понеделник, 23 юли 2007 г.

Започва битка за парите на домакинствата

Делът на по-рисковите и дългосрочни инвестиции се увеличава за сметка на дела на парите в брой

Капитал - бр. 10 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=235406
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_202415.jpg



Христо ШЕМТОВ

През последните години домакинствата (като цяло) неотклонно увеличават спестяванията си и това води до растяща нужда от подходящи инструменти за тяхното инвестиране. И както навсякъде в свободната икономика, щом има търсене, се появява и предлагане. Вече цяла индустрия от финансови посредници - банки, застрахователни компании, пенсионни дружества, инвестиционни посредници и други - засипват хората все по-активно с предложения за изгодни инвестиции. Истинската (и по същество безкрайна) битка между тях едва сега започва.

Финансово богатство
Финансовото богатство на домакинствата в края на 2005 г. е три пъти по-голямо в сравнение с 2000 г. - близо 19 млрд. лв. (около 46% от БВП за 2005 г.) по данни на консултантската група Industry Watch. То е във вид на пари в брой, банкови депозити, вложения в частни пенсионни фондове, застраховки живот, ценни книжа, взаимни фондове за инвестиции в ценни книжа и др. Банковите депозити и парите в брой заемат преобладаващ дял. Причината е, че за повечето българи най-важното е парите им да са на сигурно място и постоянно на разположение, когато им потрябват. Поради това банката е естественото им убежище, въпреки скромните лихви в сравнение с възможната доходност от други по-рискови форми на спестяване. Лихвата дори не е най-определяща, когато човек решава да вложи парите си в банка, смята Асенка Христова, управляващ съдружник в Industry Watch. Важна е сигурността, че дори ако една банка фалира, държавата възстановява до 25 хил. лв. на едно лице в една банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. През последните две години обаче банковите депозити и парите в брой намаляват относителния си дял от богатството. Колкото повече се замогват българите, толкова повече те се интересуват от алтернативните небанкови форми на спестяване. Увеличаването на доходите и по-добрата информираност на хората за възможностите за инвестиции ще насърчават по-дългосрочните и по-рискови вложения, твърдят анализаторите от Industry Watch. Алтернативните форми на спестяване ще се увеличават, убеден е и Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „Булбанк“. България върви по стъпките на развитите страни, където делът на парите в брой и депозитите е много по-малък, обосновава се банкерът.

Алтернативни спестявания
Финансовите компании предлагат все по-разнооб­разни и дългосрочни финансови продукти. Според анализаторите от Industry Watch навлизането на повече играчи във финансовия сектор ще доведе до популяризиране на алтернативните инвестиции, а спестителите ще имат все по-голям избор от компании, на които да поверят парите си. Лицензираните управляващи дружес­тва са повече от 15, а управляваните от тях взаимни фондове вече са около 30. Предлагат се още дялове от около 20 чуждестранни фонда. Така масовите спестители имат възможност да влагат парите си в различни портфейли - от най-нискорискови до най-високорискови, в български ценни книжа, американски, европейски, изтчноевропейски или комбинации от тях. Интересът към взаимните фондове се повиши най-силно през изминалата година. В момента те представляват пренебрежимо малка част от финансовото богатство, но се очаква през следващите години да се развиват с най-бързи темпове. Активите на взаимните фондове според Industry Watch ще се удвоят през 2006 г. „Уникредито италиано“ прогнозира в свой доклад дори по-висок ръст - 115%. Христос Кацанис, изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ), очаква след пет години активите на взаимните фондове да достигнат 5% от брутния вътрешен продукт на България (сега са около 0.3%). Според социологическо проучване, проведено по поръчка на Industry Watch, преобладаващата част от инвеститорите във взаимни фондове са високообразовани хора с относително високи доходи (около и над 1000 лв. месечно) и на възраст до 50 години. „Хората от средната класа имат достатъчно големи доходи, за да направят нещо по-смело от класически банков депозит или бурканбанк“, смята Кацанис.
През последните години за масовия спестител стана възможно да инвес­тира в недвижими имоти или вземания с относително малки суми чрез закупуване на акции от дружествата със специална инвестиционна цел. За малко повече от година бяха лицензирани повече от 15 и броят им ще продължава да расте. Те дават възможност на всеки да инвестира косвено в офис, жилищни или търговски площи, в земеделска земя, ваканционни имоти и.т.н.
Парите в частните пенсионни фондове ще се увеличават най-малкото защото за няколко милиона работещи е задължително осигуряването за втора пенсия в универсален пенсионен фонд. Но интересът към доброволните фондове също ще нараства, предвижда Асенка Христова. Те стават по-примамливи след направените законодателни промени, които вече позволяват на техните мениджъри да инвестират парите по-свободно и да постигат по-висока доходност, допълва Христова. Вероятно в близко бъдеще ще се появят и доброволни фондове с различна степен на риск за клиенти с различна склонност да рискуват и с различно време, през което ще се осигуряват. В момента в законодателството не е предвидено съществуването им, но се обсъждат възможностите за тяхното нормативно регламентиране.
Активизира се и предлагането на дългосрочни застраховки живот. Николай Логофетов, изпълнителен директор на „Граве България“, смята, че те ще се увеличават, тъй като в Западна Европа на тях се пада много по-голяма част от спестяванията, отколкото в България. Анализаторите от Industry Watch обаче оча­кват те да запазят дела си във финансовото богатство на домакинствата през следващата година.

Повече конкуренция
Конкуренцията между финансовите компании непрекъснато се увеличава. Много финансови групи вече предлагат на клиентите си почти пълна гама от финансови продукти. Групата Ти Би Ай например включва в себе си управляващо дружество, предлагащо дялове от четири взаимни фонда, застрахователната компания „Булстрад“ и пенсионноосигурителното дружество „Доверие“. Повечето големи финансови групи са оформени около банки и включват застрахователни и пенсионни компании. В отговор на променящата се среда някои банки започнаха да използват клоновите си мрежи, за да предлагат и дялове на взаимни фондове - чуждестранни или организирани от самите банки. „Много добре разбираме накъде вървят нещата и затова сме лансирали три взаимни фонда“, казва Христос Кацанис. От есента на миналата година ДСК създаде три взаимни фонда чрез дружеството си за управление на активи. Булбанк, HVB Банк Биохим и „Сосиете женерал Експресбанк“ също предлагат дялове от чуждестранни фондове. Райфайзенбанк се очаква скоро да започне да предлага в България чуждест­ранни и местни взаимни фондове.
Според Стоян Тошев, изпълнителен директор на „Ти Би Ай асет мениджмънт“, банките нямат някакво съществено предимство, защото има и други канали за продажби и въпросът е кой ще ги използва по-добре. „Нашата мрежа е не по-малка от клоновите мрежи на големите банки“, допълва Тошев. При взаимните фондове конкуренцията все още не е ожесточена, защото пазарът се развива и има работа за всички. Банките бързо набират скорост на пазара на взаимните фондове. Управляваните от ОББ и ДСК фондове само за няколко месеца събраха около 5% от активите на взаимните фондове в България. А за трите години, откакто Булбанк предлага в България фондовете Pioneer, вложенията на физически лица в тях достигнаха 60 млн. лв. (по данни на компанията) - близо 40% пазарен дял. Прави впечатление силната активност на финансови компании с чуждест­ранни собственици. Интересът към чуждестранните фондове ще продължи да расте с отварянето на пазара след присъединяването на България към ЕС, прогнозира Христос Кацанис. В същото време обаче банките ще правят всичко възможно да привличат повече депозити. Като предоставят добри условия по депозитите, банките привличат лоялни клиенти и за много други финансови продукти, обяснява Кацанис. Банковите депозити ще останат доминиращата форма на спестяване, въпреки че техният ръст ще се забави, прогнозират от Industry Watch. Според Левон Хампарцумян годишният ръст на депозитите ще продължи да бъде двуцифрен през следващите пет години. Извън банките има над 5 млрд. лв. (по данни на БНБ към януари 2006 г.) и те активно ще се стремят да се доберат до тези пари.

Стимули
В България не се облагат доходите от капиталови печалби на ценните книжа, които се търгуват на фондовата борса, и дялове от взаимни фондове. Специалните инвестиционни дружества са освободени от данък печалба. Данъкът върху дивидентите за физически лица беше намален миналата година от 15% на 7%. Вноските по застраховки живот и за доброволно пенсионно осигуряване са освободени от данък, ако не надвишават поотделно 10% от облагаемия доход на човек.

Няма коментари: