Уолстрийт идва на площад „Македония“*

Според нова наредба може да се окаже, че на Българската фондова борса всички са инсайдери и манипулатори

Капитал - бр. 27 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232079

Хубаво е да знаеш нещо, което другите не знаят - особено на фондовата борса. Примерно известно ви е, че предстои някаква сделка, която ще повиши стойността на съответното дружество, и си купувате акции. Новината се обявява официално и акциите скачат до небето. А представете си, че впоследствие сделката не се случи и цената на акциите се срине. Ако се окаже, че вие предварително сте си продали акциите на висока цена, как да не ви заподозре човек, че сте знаели нещо, което другите не са знаели? Това се нарича търговия с

Вътрешна информация
С нейна помощ можете да реализирате големи печалби, без да си правите много труд - също както така наречените барони разбойници на Уолстрийт през XIX век. Стига обаче да не ви хванат, защото Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) забранява търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации. Глобата е между 20 хил. и 50 хил. лв. за физически лица и от 50 хил. до 100 хил. лв. за юридически лица (от 100 хил. до 200 хил. лв. при повторно нарушение). А печалбата, резултат от търговия с вътрешна информация, се отнема в полза на държавата. Миналата седмица Комисията за финансов надзор (КФН) прие на първо четене проект на наредба за мерките за предотвратяване и разкриване на сделките и действията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на ценни книжа. От КФН съобщиха, че проектът е изпратен до заинтересуваните лица (инвестиционни посредници, анализатори, публични дружества и др.) за съгласуване и би трябвало да бъде окончателно приет до един месец. Интересно обаче, че въпреки разпоредбите на ЗППЦК до момента в България почти никой не е наказан за търговия с вътрешна информация и пазарни манипулации. През 2003 г. за извършване на сделки, създаващи невярна представа за активно търсене, e отнет лицензът на инвестиционния посредник „Нефтохим инвест финанс“. Има още два случая на наложени наказания на инвестиционни посредници за злоупотреби с компенсаторни инструменти. Но досега няма случай на наказано вътрешно лице. От КФН информираха, че вече приключват проверка в „Кремиковци“, но не са установени нарушения на закона. Би било добре, ако причината беше, че „такива неща при нас няма“. Дали има или няма, никой не може да твърди със сигурност, без да го докаже, но факт е, че на българския капиталов пазар акциите на неработещи компании се движат рязко нагоре-надолу, а инвестиционни решения се вземат на база кой инвестиционен посредник какво е купил и продал (защото примерно съответният посредник е близък до мажоритарния собственик на някое дружество), на слухове и дори на база писания в специализирани интернет форуми. Акциите на компаниите са податливи на манипулиране от широк кръг лица като членове на управителни органи, счетоводители, одитори, други служители и дори журналисти. Те са известни още като

Инсайдери
Обединява ги това, че знаят нещо, което другите не знаят, и могат да го използват за собствена изгода. Печалбата сама по себе си не е нещо осъдително (дори напротив), стига да не подвежда другите участници на пазара да купуват необосновано скъпи акции и да си загубят парите при спукването на балона. Оттук и принципът, че е справедливо всички участници на пазара да имат равен достъп до информация и да се конкурират на пазара (да печелят или губят) с познания и анализаторски способности. Проектът на наредбата определя като вътрешна информация данни за публично дружество, за които няма законово изискване да бъдат публично оповестени, но оповестяването им може да окаже влияние върху цените на ценните книжа. Информацията, която задължително се оповестява по ЗППЦК (финансови отчети, отчети за управлението, информация за промени в управителните органи, промени в дейността на дружества и др.), е с характер на вътрешна информация до момента на оповестяването и на регулирания пазар, което ще рече в бюлетина на Българската фондова борса (БФБ). Що се отнася до брокерите, вътрешна информация са и данни за висящи поръчки (подадени, но неизпълнени) на клиенти. Наредбата дефинира и кои лица са вътрешни. Такива са мениджмънтът на дружеството и членовете на контролните органи. Вътрешни лица са и притежателите на 10% от капитала на публичното дружество, ако имат достъп до вътрешна информация. Инсайдери са още и всички останали служители и лица, които поради своята професия или свързаност (примерно одитори, счетоводители и.т.н.) имат достъп до вътрешна информация. Всички тези категории лица (първични инсайдери) по презумпция са по-добре запознати с определени аспекти на едно дружество (дейност, очаквани приходи, финансови резултати и.т.н.) и са потенциални манипулатори на пазара. Вторични инсайдери пък са лица, които не са вътрешни, но съзнателно разполагат с вътрешна информация. В тази категория влизат основно журналистите. Вътрешните лица нямат право да купуват или продават ценни книжа, за които имат вътрешна информация, нито да препоръчват на други лица да го правят. Нямат право и да предават вътрешна информация. Публичните дружества (както и други емитенти на ценни книжа, които се търгуват на БФБ) ще са задължени да съставят списъци с вътрешни лица и да ги предоставят на КФН. Списъците ще трябва да се актуализират при всяка промяна. В проекта на наредба се казва, че манипулативни са сделките, които създават невярна представа за активно търсене, предлагане или търговия с ценни книжа. Изброени са примерни манипулативни сделки, като например такива, в резултат на които действителният собственик на ценните книжа не се променя, и сделки в края на борсовата сесия с цел манипулиране на цената на затваряне и подвеждане на инвеститорите. Като манипулативни действия се посочват разпространяване на невярна или подвеждаща информация в средствата за масова информация, включително интернет, която да повлияе на цените на акциите на определено дружество. Манипулация е и изказване на мнения за ценни книжа от лице, което притежава такива, но не е оповестило този конфликт на интереси. Инвестиционните посредници ще са задължени да информират КФН за сделки, които подозират, че са манипулативни. За целта в края на наредбата има списък с девет признака за манипулиране на пазара на ценни книжа. Например такъв признак е налице, ако е съществен делът на сключените от определено лице сделки или подадени поръчки от общия изтъргуван обем със съответните акции (но не е конкретизирано какво означава съществен дял). Други признаци са, ако сделки с ценни книжа са сключени или са подадени поръчки от лица, които имат „съществени позиции по тези ценни книжа“ и тези сделки (или поръчки) са повлияли на цените им. Според Стою Недин, председател на управителния съвет на Асоциацията на инвеститорите, такава наредба е необходима, защото именно боравенето с вътрешна информация подхранва част от дефицита на доверие към компаниите. Тя представлява крачка напред и ще има дисциплиниращ ефект върху инсайдерите. Положително е конкретизирането на нормите в закона против злоупотребите с вътрешна информация. Например класифицирането на сделките, в резултат на които не се променя собствеността, като манипулативни е абсолютно необходимо. Освен това такава манипулация може да се установи. Но Недин отбелязва, че наредбата ще бъде

Трудна за тълкуване
и прилагане. Според него тя е свръхрегулативна и дава голяма власт на КФН, която ще я тълкува. „Поради ниската ликвидност на пазара много сделки, които нямат мотив да бъдат манипулативни, попадат под определенията за такива и това би могло да отблъсне големи български и чуждестранни играчи, от каквито пазарът има нужда, за да се развива“, смята Недин. Проф. Милчо Стоименов, член и говорител на КФН, отбелязва, че подобни нормативни актове има във всички страни, но признава, че прилагането на тези норми на нисколиквиден капиталов пазар като българския е нож с две остриета. Той отбелязва още, че установяването на това кои сделки са манипулативни е трудно. Например заради ниската ликвидност всяка покупка или продажба на акции от страна на институционални инвеститори (взаимни фондове и пенсионни фондове, които търгуват със сравнително големи обеми) представлява съществен дял от дневния търгуван обем със съответните акции. Това се отнася и за чуждестранни инвеститори, както и за някои български частни трейдъри. Сред неясните норми е например забраната на вътрешни лица да купуват и продават акции, за които притежават вътрешна информация. Тази норма би могла да означава, че едно вътрешно лице не може да продаде акциите си, за които притежава вътрешна информация, докато е вътрешно лице. Например като вътрешно лице „Булгартабак холдинг“ не може да продава акции от дъщерните си дружества“, казва Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал. Велев допълва, че така и членовете на управителните органи няма могат да търгуват с акции на дружествата, които управляват. Той смята още, че има нужда от прецизиране на формулировките, защото при едно широко тълкуване „всичко е вътрешна информация и всички сме вътрешни лица“, казва Велев. Но проф. Милчо Стоименов отбелязва, че вътрешното лице би могло да разпореди на някой друг да извърши сделка за негова сметка. Ако това е така, тази норма се заобикаля лесно и ефектът е минимален. Други неясни текстове са свързани с работата на журналистите. Според Стою Недин „журналистите трябва много добре да познават наредбата, да се движат по ръба и, за да си вършат работата да информират, без да я нарушават.“ Според наредбата за невътрешни лица, които съзнателно притежават вътрешна информация (към които се причисляват журналистите), се прилага забраната да купуват и продават акции, за които се отнася вътрешната информация. Това означава, че няма пречка за журналистите да публикуват информация за публични дружества или интервюта с членове на управителните им органи. Но остава опасението самите публични дружества да отказват информация, като се позовават на законовата забрана. Не е ясно също така как ще се процедира с интернет форумите, в които се обсъжда капиталовият пазар и в които участниците понякога съзнателно или несъзнателно разпространяват подвеждаща информация. Не е ясно дали ще се санкционират лицата, публикували невярна информация, или самите интернет медии, които поддържат форумите.
* Площадът в столицата, където се помещава Фондовата борса