вторник, 24 юли 2007 г.

Апостол Апостолов: Не очаквам нови борси в България

Председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"

Капитал - бр. 51 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301671


Какви са очакванията ви за промените в пазарната среда в застраховането, пенсионните фондове и капиталовия пазар през 2007 г.?
С присъединяването към Европейския съюз българските фирми ще срещнат по-голяма конкуренция от компании от други страни членки. Смятам, че една група брокерски фирми са готови да отговорят на това предизвикателство. Други ще трябва да обхванат по-широка палитра от услуги или групи клиенти. Все пак, доколкото и досега България не е въвеждала ограничения за чуждестранните инвеститори, не очаквам в началото на 2007 г. броят на инвестиционни посредници да се увеличи значително. Ако има някакво настъпление, то ще е по-скоро в застрахователния сектор, отколкото при ценните книжа. При пенсионното осигуряване също не очаквам навлизане на чуждестранни играчи, имайки предвид различията в осигурителните системи и това, че все пак се запази известен протекционизъм за местните дружества.

Как ще повлияе новата среда на работата на Комисията за финансов надзор (КФН)?
Едно от предизвикателствата пред нас е да се утвърдим като равностоен партньор на регулаторните институции в страните членки. Ако след 1 януари чуждестранни дружества учредят фирми в България, но предлагат своите услуги в чужбина, то ние ще сме отговорни да следим за тяхната стабилност, въпреки че дейността им физически ще се осъществява извън границите на страната ни. Обяснимо е интересът от страна на чуждест­ранни играчи да е голям, предвид добрата макроикономическа среда, нис­ките данъци и толерантната политика към участ­ниците на капиталовия пазар. Вътрешното ми убеждение е, че при оптимална организация можем да се справим. Нужно е да придобием повече опит, да проявяваме повече инициативност в работата. Трябва да се подобри дълбочината, с която се правят анализите, да се предугажда отрано дали е необходима наша намеса на пазара. Сега въвеждаме система за ранно установяване, която да улес­ни засичането на връзките и необичайното поведение на участниците в трите сектора - капиталов пазар, застраховане и пенсионни фондове.

Очаквате ли някакъв вид регулаторен арбитраж?
Не е невъзможно. Такъв тип арбитраж би се случил между страни съседи - България, Гърция, Румъния. Сега има доста гръцки инвеститори на българската борса, но ми е трудно да дам по-конкретна прогноза.

Какви регулаторни промени ще настъпят?
Ще продължи въвеждането на европейските директиви. За инвестиционните посредници поетапно ще влязат в сила нови изисквания, съгласно наредбата за капиталовата адекватност, с която се въвеждат нови методи за оценка на риска. До ноември 2007 г. трябва да въведем директивата за пазарите на финансови инструменти, която регламентира реда, по който лицензирани инвестиционни посредници ще могат да учредяват регулирани пазари. Но не очаквам да се появят нови борси, пазарът не е достатъчно голям. От 1 януари влиза в сила Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с който се налагат в българската финансова среда категорични изиск­вания за правдоподобност на информацията и равнопоставен достъп до нея, който може да се осигури, когато информацията се разпространява първо чрез борсовия бюлетин. По целия свят осведомителните агенции се базират на информация от борсата. Много рядко една компания предоставя информация първо до медиите. В България сигурно не е така, но целта е това да се промени.

След като в самия закон има специален статут за журналистите, ще ги санкционирате ли ако публикуват съществена информация, преди тя да е била оповестена в бюлетина?
Според мен съществената пазарна информация следва първо да се оповести чрез борсовия бюлетин, след което медиите могат да я използват и анализират. Много е важ­но източниците да бъдат идентифицирани. Поставян е и въпросът за използването на анонимни източници на информация. Но какво носи анонимният източник? За медиата - гореща новина. Остава обаче въпросът дали тази новина е правдоподобна и дали медиата не е използвана с цел манипулация на пазара. Когато финансови аналитици, брокери или консултанти коментират по медиите движението на определени ценни книжа, те трябва да отбележат дали имат конфликт на интереси и да обосноват своето предположение - например на база резултатите от годишния отчет. И медиите, и пазарните участ­ници трябва да са наясно, че към разпространението на пазарна информация следва да се подхожда отговорно и компетентно. И тук е ролята на комисията – да следи дали законовите изисквания се спазват.

Може ли всичко това да лиши широката публика от информация, която така или иначе циркулира между ограничен кръг хора?
Не очаквам такъв ефект. В целия свят има слухове на пазара и който иска, ги използва. За мен целта на този закон е да ограничи манипулациите и злоупотребите с вътрешна информация. Трябва ясно да са посочени вътрешните лица за дадено дружество и когато информацията се използва за вземане на инвестиционни решения, да бъде достъпна за всички заинтересувани лица. Тук е същността на прилагането на закона. Всички сме публика. Получаваме информация, дори и да не я търсим съзнателно. Но участниците на пазара са заинтересувани лица и сами са се определили като такива, защото сключват или искат да сключват сделки. Трябва да разграничим двете множества. Едното е подмножество на другото. Журналистите в общия случай работят с публиката. Въвеждането и спазването на закона е труден процес. За първи път в нашето законодателство се налагат определени изисквания и към работата на финансовите журналисти. Нормална е тяхната реакция, подобна е била и сред европейските им колеги. Законите са, за да се спазват. Нормално е онези, които не ги спазват, да си понесат отговорността.

Информация от общодостъпен източник, която не е оповестена в бюлетина, с характер на вътрешна ли е?
Не, именно защото източникът на информация е общодостъпен. Но ако установим, че преди оповестяването на такава информация са сключени сделки и има "интересни" изменения на цените, ще направим съответните проверки.

Как ще подхождате към неверни публикации, породени от некомпетентност или грешки? Такива прояви трябва ли да се санкционират?
Ако една грешка е умишлена, журналистът, който я е допуснал, трябва да бъде санкциониран. Наскоро имахме случай с медиа, която публикува няколко неверни съобщения, но в хода на проверката се установи, че журналистът просто не разбрал материята. Проявихме необходимото разбиране и му отправихме само забележка. Искам да сме принципни и категорични в действията си, но същевременно трябва да преценяваме степента на нарушението. Ако някой е некомпетентен, той трябва да направи всичко възможно да задълбочи познанията си. Ако една грешка се повтаря, това едва ли е случайно. Санкцията не е самоцел, тя е краен вариант. Комисията ще подходи колегиално и толерантно в процеса на въвеждането и налагането на законовите изисквания. Те са нови и за нас. Паралелно с бизнеса ние също се учим.

Как оценявате качеството на информацията, която емитентите предават на борсата?
Емитентите, които са на официален пазар, до голяма степен спазват изискванията за навременна и качествена информация. Представянето на тримесечни отчети и разкриването на ad hoc информация бяха фундаментални стъпки напред. Следващите стъпки са тази информация да се анализира и да не се задържа в полза на ограничен кръг лица. Но трябва да отбележим, че тръгваме от база предприятия, които станаха публични "насила" и логично винаги са били в опозиция по отношение на задълженията, които им налага публичният статут. Направили сме крачка напред. Надяваме се, че системата ЕКСТРИ (за подаване на информация в електронен вид към фондовата борса, КФН и Централния депозитар), която ще стартира през януари, ще облекчи емитентите от гледна точка на хартиената комуникация и информацията ще бъде по-лесна за ползване за целите на надзора.

За много дружества електронната комуникация е чужда. Те как ще се оправят?
Надявам се да осъзнаят, че е по-добре и по-удобно да подават еднократно информацията по интернет до борсата, комисията и депозитара, вместо да идват до София или да изпращат по пощата множество документи. Доброто корпоративно управление изисква едно публично дружество да има и сайт. Не е задължително, но е желателно. Отново се връщаме към проблема, че част от дружества, които останаха от масовата приватизация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.

Според вас кой е най-подходящият партньор за международната интеграция на Българската фондова борса?
Водещият критерий трябва да бъде коя е най-добра платформа, която ще даде достъп на българските инвеститори до широк кръг емитенти и реципрочно, достъп на българските емитенти до широк кръг инвеститори. От кандидатите, които досега се представиха Дойче бьорзе безспорно е най-големият борсов център. ОМХ пък имат най-много страни партньори. Атинската борса, която направи нещо много интересно с Кипър, също не е за пренебрегване като потенциал. И Виена е установен финансов пазар. Няма лош кандидат, България би спечелила от всеки.

Какво е отношението ви към въвеждане на деривативни инструменти в България?
Смятам, че 2007 г. е добър момент да започне работа в тази насока. Най-естествено изглежда структурирането на индексен дериват. Вярно е, че пазарът е доста тънък, поради което индексите са лесно манипулируеми. Въпреки това, моето мнение винаги е било, че ако искаш да направиш нещо, трябва да го започнеш, макар и с леки дефекти, които да се отстранят в процеса на работа. Дълбочината на пазара постепенно започва да се формира. В последно време дневният оборот на борсата е средно около 4-5 млн. евро, което е добре. Ако на борсата излязат още две-три компании, ще сме по-близо до необходимата критична маса.

Интервюто взе Христо ШЕМТОВ

Няма коментари: