Живот на гребена на риска

Как работят компаниите за дялово инвестиране

Капитал - бр. 30 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=274508
част от материала се съдържа в този линк - http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_274609.jpg

Христо ШЕМТОВ

Бизнес моделът на компаниите за дялово инвестиране изглежда прост. Те осигуряват пари на добри предприемачи с перспективни бизнес идеи. Не дават парите на заем, не събират лихви, нито изискват обезпечения или гаранции. Вместо това стават собственици на част от фирмата. Бизнесът се развива успешно, печалбите растат и няколко години по-късно те продават дела си на цена, в пъти по-висока от първоначалната им инвестиция.
Повечето компании за дялови инвестиции функционират като непублични партньорства между управляващо дружество (основен партньор) и външни инвеститори - пенсионни фондове, застрахователни компании, банки, държавни и междудържавни институции, богати индивидуални лица и т.н. Управляващото дружество получава годишни такси в размер на няколко процента от активите, които управлява, и дял от печалбата.
Дяловият инвеститор въздейства за подобряване на управлението в избраното дружество, оптимизиране на разходите, разширяване на производствения капацитет чрез подобряване на технологиите или изкупувания на други фирми и т.н. Целта е няколко години по-късно компанията да е по-рентабилна, да струва повече и рисковият инвеститор да продаде дела си с печалба.
В наши дни дяловото инвестиране е огромен бизнес. В света действат над 2600 фонда за дялови инвестиции по данни на "Голдман Сакс" за 2004 г., цитирани от списание "Икономист". През 1998 - 2004 г. дяловите фондове са набрали над 1 трилион долара капитал и са инвестирали общо около 800 млрд. долара по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс".
До края на 70-те години дяловите инвестиции са пренебрежимо малко. През 1980 г. по този начин в САЩ са инвестирани по-малко от 5 млрд. долара според проучване на Федералния резерв. Тогава преобладават инвестициите в малки и средни компании с добър мениджмънт и потенциал бързо да станат големи. От този период датират и някои от емблематичните успехи (success stories) като Intel и Apple Computers. Те вдъхновяват големия бум на дяловите инвестиции през 80-те, а също така и промените в законодателството, които позволяват на пенсионните фондове да инвестират част от активите си в подобни компании.
Размерът на инвестицията зависи от размера на предприятието, етапа на развитие, в който се намира, и нуждата му от капитали. Днес преобладаващата част от активите на рисковите фондове е насочена към средния и големия бизнес. Някои фондове се специализират по сектори, държави или региони. Тъй като философията на рисковото инвестиране е бързият растеж, преобладаващата част от парите се насочва във високотехнологичния сектор, биотехнологии, фармация, но се инвестира и в сектори като търговия на дребно, потребителски бързооборотни стоки и др.
Обикновено рисковите играчи придобиват мажоритарни или големи миноритарни дялове, които им дават възможност за контрол върху управлението. С известни условности може да се каже, че нормалният срок на една дялова инвестиция е около 3-7 години. А самото "излизане" става чрез продажба на дела от фирмата - на дългосрочен инвеститор, на друг фонд за дялово инвестиране или чрез продажба на акции на фондовата борса. Възможно е и основателите или мениджърите на компанията да изкупят дела на финансовия инвеститор.
Типовете дялово финансиране се разграничават основно по етапа на развитие на бизнеса, но основно се делят на рисково (venture) и нерисково (non-venture). Понякога разликата между двете е доста тънка. Рисковите инвеститори осигуряват капитал за стартиращ бизнес или за експанзия на съществуващи компании. Нерисковото финансиране представлява изкупуване (buyout) на утвърдени фирми с история, приходи и пазари.
Новите идеи и стартиращият бизнес могат да доведат до най-големи печалби, но това е и най-рисковата форма на предприемачество. Според различни изследвания от десет проекта за нов бизнес само един прераства в голям успех. Затова рисков инвеститор би се впуснал в такава инвестиция само ако прецени, че печалбата е достатъчно голяма, в случай че начинанието се окаже успешно. С по-малък риск е финансирането на експанзия на бизнес, който вече съществува и е показал, че има потенциал бързо да се разрасне.
Понякога мениджъри на дадена компания изкупуват дяловете на останалите собственици в сътрудничество с финансов партньор, който осигурява парите за покупката - така наречения management buyout. Тези операции могат да включват комбинации от дълг и дялово инвестиране.
Дяловите инвеститори отпускат понякога и така нареченото мецанин (mezzanine) финансиране - заем, който при определени условия може да се трансформира в собственост. Друг мотив за подобна инвестиция е да се подобри управлението, да се подобри рентабилността и в крайна сметка стойността на компанията, обект на изкупуване - това е близко до осигуряването на капитал за експанзия, но може би в по-големи мащаби.

Пионерите на индустрията
Приема се, че първата специализирана компания за дялово финансиране е American Research & Development Corporation (ARD), основана през 1946 г. като публично дружество, което набирало капитал на фондовата борса. Замисълът на основателите й бил да създадат частна компания, която да привлича пари от финансовите институции (в които била съсредоточена по-голямата част от финансовото богатство на населението) и да ги инвестира в дялови участия в малки и бързо развиващи се компании. Замисълът бил също така да подпомага мениджърите в управлението на компаниите, в които инвестира. Най-успешната инвестиция на ARD била в Digital Equipment Corporation (DEC) през 1959 г. в размер на 70 хил. долара. Седем години по-късно, когато DEC станало публична компания, стойността на инвестицията била 37 млн. долара. През 1971 г. ARD продала дела си за 355 млн. долара. За 25-годишното си съществуване ARD донесла на инвеститорите си 15.8% годишна възвращаемост.