Облекченията са недостатъчни

Икономисти подкрепят намаляването на осигуровките, но определят понижението на личните данъци като символично

Капитал - бр. 39 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233074


Христо ШЕМТОВ

Икономическите анализатори споделят мнението, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест ще има положителен ефект за икономиката, но не са убедени, че преразпределение през бюджета на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) е достатъчно ниско. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии отбелязва, че бюджетът има резерви за още и остава да се види дали тази политика ще продължи през следващите години. Емил Калчев, икономист от Центъра за икономическо развитие, е на мнение, че сегашното правителството има далеч по-ограничен финансов ресурс от предишното за намаляване на данъчно-осигурителното бреме предвид салдото по текущата сметка, обещанията за 13-а заплата, раздуването на администрацията и щетите от наводненията. Според изчисленията на Георги Ангелов от Института за пазарна икономика намаляването на осигурителната тежест и промените в облагането на личните доходи ще доведат до облекчаване на данъчно-осигурителното бреме с около 600 млн. лв., но по-важен ще е нетният ефект, като се приспадне влиянието на увеличените акцизи. Ангелов се опасява, че поради исканията за увеличаване на много бюджетни разходи облекченията може и да не се състоят в размера, в който са запланувани. Според Лъчезар Богданов от Industry Watch намаляването на пенсионната осигуровка е сериозен опит за облекчаване на

Осигурителната тежест
Според него тази стъпка ще освободи около 350 - 500 млн. лв. годишно за бизнеса и за работниците. Георги Ганев смята, че намалението ще се отрази осезаемо, макар че можеше и да е по-голямо. Той отбелязва, че е оправдано повишеното внимание именно към осигурителната тежест, защото това е най-голямата обременителна ставка, която изкривява пазарът на труда и кара хората да работят в сивата икономика. Според Георги Ангелов част от работещите в сивата икономика ще излязат на светло, но не всички. В това отношение ефектът би могъл да бъде много по-голям, ако намалението на осигуровките беше не с 6, а с 15 процентни пункта. Ангелов отбелязва, че за чуждестранните инвеститори е по-важно не намаляването на осигуровките, а намаляването на данък печалба, който ще остане непроменен на 15%. Емил Калчев смята, че дори и след въвеждането на облекчението укриването на осигуровки ще продължи да бъде по-изгодно от излизането им на светло. Според Калчев основният проблем е как намалението на осигурителните вноски ще бъде финансирано, тъй като нито пенсионерите ще стават по-малко, нито ефективността на администрацията се подобрява. Той дори се опасява, че ако излизането на осигуровките на светло не се случи, може да се наложи финансирането им от данъците. Оценява положително това, че наетите ще поемат 35% от осигурителното бреме вместо 30%, както е в момента. Калчев одобрява решението да не се въвежда нулева ставка за корпоративния данък. Според него не трябва да има различни данъчни ставки за печалбата, която се реинвестира в същата компания, и за тази, която се разпределя като дивидент и може впоследствие да бъде инвестирана някъде другаде. Според Георги Ангелов, макар ефектът от намаляването на осигуровките да е положителен и да стимулира създаването на работни места, остава неизвестно дали ще се вдигне максималният осигурителен доход (в момента 1300 лв. на месец), което би утежнило вноските на бизнеса и гражданите. В същата посока би подействало и реализирането на идеята за увеличаване на минималната работна заплата на 170 лв. на месец. Това ще засегне всички самоосигуряващи се лица (свободни професии, съдружници във фирми и др.), които внасят осигурителни вноски най-малко върху две минимални работни заплати. Анализаторите се обединяват около мнението, че намалението на

Данъците върху личните доходи
е несъществено. Георги Ганев го определя като символично. Той отбелязва, че в резултат на компромис между предизборните обещания на БСП и НДСВ в крайна сметка нищо не се променя. Остава в сила инфлационното пълзене - номинално покачване на доходите в съответствие с инфлацията. Така все повече хора влизат в горните етажи на облагане. Лъчезар Богданов определя вдигането на необлагаемия минимум на 180 лв. като умел PR ход, който обаче няма да доведе до сериозни икономически ефекти. Емил Калчев смята, че тази стъпка ще има социален ефект и ще доведе до известно оплоскостяване на данъчното облагане. Георги Ангелов очаква предсрочното увеличение на

