понеделник, 23 юли 2007 г.

Ще се завишат изискванията към качеството на информацията

Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор, пред „Капитал“

Капитал - бр. 51 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234335


Какво ще се промени в надзора на небанковия финансов сектор през следващата година?
- Ще продължи процесът на преминаване към надзор, базиран на риска. Това означава не да търсим проблеми, след като получим данни и започнем да ги анализираме, а да се опитваме да виждаме проб­лемите в процеса на работата на компаниите. В момента надзорът до голяма степен е формален. Например много време и усилия коства да се следи дали отчетите се предават навреме. Целта е постепенно формалната част от надзора да започне да се осъществява от електронна система, а нашите специалисти да със­редоточат усилията върху проблемите, които тази система идентифицира на базата на подадените данни. Лека-полека акцентът се измества към качеството и достоверността на информацията в отчетите. Правят се насрещни проверки, които да установят доколко поднадзорните лица достоверно представят данните. Идеята ни е да приемаме данни и да осъществяваме надзор на по-кратки отчетни периоди. В новия Кодекс за заст­раховането например се изисква цялата информация за сключените полици по застраховка гражданска отговорност при автомобилите да се дава на всеки три дни. Системата ще може бързо да изчислява и да дава съответния отговор дали цените на застраховките са съгласно общоприетите практики, или се отклоняват от тях. Публичните дружества ще продължават да предават тримесечни отчети. Санкциите, които можем да налагаме, са регламентирани в закона, но ние можем да завишаваме изискванията към качеството на информацията. В максимална степен ще изискваме всяка чувствителна информация, която влияе на цените на ценните книжа, да бъде разкривана възможно най-бързо. Естественият център за тази информация е фондовата борса, съответно Комисията за финансов надзор (КФН). Ще се опитаме да облекчим поднадзорните лица, като комуникацията мине изцяло по електронен път. В момента тестваме система за отчитане на капиталовата адекватност на инвестиционните посредници в интернет формат.
Предвиждат ли се някакви компенсационни схеми при застраховането и осигуряването по подобие на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа?
- Представителите на КФН се опитаха да въведат в рамките на Кодекса за застраховане фонд, който да обезпечава застрахованите лица в случай на фалит на застрахователните компании. Не получихме необходимата подкрепа, но ще продължим да го предлагаме в по-оптимизиран вариант съвместно с Асоциацията на българските застрахователи.
Няма ли това да оскъпи застраховките?
- Оскъпяването в абсолютна стойност по никакъв начин няма да надхвърли 1 или 2 лв. Това обаче дава допълнителна сигурност. Ако един гражданин доплати 2 лв. върху полица от 100 лв., той е сигурен, че дори и ако нещо се случи, ще има кой да му покрие щетата. Същото е и с фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Ако се инвестират 10 хил. лв. и ние платим 10 лв. повече комисиона, те няма да отидат в джоба на брокера, а като натрупване в този фонд, и ако брокерът фалира, тези 10 хил. лв. са гарантирани. Освен това вноската се прави върху активите по доверително управление и по време на самата сделка, когато парите са в неустановен период в процеса на сетълмент. Върху акциите има много минимална вноска. Те може да са на името на клиента, но брокерът може да злоупотреби и да ги продаде без ваша поръчка. Тогава този фонд пак влиза в сила.
Какво се предвижда по отношение на пенсионното осигуряване?
- Пенсионноосигурителните дружества засега са най-често контролираните и може би най-дисциплинираните участници на пазара от гледна точка на предоставяне на информация. От чисто регулаторна гледна точка ще има известни корекции в Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение на начина на инвестиране на парите на осигурените лица. Поради присъединяването към Европейския съюз стои ангажиментът за съгласуване на нашето законодателство и въвеждане на директивата за пенсионните фондове, финансирани от работодатели. Тук има дебат, но в крайна сметка изискването на Брюксел е тази директива да бъде въведена въпреки съществуването на доброволни пенсионни фондове, в които работодателите могат да правят вноски. В Унгария има приет такъв закон, но той е без реализация. На този етап очакваме становището на Министерството на труда и социалната политика, което има водещата роля като официална страна от името на българското правителство при дискутирането на този въпрос с ЕК.
Според промените в КСО парите в пенсионните фондове няма да могат да се влагат в облигации, които нямат инвестиционен кредитен рейтинг. Това няма ли да ги затрудни, доколкото в България почти няма емитенти с кредитен рейтинг?
- Предложеният текст допуска рейтинги, присъдени не само от международни кредитни агенции, а и от български. Немалко стопански единици са рейтингувани. В крайна сметка отнякъде трябва да се започне, да се създаде тази дисциплина, така че дълговите ценни книжа да бъдат независимо оценявани. Засега няма законов текст, който да урежда работата на българските рейтингови агенции, но общият им формат трябва да бъде по някакъв начин урегулиран. Начинът и процедурите, по които се правят оценките, трябва да са достъпни, за да може всеки потребител да знае какво означават. Още повече че българските агенции все още не са се утвърдили. В момента работи група, която подготвя указание, засягащо работата на рейтинговите агенции. До влизането в сила на новите изисквания нормативната база ще е подготвена. Отлагайки проблема заради това, че в момента няма рейтинги, той никога няма да бъде решен. Рейтингите са критерий за качество навсякъде по света, който трябва да бъде приложен и в България.
Доколко добре е регулиран сегментът по управление на активи?
