понеделник, 23 юли 2007 г.

За да няма неприятни изненади...

Кои са най-често допусканите грешки при избора на взаимен фонд за инвестиция

Капитал - бр. 50 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234269


Христо ШЕМТОВ

Появата на взаимен фонд в България вече е почти ежедневие. Наскоро само за една седмица бяха регистрирани нови четири взаимни фонда. В момента те са 22, а акции и дялове на половината от тях се предлагат публично. Функцията им е да управляват пари - пари на хора, които са професионалисти, печелят сравнително добре, имат възможност да спестяват, но не са финансисти и не са се ориентирали къде да вложат доходоносно спестяванията си. Това е целевата група на взаимните фондове. Те убеждават спестителите да им поверят парите си и ги инвестират колективно в ценни книжа. Мениджърите на управляващите дружества (които инвестират парите на взаимните фондове) не пропускат да отбележат следните няколко предимства на подобни схеми за инвестиране:
- Разпределение (намаление) на риска и професионално управление. Когато някой инвестира във взаимен фонд, той става собственик на част от портфейла от ценни книжа, който неговите финансови мениджъри управляват. За човек, който няма познания или време самостоятелно да инвестира в ценни книжа, взаимният фонд е удобен вариант.
- По всяко време инвеститорът може да продаде акциите/дяловете си от взаимния фонд, в който са инвестирали. Той е задължен през всеки работен ден да изкупува обратно акциите си по цена на обратно изкупуване, изчислена по предварително оповестена методика. Всеки ден или няколко пъти в седмицата взаимните фондове обявяват емисионна стойност (курс продава) и цена на обратно изкупуване (курс купува).
- Висока доходност, която превишава лихвите по депозитите. Доходността за инвеститорите се формира от промяната на цените на акциите/дяловете. За 2004-2005 г. реализираните доходности от инвестиционните дружества от отворен тип (които имат поне едногодишна история) превишават лихвите по банкови депозити.
- Печалбите от вложения във взаимни фондове са необлагаеми.
Звучи добре. Но уви, в живота всичко е възможно и нищо не е сигурно. За да се избегнат някои възможни грешки или най-малкото разочарования, породени от нереалистични очаквания, е препоръчително да се има предвид следното:

Високата доходност може и да подвежда
Управляващите дружества нямат право да обещават доходност. Те оповестяват каква доходност са постигнали за предишни периоди. Някои обявяват прогнозна доходност (за фондове, които сега стартират или имат само няколкомесечна история), а други - не. Но общото послание е, че взаимният фонд ще донесе по-висока доходност от лихвата по банков депозит. Прогнозата обаче е нещо, което или ще се сбъдне, или няма да се сбъдне, а реализираната доходност в минало време не е абсолютно никаква гаранция за доходност в бъдеще време. Някои дружества се хвалят с доходности от порядъка на 50 и повече процента за 2004-2005 г., но трябва да си има предвид, че в края на 2004 г. и началото на 2005 г. пазарът на акции в България беше в небивал подем, който може и да не се повтори в бъдеще. Спадането на активността и забавянето на растежа на фондовата борса вече се отразява на някои от българските взаимни фондове.

Разходите имат значение
Разходите, свързани със съществуването на взаимния фонд, се плащат директно от парите на инвеститорите. При равни други условия колкото по-високи са те, толкова повече изяждат от доходността. Разходите биват два вида - разходи за емитиране и обратно изкупуване на акции/дялове и разходи, свързани с функционирането на взаимния фонд. Първата група представлява определен процент, който се изважда и добавя от нетната стойност на активите на акция при формирането съответно на курс купува и курс продава. Обявяваните от управляващите дружества доходности за изминали периоди в повечето случаи показват с колко процента е нараснала нетната стойност на една акция. Но това, което е важно за инвеститорите, е с колко процента курс купува днес е по-висок от курс продава, по който е купил акциите. Така че доходностите за инвеститорите реално са малко по-ниски от това, което се обявява. Разходите, свързани с функционирането на взаимния фонд, са за възнаграждение на управляващото дружество, такси за банка депозитар и Централния депозитар, реклама и други разходи, свързани с дейността. Те водят до намаляване на нетната стойност на активите, падащи се на акция. Според Закона за публичното предлагане на ценни книжа тази група разходи не може да надвишава 5% от средногодишния размер на активите на взаимния фонд.

Риск има
Не е вярно, че взаимните фондове са безрискови. Но инвеститорите могат да проверят дали и как рискът се контролира със заложени в уставите на взаимните фондове ограничения за инвестиции по видове финансови инструменти. По рисков профил взаимните фондове най-общо се подразделят на консервативни (инвестират предимно в ниско рискови дългови ценни книжа и банкови депозити), балансирани (инвестират около половината пари в ниско-рискови книжа, а останалата половина - в акции) и агресивни (инвестират предимно в акции). При консервативните фондове рискът е сведен до минимум и доходността е сравнително ниска. Обратно, агресивните фондове могат да носят много по-висока доходност, когато пазарът е в подем, но и да носят загуби, когато пазарът е в период на спад. За инвеститорите е важно рискът да бъде възнаграден. Ако вложение в рисков фонд носи по-малка доходност от инвестиция в балансиран фонд при покачващ се фондов пазар, инвестицията е по-скоро неизгодна. В крайна сметка стойността на акциите/дяловете на един взаимен фонд е равна на стойността на ценните книжа в портфейла му и когато финансовите пазари са в застой или спад, и взаимните фондове ще са респективно в застой или спад. Ако индексът на фондовата борса се е понижил с 10%, а фонд, инвестиращ в акции, е на нула (без загуба или печалба), по мнение на финансисти фонд мениджърът си е свършил работата добре. Но това едва ли би утешило нефинансист, който е инвестирал в този фонд, защото за това време вложението не му е донесло нищо, а банковият депозит би му донесъл поне няколко процента лихва. Важно е човек, който инвестира във взаимен фонд, да не изключва възможността за ниска доходност и дори загуба в определени периоди.

Кой управлява парите
Инвестирането във взаимен фонд е въпрос преди всичко на доверие. Когато човек си купи акции/дялове от взаимен фонд, той гласува доверие на хората, които ще управляват парите му. Той разчита, че главният портфейлен мениджър и екипът му са професионалисти, които могат да вземат умни и печеливши инвестиционни решения. Затова е хубаво човек да знае какво е образованието на портфейлния мениджър, какви допълнителни квалификации има и каква е професионалната му биография. Някои управляващи дружества имат по няколко договорни фонда. Затова не е без значение дали портфейлният мениджър, дори и да е с блестящи характеристики, има капацитет да се занимава с всички тях. Когато портфейлен мениджър напуска, е много важно да стане ясно защо напуска и кой ще го замести.

Информацията е достъпна
Човек трябва да прояви отговорност към собствените си пари и да бъде максимално информиран, когато взема решение. Взаимните фондове са регулирани от Комисията за финансов надзор (КФН), отчитат се всеки месец и обявяват текущо цените на акциите си. Човек може и сам да си отговори на много въпроси, като се запознае с проспектите на фондовете от сайта на Българската фондова борса (www.bse-sofia.bg), публичния регистър на КФН (www.fsc.bg), сайтовете на управляващите дружества (каквито повечето от тях имат), а дори и да се обади по телефона в самото дружество. Ако едно дружество иска да привлече спестителя като инвеститор, неговите служители ще бъдат максимално любезни и отзивчиви, дори и ако зададените към тях въпроси им се струват досадни.

Няма коментари: