Договорните фондове - нова възможност за инвестиции

Капитал - бр. 34 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232675


Христо ШЕМТОВ

Гражданите вече разполагат с още една възможност за инвестиции - закупуване на дялове в договорни фондове. Те са известни още като взаимни фондове (в САЩ се наричат mutual funds). Миналата седмица Комисията за финансов надзор (КФН) издаде разрешения на три управляващи дружества - „Ти Би Ай асет мениджмънт“, „Сентинел асет мениджмънт“ и „ДСК Управление на активи“, да организират и да управляват съответно „Ти Би Ай динамик“, „Сентинел принсипал“ и „ДСК Стандарт“. Надзорният орган потвърди проспектите за публично предлагане на дялове от трите фонда и ги вписа в публичния регистър. Договорните фондове са подобни на съществуващите и в момента инвестиционни дружества от отворен тип (виж карето). Такъв тип фондове са привлекателни за непрофесионалните инвеститори заради доходността, която по правило надхвърля лихвите по банкови депозити при приемлив риск.

Какво е договорен фонд
Създаването на договорни фондове стана възможно с последните промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) от месец май. Те представляват схеми за колективно инвестиране на пари при разпределение на риска. Функционират на принципа на обединяване на средствата на голям брой инвеститори, професионалното им управление и влагането им в диверсифициран портфейл от ценни книжа (влагане в различни по вид ценни книжа). Когато човек си купи дялове от договорен фонд, той придобива част от портфейла от ценни книжа на фонда. За един индивидуален и непрофесионален инвеститор придобиването „наготово“ на дял от професионално управляван портфейл е по-лесно, безрисково и необременяващо, отколкото сам да купува ценни книжа със своите спестявания. Освен това човек може да се включи във взаимен фонд и с минимална сума, докато за структуриране на собствен диверсифициран портфейл са необходими повече пари. Доходността се формира от увеличаването на стойността на дяловете на фондовете. Тук основната роля е на екипа от финансисти, който управлява портфейлите и взема решения какви ценни книжа да се купуват и продават. Инвеститорите имат по всяко време възможност да продадат своите дялове, тъй като по Закона за публичното предлагане на ценни книжа инвестиционните дружества от отворен тип и договорните фондове са длъжни да ги изкупуват обратно. Всеки ден или няколко пъти в седмицата управляващите дружества обявяват емисионна стойност (курс продава) и цена на обратно изкупуване (курс купува). По действащите данъчни закони печалбата от покупка и последваща продажба на акции от инвестиционни дружества от отворен тип е освободена от данъци. Засега обаче печалбата от дялове на договорни фондове не е освободена от данъци. За целта трябва да бъдат направени промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане на доходите на физическите лица, където обратното изкупуване на дялове да бъде приравнено към обратното изкупуване на акции от инвестиционни дружества. Представители на трите управляващи дружества се надяват този проблем да бъде уреден в предвидимо бъдеще, като разчитат на подкрепата и на КФН.

Какво ново
Договорните фондове се различават от инвестиционните дружества от отворен тип по опростените си административни процедури. Последните са акционерни дружества с публичен статут, докато договорните фондове не са юридически лица, а неперсонифицирани дружества, които нямат органи на управление (съвет на директорите, изпълнителен директор и т.н.). Според Стоян Тошев, изпълнителен директор на „Ти Би Ай асет мениджмънт“, това спестява усложнените административни процедури (и свързаните с тях разходи), характерни за публичните дружества. Отпада необходимостта от провеждане на общи събрания на акционерите, не се изплащат възнаграждения на съвет на директорите и като цяло организирането и управлението на такъв тип фондове е опростено от административна гледна точка. За създаването на договорен фонд няма изискване за минимален капитал. Договорният фонд започва да набира капитал, преди да притежава каквито и да било активи. Първите дялове ще се продават по номинална стойност (тя ще се приема за нетна стойност на активите). Има изискване до една година активите на фонда да достигнат 500 хил. лв., като междувременно не се допуска обратно изкупуване на дялове. Според Стоян Тошев тази сума едва ли е проблем за което и да било управляващо дружество. Договорните фондове не емитират акции, а дялове. При тях се дава възможност да се емитират части от дялове, което не се допуска при инвестиционните дружества от отворен тип (те могат да емитират само цели акции). Това спестява на инвеститорите известни неудобства, произтичащи от това, че поръчките за покупка на акции на инвестиционно дружество се дават, преди да е известна емисионната стойност (курс купува). Когато клиентът внася парите на касата на управляващото дружество, той все още не знае колко акции ще купи. Внесената сума се разделя на обявената по-късно емисионна стойност, резултатът се закръглява към по-малкото цяло число и така се получава броят акции, които клиентът купува. След това последният трябва отново да посети управляващото дружество, за да му бъде възстановена надвнесената сума и да подпише пот­върждение. С възможността за емитиране на части от дялове отпада необходимостта от второто посещение на клиента.

Как да изберем фонд
От гледна точка на риска и доходността взаимните фондове се разделят най-основно на агресивни, балансирани и консервативни. Изборът на фонд зависи преди всичко от инвестиционния хоризонт на инвеститора и склонността му да поема риск. Онези, които искат относително бързи печалби, биха предпочели фонд с агресивна стратегия, който обаче крие риск и от загуби. Инвеститорите, които търсят сигурност, биха предпочели консервативен фонд. С агресивна стратегия е „Ти Би Ай динамик“. Стоян Тошев съобщи, че в началото ще се инвестира предимно в акции на български компании, а по-нататък се предвижда фондът да инвестира в Румъния, Сърбия и Западна Европа. Очаква се публичното предлагане на дялове на „Ти Би Ай динамик“ да започне в началото на септември. „Сентинел принсипал“ е балансиран фонд, до 50% от активите му ще се инвестират в акции, а останалата част в дългови инструменти. Валентин Карабашев, изпълнителен директор на „Сентинел асет мениджмънт“, каза, че намеренията са да се инвестира и на западноевропейските финансови пазари. Карабашев съобщи още, че публичното предлагане на дялове от договорния фонд вероятно ще започне в средата на септември. Договорен фонд „ДСК Стандарт“ е с консервативен профил. Той ще инвестира в държавни ценни книжа, ипотечни и корпоративни облигации и банкови депозити - това са активи, които носят фиксиран доход, който по правило е по-нисък, отколкото при агресивните и балансирани фондове, но и рискът е сведен до минимум. Петко Кръстев, изпълнителен директор на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“, каза, че фондът ще инвестира само в български ценни книжа. Очаква се публичното предлагане на дялове да започне в началото на декември. От основно значение за инвеститорите е доходността. Управляващите дружества нямат право да обещават доходност. Реализираната доходност за минали периоди е известна, но това, което има значение, е каква ще бъде доходността в бъдеще. Освен това инвестиционните дружества в България все още не са натрупали достатъчно история, за да може реализираната от тях доходност да е надежден ориентир. По данни на инвестиционния сайт Morningstar.com петте най-добре представящи се в САЩ взаимни фонда, инвестиращи в акции на американски компании, са реализирали средногодишна доходност от 29 - 32.5% за последните пет години. Най-добрите пет американски фонда, специализирани в дългови инструменти на развиващите се пазари, са реализирали между 15 и 20%, а консервативните (инвестиращи само в държавни облигации) - 9 - 11% средногодишна доходност за последните 5 години. Доходността на добрите хибридни фондове в САЩ е 10 - 15%. Разходите на един взаимен фонд също са критерий за избор. Високите разходи изяждат от доходността за инвеститорите. Те биват два вида - разходи, свързани с функционирането на взаимния фонд (или инвестиционното дружество), и разходи за емитиране и обратно изкупуване. Към първата група разходи спадат таксата за управляващото дружество (процент от средногодишната нетна стойност на активите), такса за банката депозитар, такси за Централен депозитар, възнаграждения за органите на управление, разходи за публикации в пресата и.т.н. Тези разходи се отразяват при изчисляването на нетната стойност на активите на фонда. Предполага се, че разходите от тази група ще са по-ниски при договорните фондове, отколкото при инвестиционните дружества от отворен тип, поради опростените административни процедури. Разходите за емитиране и обратно изкупуване представляват определен процент, който се добавя и изважда от нетната стойност на активите на акция при определянето на курс купува и курс продава. Според Стоян Тошев е нормално тези разходи да са по-ниски при консервативните фондове, защото се предполага, че инвестициите в тях са по-дългосрочни, докато при по-агресивните и рискови фондове тези разходи са по-високи. Като цяло е важно реалната доходност (разликата между цената, по която дяловете са купени, и цената, по която са продадени) да съответства на поетия риск. Ако една инвестиция в агресивен фонд е донесла доходност, колкото би донесла и инвестиция в консервативен фонд, инвеститорът по-скоро не е направил добър избор.


Инвестиционни дружества от отворен тип
В България засега функционират осем инвестиционни дружества от отворен тип. Те са акционерни дружества, които набират пари от голям брой инвеститори с цел колективно инвестиране в ценни книжа. През всеки работен ден те продават и изкупуват обратно собствени акции по цени, определени по предварително оповестена методика. Най-старото инвестиционно дружество от отворен тип е „Златен лев“ (създадено през 1999 г.), докато най-младото е „Елана високодоходен фонд“ (създаден през юни тази година). Те управляват активи общо за около 70 млн. лв. Две от дружествата са консервативни (инвестират предимно в нискорискови дългови инструменти и банкови депозити), две са агресивни (инвестират по-голямата част от активите в акции) и четири са с балансиран профил (инвестират около половината активи в акции, а останалата част в дългови инструменти). Реализираната от тях доходност за 2004 г. и 2005 г. надвишава доходността по банковите депозити дори и при консервативните инвестиционни дружества. Но реализираната доходност за минали периоди не е гаранция за бъдеща такава. По действащите данъчни закони капиталовата печалба за инвеститорите (разликата между покупната цена и цената на обратно изкупуване, по която инвестиционното дружество купува своите акции обратно от клиентите) е необлагаема.