Акцизите върху алкохола и цигарите
да донесе инфлация от около 1%. Но най-важният ефект според него ще бъде увеличаване на сивата икономика в тези сектори, което носи риск и от стимулиране на корупцията в митниците. Повишаването на акцизите върху цигарите вероятно ще се отрази негативно на тютюневите предприятия, смята Ангелов. Увеличаването на цените на българските цигари с 50% - 60% ще ги направи неконкурентоспособни, особено спрямо контрабандния внос. В случай че „Булгартабак“ изпадне в тежко състояние, Ангелов не изключва ДПС да иска с пари от бюджета да се изплащат компенсации. Георги Ганев не очаква увеличаването на акцизите върху цигарите и алкохола да доведе до големи икономически ефекти. Според него инфлационният ефект ще обхване групите, които консумират тези продукти, а те не са голяма част от обществото. Той не отрича, че тютюневата промишленост може да изпадне в тежко състояние, което ще има социални последици, но причина за това няма да бъде акцизът. И в глобален план тютюневата промишленост не е с добри перспективи, следователно трябва да се работи в посока тези, които са зависими от тютюнопроизводството, да престанат да бъдат зависими, отбелязва Ганев. Емил Калчев смята, че единствено увеличаването на акциза върху горивата ще има известен инфлационен натиск, но няма да възпрепятства сериозно бизнеса. Според Лъчезар Богданов възможно обяснение за предсрочното вдигане на акциза върху алкохола и цигарите е, че правителството иска да компенсира загубата на приходи в бюджета след намаляването на други данъци. Той не изключва и правителството наистина да цели по-ниска инфлация през 2007-2008 г. (с оглед спазването на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната през 2009 г.), но отбелязва, че това е тънък аргумент, тъй като инфлацията в ЕС също може да се повиши през следващите години вследствие на поскъпването на горивата. Така базата, с която се сравнява България, също ще бъде по-висока.

Недвижимите имоти
Според Емил Калчев повишаването на данъчните оценки на недвижимите имоти ще има задържащ ефект върху този пазар, тъй като ще увеличи разходите на хората, които искат да купуват и продават. Той определя това като несоциална мярка. Лъчезар Богданов обаче смята, че е крайно време българите да се научат, че не може да се облага само икономически активната част от населението. В момента несправедливо по-тежко се облагат трудът и капиталът, отколкото натрупаното недвижимо имущество.


МВФ: Може да се наложи някои реформи да бъдат ограничени
Предвидените данъчни реформи са много добър набор от мерки от микроикономическа гледна точка. МВФ винаги е смятал, че данъците върху труда са много високи в България, като най-обременяващ от тях е именно пенсионната осигуровка. С промените в данъчно-осигурителната тежест се дава стимул на работодателите да наемат повече работници и да преустановят практиката за укриване на осигуровки. Положителна е и промяната в облагането на личните доходи. Това е стъпка към квази плосък данък. Предсрочното вдигане на акцизите също е добра стъпка. Увеличаването на косвените данъци и намаляването на преките е много добър начин да се свие потреблението. Разбира се, тази мярка ще има механично отражение върху инфлацията, но целта и е по-висока инфлация сега и по-ниска непосредствено преди приемането на страната в еврозоната. Независимо от положителните аспекти на планираните данъчни реформи тяхното изпълнение зависи от наличните средства в бюджета. МВФ ще настоява за бюджетен излишък през 2006 г., така че може да се наложи някои от реформите да бъдат ограничени.

Малка стъпка в правилната посока
Работодатели определят данъчно-осигурителните промени като малка стъпка, но в правилната посока. Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара, коментира, че може още сега да се помисли за по-голямо намаление на осигурителната тежест. „Ние настоявахме за много по-голямо намаление на ставката и ще продължим да настояваме. Надяваме се да бъдем чути между първо и второ четене на законопроекта“, казва Евгени Иванов, секретар на Съюза на работодателите в България. Според него високата осигурителна тежест затруднява бизнеса и улеснява сенчестата икономика, защото колкото по-високи са ставките, толкова повече се колебаят работодателите дали да обявят истинските доходи на работещите. Тебеян и Иванов споделят мнението, че намаляването на осигурителните вноски ще увеличи разполагаемия доход на работодателите и на заетите. Насочването на тези пари към инвестиции и потребление ще стимулира икономическия растеж и вероятно ще доведе до увеличение на приходите за държавния бюджет от други данъци - от ДДС и от данъци върху личните доходи, отбелязва Дикран Тебеян. Той допълва, че повишаването на необлагаемия минимум на 180 лв. не играе толкова голяма роля за групите с ниски доходи, както намалението на осигурителните вноски. „Например през 2005 г. човек, който получава 150 лв., плаща 2 лв. данък общ доход, а личната му осигурителна вноска (която той плаща) е 18.67 лв.“, казва Тебеян. Евгени Иванов и Дикран Тебеян смятат, че при по-голямо намаление на осигурителната тежест част от спестените от осигуровки пари може да се насочат към увеличаване на заплатите на пазарен принцип.