Класация на „Капитал”: Топ 20 на публичните дружества през 2005 г.

Капитал - бр. 16 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=258490


Христо ШЕМТОВ, Емил АНГЕЛОВ

За трета поредна година „Капитал“ представя класация на публичните компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ). Класацията се прави въз основа на одитираните финансови отчети на дружествата (баланси и отчети за приходите и разходите) за 2005 г., информация от Централния депозитар за капиталовата структура на компаниите и данни от БФБ за борсовата търговия. Дружествата са подредени по няколко критерия - пазарна капитализация, доходност, ликвидност и подцененост/надцененост, тоест съотношението цена/печалба и цена/счетоводна стойност на акция. В класацията са включени компаниите, чиито акции са се търгували на поне една трета от борсовите сесии през 2005 г. - общо 48 на брой. Поради специфичната им дейност не са включени холдингите, дружествата със специална инвестиционна цел и инвестиционните дружества, които ще бъдат предмет на отделни класации. Представената класация има за цел да улесни участниците на пазара в техните инвестиционни решения и не представлява предложение за покупка или продажба на ценни книжа.

Да се играе на борсата отстрани изглежда вълнуващо, авантюристично и дори романтично. Особено ако сте гледали много филми, в които героите се обаждат на своите брокери и с трепет изричат думите купувай и продавай.
Реално обаче вълнението си има съвсем парично изражение - играеш, за да спечелиш. За инвеститорите на Българската фондова борса (БФБ) 2005 г. наистина беше вълнуваща. Много от тях трябва да са изпитали приятната тръпка на „лесното“ забогатяване през първите три месеца на 2005 г., когато акциите поскъпваха повсеместно, и то с темпове, които много анализатори смятаха за нелогични. Това привлече още ентусиасти, решени да се пробват сами да умножават парите си. Но последвалият неколкомесечен спад вероятно е предизвикал и нервност у играчите, които по джоба си са усетили как от търговия с акции може и да се губи.

Най-печелившите акции
Като цяло годината донесе добри печалби. Най-добре могат да потвърдят това акционерите на „Полимери“ (виж таблица 1). Акциите на химическото предприятие се повишиха почти два и половина пъти, а за последните дванайсет месеца (април 2005 - април 2006 г.) ръстът е повече от сто процента. Дълго време инвеститорите възприемаха „Полимери“ като особено рискова инвестиция. Перспективите пред предприятието не изглеждаха добри, а мажоритарният собственик „АКБ Форес“ не се ползваше с голямо доверие. Въпреки че мажоритарният собственик си е същият, в последно време инвеститорите започнаха да оценяват повишаването на приходите и печалбата на дружеството. Така „Полимери“ се оказа най-печелившата акция през 2005 г. измежду 48 относително ликвидни публични компании, избрани от „Капитал“ за настоящата класация, и за които, макар и с известни условности, може да се каже, че формират голяма част от лицето на капиталовия пазар в България. Част от тях зарадваха инвеститорите и с дивиденти. Губещите акции се брояха на пръсти. Известни отрицателни емоции вероятно са изпитали акционерите на „Химко“, който пък поевтиня повече от двойно. Всъщност цялата доходност за миналата година беше реализирана през първите три месеца, през които цените на много акции скочиха със стотици проценти. Преди това пазарът беше тотално подценен, тоест пазарните цени на акциите бяха много по-ниски от реалната им стойност на база на имуществото на компаниите и перспективите за растеж. Приватизацията на 35% от БТК през фондовата борса и реализирането на голямо количество компенсаторни инструменти даде допълнителен тласък на създалата се още в края на 2004 г. еуфория, която повлече нагоре и акции на западнали заводи от соц. време, чието светло бъдеще в общия европейски пазар е най-малкото съмнително. Инвеститорите купуваха буквално всичко, докато в един момент голяма част от акциите се оказаха надценени, тоест бяха поскъпнали прекалено много за кратък период от време. Отрезвяването не закъсня и от април нататък ръстът се забави, а пазарната стойност на някои компании намаля. Например акционерите „Балканкар рекорд“ (второ място по доходност) едва ли са доволни от инвестицията си, ако са купили акции през април 2005 г., защото до момента са на загуба с повече от 10%, докато за същия период компании като „Хидроелементи и системи“, „Емка“, „Дуропак - Тракия папир“ и др. поскъпнаха неколкокократно. Нервност може би изпитват и акционерите на още няколко компании от топ 20 за 2005 г., чиито акции са поевтинели за последните 12 месеца.
Драстичната подцененост беше основен фактор, който дърпаше акциите нагоре по време на еуфорията, но след нейното охлаждане инвеститорите започнаха да оценяват по-трезво компаниите, според печалбите им, които през 2005 г. не бяха лоши. От 48-те дружества в извадката 30 са реализирали по-високи печалби в сравнение с 2004 г. Част от останалите 18 компании, чиито резултати са се влошили, са дружества, които не са достатъчно прозрачни или са обременени с проблеми. Такова е например соц. индустрията „Кремиковци“, което в днешното капиталистическо време не е в добро състояние, но може би само шепа хора наистина са наясно какво става там. Другият социалистически мастодонт - „Химко“, от години не работи, а много анализатори се съмняват, че някога ще заработи. Спаднаха печалбите на горнооряховското предприятие „Захарни заводи“, което намали производството, защото получи много малки квоти за внос на суровина, на БТК, която прави големи разходи за съкращаване на персонала и агресивен маркетинг. На загуба излязоха „Оргахим“ и „Алкомет“, които имат големи задължения към държавата, деноминирани в долари, и са осчетоводили загуби от промени във валутните курсове. В „Слънчев бряг“ от година и половина мажоритарният акционер в лицето на държавата не може да наложи волята си да продаде електроразпределението и т.н.
Таблица 2 показва кои са 20-те най-евтини (или най-малко скъпи) акции според съотношението цена/печалба на акция (P/E). В отделна графа е и съотношението цена/счетоводна стойност на акция (P/BV), което показва доколко подценено или надценено е дадено дружество спрямо имуществото, което притежава. Все по-малко са компаниите, които се оказват подценени по този показател, но при много от дружествата P/E съотношението намалява, което означава, че през 2005 г. акциите им са поскъпнали в по-малка степен, отколкото са се увеличили печалбите им. Макар и сега да има подценени и надценени компании, като цяло в момента акциите на ликвидните компании не са нито евтини, нито скъпи, а се търгуват на относително реални нива, смята Даниел Ганев, портфейлен мениджър в управляващото дружество „Карол капитал мениджмънт“. Търговията през последните 12 месеца показа, че пазарът е станал малко по-зрял и улегнал. Резките движения на цените на акциите са по-редки, възможностите за бързи и лесни печалби от драстично подценени акции са близо до изчерпване, а някои инвеститори усетиха, че на капиталовия пазар може и да се губи. Даниел Ганев смята, че още поне няколко години покачването на пазара ще е двуцифрено, но със сигурност няма да бъде със стотици проценти, дори и при отделни акции.

