вторник, 24 юли 2007 г.

Борсовите репортери да внимават

Надзорът предупреди медиите да не публикуват невярна информация за публични дружества

Капитал - бр. 46 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=294648


Христо ШЕМТОВ

Трябва ли незнанието, разсеяността или чисто техническите грешки да се санкционират? Това е въпросът, който вероятно вълнува икономическите журналисти и скоро може да се отрази и на начина, по който информират аудиторията.Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, която се наказва с глоба от минимум 20 хил. лв. По сега действащия Закон за ценните книжа е достатъчен фактът на публикуване на невярна информация, без значение дали има лична облага. Досега надзорът не е наказвал журналист. Занапред обаче това може да се промени, казват от КФН като припомнят, че от 2007 г. влиза в сила отделен Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във вестник "Монитор", в които авторът прави "неверни коментари относно търговията с ценни книжа на "Софарма". Става дума за разделянето (сплита) на акциите на "Софарма", което авторът неправилно интерпретира като "рекордно поевтиняване на книжата". От надзора дават и други примери: каре в "24 часа" за предстоящо отписване на "Грандхотел Велико Търново" от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в "Монитор" и "Пари" за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в "Дневник", "Стандарт", "Пари" и "Монитор" с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика "София БТ" за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба. От регулаторния орган казаха, че и преди са отправяли забележки към журналисти, но за първи път го правят публично. "Искаме всеки да знае, че чувствителната за пазара информация трябва да се отразява вярно и точно и че комисията следи всичко, което се публикува", казва Димана Ранкова, зам.-председател на КФН по инвестиционната дейност. "Удачно е преди да започнем да налагаме санкции, да има преходен период от няколко месеца, в който да даваме препоръки", допълва Ранкова.

Грешките - вредни, но неизбежни
Предупреждението изглежда уместно на фона на това, че някои от грешките са драстични и може да подведат някого да вземе губещо решение. Намесата на надзора обаче би могла да стресне всеки репортер, който отразява борсовата търговия или му се налага да пише за публична компания. И докато някои от примерите може да минат в графата некомпетентност, други посочени неточности са по-скоро технически грешки, пропуски или недостатъчно взиране в детайла. Човек може да открие грешки на всякакви теми в почти всички медии, включително в специализирани издания, а дори и в публикациите на самата комисия или на официалния сайт на Българската фондова борса. Но именно на пазара на ценни книжа грешките могат да струват скъпо (въпреки че по вестниците се пише и по други не по-малко отговорни инвестиционни теми като недвижими имоти или валутен пазар). Така отразяването на новини за публични компании може да се окаже рисковано занимание заради високите глоби. "Да няма грешки е хубаво пожелание, но и много трудно осъществимо. Материята е сложна и тежка", отбелязва изпълнителният директор на Investor.bg Любомир Леков. "От една страна, законът трябва да се спазва, но засилване на натиска върху журналистите може да доведе до липса на информация, което според мен е по-лошият вариант", допълва Леков.

Грешка без наказание
С новия закон обаче опасенията от липса на информация донякъде са преувеличени. Минималната глоба остава 20 хил. лв., но журналистите придобиват "специалния" статут да не бъдат санкционирани за неверни публикации, освен ако не са се облагодетелствали пряко или непряко. "Ще трябва да доказваме, че е имало облага", казва Димана Ранкова. Пак по новия закон друга привилегия за журналистите е, че за тях не важи забраната да публикуват вътрешна информация (съществена за цените на ценните книжа), която им е станала известна, но все още не е оповестена официално в бюлетина на фондовата борса. Димана Ранкова отбелязва, че няма да се търси отговорност от журналист, който само препредава информацията. Реална обаче е възможността КФН да притисне репортера да разкрие своя източник, каквито случаи е имало. "Досега сме разследвали публикации и сме получавали информация за източниците, но никога не сме ги обявявали. Няма да ги обявяваме и занапред", казва Димана Ранкова. За разлика от журналистите обаче, ръководителите на публични дружества, аналитиците и експертите от бранша са по-уязвими за това, което коментират по медиите. Което може да ги направи по-мълчаливи. Такива индикации вече има. От няколко водещи управляващи дружества казаха, че занапред ще ограничат медийните си изяви.Тънкият баланс е сложен - читателите да бъдат защитени от манипулации и в същото време да не бъдат лишавани от правото им на информация. Избраният модел може би е взаимно приемлив - държавният орган да санкционира журналистите за целенасочени манипулации, а за собственото им невежество да ги наказват читателите им.

Няма коментари: