка на хартиената комуникация и информацията ще бъде по-лесна за ползване за целите на надзора.

За много дружества електронната комуникация е чужда. Те как ще се оправят?
Надявам се да осъзнаят, че е по-добре и по-удобно да подават еднократно информацията по интернет до борсата, комисията и депозитара, вместо да идват до София или да изпращат по пощата множество документи. Доброто корпоративно управление изисква едно публично дружество да има и сайт. Не е задължително, но е желателно. Отново се връщаме към проблема, че част от дружества, които останаха от масовата приватизация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.

Според вас кой е най-подходящият партньор за международната интеграция на Българската фондова борса?
Водещият критерий трябва да бъде коя е най-добра платформа, която ще даде достъп на българските инвеститори до широк кръг емитенти и реципрочно, достъп на българските емитенти до широк кръг инвеститори. От кандидатите, които досега се представиха Дойче бьорзе безспорно е най-големият борсов център. ОМХ пък имат най-много страни партньори. Атинската борса, която направи нещо много интересно с Кипър, също не е за пренебрегване като потенциал. И Виена е установен финансов пазар. Няма лош кандидат, България би спечелила от всеки.

Какво е отношението ви към въвеждане на деривативни инструменти в България?
Смятам, че 2007 г. е добър момент да започне работа в тази насока. Най-естествено изглежда структурирането на индексен дериват. Вярно е, че пазарът е доста тънък, поради което индексите са лесно манипулируеми. Въпреки това, моето мнение винаги е било, че ако искаш да направиш нещо, трябва да го започнеш, макар и с леки дефекти, които да се отстранят в процеса на работа. Дълбочината на пазара постепенно започва да се формира. В последно време дневният оборот на борсата е средно около 4-5 млн. евро, което е добре. Ако на борсата излязат още две-три компании, ще сме по-близо до необходимата критична маса.

Интервюто взе Христо ШЕМТОВ

Разни възрасти - разни пенсионни схеми

Фондовете ще могат да предлагат по-разнообразни портфейли през 2007 г.

Капитал - бр. 50 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=300467


Христо ШЕМТОВ

Различните хора имат потребност от различни типове пенсионни продукти - според възраст и предпочитания.Именно това е сред основните доводи за предложения от асоциацията на пенсионноосигурителните дружества (БАДДПО) проект за въвеждането на доброволни пенсионни фондове с различна рискова ориентация (така наречените мултифондове). Идеята се обсъжда в бранша отдавна, но, изглежда, вече е на път да се реализира. "До март 2007 г. ще имаме готов проект за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)", казва Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. От ръководството на КФН заявяват, че твърдо подкрепят идеята.

Право на избор
Ако двама души, на 25 и на 55 години, спестяват за пенсия, по-младият може да си позволи да инвестира в по-рисков портфейл. На възрастния му остават само няколко години до пенсия и евентуална загуба от несполучливи инвестиции може да се отрази необратимо тежко на финансовото му положение на старини. Но международният опит показва, че за период от 20-30 години рисковите вложения могат да носят значително по-висока доходност (съответно по-висока пенсия), отколкото, ако се играе на сигурно. Засега милионите клиенти на българските частни пенсионни фондове нямат голям избор.Осемте действащи пенсионни компании управляват по един универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд. Портфейлите им са, общо взето, еднотипни и традиционно се управляват консервативно. Строгите законови ограничения, които действаха до неотдавна, предопределяха този им облик. Минимум 50% от активите на задължителните и 30% от активите на доброволните фондове трябваше да бъдат инвестирани в нискодоходни държавни ценни книжа, а лимитите за вложения в рискови (но и с потенциал за по-висока доходност) активи бяха ниски. В началото на годината тези ограничения бяха значително либерализирани за задължителните фондове (универсални и професионални) и почти изцяло отпаднаха за доброволните. Някои пенсионни фондове започнаха да преструктурират портфейлите си, но въпреки това все още са консервативни.

Трите вида
Според идейния проект на асоциацията всяка пенсионна компания ще може да формира до три портфейла - консервативен (да инвестира предимно в облигации и банкови депозити), агресивен (инвестира предимно в акции) и балансиран (нещо по средата). Портфейлите ще се обособяват в рамките на доброволния пенсионен фонд и за всеки от тях ще се води отделна отчетност. "Тази система дава възможност за по-ефективно инвестиране на парите на осигурените. Освен това по този начин те ще имат по-голямо участие в управлението на спестяванията си, доколкото ще могат да избират между тези инвестиционни портфейли", коментира Никола Абаджиев. Проектът предвижда всяко дружество задължително да управлява поне един балансиран фонд, в който да бъдат насочвани парите на клиентите, които не са избрали рисков профил.
"Активите в пенсионните фондове вече са значителни, натрупахме достатъчно опит в управлението им и можем да се справим. Конкуренцията на взаимните фондове също ни побутва", казва Никола Абаджиев. На този етап вижданията на бранша и надзорната институция е мултифондовата система да започне да се прилага само при сега съществуващите доброволни пенсионни фондове, тоест да се даде свобода на хората, които по своя воля правят пенсионни вноски, сами да определят рисковия си апетит. Към края на септември в тези фондове са събрани повече от 460 млн. лв. по данни на КФН. "Не би трябвало законът да предписва на хората, които се осигуряват доброволно, непременно да инвестират консервативно", казва Бисер Петков, зам.-председател на КФН по осигурителния надзор. Той обаче отбелязва, че за да има условия за свободен и информиран избор, пенсионните компании трябва да разкриват много по-подробна и редовна информация за инвестициите на мултифондовете, отколкото сега. "Може би е добре в закона да се въведат изисквания за разкриване на информация, подобни на тези за взаимните фондове", казва Петков. Има и други въпроси от технически и регулаторен характер, които предстои да бъдат изяснени, но няма съществени разминавания във вижданията между КФН и пенсионните компании, казват от регулаторната институция. "Надяваме се още до юни законодателните промени да са факт", каза Бисер Петков.
По-далечната визия на бранша и надзора е на един следващ етап мултифондовете постепенно да бъдат въведени и при новите фондове по професионални схеми (за работодатели, които осигуряват доброволно своите работещи), които ще се появяват от догодина, и при задължителните универсални и професионални пенсионни фондове.

Пенсията ще може да се "изнася" в 30 държави

ЕС гарантира правото на обезщетения при всички социални рискове

Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297620


Екатерина ПОПОВА, Христо ШЕМТОВ

Какво се случва, ако след 1 януари 2007 г. искате да се пенсионирате и като гражданин на Европейс­кия съюз изберете да живеете в Германия?Да приемем, че сте работили 10 години в България, 10 години в Германия и 15 години в Австрия. Навършвате 67 години (колкото предстои да стане пенсионната възраст в Германия) и подавате молба за пенсия за старост там. Всяка от трите държави, в които имате трудов стаж, преценява, че вие отговаряте на условията за пенсия, като сумира осигурителния ви стаж във всички страни и взема предвид възрастта ви. Веднъж определила, че имате право да се пенсионирате, всяка от тези държави изчислява част от пенсията, съответстваща на периодите на работа по нейното законодателство, и ви изплаща тази част, където и да се намирате на територията на 27-те държави - членки на ЕС, или трите страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това ще важи също за Швейцария, след като подписаната през пролет­та на тази година спогодба за социално осигуряване между нея и България влезе в сила."След 2007 г., напускайки собствената си държава, човек няма да загуби социалните си права. Дори напротив, ако се е осигурявал в различни държави от ЕС или ЕИП, размерът на пенсията му ще бъде по-висок, отколкото ако е работил само в родината си", твърди Добринка Бонева, началник на сектор "Координация на схемите за социална сигурност" в социалното министерство.