- Достатъчно добре е регулиран. Може би има нужда от оптимизиране на начина на инвестиране, да им се даде повече свобода, но повече свобода означава повече отговорност по отчетността. Регулацията на доверителното управление на индивидуални портфейли е нещо, върху което трябва доста да се поработи. Това трябва да е взаимен процес между бизнеса и комисията. Много ясно и точно трябва да се каже, че може да се приемат пари за доверително управление само от хора, които са осъзнали риска, който поемат. Ако посредникът ги подведе, тогава той ще търпи санкции. Но доверителното управление е процедура, която предполага професионално отношение на самия доверител спрямо довереника. Това са неща, които тепърва ще трябва да бъдат разписани съвместно с управляващите дружества. Този тип взаимоотношения може да се регулира по начина, по който са регулирани взаимоотношенията между клиент и брокер - така наречените общи условия. Това е рамката. Трябва да се детайлизира и начинът на инвестиране на парите от страна на асет мениджъра. Засега не смятам, че от тази празнота в регулирането произтичат големи опасности. Доверителното управление се реализира предимно от така наречените професионални инвеститори - застрахователни дружества, бивши приватизационни фондове. Почти няма доверително управление в такъв размер от страна на индивидуални лица. Има доверително управление, но в рамките на дейността на инвестиционните посредници. Там нещата са уредени от тяхната дейност. Но това трябва да бъде сигнал за нас, че предстои корекция в регулирането. През 2006 г. ще има съответни промени в Закона за ценните книжа и се надявам, че това ще намери своето място.
Как гледате на това, че някои управляващи дружества обявяват прог­нозна доходност?
- Това е недопустимо. Те могат да оповестяват само реализирана доходност. Рекламните материали на всяко управляващо дружество трябва да бъдат одобрени от Комисията и чак след това може да се прави кампания. Тези, които не се съобразяват, биват спирани и наказвани. Ако някой е обявил прогнозна доходност, определено не е получил разрешение. В случаите, в които се установи такава кампания, се налага принудителна административна мярка, материалът се изземва и се налага сериозна финансова санкция.
Какви са плановете по отношение на промени в нормативната база през 2006 г.?
- В областта на ценните книжа една от най-сериозните промени ще е въвеждането на Закон за пазарните манипулации. През лятото приехме на първо четене наредба за пазарните манипулации, но както и очаквахме, тя предизвика много дискусии. След проведени срещи преценихме, че материята е доста отговорна и за да има своята сила, трябва да заеме място в закон. Ще ни трябва още малко време, за да намерим златната среда между законовите изисквания и възможностите за изпълнение от страна на засегнатите лица. Ще бъде подготвен Закон за финансовите конгломерати, при който основна роля ще има и БНБ. Той ще засяга общия надзор върху тях и ще дефинира отговорностите в зависимост от това кой елемент от конгломерата доминира - дали застрахователното дружество или банката, за да е ясно кой на каква база осъществява надзор. Допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа ще отразяват европейска директива за организиране на пазари на ценни книжа. Тя описва големия брой финансови инструменти и начина им на търгуване. Този закон ще урежда възможностите за създаване на пазари за финансови инструменти. Грубо казано, ако някой иска да направи пазар за облигации, в закона ще се съдържат условията да направи пазар. В България в момента се търгуват само облигации и акции. Самата обстановка не предполага други инструменти, но трябва да бъдат приети общите условия на ЕС. Идеята е, ако някога в България възникне потребност от нови инструменти, това да е възможно да стане.
А защо няма различни финансови инструменти?
- Наредбата за маржин покупки и къси продажби е пример за инертността на един пазар, който е в монополно положение. Ръководството на БФБ ще ги въведе, когато иска. Монополното положение на пазара и липсата на заинтересуваност за вървене напред създава негатив. Ако има още един пазар, той ще бъде много по-ориентиран към потребителя. Конкуренцията е нещо положително. Ако статуквото е такова, каквото е, няма стимул за развитие. Нашият пазар е много зат­ворен, но привлича чужди инвеститори. Липсата на добри публични дружества е обективна предпоставка, но ние можем да създадем среда, която да привлича инвеститора, да му създадем инструмент, който да го задържи тук.
Как виждате международната интеграция на капиталовия пазар?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса дали БФБ ще работи сама за себе си, или ще е част от по-голяма система. Борсата като такава трябва да постигне необходимото ниво на удовлетворяване на изискванията на потребителите - емитенти и инвеститори. Инвеститорът иска да купи български ценни книжа. Но ако те са му недостатъчни, ще иска да купи и чужди. Той ще може да го направи много лесно, ако има достъп до чуждия пазар на ценни книжа. Българско публично дружество иска да мобилизира ресурс, но не го прави, защото няма кой да поеме емисия ценни книжа. Но ако в България има само 20 хиляди инвеститори, в по-глобалния пазар те са два милиона и ще има ресурс. Това е смисълът на интеграцията. Личното ми мнение е, че БФБ трябва да търси интегриране чрез обща търговска платформа. Това предполага общи правила за търговия на българските брокери с тези в чужбина, респективно обща система за клиринг и сетълмент. От Европа ние само ще спечелим, няма да загубим. Ако има повече от двама участника, които искат да работят с България, това ще е най-добре за българското правителството, защото ще намери най-добрия партньор и изборът ще бъде защитим пред инвестиционната общност.
Как ще коментирате решението на правителството да премести вашата комисия в друга сграда?
- Това е странна намеса в дейността на един независим орган, особено във време, в което КФН е ангажирана с дейности, свързани с присъединяването на България към ЕС. КФН не беше информирана и дори не знаем кога ще трябва да се пренесем. Това ще ни затрудни при упражняването на надзорните ни функции. Те са свързани с обмен на огромни информационни масиви, което предполага физическото присъствие на КФН на определено място. Надявам се, че министрите са оценили отговорността и последствията. Нямам обяснение на това решение. Все пак се надявам, че то няма да влезе в сила. Ще направим всичко възможно да убедим министрите в правотата си.

Интервюто взе Христо ШЕМТОВ

Няма коментари: