понеделник, 23 юли 2007 г.

Пари има, но стоката е кът

Пенсионните фондове ще могат да отделят над 400 млн. лв. за инвестиции в акции и взаимни фондове

Капитал - бр. 6 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=235026


За да върви търговията на един пазар, трябва да има продукти и пари. На фондовия пазар му трябват ценни книжа и инвеститори, които да търгуват с тях. На българския капиталов пазар платежоспособни инвеститори не липсват. Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 1 млрд. лв. още през есента. Те ще продължават да се увеличават, тъй като над 2 млн. българи задължително се осигуряват за втора пенсия, а някои правят доброволни вноски и за трета. След приетите тази седмица на второ четене в парламента промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) (виж карето) пенсионните фондове вече ще могат да инвестират общо до 40% от парите на осигурените лица в акции, търгувани на българската фондова борса (БФБ), взаимни фондове (за колективно инвестиране в ценни книжа) и акционерни дружества със специална инвестиционна цел за инвестиции в недвижими имоти и вземания. С други думи, веднага след обнардването на промените в Държавен вестник те ще могат да отделят над 400 млн. лв. за вложения в такива инструменти (през есента на 2005 г. те бяха едва около 60 млн. лв.). Толкова много пари биха оживили търговията и цените на акциите на малък пазар като българския, където общата пазарна капитализация (пазарната цена на всички търгувани акции) на публичните компании е 8.76 млрд. лв., а оборотът за цялата 2005 г. е 1.3 млрд. лв. На това се надяват по-дребните играчи на капиталовия пазар. Пенсионните фондове обаче търсят достатъчно големи, стабилни и ликвидни компании, в които да инвестират дългосрочно, а такива на БФБ няма в изобилие. Иванка Петкова, председател на Института за икономическа политика, очаква да се повиши търсенето на чуждестранни ценни книжа. Малко вероятно е пенсионните фондове рязко да увеличат вложенията си в акции на публични дружества. Но мениджъри на някои от големите пенсионноосигурителни кмпании възнамеряват да насочат повече пари във взаимни фондове. Напълно реална е и възможността за увеличаване на инвестициите в чужбина, ако са недостатъчни възможностите за инвестиране в България. При всички положения преструктурирането на портфейлите на пенсионните фондове ще бъде плавен процес, казват те. Дори и сега инвестициите в акции на повечето пенсионни фондове са под все още действащия 10-процентен таван. Станислав Димитров, главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“, отбелязва, че на българския фондов пазар

Няма голям избор
от качествени компании в които пенсионните фондове да инвестират. В същото време има много добри компании, от чиито акции пенсионните фондове нямат възможност да купят, тъй като не се търгуват на фондовата борса, допълва Димитров. София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, също казва, че има дефицит на сигурни публични компании в България. Тя обаче не очаква пренасищане с паричен ресурс, който да няма къде да се инвестира. „Договорните фондове също набират скорост, освен това обмисляме и инвестиции в чужбина“, допълва Христова. Мирослав Маринов, финансов директор на ПОК „Доверие“ съобщи, че управляваните от компанията пенсионни фондове вече са направили инвестиции във финансов продукт, емитиран от Дойче банк. След присъединяването на страната към ЕС вероятно около 40% от новопостъпващите средства ще бъдат инвестирани в общността, каза още Маринов. В чужбина вече са вложени над 5% от активите на фондовете, управлявани от „Ай Ен Джи ПОД“, и в по-малка степен фондовете на „ДСК-Родина“, показват данните на Комисията за финансов надзор към септември 2005 г. Според Стоян Тошев, изпълнителен директор на „Ти Би Ай асет мениджмънт“, в момента търсенето на качествени акции е по-голямо от предлагането поради

Бързото натрупване на пари
в институционалните инвеститори (включително взаимни фндове и застрахователни компании). Това обаче ще доведе до появата на нови емитенти, които да ги поемат, смята той. Дружествата със специална инвестиционна цел са добър пример за това, че търсенето на инвестиционни възможности води до появата на такива, допълва Тошев. Макар засега българският капиталов пазар да не може да поеме всичките пари, които институционалните инвеститори имат възможност да вложат в него, появата на нови дружества ще продължи и занапред, смята Тошев. Задача на инвестиционните посредници и на БФБ е да убеди повече компании, че за тях е изгодно да се финансират както от капиталовия пазар, така и от банките, тъй като в институционалните инвеститори има много пари на разположение. Това се отнася особено силно за компаниите, които вече са емитирали облигации, които се търгуват на борсата, отбелязва Мирослав Маринов. Той допълва, че щом по този начин те са се ангажирали да публикуват отчетите си и да разкриват информация, е нормално и да регистрират акциите си за търговия на БФБ. Мажоритарните собственици на компаниите биха могли да получат добра цена, ако продават малки пакети на фондовата борса. Скорошното регистриране на застрахователната компания „Евроинс“ като публично дружество е добър пример, който и други компании трябва да последват, смята Маринов. Стоян Тошев предвижда, че големите институционални инвеститори при всички положения ще започнат по-активно да инвестират активите си в чужбина, независимо доколко е развит българският капиталов пазар. „Те ще го направят, за да диверсифицират портфейлите си“, казва той. Ако инвестиционните възможности в България не се повишат, просто ще излязат в чужбина по-бързо. p

По-либерални инвестиционни ограничения
Промените в Кодекса за социално осигуряване са отдавна чакани от бранша и в крайния си вариант до голяма степен удовлетворяват исканията на пенсионноосигурителните дружества. През есента на миналата година те реагираха остро на изискването пенсионните фондове да не могат да инвестират в облигации, които нямат присъден инвестиционен кредитен рейтинг, както и на забраната за инвестиции в недвижими имоти. И двете разпоредби (въведени по настояване на Комисията за финансов надзор) отпаднаха по време на обсъжданията в парламентарната комисия по труда и социалната политика. Остана изискването фондовете да влагат пари само в банки, които имат инвестиционен рейтинг. То ще влезе в сила от момента на присъединяване на България към ЕС и ще се отнася само за депозити, направени след тази дата. Пак от датата на присъединяването лимитите по видове инструменти ще се отнасят общо за инвестиции в България и други страни - членки на ЕС. А дотогава ще действа ограничението за инвестиции в чужбина от 15% от активите на задължителните и 20% от активите на доброволните пенсионни фондове.

Няма коментари: