Пустеещият български Уолстрийт

Самостоятелното съществуване на Българската фондова борса скоро ще е безсмислено

Капитал - бр. 48 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234051


Христо ШЕМТОВ

„Трябва ли всеки малък народ да има своя собствена държава?“ Така започва главата, посветена на балканските монархии, от книгата на американския журналист Джон Гънтър „Европа без маска“, посветена на събитията, предхождащи Втората световна война, издадена през далечната 1937 г. Седемдесет години по-късно, когато балканските държави са не само повече на брой, но и във всички тях има фондови борси, осъвременен отговор на въпроса дава заместник-министърът на финансите Любомир Дацов. Пред студенти той каза: „Трудно е всяка малка балканска държава да има собствена борса.“ На малките борси в балканските страни търгуваните обеми са ниски, което не стимулира компаниите да се листват. А капиталовите пазари в региона ще си останат неразвити, ако страните не намерят начин да създадат обща борса под някаква форма. „При наличието на големи фондови борси като тези в Атина и Истанбул трудно е да се обясни съществуването на борси в България, Румъния и другите малки страни от региона“, обобщи Дацов.
С приближаването на членството на България в Европейския съюз (ЕС), когато финансовият пазар се отвори, все повече хора се питат дали българският капиталов пазар ще може да съществува самостоятелно в условия на по-голяма

Конкуренция за парите на инвеститорите
Според Георги Драйчев, изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), малка локална борса като българската може да съществува много дълго време, но в един момент това ще се окаже самоцелно. Според него в перспектива българската борса трябва да служи като „входна врата“ на прохождащите компании към един глобален капиталов пазар. Преобладаващата част от инвестиционната общност е на мнение, че интеграция трябва да се случи в предвидимо бъдеще под някаква форма и с някакъв партньор. Но никой не е сигурен точно кога, как и с кого. А самата инвестиционна общност съвсем не е много голяма. Състои се от БФБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Централния депозитар (ЦД), 88 лицензирани инвестиционни посредника (от които 29 банки), приблизително 600 индивидуални инвеститори, които „търгуват активно“, около 350 компании, преобладаващата част от които нямат никакво желание акциите им да се търгуват на борсата, и над един милион акционери, много от които си нямат и представа, че са акционери. И срещу всичко това стои среднодневен оборот (от началото на годината) от около 6 млн. лв. Нито бизнесът се финансира активно от капиталовия пазар, нито инвеститорите имат голям избор от финансови инструменти и качествени и ликвидни компании. Както отбелязва Иванка Петкова от Института за икономическа политика, реалната икономика е толкова малка, че от гледна точка на икономия от мащаба става безсмислено съществуването на фондова борса в България. Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, не е проблем на БФБ да се наберат около 20 млн. лв. (чрез емисия облигации), но признава, че суми от по-голям порядък трудно ще се привлекат. Камен Колчев, изпълнителен директор на „Елана холдинг“, отбелязва, че на българския фондов пазар големи публични предлагания на ценни книжа няма да се случат скоро, тъй като големите фирми нямат причина да се регистрират на борсата. Според него чуждестранни инвестиции също няма да има, защото те „няма какво да намерят тук“. Малкият и неликвиден пазар не дава и голям избор от компании и финансови инструменти на институционалните инвеститори (пенсионни фондове, инвестиционни дружества и договорни фондове), които може в един момент да насочат парите си в чужбина. Веселин Ралчев, председател на съвета на директорите на „Дилингова финансова компания“, поставя нещата по следния начин: „С идването на 2007 г. остава въпросът колко от нас ще оцелеят. Нашите клиенти просто ще ни изоставят и ще предпочетат инвестиции в чужди ценни книжа.“ Няколко са центровете, към които БФБ може да се интегрира. И няколко са формите, по които това може да стане (виж стр. 6 и стр. 44), но основното е

Какво ще се промени
Инвеститорите ще могат безпрепятствено да влагат парите си в повече компании на един по-голям и по-ликвиден пазар. Обединяването на пазарите в обща търговска система ще намали разходите по сделките, а българските инвестиционни посредници ще се изправят пред конкуренцията на чуждестранните им колеги. Самите компании ще могат да набират повече капитал от по-голям брой инвеститори. Постепенно ще се подобри тяхното корпоративно управление (ненарушаване на интересите на дребните акционери), тъй като компаниите ще трябва да отговарят на по-високи стандарти. Както казва Христос Кацанис, изпълнителен директор на Обединена българска банка: „По-неразвитият пазар ще трябва да приеме правилата на по-развития.“ Според изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов процесът трябва да започне максимално бързо, защото, „ако се забавим, можем да пропуснем възможността ние да избираме партньор“. Според Николай Мартинов от „Карол“ интеграцията трябва да стане с най-големия борсов център, който ни иска. „Трябва да сме подготвени, за да има интерес към нас от сериозна борса, която ни предлага равнопоставеност“, казва Николов. Христос Кацанис от своя страна изразява твърдо предпочитание към регионална интеграция на финансовите пазари. Остава неизвестно какво си мислят по въпроса в Министерството на финансите, което като собственик на държавните дялове в БФБ (43%) и ЦД (50%) провежда държавната политика в областта на капиталовия пазар. Според Симеон Петков, изпълнителен директор на „Еврофинанс“, държавата трябва да се оттегли от борсата и депозитара и да остави инвестиционните посредници по естествен път да намерят добрия партньор. Подобно мнение изрази и Николай Мартинов. Според него държавата не е особено заинтересувана от развитието на капиталовия пазар и ако самият бизнес е в управлението на борсата, идеите по-бързо ще се реализират. Ресорният заместник-министър Димитър Ивановски засега се въздържа от коментар и изчаква инвестиционната общност да излезе с някаква обща позиция. В отговор на официално запитване той каза единствено, че приватизацията в момента не е на дневен ред. Тодор Николов отбелязва, че ако държавата се изтегли от двете структури, отговорността за осъществяването на интеграцията на капиталовия пазар ще се прехвърли върху членовете на борсата и депозитара. А те трудно и бавно ще могат да вземат такова кардинално решение.
При всички положения, както отбелязва Георги Драйчев, трябва да се направи сериозен анализ на различните варианти за интеграция, „какви са ползите и какво трябва да дадем“. Такъв анализ засега не е направен, защото няма никакви конкретни оферти и намерения.