Първият стълб
Като член на ЕС България ще прилага Регламент 1408/71 г. - основния акт, уреждащ принципите и средствата за координация в областта на социалната сигурност. Този регламент гарантира на правоимащите лица (работещи, учещи, безработни, неработещи или пенсионери) правото им на обезщетения при всички социални рискове: болест (общо заболяване и трудови злополуки или професионална болест), майчинство, здравно осигуряване, инвалидност, старост, безработица и смърт.Конкретно за работещите се отнасят правните разпоредби на тази държава, на чиято територия се извършва трудовата дейност. Така се избягва двойното осигуряване. От това правило обаче има изключения. "Според рег­ламента, ако човек е командирован в друга държава членка за срок до 12 месеца, той остава осигурен в изпращащата държава. Ако продължителността на командировката е над една година, започва да се прилага социалното законодателство на приемащата държава", уточни Добринка Бонева. При краткосрочните плащания (например при отпуск по болест) правото на обезщетение възниква след известен период на осигуряване в съответната система, като при изчисляването на осигурителния период се взема предвид и стажът, придобит в друга държава членка (осигурителните периоди се сумират както при пенсиите).Българските пенсионери, които живеят в друга държава - членка на ЕС, ще могат да получават българската си държавна пенсия там.Сега българските пенсионери могат да вземат пенсия от чужбина или българска пенсия в чужбина само ако България има сключена двустранна спогодба със съответната държава. След присъединяването на страната ни към евросъюза спогодбите с държавите членки ще прекратят действието си с изключение на отделни разпоредби от някои от тях (например за Германия ще се запази клаузата, че пенсиите се изплащат не директно на пенсионерите, а между осигурителните институти, т.е. българските пенсионери получават германските си пенсии от Националния осигурителен институт).Съгласно правилата в ЕС може да се изнасят и плащания, които не зависят от осигурителни вноски. Такива са например социалните пенсии и детските добавки. Единствено по отношение на социалната пенсия за старост България е направила уговорка тя да не се изнася извън страната.
Задължителни фондове като българските от

Втория стълб
не съществуват в старите страни - членки на ЕС, и за тях не могат да се приложат правилата за пропорционалност на пенсионните плащания, които се прилагат при държавното осигуряване. Не се урежда прехвърляне на натрупаните до този момент вноски в друг пенсионен фонд в страна от ЕС извън България. Парите ще се запазват по личните сметки до навършване на пенсионна възраст, след което човек ще може да получава допълнителната си пенсия, в която и страна членка да се намира.

Правата по Третия стълб
доброволното осигуряване, до голяма степен се рег­ламентират от националните законодателства, които се различават по редица признаци. В Европа са познати така наречените професионални пенсионни схеми (occupational pensio- schemes), чиито еквивалент беше въведен в България с последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, които ще се появят през 2007 г., по същество с нищо не се различават от действащите доброволни фондове, в които някои работодатели и сега осигуряват служителите. Самите професионални схеми ще могат да се прехвърлят при други пенсионни компании. Така се дава възможност чуждестранни пенсионноосигурителни компании да управляват български професионални схеми, както и обратното.Европейските директиви гарантират, че човек, който вече е придобил право на пенсия по професионална схема, ще може да получава парите си, независимо в коя страна членка на общността пребивава.Ако български работодател командирова свой служител в държава от ЕС за повече от 12 месеца, той може в продължение на една година да продължи да го осигурява в българската пенсионна схема, която финансира. Оттам нататък е въпрос на договаряне дали ще продължи да внася пари за служителя си в същата или в друга аналогична професионална схема в другата държава.
Не може един човек да се осигурява едновременно в две професионални схеми, освен ако няма двама работодатели. При смяна на работодател човек може свободно да прехвърли личните си вноски. Но работодателските вноски могат да бъдат прехвърляни само при прехвърляне на цялата схема със съгласието на работодателя и работниците. Този принцип е залегнал в българския КСО и в проекта на директивата за преносимост. Все пак натрупаните пари по личните партиди остават собственост на осигурените и те ще могат да разполагат с тях при навършване на възраст за пенсиониране (60 години за доброволните пенсионни фондове). С други думи, ако през трудовия си живот човек смени осем работодателя, които финансират пенсионни схеми, накрая ще събира пари от осем места.Правата по личното осигуряване в доброволни пенсионни фондове (без участието на работодател) не са уредени в директивите, обясняват от социалното министерство. Българските данъчни закони позволяват прехвърляне на средства от един доброволен пенсионен фонд в друг, без да се губи данъчната преференция. Но възможността за получаване на пенсионни плащания в други страни членки е въп­рос на договаряне между пенсионноосигурителните дружества и техните клиенти.

Българският пенсионен модел
Пенсионната система в България се крепи върху три стълба. Първият е фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Вторият стълб е т.нар. допълнително задължително осигуряване, при което част от осигурителните вноски постъпват и се натрупват в индивидуални пенсионни партиди. В неговите рамки действат частни универсални и професионални пенсионни фондове.В универсалните задължително се осигуряват за втора пенсия близо 2.4 млн. души, родени след 31.12.1959 г.В професионалните фондове се събират пари за онези, които работят при тежки условия на труд. Третият стълб е доб­роволното пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове.


Спогодби, конвенции и договори след 1.01.2007 г.
Действащи:
- Спогодба с Народна република Албания
- Конвенция с Федеративна народна република Югославия (прилага се за Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора)
- Спогодба със Социалистичес­ка народна либийска арабска джамахирия
- Споразумение с Република Турция за изплащане на български пенсии в Турция
- Договор с Украйна
- Договор с Република Македония
- Спогодба с Република Хърватия

Подписани, но невлезли в сила:
- с Швейцария

В процес на преговори:
- с Руската федерация
- с Република Молдова

Предстоят преговори:
- със САЩ
- с Канада
- с Южна Корея

Данъчна дилема за АДСИЦ

Изгодни ли са специалните инвестиционни дружества за имоти след намаляване на корпоративния данък

Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297665


Христо ШЕМТОВ

Всеки иска да плаща колкото се може по-малко данъци и по възможност в рамките на закона.В това отношение създаването на акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) е интересна посока на размисъл за строителни предприемачи или просто хора със значителни спестявания, които искат да инвестират в имоти. Благоприятният режим за този тип дружества обаче е съпътстван и с доста разходи и бюрокрация. Така след намаляването на корпоративния данък от 2007 г. на 10% изниква дилемата дали цялото начинание АДСИЦ продължава да си струва?АДСИЦ са уникални с това, че не плащат данък печалба, а вместо това задължително разпределят за акционерите си като дивидент поне 90% от печалбата (изчистена от преоценките на имотите). Ако един или няколко души възприемат този подход, те ще плащат на себе си дивиденти, които се облагат само със 7% вместо със ставката за доходите на физическите лица (24%) или данък печалба, който тази година е 15%, а през 2007 г. ще е 10%. Специалните инвестиционни дружества задължително са публични (регистрират се на Българската фондова борса), а печалбата от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Така човек може вместо да продава директно имоти, да продаде акциите си от специалното инвестиционно дружество, в което са сградите и терените. Според експерти именно данъчният мотив стои в основата на част от появилите се през последните няколко години повече от 30 АДСИЦ за имоти. Но в духа на максимата, че няма пълно щастие, човек трябва да преглътне и някои

Разходи и неудобства
Ако един или няколко души искат да създадат АДСИЦ, трябва да разполагат с минимум около 800 хил. лв. във вид на пари или имоти. Минималният първоначален капитал е 500 хил. лв., след което капиталът задължително трябва да бъде увеличен най-малко с 30%. За тази цел Комисията за финансов надзор (КФН) трябва да издаде разрeшение за извършване на дейност като АДСИЦ и да потвърди проспект за публично предлагане на ценни книжа. Според експерти целият процес може да отнеме 6-7 месеца и да струва около 40 хил. лв. Част от разходите са административни такси за съдилища и други ведомства. С най-голяма тежест обаче е възнаграждението за инвестиционния посредник, който подготвя проспекта и обслужва увеличението на капитала. То може да варира значително - от 5 до 30 хил. лв. в зависимост от ангажиментите на посредника, според Мирослав Стоянов, директор инвестиционно банкиране в "Елана". Увеличението на капитала се извършва чрез емисия на права, които се предлагат на аукцион на фондовата борса. На него може да участва всеки, но ако основателите предложат достатъчно високи цени, могат да изкупят всички права, без да допуснат външни хора. От това те няма да загубят, защото просто ще вкарат повече пари в собственото си дружество. Но ще платят брокерска комисиона.Законът за АДСИЦ изисква при учредяването да участва институционален инвеститор (взаимен фонд, застрахователна компания, пенсионен фонд и.т.н.) с поне 30% дял. Нищо не пречи впоследствие институционалният инвеститор да прехвърли дела си. Това е необходима част от целия процес, колкото и инвестиционните посредници да не обичат да говорят открито за подобна услуга. Ако създателите на дружеството разполагат с имоти, но не с достатъчно пари, ще трябва да вземат назаем под някаква форма и вероятно ще платят лихви (не се допуска апорт на имоти в АДСИЦ). А когато впоследствие специалното инвестиционно дружество формално купи имотите, се дължи местен данък в размер на 2% от цената или данъчната оценка (което е по-високо). Нотариалните такси също трябва да се предвидят като разход. При прехвърлянето на имотите може да възникне облагаема печалба или облагаем доход. Това може да бъде избегнато, ако сделките са на стойност, значително по-ниски от пазарната. Но данъчни консултанти предупреждават, че такива случаи е много вероятно да завършат с акт за отклонение от данъчно облагане, дори и човек да е организирал така делата си, че сделката да не е между свързани лица.
Със създаването на АДСИЦ човек си "навлича" и редовни контакти с чиновниците от КФН и поема безброй задължения - да предава във фондовата борса и в комисията тримесечни и годишни финансови отчети, регистрационни документи, програми за корпоративно управление, справки, текущи уведомления и още куп неща. По оценка на хора от бранша допълнителните разходи, свързани с публичния статут, са грубо казано 20 хил. лв. на година - за одитор, счетоводство, правно обслужване, хонорари за оценители, заплата за директор за връзки с инвеститорите (какъвто трябва да има назначен), такси за КФН, БФБ и Централния депозитар и др.

Дали си струва
Създаването на АДСИЦ е въпрос на много сметки. В примера с облагаема печалба от 800 хил. лв. предприемачът още след първата година си възвръща направените разходи. Но физическото лице, което получава 150 хил. лв. годишно във вид на наеми, спестява толкова малко данъци, че едва ли си заслужават всичките разходи и главоболия. Тези примери, колкото и да са опростени и условни, показват, че до голяма степен това е въпрос на мащаб. Трудно е обаче да се определи някаква универсална равновесна точка (break even), защото крайният ефект зависи от редица детайли - след колко време фирмата ще излезе на печалба (когато проектът бъде завършен), дали ще се налага увеличаване на капитала при всеки нов проект, в случай че предприемачът иска да реинвестира печалбата, и.т.н."Данъчният ефект не е голям при сравнително малки дружества", казва Калоян Нинов от "Фонд за недвижими имоти България", един от най-големите АДСИЦ в страната. "Идеята на този тип дружества е не да се използват като данъчна конфигурация, а като колективна форма на инвестиране в недвижими имоти", допълва Нинов.Все пак на пазара има и дружества за данъчни цели. Разпознават се по това, че са почти недостъпни за търговия на борсата. А това показва, че в някои случаи подобна структура не е лишена от смисъл. За вече регистрираните компании дилема няма. При новия по-нисък данък печалба обаче създаването на АДСИЦ губи част от данъчния си блясък.

Борсата ще влиза ли в Европа?

Капитал - бр. 47 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=296377

Когато преди време авиокомпаниите бяха символ на проспериращ бизнес, българската държава си позволи да отхвърли кандидати за своята БГА "Балкан" сред най-силните имена в бранша. Резултатът - фалит, дела, нова авиокомпания, която на всичкото отгоре продължава да е напълно изолирана от всякакви международни алианси. Аналогията със сегашната ситуация около фондовата борса е подобна. Колкото и сравнен със себе си пазарът да отчита рекорд след рекорд, той си остава един от най-слабо развитите в Европа. Не след дълго обаче, когато България стане част от европейския финансов пазар, самостоятелното й съществуване може да се окаже самоцелно, дори безсмислено. Инвеститорите лесно ще могат да влагат парите си навън, а за компаниите може да няма сравнителни ползи да набират ресурс в София вместо в Лондон. На всички е ясно едно - българската борса сама няма бъдеще. В момента България е търсен партньор. Правителството обаче упорито отказва да информира как смята да постъпи със своя контролен пакет в борсата. В някакъв момент все пак държава та ще трябва да вземе решение. Защото последното нещо, което глобализацията обича да чака, е бавните реакции на държавните администратори.

Борсовите репортери да внимават

Надзорът предупреди медиите да не публикуват невярна информация за публични дружества

Капитал - бр. 46 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=294648


Христо ШЕМТОВ

Трябва ли незнанието, разсеяността или чисто техническите грешки да се санкционират? Това е въпросът, който вероятно вълнува икономическите журналисти и скоро може да се отрази и на начина, по който информират аудиторията.Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, която се наказва с глоба от минимум 20 хил. лв. По сега действащия Закон за ценните книжа е достатъчен фактът на публикуване на невярна информация, без значение дали има лична облага. Досега надзорът не е наказвал журналист. Занапред обаче това може да се промени, казват от КФН като припомнят, че от 2007 г. влиза в сила отделен Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във вестник "Монитор", в които авторът прави "неверни коментари относно търговията с ценни книжа на "Софарма". Става дума за разделянето (сплита) на акциите на "Софарма", което авторът неправилно интерпретира като "рекордно поевтиняване на книжата". От надзора дават и други примери: каре в "24 часа" за предстоящо отписване на "Грандхотел Велико Търново" от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в "Монитор" и "Пари" за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в "Дневник", "Стандарт", "Пари" и "Монитор" с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика "София БТ" за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба. От регулаторния орган казаха, че и преди са отправяли забележки към журналисти, но за първи път го правят публично. "Искаме всеки да знае, че чувствителната за пазара информация трябва да се отразява вярно и точно и че комисията следи всичко, което се публикува", казва Димана Ранкова, зам.-председател на КФН по инвестиционната дейност. "Удачно е преди да започнем да налагаме санкции, да има преходен период от няколко месеца, в който да даваме препоръки", допълва Ранкова.

Грешките - вредни, но неизбежни
Предупреждението изглежда уместно на фона на това, че някои от грешките са драстични и може да подведат някого да вземе губещо решение. Намесата на надзора обаче би могла да стресне всеки репортер, който отразява борсовата търговия или му се налага да пише за публична компания. И докато някои от примерите може да минат в графата некомпетентност, други посочени неточности са по-скоро технически грешки, пропуски или недостатъчно взиране в детайла. Човек може да открие грешки на всякакви теми в почти всички медии, включително в специализирани издания, а дори и в публикациите на самата комисия или на официалния сайт на Българската фондова борса. Но именно на пазара на ценни книжа грешките могат да струват скъпо (въпреки че по вестниците се пише и по други не по-малко отговорни инвестиционни теми като недвижими имоти или валутен пазар). Така отразяването на новини за публични компании може да се окаже рисковано занимание заради високите глоби. "Да няма грешки е хубаво пожелание, но и много трудно осъществимо. Материята е сложна и тежка", отбелязва изпълнителният директор на Investor.bg Любомир Леков. "От една страна, законът трябва да се спазва, но засилване на натиска върху журналистите може да доведе до липса на информация, което според мен е по-лошият вариант", допълва Леков.

Грешка без наказание
С новия закон обаче опасенията от липса на информация донякъде са преувеличени. Минималната глоба остава 20 хил. лв., но журналистите придобиват "специалния" статут да не бъдат санкционирани за неверни публикации, освен ако не са се облагодетелствали пряко или непряко. "Ще трябва да доказваме, че е имало облага", казва Димана Ранкова. Пак по новия закон друга привилегия за журналистите е, че за тях не важи забраната да публикуват вътрешна информация (съществена за цените на ценните книжа), която им е станала известна, но все още не е оповестена официално в бюлетина на фондовата борса. Димана Ранкова отбелязва, че няма да се търси отговорност от журналист, който само препредава информацията. Реална обаче е възможността КФН да притисне репортера да разкрие своя източник, каквито случаи е имало. "Досега сме разследвали публикации и сме получавали информация за източниците, но никога не сме ги обявявали. Няма да ги обявяваме и занапред", казва Димана Ранкова. За разлика от журналистите обаче, ръководителите на публични дружества, аналитиците и експертите от бранша са по-уязвими за това, което коментират по медиите. Което може да ги направи по-мълчаливи. Такива индикации вече има. От няколко водещи управляващи дружества казаха, че занапред ще ограничат медийните си изяви.Тънкият баланс е сложен - читателите да бъдат защитени от манипулации и в същото време да не бъдат лишавани от правото им на информация. Избраният модел може би е взаимно приемлив - държавният орган да санкционира журналистите за целенасочени манипулации, а за собственото им невежество да ги наказват читателите им.

Трябва ли да незнанието да се санкционира?

Capital.bg/BLOG
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=293973


Христо ШЕМТОВ

Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, противозаконно е и подлежи на глоба от минимум 20 хил. лв.

В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във в-к “Монитор”, в които авторът прави “неверни коментари относно търговията с ценни книжа на „Софарма” на съответните борсови сесии”. Всъщност става дума за деня на разделянето (сплита) на акциите на “Софарма”, което авторът неправилно интерпретира като “рекордно поевтиняване на книжата”. От надзора дават и други примери: каре във в-к “24 часа” за предстоящо отписване на “Грандхотел Велико Търново” от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в “Монитор” и “Пари” за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в “Дневник”, “Стандарт”, “Пари” и “Монитор” с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика “София БТ” за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба.

Разпространяването на невярна информация в медиите не само предизвиква раздразнение, но може да повлияе на някои хора да вземат губещи решения. От друга страна никой не се е родил експерт в дадена област и едва ли може да се очаква един пресен възпитаник на факултета по журналистика да бъде особено вещ в даден ресор. Може би затова българската преса изобилства от неточности и неверни твърдения по най-разнообразни теми. Но докато изказаното в “Монитор” мнение за акциите на “Софарма” е пример за некомпетентност, то другите грешки са технически и могат да се случат на всеки. А що се отнася до “София БТ”, всички посочени издания цитират изпълнителния директор на “Булгартабак холдинг” Христо Лачев. Грешките са често срещано явление в работата на журналистите, колкото и да се опитват да ги минимизират. Старите вестникари дори понякога се шегуват, че “вестник без грешки няма” и са напълно прави – човек може да открие неточности във всяка печатна или електронна медиа, стига да си го постави за цел. Но по някакво стечение на обстоятелствата капиталовият пазар е ресор, в който журналистическите грешки могат да струват скъпо. КФН досега не е наказала журналист за некомпетентност или грешки. А трябва ли да го прави, е друг въпрос.

Октомврийска революция на борсата

Трите български индекса поставиха рекорди

Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285998


Емил АНГЕЛОВ, Христо ИГОРОВ

Когато финансовите пазари по света се сриваха и възстановяваха през последните години, слабият и неразвит български пазар на ценни книжа често следваше свой собствен път.През тази седмица обаче в тон с бума на основните международни пазари и българските индекси постигнаха абсолютни максимуми. Най-старият борсов индекс SOFIX премина психологическата за запалените играчи граница от 1000 пункта, като само за три борсови сесии, 3 - 5 октомври, се повиши от около 960 на над 1020 пункта, а за последните шест месеца ръстът е над 18%. По-широкият борсов измерител BG40 за същия период се повиши с повече от 26%. Нарастването само за последните пет сесии при Dnevnik15 беше 2.7%, а на BG40 - 0.44%.Погледът към истинските причини за поскъпването обаче показва, че въпреки съвпадението във времето трендовете на развитите пазари отново не са основният двигател на борсовия бум. Резкият скок на SOFIX през последните дни се дължи както на увеличената цена на акциите на ДЗИ (на стр. 70-71), така и на два важни други фактора - потвърденото членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. и подготвяното намаление на корпоративния данък на 10%, което би поставило по съвсем друг начин на картата на Европа българската икономика, и в частност пазарът й на корпоративни ценни книжа. Теоретично ниският данък следва да доведе и до по-високи печалби, които да бъдат реинвестирани или разпределени като дивидент.

Двигателите на рекорда
Освен заради ДЗИ ръстът на индексите дойде и заради поскъпване на акции като ЦКБ (12.3% за пет сесии), "Неохим" (3.25%), "Софарма" (2.15%). Покачването при "Булгартабак холдинг" (4.5%) беше резултат от успешната приватизация на "Пловдив Юрий Гагарин БТ" (на стр. 46). "Ако борсовата приватизация на дружества от тютюневия холдинг продължи, това ще окаже благотворно влияние на индекса и в бъдеще поради значителното тегло на цигарения холдинг в него", каза Николай Костов от Първа ФБК. При BG40 вместо ДЗИ (чиито акции не участват в индекса) най-много допринесоха книжата на ЦКБ и ДЗИ банк, като последните поскъпнаха с 29%. Други възходящи акции бяха ЕМКА, Инвестор.БГ и ХЕС.Освен сериозните ръстове на цените за периода беше характерно и увеличаването на обемите на търговия, както и броят на търгуваните позиции и броят на сделките. "Несъмнено положително повлия и нарасналата ликвидност на пазара след публичното предлагане на "Химимпорт", смята Петко Вълков от "Бенчмарк". Книжата от новата емисия на дружеството бяха записани и близо 2/3 от заявките останаха неудовлетворени. Според много участници на пазара това допълнително е отприщило купуването на други от най-ликвидните книжа.

Борсата - вече огледало на икономиката?
Дългосрочната тенденция на ръст е красноречива и в това най-добре са се убедили лично по джоба си онези, които през последните няколко години са инвестирали в ценни книжа на публични компании, което се оказа и най-доходоносната инвестиционна алтернатива. Освен това очакванията на анализаторите в дългосрочен план си остават оптимистични. По презумпция капиталовите пазари отразяват това, което се случва в реалната икономика и бизнес. Въпреки че ликвидността на борсата продължава да е ниска, а най-големите компании все още не са публични, впечатлението е, че от година на година БФБ все повече се превръща в "огледало на икономиката". "Очакваното намаление на корпоративния данък ще стимулира някои дружества да обявяват реалните си печалби", смята Красимир Атанасов, портфейлен мениджър в инвестиционна компания "Елана"."Преструктурирането и подготовката на много от публичните дружества в очакване на общоевропейския пазар и конкурентната му среда доведе до рационализации в производството и подобрение на отчетите им", казва Бончо Иванов, финансов анализатор в "Златен лев капитал". Тези процеси пораждат и все по-голям интерес от страна на инвеститорите към капиталовия пазар, в това число и от чуждестранни. Появата на много на брой взаимни фондове, които управляват все повече пари, също ще раздвижат пазара, смята Иванов.

Някъде след кота 1000
Въпреки че на корпоративно ниво също се наблюдава тенденция към по-добро спазване на борсовите правила - разкриване на информация, подготовка на отчети и т.н., все още българският пазар остава твърде далеч от световните борсови стандарти. Надеждата е, че с влизането в евросъюза прилагането на нормите на корпоративното управление ще се засили. Повишава се и активността на самите публични компании, като все повече компании търсят финансиране чрез борсата чрез увеличение на капитала. Зачестяват и сплитовете, което увеличава ликвидността на пазара.
Според много анализатори обаче сегашната ситуация наподобява еуфорията от първите месеци на 2005 г. Ликвидността и в момента остава ниска, тъй като липсват достатъчно много индивидуални инвеститори, които да търгуват активно. А при такива условия рязкото нарастване на цените бързо може да се обърне. "Очаквам скоро да настъпи корекция на цените", казва Красимир Атанасов от "Елана". Според него еуфорията от последните седмици се движи именно от спекулативно настроени играчи и когато те започнат да продават ценни книжа, това ще окаже натиск на пазара. "Не очаквам обаче корекцията да е дълбока и продължителна", допълва Атанасов. Подобно е настроението и на други анализатори, които смятат, че "октомврийската революция" не е явление за няколко дни и няма да утихне скоро. Поне до началото на 2007 г. не се очакват сривове в позитивните настроения на борсата. Големият въпрос е дали тези настроения ще се запазят и след като краткосрочните и средносрочните чуждестранни инвеститори решат да се изтеглят към следващата си дестинация, а това винаги е рисков момент на един малък и неликвиден пазар.

Борси на изток от рая

Пазарите в новите страни - членки на ЕС, изживяха бум след присъединяването. Ще се повтори ли това в България и Румъния?

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293264


Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ

Две години и половина след най-новата вълна на разширяване на Европейския съюз равносметката и перспективите за фондовите пазари в Централна и Източна Европа не са еднопосочни.Според специализирания инвеститорски сайт MarketWatch икономическата стабилност в периода на присъединяване към евросъюза е насърчила инвеститорите - любители на риска, и им е осигурила възвращаемост, по-висока, отколкото от инвестиците на пазарите в Латинска Америка и развиващите се икономики в Азия. От друга страна обаче, големите институционални инвеститори все още предпочитат да гледат отстрани фондовите борси в Централна и Източна Европа, отчита списание Euromoney. Причината е, че този пазар е силно раздробен - състои се от 10 борси с различни размери, които дори заедно не могат да се премерят с развитите европейски пазари в Лондон, Франкфурт или Виена (виж таблицата).

Впечатляващи резултати
В региона няма много компании, които да са привлекателни за големите инвеститори, смята Пол Тръкър, финансов анализатор за европейските пазари в Merrill Lynch. Отсъствието на тези инвеститори обаче не пречи на малките борси да регистрират впечатляващи резултати в периода след присъединяването към ЕС. Например борсовият индекс в Кипър се е увеличил със 177%, в Братислава - със 132%, а индек­сът на най-големия регионален пазар - полския - със "скромните" 76%.Независимо от малкото на брой ликвидни акции анализаторите на агенция Reuters обясняват привлекателността на региона със стабилния икономически растеж, с прилива на структурни фондове от евросъюза след присъединяването и с нарасналото присъствие на европейски финансови посредници и инвестиционни фондове, чиято стратегия по принцип е да инвестират на пазарите от ЕС.

Нови възможности
Борсите в новоприсъединилите се страни към ЕС не успяха да избегнат спада на световните фондови пазари в периода май-юни, който засегна най-тежко развиващите се пазари. Въпреки това анализаторите продължават да виждат добри перспективи в Централна и Източна Европа и дори вече отместват погледа си още по на изток към Русия, Украйна.Керин Хърн, директор и партньор в стокхолмския фонд East Capital International, който инвестира 4 млрд. долара във финансовите пазари на Източна Европа, вижда добри възможности в борсите на Румъния и България. Двете страни от 1 януари 2007 г. ще станат най-бедните страни, присъединявали се някога към ЕС, но според Хърн възможностите на тези пазари ще бъдат съпоставими с възможностите в Испания и Португалия в периода на тяхното присъединяване към ЕС преди две десетилетия.

България и Румъния на прага на ЕС
Малко след като на 26 септември Европейската комисия официално потвърди членството на България и Румъния в ЕС от 2007 г., индексът на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX проби 1000 пункта, а за периода 26 септември - 8 ноември поскъпна с 13.62% до 1082 пункта. По-широкият борсов индикатор BG40, който се възприема като по-представителен за пазара, се повиши за същия период с 3.69% до 178.14 пункта.В Румъния пък след обявяването на решението на ЕК чуждестранните инвестиционни фондове се завърнаха на борсата, твърди румънският финансов всекидневник Ziarul Financiar. От началото на годината чуждестранните вложения са 110 млн. евро. Румънски брокери прогнозират, че те ще нараснат още догодина. На подобен ефект се надяват и някои български играчи. Не само заради поскъпването на акциите, но и заради факта, че много фондове, инвестиращи в ЕС, ще имат достъп и до капиталовите пазари в двете страни. Известен оптимизъм вдъхва и опитът на други ново­присъединили се страни, членки на ЕС от Централна Европа, като например Полша, чийто фондов пазар се радваше на стабилен ръст преди и след присъединяването.

Еуфория и реализъм
Въпреки това е необходима известна доза реализъм, предупреждават анализатори. Присъединяването на двете страни към общността беше очаквано от инвеститорите и до голяма степен вече е отразено в цените на акциите. Заради ниската ликвидност на тези пазари от френската Axa Investment Managers не очакват ръст в София и Букурещ, подобен на другите нови членки на ЕС, освен ако на пазара не се появят нови големи компании. Това се отнася особено за България, където капитализацията на публичните емисии ценни книжа е около 6.35 млрд. евро. За румънския пазар капитализацията е близо 21 млрд., докато в Полша е повече от 100 млрд. евро. "Очаквам все повече финансови и стратегически инвеститори да извършват покупки и препродажби на по-големи дялове в български публични компании", казва Елена Маринова, финансов анализатор в ПФБК. Според Петър Василев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Алфа асет мениджмънт", българският пазар не е атрактивен за големи чуждестранни инвеститори и бъдещото развитие ще зависи основно от ентусиазма на местните играчи и от появата на нови компании на фондовата борса. Елена Маринова прогнозира, че ще се увеличава броят на компаниите, които ще се листват на БФБ, за да набират финансов ресурс. Петър Василев очаква около 10 - 20 процента годишен ръст на пазара през следващите няколко години. "Цените на повечето акции са високи и компаниите тепърва ще трябва да ги заслужат с подобряване на резултатите от дейността им", смята той.

Данъчните преференции Справедливост за по-равните

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293205


Христо ШЕМТОВ

Представяте ли си счетоводител изведнъж да зареже професията си и да започне да твори поезия? Звучи невероятно, но не е лишено от логика. Вече 70% от доходите от авторски права няма да се облагат, докато свободно практикуващият счетоводител ще продължи да приспада само 35% от облагаемия си доход. А стремежът на човек да плаща по-малко данъци е естествен. Точно този мотив би насърчил хората в България да се захващат с тютюнопроизводство или земеделие, да регистрират кооперации или дружества със специална инвестиционна цел, защото така спестяват напълно или частично данъците си. Има и други посоки за размисъл - доходите от предприемачество вече ще се облагат с 16.3% данък (данък върху печалбата плюс данък върху дивидента), докато най-високата ставка върху личните доходи остава 24%.
Чрез намаляване или премахване на определени данъци държавата поставя в по-благоприятно положение определени групи и изкривява поведението на други. Един от пресните примери е премахването на данъците върху допълнителните пенсии, изплащани от доброволните пенсионни фондове. Въпреки че човек може да спестява дългосрочно и по други начини (застраховки, взаимни фондове, недвижими имоти и.т.н.), вероятно той би предпочел доброволното осигуряване, защото то изведнъж се превръща в най-изгодния от данъчна гледна точка спестовен продукт. Намаляването на данъците е полезно, но когато е за всички. Преференциите за отделни групи данъкоплатци всъщност пречат на намаляването на данъчното бреме, като цената се поема от всички непривилегировани. А това не само не е справедливо, но е и вредно. Защото усещането за несправедливост мотивира хората да избягват плащането на данъци - законно и незаконно, от което губи не само бюджетът, но и цялата икономика.

Да спестяваш безплатно

Държавата насърчава инвестициите в частен пенсионен фонд

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293260


Христо ШЕМТОВ

Хората обикновено се радват, когато данъците намаляват, особено ако това ги засяга пряко.От тази гледна точка сред най-ощастливените напос­ледък българи вероятно са онези, които получават допълнителни пенсии от доброволни пенсионни фондове. От догодина държавата изобщо няма да събира данъци върху тези доходи, стига "частните пенсионери" да са навършили възраст за пенсиониране (60 години за жените и 63 години за мъжете). Това е една от съществените промени в новия Закон за данъците на физическите лица, приет от парламента на второ четене и който ще влезе в сила от 2007 г. Засега частните пенсионери в България не са много - около 2 хил. души, по данни на Комисията за финансов надзор. Потенциални облагодетелствани обаче са над 560 хил. души, решили да правят (или чиито работодатели са решили да правят в тяхна полза) доброволни вноски в частен пенсионен фонд.На практика с гласуваните промени доброволното осигуряване се превръща в най-изгодната форма на лични инвестиции от гледна точка на

Спестяване на данъци
И сега вноските за доброволно осигуряване се освобождават от данъци, доколкото не надвишават 10% от облагаемия доход. Тоест, ако човек получава 1000 лв. нетна заплата, може да внася в частен пенсионен фонд до 100 лв. месечно, без да плаща данък върху тях. Сегашният режим, който ще действа до края на 2006 г., предвижда държавата да си прибере своето по-късно, като обложи по общата данъчна скала допълнителната пенсия, която човек получава при навършване на възраст за пенсиониране. А предсрочно получените суми се облагат с еднократен данък от 12%. С влизането в сила на новия закон преференцията за вноските се запазва, а данъкът върху предсрочно изтеглените суми се увеличава на 15%. Но при положение че допълнителните пенсии вече ще са необлагаеми, се оказва, че ако човек е достатъчно търпелив, може да си спести данъка както на "входа" (когато внася пари в пенсионния фонд), така и на "изхода" (когато получава пари от пенсионния фонд). "Надяваме се, че данъчните промени ще въздействат на повече хора да се осигуряват в доброволни пенсионни фондове", коментира Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. "Хубаво е, че се намериха механиз­ми, които да стимулират хората да държат спестяванията си за пенсия", допълва Абаджиев.Очевидно е, че депутатите насърчават дългосрочното спестяване. Но съзнателно или несъзнателно, с гласуваните данъчни промени те поставиха в

