Да купиш пазара

Предимства и недостатъци на инвестирането в индекси

Капитал - бр. 34 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=279164


Христо ШЕМТОВ

България вече може да се инвестира в борсови индек­си. Това стана възможно, след като започна предлагането на дялове от първия в България индексен фонд - „Алфа индекс топ 15“.Това е договорен фонд, чийто портфейл е базиран на представения наскоро индекс „Дневник 15“, който включва 15-те най-големи и най-ликвидни компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), избрани по предварително оповестена методика. Макар и с известни условности, се приема, че индексите представят развитието на пазара. Когато телевизии и вестници информират, че „акциите се вдигат или падат“, всъщност имат предвид, че борсовите индекси се вдигат или падат. Индексът не е нищо друго освен списък с акции и формула, по която се изчислява общото изменение на цените им. А портфейлът на един индексен фонд копира структурата на съответния индекс с идеята неговата доходност максимално да се доближава до изменението на индекса. Пълно съответствие не е възможно - фондът има разходи, а понякога възникват разлики между счетоводните оценки на акциите и борсовите им стойности. Освен това структурата на портфейла не може по всяко време да е идентична с тази на индекса, тъй като във фонда влизат и излизат пари, а малка част от средствата се държат в брой.
Банки и инвестиционни посредници в България отдавна предлагат на клиентите си възможност да инвестират в основните американски и европейски индекси - S&P 500, DJIA, NASDAQ, FTSE и др., но досега нямаше продукт за инвестиране в индекс с български компании. Самата идея на „Дневник 15“ е била на негова основа да се създаде индексен фонд, обяснява Петър Василев от управляващото дружество „Алфа асет мениджмънт“. Според него официалните индекси на БФБ SOFIX и BG-40 не са подходящи, защото не са достатъчно представителни за пазара. Няколкото най-големи компании (от общо 12) от SOFIX определят движението на индекса, а при BG-40 голяма част от компаниите се търгуват нередовно и в малки обеми, допълва Василев.
През последните години в България инвестирането в акции на БФБ беше печеливша инвестиционна алтернатива. А една от възможностите за такъв вид вложения е чрез борсови индекси. Нарича се още пасивно инвестиране. Макар и новост за България, това е популярна по света инвестиционна стратегия, която има както своите безспорни предимства, така и недостатъци.

Инвестирането в индекси е лесно
За да спечели на борсата, човек трябва да избере онези акции, които ще го направят по-богат. Освен това трябва така да разпредели парите си в различните компании, че да се придържа към жизненоважния принцип в инвестирането - не слагай всичките си яйца в една кошница - това, което финансистите наричат диверсификация. С индексния фонд човек няма нужда да си отговаря на въп­роса „какви акции да си купя“, а просто става собственик на част от диверсифициран портфейл, който е огледален образ на индекса. Без да му се налага да се впуска в сложни анализи и да поема риск от загуби в резултат на грешни преценки, инвеститорът постига доходност, равна на нарастването на индек­са. А това спестява време и нерви - нещо много полезно за човек, за когото финансите и инвестициите не са професия или основна дейност, но е преценил, че може да поеме разумен риск и да инвестира част от парите си в акции.

Индексните фондове са печеливши
Много изследвания показват, че в дългосрочен период индексните фондове в САЩ и Европа носят по-висока доходност за инвеститорите си, отколкото повечето активно управлявани взаимни фондове. Оказва се, че резултатите на голяма част от професионалните инвестиционни мениджъри, макар и за сметка на много повече усилия в анализи и с цената на по-висок риск, често изостават от индексите за периоди от десет и повече години. Все пак винаги има взаимни фондове, които постигнат по-добри резултати в определена година (или няколко години). В България вече има голям избор от разнообразни взаимни фондове, като част от тях са фокусирани в акции. Малка част от тях са постигнали по-висока доходност от ръста на SOFIX и „Дневник 15“ от началото на годината и нито един не се е доближил до ръста на BG-40. Но все пак българските взаимни фондове имат твърде кратка история.

Индексните фондове са по-евтини
Услугата някой друг да се грижи за нечии пари си има цена. Управляващите дружества всяка година удържат такси за управление (по закон не могат да надхвърлят 5% от активите) и такси за дистрибуция при покупка и/или продажба на дялове. При индексните фондове по правило тези разходи са по-ниски, защото човешкият фактор е сведен до минимум - мениджърите на фонда поддържат структурата на портфейла. А това е важно, защото разходите директно се отразяват на доходността.

Инвеститорите губят, когато индексите падат, и никой не прави нищо по въпроса
Когато индексите спадат, спада и стойността на портфейла на индексния фонд. Задължително. Защото дисциплината изиск­ва при никакви обстоятелства да не се променя структурата на портфейла. Такава е логиката на пасивното инвестиране, но според някои експерти не е оправдано, когато фондовият пазар се срива, мениджърите на фонда да не предприемат нищо, за да ограничат загубата. Спадът на основните американски индекси, който започна през 2000 г., продължи повече от две години. Въпреки последвалото възстановяване индексите още не са се възстановили до нивата им отпреди срива. Инвеститорите в индексни фондове едва ли са останали доволни.

Механичен подход
Инвеститорите не се възползват от подходящите моменти за купуване и продаване на акциите за разлика от активните инвеститори, които макар и с дългосрочна ориентация се стремят да купуват и продават на възможно най-добрите цени, тоест опитват се да идентифицират подценени и надценени компании.

Пропускат се възможности за големи печалби
Инвестирането в индекси автоматично изключва големите и бързи печалби. А такива възможности има, особено на развиващи се пазари като българския. През последните две години ръстът на SOFIX и BG-40 надхвърли 30% годишно, а от началото на годината по-широкият индекс се е покачил с повече от 40%. Звучи добре, особено в сравнение с лихвите по банкови депозити (няколко процента годишно). Но който се е придържал само към индексите, е пропуснал да умножи парите си от рязкото поскъпване на отделни акции, като например един от пресните борсови хитове „Холдинг Пътища“ (който поскъпна повече от десетократно за една година).

Очевидно предимствата на индексните фондове за едни са недостатъци за други. Всеки трябва да прецени за себе си дали инвестирането в индекси е добра алтернатива - според това какви са му целите, възможнос­тите и склонността към риск. Но с покачването на интереса към небанковите инвестиции на пазара вероятно ще има и все по-големи потребности от такъв тип фондове.