Борси на изток от рая

Пазарите в новите страни - членки на ЕС, изживяха бум след присъединяването. Ще се повтори ли това в България и Румъния?

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293264


Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ

Две години и половина след най-новата вълна на разширяване на Европейския съюз равносметката и перспективите за фондовите пазари в Централна и Източна Европа не са еднопосочни.Според специализирания инвеститорски сайт MarketWatch икономическата стабилност в периода на присъединяване към евросъюза е насърчила инвеститорите - любители на риска, и им е осигурила възвращаемост, по-висока, отколкото от инвестиците на пазарите в Латинска Америка и развиващите се икономики в Азия. От друга страна обаче, големите институционални инвеститори все още предпочитат да гледат отстрани фондовите борси в Централна и Източна Европа, отчита списание Euromoney. Причината е, че този пазар е силно раздробен - състои се от 10 борси с различни размери, които дори заедно не могат да се премерят с развитите европейски пазари в Лондон, Франкфурт или Виена (виж таблицата).

Впечатляващи резултати
В региона няма много компании, които да са привлекателни за големите инвеститори, смята Пол Тръкър, финансов анализатор за европейските пазари в Merrill Lynch. Отсъствието на тези инвеститори обаче не пречи на малките борси да регистрират впечатляващи резултати в периода след присъединяването към ЕС. Например борсовият индекс в Кипър се е увеличил със 177%, в Братислава - със 132%, а индек­сът на най-големия регионален пазар - полския - със "скромните" 76%.Независимо от малкото на брой ликвидни акции анализаторите на агенция Reuters обясняват привлекателността на региона със стабилния икономически растеж, с прилива на структурни фондове от евросъюза след присъединяването и с нарасналото присъствие на европейски финансови посредници и инвестиционни фондове, чиято стратегия по принцип е да инвестират на пазарите от ЕС.

Нови възможности
Борсите в новоприсъединилите се страни към ЕС не успяха да избегнат спада на световните фондови пазари в периода май-юни, който засегна най-тежко развиващите се пазари. Въпреки това анализаторите продължават да виждат добри перспективи в Централна и Източна Европа и дори вече отместват погледа си още по на изток към Русия, Украйна.Керин Хърн, директор и партньор в стокхолмския фонд East Capital International, който инвестира 4 млрд. долара във финансовите пазари на Източна Европа, вижда добри възможности в борсите на Румъния и България. Двете страни от 1 януари 2007 г. ще станат най-бедните страни, присъединявали се някога към ЕС, но според Хърн възможностите на тези пазари ще бъдат съпоставими с възможностите в Испания и Португалия в периода на тяхното присъединяване към ЕС преди две десетилетия.

България и Румъния на прага на ЕС
Малко след като на 26 септември Европейската комисия официално потвърди членството на България и Румъния в ЕС от 2007 г., индексът на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX проби 1000 пункта, а за периода 26 септември - 8 ноември поскъпна с 13.62% до 1082 пункта. По-широкият борсов индикатор BG40, който се възприема като по-представителен за пазара, се повиши за същия период с 3.69% до 178.14 пункта.В Румъния пък след обявяването на решението на ЕК чуждестранните инвестиционни фондове се завърнаха на борсата, твърди румънският финансов всекидневник Ziarul Financiar. От началото на годината чуждестранните вложения са 110 млн. евро. Румънски брокери прогнозират, че те ще нараснат още догодина. На подобен ефект се надяват и някои български играчи. Не само заради поскъпването на акциите, но и заради факта, че много фондове, инвестиращи в ЕС, ще имат достъп и до капиталовите пазари в двете страни. Известен оптимизъм вдъхва и опитът на други ново­присъединили се страни, членки на ЕС от Централна Европа, като например Полша, чийто фондов пазар се радваше на стабилен ръст преди и след присъединяването.

Еуфория и реализъм
Въпреки това е необходима известна доза реализъм, предупреждават анализатори. Присъединяването на двете страни към общността беше очаквано от инвеститорите и до голяма степен вече е отразено в цените на акциите. Заради ниската ликвидност на тези пазари от френската Axa Investment Managers не очакват ръст в София и Букурещ, подобен на другите нови членки на ЕС, освен ако на пазара не се появят нови големи компании. Това се отнася особено за България, където капитализацията на публичните емисии ценни книжа е около 6.35 млрд. евро. За румънския пазар капитализацията е близо 21 млрд., докато в Полша е повече от 100 млрд. евро. "Очаквам все повече финансови и стратегически инвеститори да извършват покупки и препродажби на по-големи дялове в български публични компании", казва Елена Маринова, финансов анализатор в ПФБК. Според Петър Василев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Алфа асет мениджмънт", българският пазар не е атрактивен за големи чуждестранни инвеститори и бъдещото развитие ще зависи основно от ентусиазма на местните играчи и от появата на нови компании на фондовата борса. Елена Маринова прогнозира, че ще се увеличава броят на компаниите, които ще се листват на БФБ, за да набират финансов ресурс. Петър Василев очаква около 10 - 20 процента годишен ръст на пазара през следващите няколко години. "Цените на повечето акции са високи и компаниите тепърва ще трябва да ги заслужат с подобряване на резултатите от дейността им", смята той.