Покана за гръцка сватба

Атинската фондова борса е третият кандидат, който иска да купи БФБ
Капитал - бр. 5 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=308957


Христо ШЕМТОВ

За българско-гръцка борсова дружба се говори от няколко години. Но ако досега разговорите са попадали в графата "общи работи", тази седмица те придобиха по-конкретни очертания, след като високопоставени ръководители на Атинската фондова борса представиха своите идеи за бъдещо сътрудничество с Българската фондова борса (БФБ).

Предложението
Гръцките емисари отправиха две конкретни предложения. Те заявиха твърдо желание да купят 44-процентния държавен дял от БФБ, както и дела на държавата в Централния депозитар. Председателят на Атинската борса Спирос Капралос каза, че офертата важи и за всеки борсов член, който желае да продаде дела си. Второто предложение е българският пазар да се свърже с гръцкия и кипърския чрез обща платформа за търговия.
Началото на гръцко-кипърското обединение беше поставено през октомври миналата година, когато двете борси бяха свързани помежду си чрез обща платформа за търговия, без атинската борса да притежава кипърската (която плаща такса за ползването на търговската система) и без да притежава местния депозитар на ценни книжа. Така се създаде възможност за потребителите на платформата да търгуват с всички ценни книжа, регистрирани за публична търговия в Гърция и Кипър. В перспектива атинската борса ще се стреми общата платформа да обхване повече пазари.
Според предлагания модел борсите ще останат относително автономни - сами ще определят правилата за регистрация, членство, търговия и т.н. "Такъв тип интеграция ще е от полза за българския пазар, защото ще привлече значителни инвестиции от големи международни инвеститори, които търгуват на нашата борса и които биха инвестирали и в България при наличието на обща платформа", казва Спирос Капралос.
Предложението от гръцка страна идва месеци след като същото направиха и други две големи европейски борси - скандинавското обединение ОМХ и франкфуртската борса (Deutsche Boerse). По-рано, през пролетта на 2006 г., БФБ сключи меморандум за сътрудничество и с виенската борса. Засега това са четирите оферти, но е възможно да се появят още кандидати. Разговори са водени с Euronext и миланската борса, говори се и за предстоящи срещи с Полската фондова борса. "Обяснявам си този интерес с доб­рите резултати на българския пазар през последните години, които явно са впечатлили западните ни колеги", казва Стоян Тошев, изпълнителен директор на управляващото дружество "Ти Би Ай асет мениджмънт". Представители на чуждестранните борси нееднократно са коментирали, че българският пазар има голям потенциал да привлича чуждестранен инвеститорски интерес, особено в светлината на сбъдналото се вече еврочленство. Хората от бранша, общо взето, са единодушни, че

Интеграцията
на капиталовия пазар с водеща европейска борса е необходима, но повечето засега се въздържат от категорични оценки кой партньор ще донесе най-много ползи за пазара - пари, ликвидност и налагане на по-прозрачни порядки на корпоративно поведение на пазарните играчи. "Няма лош кандидат. България би спечелила от всеки", каза преди около месец председателят на КФН Апостол Апостолов в интервю за "Капитал". А изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова нееднократно е заявявала, че е важно борсата в България да запази своята оперативна самостоятелност, за да не се сбъдне мрачната за самата БФБ и нейните членове прогноза големите и ликвидни български компании да се преместят в по-големия борсов център, а в София да останат да се търгуват предимно нисколиквидни и неинтересни дружества. Засега най-близки до модела на относителна автономия са предложенията на ОМХ и Атина. Те са и най-богати откъм конкретика. В основата си системите са сходни с тази разлика, че ОМХ, освен че минава за световен първенец в технологично отношение, е вече действаща структура с най-много страни партньори - Дания, Швеция, Финландия, Литва, Латвия и Естония, а наскоро е отправила оферта и за борсата в Словения. А Атина в момента се опитва да изгради регионално обединение. От друга страна, географската близост и силното присъствие на гръцки бизнес в икономиката правят Атина предпочитан партньор за някои български брокери. Самата Атинска борса е 100% собственост на Hellenic Exchanges Holdings - дружество, притежавано от седем големи гръцки банки, повечето от които присъстват сериозно на българския банков пазар (EFG Eurobank Ergasias, Национална банка на Гърция, Пиреос банк и др.). Представители на новия кандидат коментират, че Атина би привлякла по-голям приток на чуждестранни инвестиции, тъй като Гърция и България влизат в категорията развиващи се пазари и съответно привличат сходен тип инвеститори. Успешният старт на общата платформа с Кипър (четирикратно увеличение на търгуваните обеми) подкрепя тезата, че Атина не е за пренебрегване като потенциал, макар че в случая на Кипър има известни условности - двете държави са силно обвързани културно и исторически, говорят един език и.т.н. "Очевидно за Кипър това е било най-доброто решение, но дали ще бъде така и в България е въпрос на допълнителен анализ", казва Стоян Тошев. Ръководител на управляващо дружество, пожелал анонимност, отбелязва, че Атина не е от най-развитите пазари, и се съмнява, че евентуално партньорство би довело до съществено увеличаване на ликвидността.
Независимо от различните мнения това, което се случва, показва най-вече едно - в момента БФБ е търсен партньор от страна на утвърдени европейски финансови центрове (макар и не най-големите) въпреки малката българска икономика и още по-миниатюрния капиталов пазар. А това поставя българската страна в изгодна позиция да избере най-добрата оферта. От Министерството на финансите (което ще вземе крайното решение за продажба) неведнъж са дек­ларирали, че очакват от инвестиционната общност (борса, посредници, регулатор) да излязат с общо мнение, а наскоро министър Пламен Орешарски заяви, че държавният дял ще бъде предложен за приватизация през 2007 г. На инвестиционната общност обаче тепърва предстои да изясни кой ще бъде най-доб­рият партньор.