Гаранционен фонд оскъпява услугите на инвестиционните посредници

Промени в закона за ценните книжа частично гарантират вземанията на инвеститорите

в-к Капитал - бр. 17 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231114


Гаранционен фонд ще гарантира средствата на клиентите на инвестиционните посредници от началото на следващата година. Това е една от съществените промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), приети от парламента през изминалата седмица.
Функцията на Гаранционния фонд
е да компенсира клиентите на инвестиционните посредници по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът ще компенсира 90% от вземанията на клиент от инвестиционен посредник в случай на неплатежоспособност на последния или отнемане на лиценза му от Комисията за финансов надзор (КФН). Максималният размер на компенсацията на едно лице ще бъде 12 хил. лв. до края на 2006 г., като се предвижда той да достигне 40 хил. лв. до 2010 г. Фондът ще акумулира средства чрез вноски от самите посредници и чрез управление на събраните в него активи. Управлението на Гаранционния фонд ще бъде поверено на петчленен управителен съвет, избран от КФН. Председателят и заместник-председателят на управителния съвет се предлагат от КФН, а останалите трима членове се предлагат от организации на инвестиционни посредници. От 2006 г. посредниците ще са задължени да правят встъпителна вноска в размер на 1% от минимално изискуемия капитал съобразно предлаганите инвестиционни услуги. Те ще правят годишни вноски в размер на 0.5% от паричните средства на клиенти и 0.1% от останалите клиентски активи (ценни книжа, лихви, дивиденти и др.). В случай че фондът не е в състояние да плати задълженията си към гарантираните лица, се предвиждат няколко източника за покриване на недостига. Инвестиционните посредници може да бъдат задължени да покрият наведнъж цялата годишна вноска и дори и да внесат авансово вноската за следващата година. Размерът на вноската може да бъде увеличен, но не повече от двойно. В краен случай се допуска Гаранционният фонд да ползва заеми при пазарни условия. По думите на Камен Колчев, главен изпълнителен директор на „Елана холдинг”, Гаранционният фонд е необходимост за пазара, въпреки че той е свързан с разходи за инвестиционните посредници, които вероятно ще се отразят в цените на услугите, предоставяни на клиентите. „Подобен фонд дава сигурност на пазара и е важен за дребните местни и чуждестранни инвеститори”, смята Колчев. Регламентирането на фонда беше съпътствано с притеснение и
Напрежение сред инвестиционните посредници
Някои от тях са обезпокоени от законовото определение на клиентските активи. Те са на мнение, че понеже в България акциите се водят по подсметки на клиентите, те са собственост на последните и трудно могат да бъдат загубени поради финансови проблеми на посредника. Затова не би трябвало върху тях да се плащат вноски в Гаранционния фонд. От друга страна, Камен Колчев смята, че доколкото акциите на клиентите се водят по клиентски подсметки в Централния депозитар, е правилно те да бъдат включени в базата за определяне на годишните вноски на инвестиционните посредници в Гаранционния фонд, но със значително по-нисък коефициент. В окончателния вариант на закона ценните книжа, водени по клиентски подсметки, се включват в клиентските активи, гарантирани от фонда, и върху тях посредниците ще са задължени да правят вноски. Като аргументи за определянето на клиентските активи по този начин се посочват рисковете за клиентите, които могат да произтекат от технически грешки или от недобросъвестни действия на самите инвестиционни посредници. Личното мнение на проф. Милчо Стоименов, говорител и член на КФН, е, че претенциите на инвестиционните посредници по този въпрос не са съвсем лишени от основание и, реално погледнато, би било логично акциите по клиентски подсметки, закупени по нареждане на самите клиенти (т.е. не са ценни книжа по доверително управление), да бъдат извадени от базата за определяне на годишните вноски в Гаранционния фонд. Исканията на инвестиционните посредници за стесняване на базата за определяне на вноските не бяха удовлетворени, но за сметка на това размерът на вноската беше редуциран. Първоначално се предвиждаше тя да бъде 1.5% от клиентските активи. Понеже представляват счетоводен разход за инвестиционните посредници, те се отразяват директно на финансовото им състояние и могат да доведат до намаляване на собствения капитал. Така някои посредници може да бъдат принудени да ограничат дейността си, тъй като в закона са заложени различни изисквания за собствен капитал в зависимост от извършваните от съответния инвестиционен посредник услуги. След проведени разговори между част от инвестиционните посредници, представители на надзорната комисия, ръководена от Апостол Апостолов, и парламентарната Комисия по икономическа политика се стигна до компромисно решение за вноска в размер на 0.5% от паричните средства на клиентите и 0.1% върху останалите клиентски активи. Въпреки това тя остава по-висока в сравнение със страни със сходни капиталови пазари (Чехия - 0.01%, Полша - 0.04% от паричните средства на клиенти и 0.01% от клиентските ценни книжа). Създаването на Гаранционен фонд е наложено от европейските изисквания. Но очакванията са, че той ще затрудни работата на инвестиционните посредници и ще доведе наред с покачване на сигурността за инвестициите на клиентите и до
Покачване на разходите
за дейността им. Посредниците обръщат внимание на проблема, пред който ще се изправят много от тях с преминаването на все повече акции по клиентски подсметки. Според член на ръководството на един от водещите инвестиционни посредници, пожелал анонимност, когато едни акции влязат по клиентска подсметка, те завинаги си остават в такава. Мажоритарните дялове от акции в някои големи дружества не се водят по подсметки към посредници, но в момента, в който мажоритар прехвърли акции, те започват да се водят по клиентска подсметка. По същия начин стои въпросът с постъпващите по подсметки акции на хилядите участници в масовата приватизация. По този начин протича един процес на непрекъснато увеличаване на базата, върху която ще се определят годишните вноски в Гаранционния фонд. Представител на същия посредник отбелязва, че клиент може години наред да държи едни и същи акции и не е справедливо инвестиционният посредник да поема разходите за годишните вноски, които се плащат върху тях. По всяка вероятност тези разходи ще бъдат прехвърлени върху клиентите. Не е изключено това да стане под формата на такси. В новия закон се либерализират
инвестиционните ограничения
пред инвестиционните дружества от отворен тип. Вече се допуска влагане на 10% от активите в акции на едно публично дружество (спрямо досегашните 5%). Също така с разрешение на КФН инвестиционно дружество може да придобие до 20% от акциите на едно дружество, ако общата сума на тези инвестиции не надвишава 40% от активите. Даниел Ганев, портфейлен мениджър на инвестиционно дружество „Адванс инвест”, отбелязва, че тези облекчени изисквания са били заложени в наредба на КФН и са отпаднали в края на януари. Това принудило инвестиционните дружества да приведат активите си в съответствие с по-строгите ограничения в стария закон. Същите облекчени инвестиционни ограничения сега намират място в новия закон, което позволява на инвестиционните дружества да бъдат по-гъвкави при управлението на портфейлите. Новият закон допуска
Създаването на договорни фондове
които се отличават от инвестиционните дружества от отворен тип по правната си форма. Договорните фондове не емитират акции, а дялове. Даниел Ганев обяснява, че от икономическа гледна точка няма разлика между инвестиционните дружества и договорните фондове. И двете функционират на едни и същи принципи на колективно инвестиране на парични средства в ценни книжа при разпределение на риска. Правата на инвеститорите са същите. Ганев и Камен Колчев обръщат внимание на опростената правна форма и редица улеснения за управляващите дружества и инвеститорите. Ганев отбелязва, че не е необходимо регистрирането на дяловете в Централния депозитар, което улеснява работата на управляващите дружества. Също така той обръща внимание на това, че няма изисквания за собствен капитал при стартирането на договорен фонд. Необходимо е нетната стойност на активите да достигне 500 хил. лв. до една година след създаването му, като междувременно не се разрешава обратно изкупуване на дялове. Законът допуска емитиране на части от дялове, което не е възможно при инвестиционните дружества. Това спестява на клиентите известни неудобства и облекчава работата на управляващите дружества. Все пак, за да създадат договорни фондове, ще се наложи управляващите дружества да бъдат прелицензирани от КФН, което ще отнеме време. Затова появата на договорни фондове може да се очаква към края на годината, допълва Даниел Ганев. Проф. Милчо Стоименов не очаква сериозни проблеми от административен характер, свързани с договорните фондове.


Други промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа
По-прецизно се определят капиталовите изисквания към посредниците според услугите, които предоставят.
Българската фондова борса (БФБ) и Централният депозитар отпадат от списъка с дружества, които не подлежат на приватизация.
От момента на присъединяването на България към ЕС се урежда възможността на регистрирани в България инвестиционни посредници да упражняват дейност в страна - членка на ЕС, а също и възможността за инвестиционни посредници, регистрирани в страна - членка на ЕС, да упражнява дейност в България. Регламентира се и възможността управляващите дружества в България да регистрират договорни фондове и инвестиционни дружества в страни - членки на ЕС, и обратното.