Нищо революционно

Малки стъпки в правилната посока, но държавата пак ще преразпределя над 40% от БВП

Капитал - бр. 23 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=266319


Христо ШЕМТОВ, Полина ГЕОРГИЕВА

Приходите в държавния бюджет през 2007 г. ще възлизат на 41.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Тоест държавата ще изземе под формата на данъци, такси и други плащания 41.7% от стойността на стоките и услугите, които хората и фирмите произведат.
Това обявиха политическите ръководители на тройната коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. В понеделник те обявиха параметрите на макрорамката на бюджета за 2007 г. (виж таблицата), която очертава как управляващите виждат развитието на икономиката и каква част от богатството на обществото ще преразпределя държавата. Философията, която ще следват управляващите, е намаляване на данъчното бреме и увеличаване на доходите на определена част от населението, каза министър-председателят Сергей Станишев на срещата на тройната коалиция. Станишев допълни, че конкретните предложения и варианти се очакват от Министерството на финансите (виж карето). Крайният вариант на бюджета ще бъде ясен през есента, съобщи Петър Кънев, депутат от Коалиция за България и член на бюджетната комисия
Дали държавата ще изземва повече доход, отколкото през 2006 г., зависи от това дали планираните бюджетни приходи за пореден път целенасочено ще се занижават. В бюджета за тази година беше предвидено държавата да преразпределя 40% от БВП. От Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче прогнозират, че преизпълнението на бюджетните приходи ще бъде 1 млрд. лв. и реално те ще достигнат 42.5% от БВП. Според Димитър Чобанов от ИПИ преразпределението през 2007 г. ще е дори повече. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смята, че за разлика от предходните години заложените очаквания в макрорамката за 2007 г. са по-реалистични и от тази гледна точка преразпределението през бюджета наистина спада. Той допълва, че прог­нозираната инфлация е леко занижена, което е един вид предпазна мярка, тъй като по-високата инфлация се отразява положително на бюджетните приходи. Според Георги Ганев не е реалистично да се очаква драстично спадане на бюджетните приходи като дял от БВП, особено при управлението на това правителство. Освен това по всяка вероятност през 2007 г. България ще трябва да направи вноска в бюджета на Европейския съюз от 624 млн. евро (1.2% от планирания БВП), което също ограничава възможностите за намаляване на преразпределението.
Като цяло в новата макрорамка няма нищо революционно. Държавата пак ще преразпределя голяма част от доходите, което тежи на икономиката и на продуктивната част от обществото, коментират икономисти. Данъчните облекчения, които се обсъждат, няма да доведат до съществен положителен ефект, смята Димитър Чобанов от ИПИ. Промените в облагането на личните доходи са козметични, а данъкът върху фирмените печалби трябва да се намали много повече, допълва Чобанов. Той смята, че има възможности вноските за социално осигуряване да бъдат още по-ниски, като се има предвид планираният бюджетен излишък от 0.8% от БВП и евентуалното преизпълнение на приходите. Георги Ганев смята, че обсъжданите облекчения ще бъдат добро продължение на предприе­тото от тази година намаляване на осигурителната тежест с шест процентни пункта. Намаляването на преките данъци и на осигурителната тежест трябва да продължи и занапред, допълва Ганев. Досега стабилността на бюджета никога не е била застрашена от подобни стъпки, а положителният ефект е видим, казва той.
Увеличаването на здравната вноска би означавало да се увеличат неефективните разходи, коментират икономистите. А именно това е основен проблем при планирането и изпълнението на бюд­жета. Лъчезар Богданов от консултантската група Industry Watch отбелязва, че не се прилагат ясни критерии, по които да се оценява каква полза на обществото носят държавните разходи, а бюджетирането се извършва според това какви са били в миналото разходите на държавните структури и според желанието на ръководителите на отделните ведомства и политически сили. Това едва ли ще се промени през 2007 г., смята Богданов. За да се подобрят осезаемо и дългосрочно условията за живот, работа и бизнес, така че хората да имат по-големи възможности да подобрят благосъстоянието си, трябва да се проведат структурни реформи в ключови сектори като здравеопазване, правораздаване, администрация, образование и др., смятат икономистите.
Основната критика на Международния валутен фонд към представената макрорамка е по-ниският бюджетен излишък в сравнение с препоръчания от фонда. „Отговорната фискална политика е много важна, тъй като не очакваме потреблението да намалее, а то е основният фактор, формиращ големия бюджетен дефицит. Вливането на еврофондове ще увеличи пот­реблението допълнително през 2007 г.“, коментира Джеймс Роуф, постоянен представител на МВФ в България.


Какво обсъжда коалицията
Според депутати от бюджетната комисия се обсъждат следните възможности за промяна в данъчно осигурителната тежест. Промени в облагането: - Намаляване на вноскитеза социално осигуряване с три процентни пункта (до 20%) Понижаване на данък печалбаот 15% на 12% - Повишаване на необлагаемия минимумот 180 лв. на 200 лв. - Според непотвърдена информация, се обсъжда и възможността за увеличаване на вноската за здравно осигуряване с два процентни пункта до 8% и понижаване на данъка върху личните доходи от 22% на 20% за хората с месечен доход 250 - 600 лв.