Има какво да се търгува
таблица 3 са подредени най-големите публични дружества по пазарна капитализация (брой акции, умножени по пазарна цена). Водещият критерий е капитализацията на свободно търгувания дял (free float), изчислен като акции, притежавани от акционери, които държат до 5% от капитала на определено дружество. Приемаме, че това са акциите, които дребните инвеститори имат на разположение за търгуване, при цялата условност на това твърдение. В таблица 4 пък са представени най-ликвидните дружества според изтъргувания оборот. Представена е и обращаемостта на свободно търгувания дял, която е показателна за активността, с която се търгуват отделните компании.
Голямата болка на българския капиталов пазар е, че няма какво да се търгува, тоест липсват достатъчно големи и печеливши компании с голям обем от свободно търгувани акции. Оттук и другата болка - интересът към инвестиции на капиталовия пазар е малък. Промени ли се това през 2005 г.? Все по-активно действат взаимните фондове за колективно инвестиране в ценни книжа, а само няколко месеца след приемането на съответните поправки в Кодекса за социално осигуряване някои пенсионни фондове вече започнаха да се възползват от възможностите да инвестират по-голяма част от активите си в акции. Както показват данните, търгуваните обеми се увеличават, а стойността на свободния дял акции на повечето компании се повишава. Това обаче се дължи основно на повишаването на цените на акциите. Като цяло свободният дял остава почти непроменен като процент от капитала. Все пак инвеститорите имат на разположение повече акции, с които да търгуват. Няколко компании като ЦКБ, „Алкомет“, „Българска роза - Севтополис“ и др. увеличиха капитала си, като емитираха нови книжа. Започнаха да се появяват и нови компании. Хитът на годината беше регистрирането на БТК като публично дружество и борсовата приватизация на 35% от капитала на компанията в началото на 2005 г. Телекомът бързо се утвърди като най-голямата и най-ликвидна компания на борсата. През 2005 г. примерът на интернет компанията „Инвестор БГ“ беше последван от „Стърджан акуафармс“ и „Уеб медиа груп“, но интересът към емитираните от тях акции не беше грандиозен. На БФБ бяха регистрирани и акциите на „Транскарт“, които също не впечатлиха инвеститорите. В същото време протичаше и обратният процес на отписване на компании от фондовата борса. От началото на 2005 г. повече от 20 дружества предприеха тази стъпка. Сред тях са и някои големи за мащабите на българската икономика компании като „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Калиакра“, „Бентонит“ и др.
Дали ще се увеличават „достъпните“ акции и ликвидността оттук нататък? Вероятно да. Близо десет компании обявиха, че ще гласуват увеличение на капитала си на тазгодишните си общи събрания. Вече е факт и появата на големи компании, които се радват на стабилен интерес - „Евроинс“ и БАКБ. Наскоро от „Химимпорт“ потвърдиха пред медиите, че компанията ще стане публична. Много анализатори са на мнение, че занапред увеличаването на цените на акциите може да мотивира все повече мажоритарни собственици да продават част от акциите си, ако преценят, че са справедливо оценени от пазара. Така те ще могат да „кешират“ част от собствеността си, а търгуваният дял ще се увеличава. „Нужни са малко над 50% от акциите, за да се контролира едно дружество, а голяма част от мажоритарните собственици притежават много повече“, казва Даниел Ганев от „Карол капитал мениджмънт“. Ликвидността може да се подобри, ако станат повече инвеститорите, които търгуват сами на борсата. Трудно се реализират печалби, ако има само около 1600 души (толкова са хората, които ползват платформата за интернет търговия COBOS), които търгуват помежду си. Според експерти взаимните и пенсионните фондове няма да доведат до увеличаване на ликвидността, а точно обратното - до изтегляне на ликвидност от пазара, тъй като купуват големи обеми акции, които държат с години поради предполагаемия дългосрочен инвестиционен хоризонт. „Интеграционните процеси и сътрудничеството с големи чуждестранни борси ще имат положителен ефект, ако повече български компании бъдат забелязани от чуждестранни инвеститори, при това индивидуални. Тези процеси обаче не стават бързо, така че не очаквам съществено подобряване на ликвидността до края на годината“, казва Даниел Ганев.

*Не са поместени таблиците към статията