Неравностойно положение
останалите инвестиционни продукти, никой от които не дава възможност за пълно освобождаване от данъци върху спестените пари. Лихвите по банкови депозити и печалбите от инвестиции във взаимни фондове или ценни книжа са необлагаеми, но вложените пари не се освобождават от облагане "на входа". Вноските по спестовни застраховки "Живот" пък са освободени "на входа" (до 10% от облагаемия доход), но впоследствие държавата прибира 7% от това, което застрахователните компании плащат на своите клиенти по дългосрочни застраховки (със срок 15 или повече години), а ако човек не е имал търпението да чака 15 години, данъкът е 15%. Доброволното пенсионно осигуряване по подразбиране представлява дългосрочно спестяване, но човек може да се опита да си осигури старините и чрез застраховка "Живот" или като инвестира във взаимни фондове. Разликата е, че няма да разполага с парите си под формата на допълнителна пенсия. "Би било добре инвестициите във взаимни фондове да получат същото благоприятно данъчно третиране, казва Стоян Тошев, председател на Асоциацията на управляващите дружества. Тези вложения също могат да се разглеждат като пари, инвестирани в бъдещето", допълва Тошев.Искането изглежда логично. В случая държавата прави жест, който няма да й струва много пропуснати данъчни приходи, но поставя в по-благоприятна позиция осемте пенсионноосигурителни дружества, които действат на пазара. А те управляват пенсионни фондове не от алтруизъм, а защото за тях това е бизнес, който им носи приходи от удръжки и годишни такси. Затова за пенсионните компании е изгодно максимален брой хора да внасят колкото се може повече пари в пенсионните фондове и да ги държат колкото се може по-дълго. А такъв ефект може да се очаква поради естествения стремеж на всеки рационално мислещ човек да плаща колкото може по-малко данъци. Другите сигурни печеливши засега са няколкото хиляди души, които ще получават необлагаеми допълнителни пенсии през 2007 г.Не е много ясно обаче дали това благоприятно данъчно третиране ще се запази примерно след три години, когато парламентарното мнозинство може би ще е различно от сегашното. Още по-смело би било да се прогнозира как ще се променят данъчните закони след 10, 20 или 30 години. Тоест това, което остава несигурно, е дали доходите от допълнителни пенсии ще продължат да бъдат необлагаеми тогава, когато хората, които днес се осигуряват за допълнителна пенсия, навършат възраст за пенсиониране.

Четвърти във В група

България е на водеща позиция сред страните от Югоизточна Европа и бившия Съветски съюз по привлечени инвестиции

Капитал - бр. 42
http://www.capital.bg/show.php?storyid=288521


Христо КОЕВ

Когато спестяванията в една страна са малко, притокът на капитали от чужбина е основен двигател за икономическия растеж, тоест повече бизнес, повече работни места и в крайна сметка благоденствие за хората.
За България тенденцията, макар и не бляскава, е благоприятна - докато през 1998 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлизаха на около 540 млн. долара, за 2005 г. сумата е 2.22 млрд. долара, с което България се нарежда на четвърто място в Югоизточна Европа и ОНД след Русия, Румъния и Украйна. По аналогия с футбола ако старите страни членки на ЕС са "А" група, а десетте новоприсъединили се са "Б", то ние попадаме в първите четири отбора от група "В".Това може би не е точно групата страни, с които искаме да се сравняваме, но фактът е, че България превъзхожда по привлечени инвестиции и някои от новите членки на Европейския съюз като Латвия, Литва, Словения и Словакия. А като съотношение на ПЧИ към брутния вътрешен продукт, България се нарежда дори по-напред.ПЧИ са пари за стартиране на бизнес в страната, за закупуване на предприятие или изграждане на ново (инвестиция на зелено), за разширяване на съществуващ бизнес, реинвестиране на печалби, придобиване на недвижим имот и.т.н.

От евтин труд към добавена стойност
Според доклада на ЮНКТАД през 1998 - 2004 г. България е привлякла 226 млн. долара преки чуждестранни инвестиции в производство на текстилни продукти на ишлеме, при които инвеститорът ползва в България единствено евтиния труд. Според експертите на ЮНКТАД обаче с отварянето на европейския пазар и отпадането на квотите за износ, чуждестранни компании няма да могат да разчитат единствено на ниските заплати. Докладът посочва като пример италианската Miroglio и германската Rollman, които оборудват фабриките си в Сливен и Гоце Делчев, така че да поемат и функции с по-висока добавена стойност.
Според стат истиката на БНБ преди шест години около половината от ПЧИ се насочваха в преработвателната промишленост, а днес преобладаващата част се насочва към услугите, финансовия сектор, недвижимите имоти. Според Българската агенция за инвестиции (БАИ) перспективни сектори са още машиностроене, производство на автомобилни части, електротехника, фармация, биотехнологии и др. "За момента инвестициите във високи технологии и аутсорсинг на различни услуги не са големи като размер", коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. "Дали тази тенденция ще се задълбочи, ще зависи от реформирането на образователната система и дали в бъдеще тя ще може да подготвя кадри", допълва Чобанов.

Причините за растежа
Нарастването на ПЧИ показва, макар и с известни условности, че въпреки недобре работещата съдебна система, корупцията в държавната администрация, лошото състояние на инфраструктурата и още редица дефекти на прехода към пазарна икономика България от година на година става по-привлекателно място за правене на бизнес. Това обаче е не толкова заслуга на вът­решните фактори, колкото на външни. В условия на ниски лихвени проценти и ограничени възможности за големи печалби в страните с развити икономики, все повече компании се насочват към държави с не чак толкова напреднали пазари в търсене на двуцифрен ръст.
Подобряването на средата за инвестиции в България според икономисти се дължи на сравнително високия икономически растеж през последните няколко години, стабилните цени, стабилната политическа обстановка. Сигурното вече членство на България в Европейския съюз (ЕС) и намаляването на данъците върху фирмените печалби (от сегашните 15% на 10%) и върху доходите от продажби на дялови участия (също на 10%) през следващата година още повече допринасят за привлекателност­та на България, коментират икономисти и хора от бизнеса, a ниските разходи за труд постепенно започват да губят тежест като притегателен фактор. "Нис­ката цена на труда сама по себе си не мотивира достатъчно инвеститорите да идват в България", казва Димитър Чобанов. Намаляването на данъците ще мотивира все повече фирми да облагат печалбите си в България, коментира Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). В същото време с предстоящото еврочленство България се превръща във входна врата към европейския пазар, което може да привлече инвестиции от други развиващи се страни като Китай, Индия и други, допълва Прокопиев. Според Димитър Чобанов членството в ЕС няма да окаже рязък стимул на ПЧИ. Това може да се случи през следващите няколко години, ако се подобрят съдебната система и законодателството, допълва Чобанов.

22 млрд. долара в България
Толкова са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през 2005 г. (35% спад спрямо 2004 г.), показват данните от тазгодишния световен доклад за инвестициите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД).
Въпреки спада икономисти смятат, че дългосрочната тенденция на ръст се запазва. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ, според които през януари - август 2006 г. в България са влезли 1.75 млрд. евро (2.2 млрд. долара по текущ курс евро/долар) ПЧИ, а според прогнозите на БАИ до края на годината сумата им може да достигне 3 млрд. евро.Допреди няколко години ПЧИ се осъществяваха основно по линия на приватизацията. Спадът от 2005 г. до голяма степен се дължи на натрупването през 2004 г. на големи приватизационни сделки като продажбата на 65% от БТК и на седем големи електроразпределителни дружества общо за около 1.8 млрд. лв. (не цялата сума беше платена през 2004 г.). Сега, когато държавните активи, предназначени за продажба, вървят към изчерпване, тежестта на преките чуждестранни инвестиции постепенно се измества към инвестиции на зелено и частни придобивания на предприятия от дългосрочни (стратегически) или финансови инвеститори, както и на участия в големи проекти за недвижима собственост.

Коректните търговци да нe се притесняват

Янаки Стоилов, председател на правната комисия в парламента пред "Капитал"
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967


Интервюто е към Счетоводители по ръба на затвора



Защо се налага криминализиране на деяния, които и сега се регулират от данъчните закони? Защото за избягване на данъци в големи размери се предвижда и наказателна отговорност. Това не намалява необходимостта данъчната администрация да бъде по-настойчива, а не в някои случаи едва ли не да толерира със свои оценки подобни сделки. Ние снабдяваме данъчните органи с още едно средство за провеждане на политика, която да промени утвърдената практика на липса на достатъчно категоричност.
Защо беше приета толкова обширна формулировка на чл. 255а за преобразуванията, сделките с търговски предприятия и между свързани лица?
Смятам, че окончателният вариант е по-конкретен, защото разширява формите, с които може да се осъществи избягването на данъчни задължения. Във всички случаи става дума за умишлени престъпления. Тоест при всички тези преобразувания трябва да се докаже умисъл - че тази форма е използвана именно за да се ощети бюджетът. Смятам, че текстът се доближава до подобни ограничения в други европейски страни. Нашето законодателство трябва да се приспособява към усложнените форми на икономически отношения.
Могат ли под ударите на НК да попаднат случаи, които са нормална търговска практика?
Става дума само за случаи, когато задълженията са възникнали преди преобразуването, а с него се цели прехвърляне на данъчни задължения. Такива практики съществуват, но те формално не са могли да бъдат санкционирани. Когато активите на едно дружество бъдат прехвърлени в друго, дружеството длъжник няма с какво да удовлетвори своите кредитори. Твърде много паразитни структури се създават за ДДС измами и други злоупотреби с данъчни и осигурителни задължения. За субектите, които осъществяват нормална търговска дейност, няма място за притеснение, защото няма за какво да бъдат санкционирани.

Счетоводители по ръба на затвора

Юристи се опасяват, че заради двусмислени текстове в Наказателния кодекс може да се преследват нормални търговски практики

Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967


Христо ШЕМТОВ

Най-скучната работа на света. Така мислят мнозина за счетоводителя - онази безинтересна личност, която води сметки, подава разнообразни декларации на приветливи държавни служителки, изготвя отчети и т.н.
Спорно е дали тази представа е вярна. Но може да се очаква, че счетоводителите ще живеят по-вълнуващо след 12 октомври.Тогава влизат в сила поправките в Наказателния кодекс (НК) за данъчните престъпления. Наказанията стават по-тежки и се разширява кръгът от форми, чрез които такива се извършват (виж карето). Един от новите текстове навежда на мисълта, че счетоводител, управител или друго длъжностно лице може да попадне в затвора за осем години и да се раздели с цялото си имущество, понеже не е издал фактура, а това е довело до избягване на данъци в особено големи размери, и обвинителите са доказали, че го е направил съзнателно.Прокурори коментират, че детайлизираните норми в НК обхващат най-типичните форми от практиката и ще улеснят доказването на данъчни престъпления. Например укриването или унищожаването на счетоводни документи. "В много случаи документи се укриват, а без тях е трудно да се докаже каквото и да било", казва прокурор от Софийската окръжна прокуратура, пожелал да не бъде назоваван по име. Укриването на данъчни задължения по ДДС и т.нар. източване на ДДС ощетяват държавата със 700 - 900 млн. лв. годишно по оценки на Националната агенция по приходите (НАП).

Престъпление или не
Това, което хвърля в ужас данъчни консултанти и счетоводители, е възможността под ударите на закона да попаднат счетоводни грешки и пропуски, а дори и нормални операции по преобразуване (новият чл. 255а). Според експерти от НАП 255а обхваща само преобразувания, прехвърляния и сделки със свързани лица, целящи да попречат на данъчната администрация да установи задължения, които вече са възникнали или в резултат на които дружеството остава без активи, които да покрият данъчните задължения. Не се обхващат действията по нормално данъчно планиране, уверяват от НАП. Не на това мнение е адвокат Ина Лулчева. Според нея, както е написан, този текст обхваща преобразувания и сделки, които са част от нормалната търговска практика. "Криминализират се нормални действия, уредени в Търговския закон, когато постигат незабранен от законите резултат - намаляване или неплащане на данъчни задължения", казва Лулчева.
Според чл.256 е възможно да се търси отговорност за приспадане на данъчен кредит, когато несъзнателно е използвана фалшива фактура, издадена от доставчик. От НАП и прокуратурата съветват фирмите да проверяват дали доставчиците им са регистрирани по ДДС, преди да приспадат данъчен кредит. Особено притеснителна според някои е точка 5 от чл.255, ал. 1 - водене на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство. "Това означава, че ако интерпретирам погрешно един международен счетоводен стандарт, може да ми се търси наказателна отговорност", казва Стефан Ненов, партньор в "Мур Стивънс Булмар финансов одит".
При честите промени в данъчните закони и липсата на последователност в тълкуването им в счетоводството не може да няма грешки. Дали избегнатите данъци се квалифицират като "особено големи размери" би трябвало да е в зависимост от големината на фирмата. При някои компании средният размер на една фактура е 3 млн. лв., смята Николай Нешев, финансов директор на "Кумерио мед".

Все пак добра новина
Обвинението трябва да докаже, че грешката е направена умишлено, че длъжностно лице е приспаднало данъчен кредит със съзнанието, че използва фалшива фактура, и т.н. От НАП казват, че не е в тяхната компетенция да установяват дали едно деяние е умишлено и ще уведомяват прокуратурата за всички случаи, при които е налице обстоятелство по новите разпоредби на НК. "Възможно е прокуратурата да се задръсти с преписки, по които няма да може да се установи наличие на умисъл", казва адвокат Галя Петрова от консултантската кантора "Интертакс". "Не виждам как ще се докаже умисъл, когато счетоводителят е сбъркал, но е достатъчно срещу човек да започнат да се водят дела, за да се съсипе репутацията му", отбелязва Стефан Ненов. Специалисти по наказателно право прогнозират сериозни трудности при доказването на много от престъпленията по новите текстове, които са написани лошо. Наказателна отговорност се предвижда за този, който избегне установяването или плащането на данъци. А това често е търговско дружество, а не физическо лице. В наказателното право отговорността винаги е лична, аргументират се юристите.Засега опасността счетоводител да влезе в затвора за неволна грешка изглежда преувеличена. Но остава опасението, че може да го сполетят нежелани срещи с прокуратурата.

Наказания
До 5 години затвор и глоба до 2 хил. лв. за който избегне данъци в големи размери (3 хил. лв.) като:
1. не подаде декларация
2. подаде декларация с невярно съдържание
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ
4. унищожи, укрие или не съхрани счетоводни документи или регистри
5. осъществява счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство
6. състави или използва документ с невярно съдържание или фалшив документ
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.

От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери (12 хил. лв.).
От 1 до 6 години затвор и 10 хил. лв. глоба за който избегне данъци чрез:
1. преобразуване на търговско дружество
2. сделка с търговско предприятие
3. сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.

От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери.