Защо медиите ни занимават с глупости

Отдавна съм загубил навика да гледам “Панорама” по БНТ. Не защото нямам отношение към това, което се случва в обществото, а точно обратното – интересувам се, но предаването не ми дава никаква полезна информация или интересни мнения и гледни точки. Вчера обаче го гледах. Може би заради дълбоките традиции на това обзорно политическо предаване, с което съм отраснал, някак си интуитивно допусках възможността да ме информира за важните, актуални и съществени събития, случили се наскоро. Сред тях безспорно са две неща – агентурното минало на президента на (за жалост) всички българи и бруталното посегателство от страна на органите на МВР срещу свободата на изразяване на неугодни за държавата мнения. Всъщност второто е поредният епизод от вихрещата се през последните няколко години полицейщина, която напоследък придобива чудовищни размери. Но и по двете теми нямаше нито дума. Не само, че не разчепкаха темата какви ги е вършил Гоце в разузнаването, дали е навредил на някого и.т.н., дори не споменаха, че президентът е приел да сътрудничи на ДС “с желание и говност”. Тоест, излъгал е, когато преди година каза, че не е знаел, че работи за разузнаването. Очаквах едно интересно предаване с интересни събеседници от типа на бивши и настоящи ченгета “експерти” в бранша, хора от бившите и настоящата комисии по досиетата, представител на президента (или поне да бяха поискали становище от президенството и оттам да са отказали) и изобщо хора с отношение към темата, които да изложат разнообразни гледни точки. Вместо това, слушахме Ивайло Калфин и Пламен Юруков за сестрите в Либия, промените в кабинета и СДС. А, и още нещо – обширен захаросан материал за някакъв български гинеколог (и за семейството му) в Рим, който с много труд, усилия и постоянство се преборил да се реализира професионално и да успее. Не че подценявам важността на събитията в Либия и в правителството, нито подценявам усилията и житейските несгоди на българския доктор в Рим. Но в момента за здравето на това общество е жизненоважно да стане ясно какви ги е вършел държавния глава в Държавна сигурност. От това, което излезе като информация досега не става ясно. Участници в процеса по (не)разкриването на досиетата твърдят, че част от истината е скрита. Така ли е, не е ли така и ако е така, каква е истината и какво от това? С това би било уместно да се занимава едно обзорно политическо предаване с претенции за задълбоченост и обективност.

За жалост проблемът далеч не е само в “Панорама”. Дадох “Панорама” за пример, защото от доста време ме дразнят безсмислените и нищоказващи репортажи в стил “Бай Дочо, бай Гошо и баба Пена бистрят международното положение в кръчмата в село Бадино”. С много компромис, бих проявил някакво разбиране към журналистите от БНТ, доколкото са все пак на държавна работа, макар че пак не е редно да правят компромис с обективността и професионализма си, като се има предвид, че никой не ги държи насила в БНТ. Но проблемът е, че медиите като цяло (в това число и частните) не се занимават със съществените неща. Като изключим няколко вестника и сайта, почти никъде не бяха отразени темите за Гоце, бруталната полицейщина и беззаконие спрямо блогърите и убийството на някакъв случаен посетител на случайна дискотека в Несебър в присъствието на органи на МВР. Но като се замислим, кой да се занимае с агент Гоце? Коритаров (Алберт)? Или може би Бареков с птичия си мозък? Или да го бистрят в онова комично шоу по бТВ “Пирамида”. Истината е, че по българските телевизии и радиа има много малко политически предавания (даже никакви след спирането на “Сеизмограф”) и повечето от тях са некачествени и повърхностни. И просто няма кой. Било поради натиск, нежелание или ограничени професионални възможности. Спомнете си как един от добрите български журналисти Иво Инджев беше отстранен за едно мнооого по-невинно публично изказано предположение по адрес на Гоце. Но за сметка на това новинарските емисии изобилстват с приказки за медицинските сестри в Либия и какво казал Бойко Борисов. Вече само като чуя фразата “българските медици в Либия”, сменям канала. Съдбата на сънародниците ни в Либия не ми е безразлична, но когато само се говорят високопарно едни и същи неща без да се казва нищо ново, се получава безсмислена говорилня, която извества на заден план съществените неща. Изобщо историята с медиците в Либия се превърна в един грозен и лицемерен инструмент за нехигиенични публични фигури да демонстрират съпричастност към една човешка трагедия, за позабравени музикални изпълнители пак да влязат за малко под прожекторите, някои вестници да извлекат пряка икономическа изгода, а “масовката” от тази истерична кампания да се почувстват, че са част от голяма, благородна кауза, обединяваща цялата нация кауза. И всичко останало е дребнодушие – в това число агентурната история на агент Гоце и полицейската бруталност. А щом медиите в голямата си част не си изпълняват функциите да информират обществото и да бъде изразител на обществените мнения и нагласи, едва ли може да да ни учудва, че толкова много хора си падат по озлобени водещи от кабеларки, изявяващи се в странни предавания, част от които стават и политически партии.