Ще привличаме нови емитенти чрез пряк контакт с компаниите

Бистра Илкова, изпълнителен директор на Българската фондова борса, пред „Капитал“

Капитал - бр. 1 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234541


Какви са основните проблеми пред капиталовия пазар?
- Големите проблеми са ниската ликвидност, некачествените ценни книжа и малкото инвеститори. Много дружества се дерегистрират, малко са новите компании, които идват на борсата, а добре работещите компании в различните отрасли на икономиката са извън нея. Огромна част от тези 350 компании, които сега се търгуват, са абсолютно неликвидни. Процентът на свободно търгуваеми акции (акции, извън мажоритарния собственик - бел. ред.) е много нисък. При положение че и компаниите сами по себе си са малки, се оказва, че няма какво да се търгува. Приватизацията през борсата е със затихващи функции. Трябва да си кажем истината, че основната причина за бума на Българската фондова борса (БФБ) беше политиката на държавата, която пусна пакета на БТК. Затова трябва да поставим акцент върху привличане на нови емитенти и инвеститори. Ако има емитенти, ще има акции. Ако има акции, ще има работа за инвестиционните посредници, за борсата, регулаторния орган, за всички, свързани по веригата.
Защо бизнесът няма интерес към фондовия пазар?
- Голяма част от българските мениджъри не смятат, че финансирането през борсата е бърз и лесен начин за набавяне на средства. Те трябва да повярват, че на капиталовия пазар има ресурс. Парите в пенсионните фондове и застрахователните компании в момента са повече от 1 млрд. лв. Много от мениджърите се страхуват и от превземане. За мен това опасение е неоснователно, защото достатъчно е да се качи пакет от 5% на фондовата борса, за да се увеличат активността и търговията. Никой не може да те превземе, ако пуснеш 5%, 10%, дори 20%. Много от мениджърите се страхуват и от разкриване на информация. В същото време, като се кредитират от банките, те разкриват много повече информация, отколкото биха разкрили, ако бяха публични компании. И накрая, мениджърите все още не осъзнават авторитета, който биха имали, ако бъдат на фондовата борса.
Как ще преодолеете всичко това?
- Ще се опитаме да привлечем нови емитенти чрез пряк контакт с конкретни компании от едрия бизнес. Ще работим и с браншовите организации. Малките и средните предприятия нямат достатъчно средства да си позволят разходите по листването. Затова ще съдействаме за иницииране на законодателни промени, които да доведат до поевтиняване на процедурите и съкращаване на срокове. Може да се помисли и за създаване на държавен фонд за ползване на преференции и облекчения за малкия и средния бизнес за финансиране от капиталовия пазар. При работата по привличане на емитенти трябва тясно да си сътрудничим и с банките. Те са и инвестиционни посредници, които вече трайно присъстват на капиталовия пазар. Сред тях има много активни банки, които са поематели на големи облигационни емисии. По този начин се вместват в по-строгите европейски регулации и в същото време стимулират развитието на капиталовия пазар. За привличането на инвеститори и самите инвестиционни посредници трябва да са по-активни. Ще бъде по-широк диалогът с тях. Анализът на пазара и допитванията показват, че инвеститорите не знаят нито какво е инвестиционен посредник, нито какво е фондова борса. Това се отнася и за мениджърите, особено на средните предприятия. На следващо място, ще поставим на качествено нов етап работата с медиите. Смятам, че медиите са длъжници на капиталовия пазар. Нещата могат да станат точно така, както са в CNN, NBC и т.н. Съществуващите телевизионни предавания досега играеха някаква роля, но тя трябва да бъде изведена на качествено ново ниво, така че капиталовият пазар да получи нова визия. Би могло да се направи ново предаване или съществуващите предавания да се преобразят, така че да показват участниците на пазара. Представители на борсата трябва да правят коментари на горещи проблеми. Ако в някое дружество нещо се е случило, нека за две минути представител на компанията да бъде видян, да бъде чут, да я има пряката визия.
Какви промени ще настъпят под ваше ръководство?
- Не бива да се допускат възможности за манипулация на пазара. Например по отношение на системата COBOS трябва да се премахне възможността за манипулиране на пазара чрез участието на един човек с два сертификата за СОВОS. В условия на ниска ликвидност недобросъвестни играчи могат с много малко средства да обърнат пазара и да направят каквото си искат. Това е технологична слабост. В момента е на приключване разработката на система за електронно разкриване на информация - емитентите да подават информация във фондовата борса и по този начин тя да достига навсякъде (включително и в регулаторния орган). Това изключително много ще ги улесни. Смятам още, че трябва да се предложат нови услуги на инвеститорите от аналитична гледна точка. Техническите анализи и финансовите анализи не присъстват в момента на борсата, а тя може да ги подготвя и да ги предлага на заинтересуваните лица срещу заплащане. Също така отдавна се говори за развитие на деривативен пазар, опции, фючърси, къси продажби, маржин покупки. В момента действа Наредбата за маржин покупки и къси продажби на КФН. Но тя е неработеща по обективни причини. Няма как да търгувате активно на късо, без да имате ликвидност. Трябва да имаме деривативен пазар, но нямаме, защото няма ликвидни базови активи, няма ликвидни качествени акции. Инвестицията в изграждането на такъв пазар е скъпа. Може да се окаже, че ще се похарчат много пари за нещо, което е неработещо на този етап. Ако посредниците искат, нека да продават на късо и да купуват на маржин. Ето, наредба има. Но аз не виждам някой да е казал „искаме да го правим“. Също така смятам, че в най-скоро време трябва да се въведе така нареченият регистрационен сегмент на БФБ, където да се отнесат най-неликвидните акции. Подготвят се съответните промени в правилника на БФБ. Нормативната уредба трябва да позволява и извършване на дейност като маркет мейкър.
Какво е отношението ви към перспективите за международна интеграция на българския капиталов пазар?
- Ако останем изолирани като борса, няма да издържим на конкуренцията, защото сме много малки и слаби. Процесът на интеграция на капиталовия пазар към някой от големите борсови центрове в Европа или на регионална основа трябва да протича паралелно с присъединяването към ЕС. С отварянето на България към общността ще ни залеят европейските инвестиционни структури. Вярно е, че ние също имаме възможност да работим там с единен паспорт, но не ми се струва много вероятно български инвестиционен посредник да бъде предпочетен пред местен. Много чуждестранни финансови структури вече оперират на българския пазар, но не се сещам за много български структури, които да оперират в Европа. Конкуренцията може да се окаже непосилна за нас. В момента има интерес към нас, което не трябва да се игнорира. В по-неизгодна позиция ще сме, когато ние започнем да търсим партньор, с когото да се интегрираме. В годините назад са се водили много разговори за интегриране и приобщаване с Атинската фондова борса, Истанбулската фондова борса, ОМХ, Виенската борса, за създаване на регионално обединение на Балканите и т.н. Те обаче не са водили до никакви положителни и трайни решения, тъй като не е бил настъпил моментът.
Трябва ли да са обвързани процесите на интеграция и приватизация на борсата?
- Личното ми мнение е, че трябва, защото участниците на капиталовия пазар трябва да са мотивирани да участват в процеса и да получат полагаемото им се от това, че са изградили този пазар и участват в него. Много положителен е фактът, че Министерството на финансите няма да пристъпи към раздържавяване, преди да получи консенсусно становище на инвестиционната общност. Ние ще подготвим и ще поставим на обсъждане различни стратегии за приватизация и интеграция, от които принципалът ще избере.
Как според вас трябва да се приватизира държавният дял от БФБ?
- Според мен сегашните членове на борсата могат да участват в приватизацията, но частично. Не смятам, че те сами могат да закупят държавния дял, защото борсата струва много. В бъдещите стратегии вероятно ще залегне предложението членовете на борсата да не бъдат задължително акционери. Лиценз за инвестиционен посредник според мен е достатъчно основание да бъдеш член на фондовата борса. Ако тази идея се приеме, в процеса на приватизация някои от членовете ще могат да продадат своите акции и да бъдат членове на борсата на база на своя лиценз. Самата борса в момента не може да разпределя дивиденти, но плаща данък върху печалбата, което е парадоксално. Това трябва да се промени. Така посредниците ще могат да получат добра цена за акциите си на база на генерираната от БФБ печалба (почти 3 млн. лв. за 2005 г.). Не виждам защо борсата да не се превърне и в публична компания. Аз предричам много активна търговия с борсовите акции, защото БФБ е печелившо дружество.
Според вас каква би била най-добрата форма на интеграция?
- Всичко зависи от това кой какво ни предложи. Но в никакъв случай няма да сме съгласни центърът, с който решим да се интегрираме, да източи нашите добри компании, да ги листне при себе си, а на нашата борса да няма какво добро да се търгува. Ще държим на нашите условия - самостоятелност, достъп за работа на други борси, кръстосано членство, общи правила за листинг и търговия и т.н. Ние не бива да губим оперативната си самостоятелност. Трябва да имаме възможност да приключваме тук клиринга и сетълмента на сделките. В този смисъл моделът на ОМХ (обединение на борсите в Дания, Швеция, Финландия, Литва, Латвия и Естония) и NOREX (ОМХ+Норвегия и Исландия), които обединяват търговски системи и платформи за търговия, може да се окаже добър. Но платформите трябва да са лесни за опериране. При Euronext (обединение на борсите в Париж, Амстердам, Брюксел, Лисабон и Лондонската борса за деривати) оперативната самостоятелност се губи. Важно за успешната интеграция е и нормативната уредба да е близка. Трябва лека-полека да започне да се мисли за промяна в нормативната уредба така, че да не се връзват ръцете за приватизация и бъдеща интеграция.

Бистра Илкова е новият изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ) - от 3 януари 2006 г. Член е на съвета на директорите на БФБ от 2001 г. Завършила е „Финанси и кредит“ в УНСС през 1981 г. Работила е в БНБ и няколко търговски банки. От 1994 г. е изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Авал ин“. Била е председател на Държавната комисия по ценни книжа

Интервюто взе Христо ШЕМТОВ