понеделник, 23 юли 2007 г.

Спасяването на давещите се - грижа на самите давещи се

Капитал - бр. 45 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233699

Христо ШЕМТОВ

Какво става, когато човек с месечен доход над средния по възрастови причини вече не е в състояние да работи и започне да разчита на държавна пенсия от порядъка на 130 лв.? Стандартът му пада на два метра под земята, защото парите за плащане на пенсиите днес са осигуровките на работещите, а в България на един работещ вече се пада почти един пенсионер. В същото време работещото поколение се опитва да пести от високите осигуровки и масово се осигурява на минималните осигурителни прагове (което води до пенсии, близки до минималните), а пенсионерите са обречени на мизерия. В крайна сметка всички са недоволни.
Новата пенсионна система (виж графиката), която беше въведена през 2000 г., измества част от тежестта към личното участие на бъдещите пенсионери. Беше добавен още един елемент към осигуряването - част от осигурителните вноски да се насочват в лични сметки (партиди) в универсални пенсионни фондове, управлявани от лицензирани частни пенсионноосигурителни дружества. Тези пари се инвестират, носят инвестиционен доход и в бъдеще ще са източник на втора пожизнена пенсия. Работещите при условия на първа и втора категория труд се осигуряват и в професионални пенсионни фондове, които са източник на срочна професионална пенсия за предсрочно пенсиониране. Универсалните и професионалните пенсионни фондове формират така наречения втори (капиталов) стълб на пенсионната система в България. Доброволните пенсионни фондове (каквито съществуват в България още от 1994 г.) формират третия стълб. Парите, натрупани по личните партиди в доброволните пенсионни фондове, са източник на трета пенсия.
„Именно капиталовият елемент от пенсионната система ще е този, който ще носи благоденствие на осигурените лица“, казва Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Това се отнася за хората, които днес са на възраст до 45 години, защото във втория стълб са включени само лицата, родени след 1959 г. По-възрастните българи ще разчитат само на държавната пенсия, освен ако не са заделили самостоятелно пари в доброволен пенсионен фонд или под някаква друга форма. Според експерти от пенсионния бранш крайната цел на реформата е вторият и третият стълб да носят около 40 - 45% от дохода, получаван преди пенсиониране (коефициент на заместване), в добавка към държавната пенсия, която да има коефициент на заместване около 40%. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също отбелязва, че възможностите на държавното осигуряване са малки и оттук нататък всеки ще носи лична отговорност да направи необходимото да си обезпечи приличен стандарт след пенсиониране, като участва във втория и третия стълб на пенсионната система.
Според София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, поради все още ниската популярност на доброволното пенсионно осигуряване вторият стълб ще трябва да осигури поне 35 - 40% коефициент на заместване, но това зависи основно от

Размера на вноската
за универсалните пенсионни фондове. Според сега действащия Кодекс за социално осигуряване (КСО) за тази година тя е 3% от осигурителния доход, през 2006 г. ще е 4%, а от 2007 г. нататък - 5%. Никола Абаджиев смята, че за момента този размер на вноската е задоволителен, но може да се помисли след 2007 г. тя да се увеличава с по един процент всяка година, докато достигне 7 - 10%. Само такъв размер на вноската може да осигури добра втора пенсия, смята Абаджиев. Идеята на бранша е в бъдеще тежестта постепенно да се прехвърля от държавното осигуряване към втория стълб, докато той придобие водещо значение. Но това ще зависи основно от възможностите на държавния фонд „Пенсии“ да се лиши от приходи, тъй като увеличението на вноската за втория стълб ще е за сметка на първия. София Христова отбелязва, че сега заради намаляването на осигурителната тежест с шест процентни пункта за сметка на държавното осигуряване то вече е подложено на натиск и възможностите за повишаване на тежестта на втория стълб вече са по-ограничени. Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) изчисляват, че вноска от 8% в частен пенсионен фонд в продължение на целия трудов стаж ще е в състояние да осигури пенсия, която би получил, ако върху същия доход се осигуряваше в първия стълб. Но според прогнозите на Международния валутен фонд (в доклада за България от 2004 г.) трансферът от обществения (първи) към капиталовия (втори) стълб е доста разтеглен във времето - 7% от 2014 г., 8% от 2020 г. и 9% от 2026 г. Икономически анализатори са на мнение, че трансформацията трябва да бъде по-ускорена.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в стратегически план трябва да има голяма доминация на втория стълб - около три четвърти от вноските да се насочват там, а общата осигурителна тежест да бъде намалена. Според него системата трябва да се промени до 2020 г., когато пенсионерите, родени след 1960 г., ще започнат да получават вторите си пенсии. Междувременно според Ганев дефицитите на фонд „Пенсии“ трябва да се покриват от бюджета и от така наречения Сребърен фонд (ако такъв бъде създаден). Така ще се разшири базата от източници на средства за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери и на преходните поколения (които не са включени във втория стълб) и те няма да са за сметка единствено на налога върху труда.
Икономистите от ИПИ са по-радикални. Те предлагат премахване на държавното обществено осигуряване и да остане само 8% задължителна вноска в частен пенсионен фонд. Според Георги Ангелов от ИПИ по този начин човек ще получава същата пенсия, каквато би получил от общественото осигуряване, но срещу многократно по-ниска вноска. Неговият колега Димитър Чобанов смята, че хората, осигурени при сегашната система, трябва да получат за вземанията си от общественото осигуряване държавни облигации, които те да внесат в частни пенсионни фондове. Той е убеден, че преходът може да се извърши за 22 години, а междувременно пенсиите на сегашните пенсионери и на онези, които не са натрупали достатъчно пари в личните си партиди, трябва да се покриват от бюджета.
Председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев е скептичен по въп­роса: „Да няма първи стълб е много добра теория, но тя не е подходяща за държава, която идва от социализма, където е съществувал единствено първи стълб.“ Идеята не се посреща с ентусиазъм и от бранша. Според Никола Абаджиев повечето пенсионноосигурителни дружества са против премахването на първия стълб. Той отбелязва, че в България солидарният стълб има ангажимент към днешните пенсионери. Абаджиев подчертава и дълбоките традиции, които солидарният стълб има в България, където той обхваща цялото население. Не е такъв случаят в Чили и Казахстан (където осигурителната система е изцяло капиталова). В тези страни преди въвеждането на тристълбовата система преобладаващата част от населението не е била обхваната от осигуряването. София Христова отбелязва още, че при изцяло капиталова пенсионна система пенсиите ще зависят основно от инвестиционния доход, а българският финансов пазар все още не е узрял за това. Съществува и опасността пенсионните фондове да се превърнат в най-мощните инвеститори и да започнат да влияят на политиката на емитентите на ценни книжа.
Дори и първият стълб да не се премахне, държавата трябва да създаде условия и стимули за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, убедени са икономисти и хора от бранша. В момента вноските в доброволен пенсионен фонд в размер до 10% от облагаемия доход са освободени от данъци. А пенсионните плащания се облагат по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Тази преференция не е достатъчна, категоричен е Абаджиев. Според него тя трябва да се вдигне до 15 - 20%. Още по-голяма може да е преференцията за хората, родени преди 1960 г., смята Абаджиев. Тези хора останаха извън втория капиталов стълб на пенсионната система, за да бъде по-малък финансовият натиск към държавното обществено осигуряване. Първоначалната идея дори е била в универсални пенсионни фондове да се осигуряват само онези, които са родени след 1965 г. Никола Абаджиев смята, че тези хора са ощетени. Много от тях работят, изкарват високи доходи и биха могли да получат втора пенсия в добавка към държавната, ако имаха възможност за това, допълва Абаджиев. Той смята, че по-високи данъчни преференции за тяхното участие в доброволното осигуряване отчасти биха компенсирали тези хора. Този въпрос се обсъжда в гилдията, но засега нищо конкретно не е предприето, включително и в проекта за изменение на КСО, който е приет от Министерския съвет и предстои да бъде разглеждан от парламента. Универсалните пенсионни фондове ще започнат да плащат

Първите пенсии през 2020 - 2023 г.
когато най-възрастните жени и мъже, включени в реформата, ще са навършили възраст за пенсиониране - 60 години за жените и 63 години за мъжете. А още от 2015 - 2018 г. ще започнат да се изплащат пенсии на онези, които решат да се възползват от предвидената в КСО възможност за получаване на втора пенсия пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Професионалните пенсионни фондове ще започнат да изплащат пенсии най-рано през 2010 г. Фазата на изплащане на пенсиите все още не е прецизно регламентирана в българското законодателство. Никола Абаджиев и София Христова не виждат рискове за осигурените, тъй като неуредените въпроси са предимно от технически и оперативен характер - например дали пенсионните плащания ще се извършват от личните партиди, или при пенсиониране те ще бъдат закривани, а натрупаните средства - прехвърляни в обща сметка. БАДДПО и КФН вече започнаха да обсъждат варианти за регламентиране на тези въпроси. На базата на биометричните таблици за очакваната средна продължителност на живота след пенсиониране пенсионноосигурителните дружества правят своите разчети за бъдещите пенсионни плащания. Някои хора ще живеят повече години от заложените в разчетите, а други ще си отидат по-рано. Според специалисти от бранша е логично парите по партидите на последните да са източник на резерви за изплащане на пенсии на онези, които преживяват по-дълго, отколкото са актюерските разчети. В КСО обаче е предвидено, когато едно лице почине, неговите наследници да получат всички пари, останали по личната му партида. Според Никола Абаджиев това не е нормална практика. „В такъв случай ще се залага по-голяма продължителност на живота в разчетите. Съответно пожизнените пенсии ще са по-ниски“, казва София Христова. Асоциацията ще предложи на наследяване да подлежи не цялата сума, а минимум 80% от нея. Така ще се гарантира, че наследниците ще получат поне тази част от остатъка по партидите, а пенсионноосигурителните дружества, ако желаят, могат да дават на наследниците и повече от 80%.

Няма коментари: