Апостол Апостолов: Не очаквам нови борси в България

Председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"

Капитал - бр. 51 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301671


Какви са очакванията ви за промените в пазарната среда в застраховането, пенсионните фондове и капиталовия пазар през 2007 г.?
С присъединяването към Европейския съюз българските фирми ще срещнат по-голяма конкуренция от компании от други страни членки. Смятам, че една група брокерски фирми са готови да отговорят на това предизвикателство. Други ще трябва да обхванат по-широка палитра от услуги или групи клиенти. Все пак, доколкото и досега България не е въвеждала ограничения за чуждестранните инвеститори, не очаквам в началото на 2007 г. броят на инвестиционни посредници да се увеличи значително. Ако има някакво настъпление, то ще е по-скоро в застрахователния сектор, отколкото при ценните книжа. При пенсионното осигуряване също не очаквам навлизане на чуждестранни играчи, имайки предвид различията в осигурителните системи и това, че все пак се запази известен протекционизъм за местните дружества.

Как ще повлияе новата среда на работата на Комисията за финансов надзор (КФН)?
Едно от предизвикателствата пред нас е да се утвърдим като равностоен партньор на регулаторните институции в страните членки. Ако след 1 януари чуждестранни дружества учредят фирми в България, но предлагат своите услуги в чужбина, то ние ще сме отговорни да следим за тяхната стабилност, въпреки че дейността им физически ще се осъществява извън границите на страната ни. Обяснимо е интересът от страна на чуждест­ранни играчи да е голям, предвид добрата макроикономическа среда, нис­ките данъци и толерантната политика към участ­ниците на капиталовия пазар. Вътрешното ми убеждение е, че при оптимална организация можем да се справим. Нужно е да придобием повече опит, да проявяваме повече инициативност в работата. Трябва да се подобри дълбочината, с която се правят анализите, да се предугажда отрано дали е необходима наша намеса на пазара. Сега въвеждаме система за ранно установяване, която да улес­ни засичането на връзките и необичайното поведение на участниците в трите сектора - капиталов пазар, застраховане и пенсионни фондове.

Очаквате ли някакъв вид регулаторен арбитраж?
Не е невъзможно. Такъв тип арбитраж би се случил между страни съседи - България, Гърция, Румъния. Сега има доста гръцки инвеститори на българската борса, но ми е трудно да дам по-конкретна прогноза.

Какви регулаторни промени ще настъпят?
Ще продължи въвеждането на европейските директиви. За инвестиционните посредници поетапно ще влязат в сила нови изисквания, съгласно наредбата за капиталовата адекватност, с която се въвеждат нови методи за оценка на риска. До ноември 2007 г. трябва да въведем директивата за пазарите на финансови инструменти, която регламентира реда, по който лицензирани инвестиционни посредници ще могат да учредяват регулирани пазари. Но не очаквам да се появят нови борси, пазарът не е достатъчно голям. От 1 януари влиза в сила Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с който се налагат в българската финансова среда категорични изиск­вания за правдоподобност на информацията и равнопоставен достъп до нея, който може да се осигури, когато информацията се разпространява първо чрез борсовия бюлетин. По целия свят осведомителните агенции се базират на информация от борсата. Много рядко една компания предоставя информация първо до медиите. В България сигурно не е така, но целта е това да се промени.

След като в самия закон има специален статут за журналистите, ще ги санкционирате ли ако публикуват съществена информация, преди тя да е била оповестена в бюлетина?
Според мен съществената пазарна информация следва първо да се оповести чрез борсовия бюлетин, след което медиите могат да я използват и анализират. Много е важ­но източниците да бъдат идентифицирани. Поставян е и въпросът за използването на анонимни източници на информация. Но какво носи анонимният източник? За медиата - гореща новина. Остава обаче въпросът дали тази новина е правдоподобна и дали медиата не е използвана с цел манипулация на пазара. Когато финансови аналитици, брокери или консултанти коментират по медиите движението на определени ценни книжа, те трябва да отбележат дали имат конфликт на интереси и да обосноват своето предположение - например на база резултатите от годишния отчет. И медиите, и пазарните участ­ници трябва да са наясно, че към разпространението на пазарна информация следва да се подхожда отговорно и компетентно. И тук е ролята на комисията – да следи дали законовите изисквания се спазват.

Може ли всичко това да лиши широката публика от информация, която така или иначе циркулира между ограничен кръг хора?
Не очаквам такъв ефект. В целия свят има слухове на пазара и който иска, ги използва. За мен целта на този закон е да ограничи манипулациите и злоупотребите с вътрешна информация. Трябва ясно да са посочени вътрешните лица за дадено дружество и когато информацията се използва за вземане на инвестиционни решения, да бъде достъпна за всички заинтересувани лица. Тук е същността на прилагането на закона. Всички сме публика. Получаваме информация, дори и да не я търсим съзнателно. Но участниците на пазара са заинтересувани лица и сами са се определили като такива, защото сключват или искат да сключват сделки. Трябва да разграничим двете множества. Едното е подмножество на другото. Журналистите в общия случай работят с публиката. Въвеждането и спазването на закона е труден процес. За първи път в нашето законодателство се налагат определени изисквания и към работата на финансовите журналисти. Нормална е тяхната реакция, подобна е била и сред европейските им колеги. Законите са, за да се спазват. Нормално е онези, които не ги спазват, да си понесат отговорността.

Информация от общодостъпен източник, която не е оповестена в бюлетина, с характер на вътрешна ли е?
Не, именно защото източникът на информация е общодостъпен. Но ако установим, че преди оповестяването на такава информация са сключени сделки и има "интересни" изменения на цените, ще направим съответните проверки.

Как ще подхождате към неверни публикации, породени от некомпетентност или грешки? Такива прояви трябва ли да се санкционират?
Ако една грешка е умишлена, журналистът, който я е допуснал, трябва да бъде санкциониран. Наскоро имахме случай с медиа, която публикува няколко неверни съобщения, но в хода на проверката се установи, че журналистът просто не разбрал материята. Проявихме необходимото разбиране и му отправихме само забележка. Искам да сме принципни и категорични в действията си, но същевременно трябва да преценяваме степента на нарушението. Ако някой е некомпетентен, той трябва да направи всичко възможно да задълбочи познанията си. Ако една грешка се повтаря, това едва ли е случайно. Санкцията не е самоцел, тя е краен вариант. Комисията ще подходи колегиално и толерантно в процеса на въвеждането и налагането на законовите изисквания. Те са нови и за нас. Паралелно с бизнеса ние също се учим.

Как оценявате качеството на информацията, която емитентите предават на борсата?
Емитентите, които са на официален пазар, до голяма степен спазват изискванията за навременна и качествена информация. Представянето на тримесечни отчети и разкриването на ad hoc информация бяха фундаментални стъпки напред. Следващите стъпки са тази информация да се анализира и да не се задържа в полза на ограничен кръг лица. Но трябва да отбележим, че тръгваме от база предприятия, които станаха публични "насила" и логично винаги са били в опозиция по отношение на задълженията, които им налага публичният статут. Направили сме крачка напред. Надяваме се, че системата ЕКСТРИ (за подаване на информация в електронен вид към фондовата борса, КФН и Централния депозитар), която ще стартира през януари, ще облекчи емитентите от гледна точка на хартиената комуникация и информацията ще бъде по-лесна за ползване за целите на надзора.

За много дружества електронната комуникация е чужда. Те как ще се оправят?
Надявам се да осъзнаят, че е по-добре и по-удобно да подават еднократно информацията по интернет до борсата, комисията и депозитара, вместо да идват до София или да изпращат по пощата множество документи. Доброто корпоративно управление изисква едно публично дружество да има и сайт. Не е задължително, но е желателно. Отново се връщаме към проблема, че част от дружества, които останаха от масовата приватизация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.

Според вас кой е най-подходящият партньор за международната интеграция на Българската фондова борса?
Водещият критерий трябва да бъде коя е най-добра платформа, която ще даде достъп на българските инвеститори до широк кръг емитенти и реципрочно, достъп на българските емитенти до широк кръг инвеститори. От кандидатите, които досега се представиха Дойче бьорзе безспорно е най-големият борсов център. ОМХ пък имат най-много страни партньори. Атинската борса, която направи нещо много интересно с Кипър, също не е за пренебрегване като потенциал. И Виена е установен финансов пазар. Няма лош кандидат, България би спечелила от всеки.

Какво е отношението ви към въвеждане на деривативни инструменти в България?
Смятам, че 2007 г. е добър момент да започне работа в тази насока. Най-естествено изглежда структурирането на индексен дериват. Вярно е, че пазарът е доста тънък, поради което индексите са лесно манипулируеми. Въпреки това, моето мнение винаги е било, че ако искаш да направиш нещо, трябва да го започнеш, макар и с леки дефекти, които да се отстранят в процеса на работа. Дълбочината на пазара постепенно започва да се формира. В последно време дневният оборот на борсата е средно около 4-5 млн. евро, което е добре. Ако на борсата излязат още две-три компании, ще сме по-близо до необходимата критична маса.

Интервюто взе Христо ШЕМТОВ

Разни възрасти - разни пенсионни схеми

Фондовете ще могат да предлагат по-разнообразни портфейли през 2007 г.

Капитал - бр. 50 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=300467


Христо ШЕМТОВ

Различните хора имат потребност от различни типове пенсионни продукти - според възраст и предпочитания.Именно това е сред основните доводи за предложения от асоциацията на пенсионноосигурителните дружества (БАДДПО) проект за въвеждането на доброволни пенсионни фондове с различна рискова ориентация (така наречените мултифондове). Идеята се обсъжда в бранша отдавна, но, изглежда, вече е на път да се реализира. "До март 2007 г. ще имаме готов проект за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)", казва Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. От ръководството на КФН заявяват, че твърдо подкрепят идеята.

Право на избор
Ако двама души, на 25 и на 55 години, спестяват за пенсия, по-младият може да си позволи да инвестира в по-рисков портфейл. На възрастния му остават само няколко години до пенсия и евентуална загуба от несполучливи инвестиции може да се отрази необратимо тежко на финансовото му положение на старини. Но международният опит показва, че за период от 20-30 години рисковите вложения могат да носят значително по-висока доходност (съответно по-висока пенсия), отколкото, ако се играе на сигурно. Засега милионите клиенти на българските частни пенсионни фондове нямат голям избор.Осемте действащи пенсионни компании управляват по един универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд. Портфейлите им са, общо взето, еднотипни и традиционно се управляват консервативно. Строгите законови ограничения, които действаха до неотдавна, предопределяха този им облик. Минимум 50% от активите на задължителните и 30% от активите на доброволните фондове трябваше да бъдат инвестирани в нискодоходни държавни ценни книжа, а лимитите за вложения в рискови (но и с потенциал за по-висока доходност) активи бяха ниски. В началото на годината тези ограничения бяха значително либерализирани за задължителните фондове (универсални и професионални) и почти изцяло отпаднаха за доброволните. Някои пенсионни фондове започнаха да преструктурират портфейлите си, но въпреки това все още са консервативни.

Трите вида
Според идейния проект на асоциацията всяка пенсионна компания ще може да формира до три портфейла - консервативен (да инвестира предимно в облигации и банкови депозити), агресивен (инвестира предимно в акции) и балансиран (нещо по средата). Портфейлите ще се обособяват в рамките на доброволния пенсионен фонд и за всеки от тях ще се води отделна отчетност. "Тази система дава възможност за по-ефективно инвестиране на парите на осигурените. Освен това по този начин те ще имат по-голямо участие в управлението на спестяванията си, доколкото ще могат да избират между тези инвестиционни портфейли", коментира Никола Абаджиев. Проектът предвижда всяко дружество задължително да управлява поне един балансиран фонд, в който да бъдат насочвани парите на клиентите, които не са избрали рисков профил.
"Активите в пенсионните фондове вече са значителни, натрупахме достатъчно опит в управлението им и можем да се справим. Конкуренцията на взаимните фондове също ни побутва", казва Никола Абаджиев. На този етап вижданията на бранша и надзорната институция е мултифондовата система да започне да се прилага само при сега съществуващите доброволни пенсионни фондове, тоест да се даде свобода на хората, които по своя воля правят пенсионни вноски, сами да определят рисковия си апетит. Към края на септември в тези фондове са събрани повече от 460 млн. лв. по данни на КФН. "Не би трябвало законът да предписва на хората, които се осигуряват доброволно, непременно да инвестират консервативно", казва Бисер Петков, зам.-председател на КФН по осигурителния надзор. Той обаче отбелязва, че за да има условия за свободен и информиран избор, пенсионните компании трябва да разкриват много по-подробна и редовна информация за инвестициите на мултифондовете, отколкото сега. "Може би е добре в закона да се въведат изисквания за разкриване на информация, подобни на тези за взаимните фондове", казва Петков. Има и други въпроси от технически и регулаторен характер, които предстои да бъдат изяснени, но няма съществени разминавания във вижданията между КФН и пенсионните компании, казват от регулаторната институция. "Надяваме се още до юни законодателните промени да са факт", каза Бисер Петков.
По-далечната визия на бранша и надзора е на един следващ етап мултифондовете постепенно да бъдат въведени и при новите фондове по професионални схеми (за работодатели, които осигуряват доброволно своите работещи), които ще се появяват от догодина, и при задължителните универсални и професионални пенсионни фондове.

Пенсията ще може да се "изнася" в 30 държави

ЕС гарантира правото на обезщетения при всички социални рискове

Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297620


Екатерина ПОПОВА, Христо ШЕМТОВ

Какво се случва, ако след 1 януари 2007 г. искате да се пенсионирате и като гражданин на Европейс­кия съюз изберете да живеете в Германия?Да приемем, че сте работили 10 години в България, 10 години в Германия и 15 години в Австрия. Навършвате 67 години (колкото предстои да стане пенсионната възраст в Германия) и подавате молба за пенсия за старост там. Всяка от трите държави, в които имате трудов стаж, преценява, че вие отговаряте на условията за пенсия, като сумира осигурителния ви стаж във всички страни и взема предвид възрастта ви. Веднъж определила, че имате право да се пенсионирате, всяка от тези държави изчислява част от пенсията, съответстваща на периодите на работа по нейното законодателство, и ви изплаща тази част, където и да се намирате на територията на 27-те държави - членки на ЕС, или трите страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това ще важи също за Швейцария, след като подписаната през пролет­та на тази година спогодба за социално осигуряване между нея и България влезе в сила."След 2007 г., напускайки собствената си държава, човек няма да загуби социалните си права. Дори напротив, ако се е осигурявал в различни държави от ЕС или ЕИП, размерът на пенсията му ще бъде по-висок, отколкото ако е работил само в родината си", твърди Добринка Бонева, началник на сектор "Координация на схемите за социална сигурност" в социалното министерство.

Първият стълб
Като член на ЕС България ще прилага Регламент 1408/71 г. - основния акт, уреждащ принципите и средствата за координация в областта на социалната сигурност. Този регламент гарантира на правоимащите лица (работещи, учещи, безработни, неработещи или пенсионери) правото им на обезщетения при всички социални рискове: болест (общо заболяване и трудови злополуки или професионална болест), майчинство, здравно осигуряване, инвалидност, старост, безработица и смърт.Конкретно за работещите се отнасят правните разпоредби на тази държава, на чиято територия се извършва трудовата дейност. Така се избягва двойното осигуряване. От това правило обаче има изключения. "Според рег­ламента, ако човек е командирован в друга държава членка за срок до 12 месеца, той остава осигурен в изпращащата държава. Ако продължителността на командировката е над една година, започва да се прилага социалното законодателство на приемащата държава", уточни Добринка Бонева. При краткосрочните плащания (например при отпуск по болест) правото на обезщетение възниква след известен период на осигуряване в съответната система, като при изчисляването на осигурителния период се взема предвид и стажът, придобит в друга държава членка (осигурителните периоди се сумират както при пенсиите).Българските пенсионери, които живеят в друга държава - членка на ЕС, ще могат да получават българската си държавна пенсия там.Сега българските пенсионери могат да вземат пенсия от чужбина или българска пенсия в чужбина само ако България има сключена двустранна спогодба със съответната държава. След присъединяването на страната ни към евросъюза спогодбите с държавите членки ще прекратят действието си с изключение на отделни разпоредби от някои от тях (например за Германия ще се запази клаузата, че пенсиите се изплащат не директно на пенсионерите, а между осигурителните институти, т.е. българските пенсионери получават германските си пенсии от Националния осигурителен институт).Съгласно правилата в ЕС може да се изнасят и плащания, които не зависят от осигурителни вноски. Такива са например социалните пенсии и детските добавки. Единствено по отношение на социалната пенсия за старост България е направила уговорка тя да не се изнася извън страната.
Задължителни фондове като българските от

Втория стълб
не съществуват в старите страни - членки на ЕС, и за тях не могат да се приложат правилата за пропорционалност на пенсионните плащания, които се прилагат при държавното осигуряване. Не се урежда прехвърляне на натрупаните до този момент вноски в друг пенсионен фонд в страна от ЕС извън България. Парите ще се запазват по личните сметки до навършване на пенсионна възраст, след което човек ще може да получава допълнителната си пенсия, в която и страна членка да се намира.

Правата по Третия стълб
доброволното осигуряване, до голяма степен се рег­ламентират от националните законодателства, които се различават по редица признаци. В Европа са познати така наречените професионални пенсионни схеми (occupational pensio- schemes), чиито еквивалент беше въведен в България с последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, които ще се появят през 2007 г., по същество с нищо не се различават от действащите доброволни фондове, в които някои работодатели и сега осигуряват служителите. Самите професионални схеми ще могат да се прехвърлят при други пенсионни компании. Така се дава възможност чуждестранни пенсионноосигурителни компании да управляват български професионални схеми, както и обратното.Европейските директиви гарантират, че човек, който вече е придобил право на пенсия по професионална схема, ще може да получава парите си, независимо в коя страна членка на общността пребивава.Ако български работодател командирова свой служител в държава от ЕС за повече от 12 месеца, той може в продължение на една година да продължи да го осигурява в българската пенсионна схема, която финансира. Оттам нататък е въпрос на договаряне дали ще продължи да внася пари за служителя си в същата или в друга аналогична професионална схема в другата държава.
Не може един човек да се осигурява едновременно в две професионални схеми, освен ако няма двама работодатели. При смяна на работодател човек може свободно да прехвърли личните си вноски. Но работодателските вноски могат да бъдат прехвърляни само при прехвърляне на цялата схема със съгласието на работодателя и работниците. Този принцип е залегнал в българския КСО и в проекта на директивата за преносимост. Все пак натрупаните пари по личните партиди остават собственост на осигурените и те ще могат да разполагат с тях при навършване на възраст за пенсиониране (60 години за доброволните пенсионни фондове). С други думи, ако през трудовия си живот човек смени осем работодателя, които финансират пенсионни схеми, накрая ще събира пари от осем места.Правата по личното осигуряване в доброволни пенсионни фондове (без участието на работодател) не са уредени в директивите, обясняват от социалното министерство. Българските данъчни закони позволяват прехвърляне на средства от един доброволен пенсионен фонд в друг, без да се губи данъчната преференция. Но възможността за получаване на пенсионни плащания в други страни членки е въп­рос на договаряне между пенсионноосигурителните дружества и техните клиенти.

Българският пенсионен модел
Пенсионната система в България се крепи върху три стълба. Първият е фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Вторият стълб е т.нар. допълнително задължително осигуряване, при което част от осигурителните вноски постъпват и се натрупват в индивидуални пенсионни партиди. В неговите рамки действат частни универсални и професионални пенсионни фондове.В универсалните задължително се осигуряват за втора пенсия близо 2.4 млн. души, родени след 31.12.1959 г.В професионалните фондове се събират пари за онези, които работят при тежки условия на труд. Третият стълб е доб­роволното пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове.


Спогодби, конвенции и договори след 1.01.2007 г.
Действащи:
- Спогодба с Народна република Албания
- Конвенция с Федеративна народна република Югославия (прилага се за Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора)
- Спогодба със Социалистичес­ка народна либийска арабска джамахирия
- Споразумение с Република Турция за изплащане на български пенсии в Турция
- Договор с Украйна
- Договор с Република Македония
- Спогодба с Република Хърватия

Подписани, но невлезли в сила:
- с Швейцария

В процес на преговори:
- с Руската федерация
- с Република Молдова

Предстоят преговори:
- със САЩ
- с Канада
- с Южна Корея

Данъчните преференции Справедливост за по-равните

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293205


Христо ШЕМТОВ

Представяте ли си счетоводител изведнъж да зареже професията си и да започне да твори поезия? Звучи невероятно, но не е лишено от логика. Вече 70% от доходите от авторски права няма да се облагат, докато свободно практикуващият счетоводител ще продължи да приспада само 35% от облагаемия си доход. А стремежът на човек да плаща по-малко данъци е естествен. Точно този мотив би насърчил хората в България да се захващат с тютюнопроизводство или земеделие, да регистрират кооперации или дружества със специална инвестиционна цел, защото така спестяват напълно или частично данъците си. Има и други посоки за размисъл - доходите от предприемачество вече ще се облагат с 16.3% данък (данък върху печалбата плюс данък върху дивидента), докато най-високата ставка върху личните доходи остава 24%.
Чрез намаляване или премахване на определени данъци държавата поставя в по-благоприятно положение определени групи и изкривява поведението на други. Един от пресните примери е премахването на данъците върху допълнителните пенсии, изплащани от доброволните пенсионни фондове. Въпреки че човек може да спестява дългосрочно и по други начини (застраховки, взаимни фондове, недвижими имоти и.т.н.), вероятно той би предпочел доброволното осигуряване, защото то изведнъж се превръща в най-изгодния от данъчна гледна точка спестовен продукт. Намаляването на данъците е полезно, но когато е за всички. Преференциите за отделни групи данъкоплатци всъщност пречат на намаляването на данъчното бреме, като цената се поема от всички непривилегировани. А това не само не е справедливо, но е и вредно. Защото усещането за несправедливост мотивира хората да избягват плащането на данъци - законно и незаконно, от което губи не само бюджетът, но и цялата икономика.

Да спестяваш безплатно

Държавата насърчава инвестициите в частен пенсионен фонд

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293260


Христо ШЕМТОВ

Хората обикновено се радват, когато данъците намаляват, особено ако това ги засяга пряко.От тази гледна точка сред най-ощастливените напос­ледък българи вероятно са онези, които получават допълнителни пенсии от доброволни пенсионни фондове. От догодина държавата изобщо няма да събира данъци върху тези доходи, стига "частните пенсионери" да са навършили възраст за пенсиониране (60 години за жените и 63 години за мъжете). Това е една от съществените промени в новия Закон за данъците на физическите лица, приет от парламента на второ четене и който ще влезе в сила от 2007 г. Засега частните пенсионери в България не са много - около 2 хил. души, по данни на Комисията за финансов надзор. Потенциални облагодетелствани обаче са над 560 хил. души, решили да правят (или чиито работодатели са решили да правят в тяхна полза) доброволни вноски в частен пенсионен фонд.На практика с гласуваните промени доброволното осигуряване се превръща в най-изгодната форма на лични инвестиции от гледна точка на

Спестяване на данъци
И сега вноските за доброволно осигуряване се освобождават от данъци, доколкото не надвишават 10% от облагаемия доход. Тоест, ако човек получава 1000 лв. нетна заплата, може да внася в частен пенсионен фонд до 100 лв. месечно, без да плаща данък върху тях. Сегашният режим, който ще действа до края на 2006 г., предвижда държавата да си прибере своето по-късно, като обложи по общата данъчна скала допълнителната пенсия, която човек получава при навършване на възраст за пенсиониране. А предсрочно получените суми се облагат с еднократен данък от 12%. С влизането в сила на новия закон преференцията за вноските се запазва, а данъкът върху предсрочно изтеглените суми се увеличава на 15%. Но при положение че допълнителните пенсии вече ще са необлагаеми, се оказва, че ако човек е достатъчно търпелив, може да си спести данъка както на "входа" (когато внася пари в пенсионния фонд), така и на "изхода" (когато получава пари от пенсионния фонд). "Надяваме се, че данъчните промени ще въздействат на повече хора да се осигуряват в доброволни пенсионни фондове", коментира Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. "Хубаво е, че се намериха механиз­ми, които да стимулират хората да държат спестяванията си за пенсия", допълва Абаджиев.Очевидно е, че депутатите насърчават дългосрочното спестяване. Но съзнателно или несъзнателно, с гласуваните данъчни промени те поставиха в

Неравностойно положение
останалите инвестиционни продукти, никой от които не дава възможност за пълно освобождаване от данъци върху спестените пари. Лихвите по банкови депозити и печалбите от инвестиции във взаимни фондове или ценни книжа са необлагаеми, но вложените пари не се освобождават от облагане "на входа". Вноските по спестовни застраховки "Живот" пък са освободени "на входа" (до 10% от облагаемия доход), но впоследствие държавата прибира 7% от това, което застрахователните компании плащат на своите клиенти по дългосрочни застраховки (със срок 15 или повече години), а ако човек не е имал търпението да чака 15 години, данъкът е 15%. Доброволното пенсионно осигуряване по подразбиране представлява дългосрочно спестяване, но човек може да се опита да си осигури старините и чрез застраховка "Живот" или като инвестира във взаимни фондове. Разликата е, че няма да разполага с парите си под формата на допълнителна пенсия. "Би било добре инвестициите във взаимни фондове да получат същото благоприятно данъчно третиране, казва Стоян Тошев, председател на Асоциацията на управляващите дружества. Тези вложения също могат да се разглеждат като пари, инвестирани в бъдещето", допълва Тошев.Искането изглежда логично. В случая държавата прави жест, който няма да й струва много пропуснати данъчни приходи, но поставя в по-благоприятна позиция осемте пенсионноосигурителни дружества, които действат на пазара. А те управляват пенсионни фондове не от алтруизъм, а защото за тях това е бизнес, който им носи приходи от удръжки и годишни такси. Затова за пенсионните компании е изгодно максимален брой хора да внасят колкото се може повече пари в пенсионните фондове и да ги държат колкото се може по-дълго. А такъв ефект може да се очаква поради естествения стремеж на всеки рационално мислещ човек да плаща колкото може по-малко данъци. Другите сигурни печеливши засега са няколкото хиляди души, които ще получават необлагаеми допълнителни пенсии през 2007 г.Не е много ясно обаче дали това благоприятно данъчно третиране ще се запази примерно след три години, когато парламентарното мнозинство може би ще е различно от сегашното. Още по-смело би било да се прогнозира как ще се променят данъчните закони след 10, 20 или 30 години. Тоест това, което остава несигурно, е дали доходите от допълнителни пенсии ще продължат да бъдат необлагаеми тогава, когато хората, които днес се осигуряват за допълнителна пенсия, навършат възраст за пенсиониране.

Въвежда се нов вид пенсионни фондове

ЕС настоява за професионални схеми на осигуряване

Капитал - бр. 13 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=238577


Христо ШЕМТОВ
Слуховете, че фирмите ще могат да създават частни пенсионни фондове, засега са преувеличени. Оказа се, че работодателите няма да създават корпоративни пенсионни фондове, в които да събират пари, удържани от служителите с обещание за бъдеща фирмена пенсия, а просто ще имат още една възможност да правят вноски за своя сметка в нов вид фондове - доброволни пенсионни фондове по професионални схеми. Това предвижда проектът за промени в Кодек­са за социално осигуряване (КСО), подготвен от работна група към социалното министерство. Новите фондове няма да бъдат организирани и управлявани от работодателите, а от лицензираните от Комисията за финансов надзор (КФН) пенсионноосигурителни дружества и ще функционират на почти същия принцип, както и сега съществуващите доброволни пенсионни фондове.
Според социалното министерство няколко европейски директиви налагат в България да бъдат въведени познатите в Европейския съюз (ЕС) професионални пенсионни схеми (occupational pension schemes), учредени и финансирани от работодатели. Въпреки че работодателите и сега могат да осигуряват служителите си в съществуващите доброволни пенсионни фондове, изискването на Брюксел е да бъдат въведени правила за съществуване на нов тип фондове, специално предназначени за фирми, които да осигуряват в тях служителите си, твърдят още от Министерството на труда и социалната политика. Вероятно всяка от лицензираните пенсионни компании (в момента осем на брой) ще създаде и по един доброволен пенсионен фонд по професионални схеми. На практика между новите фондове и съществуващите доброволни пенсионни фондове няма да има почти никаква разлика. За тях ще се прилагат същите правила и същите ограничения при инвестирането на парите на осигурените. Новото е в понятието професионална пенсионна схема. Тя представлява един списък от служители, които съответният работодател ще осигурява, и условията и правилата, които са уговорили в колективен трудов договор или споразумение. В професионалната схема изрично ще се упоменава какъв ще е размерът на вноските, за какъв период от време ще се правят и други условия. Хората, които са включени в професионална схема, ще могат да правят и лични вноски. Работодателят впоследствие сключва осигурителен договор с пенсионноосигурително дружество, което регистрира професионалната схема в КФН. По желание на предприятието осигурител професионалната схема може да бъде прехвърлена и в друг фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество. В новите проекторазпоредби е предвиден и ред, по който български пенсионноосигурителни дружества да управляват професионални схеми от други страни - членки на ЕС, както и обратното - всяка институция в страна - членка на ЕС, която има разрешение по националното си законодателство да управлява пенсионни фондове, ще може да управлява и български професионални схеми. Чуждестранните пенсионни компании ще трябва да се съобразяват с българското законодателство по отношение на схемите, които искат да управляват в България.
Правилата за професионални схеми ще се прилагат спрямо всички случаи, в които работодатели правят осигурителни вноски за служителите си по силата на колективен трудов договор, включително и заварените случаи, при които работодатели правят вноски в съществуващите доброволни пенсионни фондове. Основната разлика в правилата е, че пенсионноосигурителните дружества няма да могат да обещават пожизнени пенсии на осигурените по професионални схеми. Това е едно от нещата, на които по-голямата част от пенсионните дружества се противопоставят, но от социалното министерство се аргументират, че все още няма правила за формиране на резервите, с които ангажиментите за пожизнена пенсия да се гарантират. Когато такива правила бъдат установени, ще има възможност и за пожизнени пенсии.
Предложеният проект до голяма степен удов­летворява интересите на засегнатите страни. Бяха разсеяни опасенията на някои експерти от бранша, които предупреждаваха за възможни фалити на корпоративни пенсионни фондове в резултат на влошаване на финансовото състояние на предприятията, които ги финансират. Такива примери има в САЩ и Европа. Донякъде бяха успокоени и страховете, че фирмите ще могат да налагат на служителите си „крепостнически“ условия (като например да работят определен брой години в компанията), чието неспазване би ги лишило от фирмена пенсия. Такива примери също има в наши дни в САЩ. Този въпрос не е ясно регламентиран, смятат експерти, участвали в изготвянето на проекта. В колективния трудов договор или споразумение работодателите ще могат да налагат всякакви условия, но принципът на запазване на индивидуалните осигурителни сметки (партиди) гарантира служителите от работодателски деспотизъм. Подобно на сега съществуващите пенсионни фондове парите, които постъпват в личните партиди, остават собственост на осигурените лица дори ако бъдат уволнени, съкратени или напуснат. При навършването на 60-годишна възраст те ще могат да разполагат с тях, уверяват експертите. Българските пенсионноосигурителни дружества, които реагираха остро преди няколко месеца, когато стана ясно, че подобен законопроект се подготвя, също бяха до известна степен удовлетворени, макар и да не са съгласни с всичко в проекта. Именно те ще управляват новите фондове, вместо да се създават нови компании за професионално осигуряване. Държавата пък е на път да приложи относително безболезнено европейските директиви, макар да има мнения, че се престарава. Създаването на нов тип фондове е излишно, смята Никола Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества. Достатъчно е да се уреди възможността на чуждестранните институции да действат в България, за да се изпълнят целите на директивите, убеден е той.

Спасяването на давещите се - грижа на самите давещи се

Капитал - бр. 45 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233699

Христо ШЕМТОВ

Какво става, когато човек с месечен доход над средния по възрастови причини вече не е в състояние да работи и започне да разчита на държавна пенсия от порядъка на 130 лв.? Стандартът му пада на два метра под земята, защото парите за плащане на пенсиите днес са осигуровките на работещите, а в България на един работещ вече се пада почти един пенсионер. В същото време работещото поколение се опитва да пести от високите осигуровки и масово се осигурява на минималните осигурителни прагове (което води до пенсии, близки до минималните), а пенсионерите са обречени на мизерия. В крайна сметка всички са недоволни.
Новата пенсионна система (виж графиката), която беше въведена през 2000 г., измества част от тежестта към личното участие на бъдещите пенсионери. Беше добавен още един елемент към осигуряването - част от осигурителните вноски да се насочват в лични сметки (партиди) в универсални пенсионни фондове, управлявани от лицензирани частни пенсионноосигурителни дружества. Тези пари се инвестират, носят инвестиционен доход и в бъдеще ще са източник на втора пожизнена пенсия. Работещите при условия на първа и втора категория труд се осигуряват и в професионални пенсионни фондове, които са източник на срочна професионална пенсия за предсрочно пенсиониране. Универсалните и професионалните пенсионни фондове формират така наречения втори (капиталов) стълб на пенсионната система в България. Доброволните пенсионни фондове (каквито съществуват в България още от 1994 г.) формират третия стълб. Парите, натрупани по личните партиди в доброволните пенсионни фондове, са източник на трета пенсия.
„Именно капиталовият елемент от пенсионната система ще е този, който ще носи благоденствие на осигурените лица“, казва Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Това се отнася за хората, които днес са на възраст до 45 години, защото във втория стълб са включени само лицата, родени след 1959 г. По-възрастните българи ще разчитат само на държавната пенсия, освен ако не са заделили самостоятелно пари в доброволен пенсионен фонд или под някаква друга форма. Според експерти от пенсионния бранш крайната цел на реформата е вторият и третият стълб да носят около 40 - 45% от дохода, получаван преди пенсиониране (коефициент на заместване), в добавка към държавната пенсия, която да има коефициент на заместване около 40%. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също отбелязва, че възможностите на държавното осигуряване са малки и оттук нататък всеки ще носи лична отговорност да направи необходимото да си обезпечи приличен стандарт след пенсиониране, като участва във втория и третия стълб на пенсионната система.
Според София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, поради все още ниската популярност на доброволното пенсионно осигуряване вторият стълб ще трябва да осигури поне 35 - 40% коефициент на заместване, но това зависи основно от

Размера на вноската
за универсалните пенсионни фондове. Според сега действащия Кодекс за социално осигуряване (КСО) за тази година тя е 3% от осигурителния доход, през 2006 г. ще е 4%, а от 2007 г. нататък - 5%. Никола Абаджиев смята, че за момента този размер на вноската е задоволителен, но може да се помисли след 2007 г. тя да се увеличава с по един процент всяка година, докато достигне 7 - 10%. Само такъв размер на вноската може да осигури добра втора пенсия, смята Абаджиев. Идеята на бранша е в бъдеще тежестта постепенно да се прехвърля от държавното осигуряване към втория стълб, докато той придобие водещо значение. Но това ще зависи основно от възможностите на държавния фонд „Пенсии“ да се лиши от приходи, тъй като увеличението на вноската за втория стълб ще е за сметка на първия. София Христова отбелязва, че сега заради намаляването на осигурителната тежест с шест процентни пункта за сметка на държавното осигуряване то вече е подложено на натиск и възможностите за повишаване на тежестта на втория стълб вече са по-ограничени. Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) изчисляват, че вноска от 8% в частен пенсионен фонд в продължение на целия трудов стаж ще е в състояние да осигури пенсия, която би получил, ако върху същия доход се осигуряваше в първия стълб. Но според прогнозите на Международния валутен фонд (в доклада за България от 2004 г.) трансферът от обществения (първи) към капиталовия (втори) стълб е доста разтеглен във времето - 7% от 2014 г., 8% от 2020 г. и 9% от 2026 г. Икономически анализатори са на мнение, че трансформацията трябва да бъде по-ускорена.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в стратегически план трябва да има голяма доминация на втория стълб - около три четвърти от вноските да се насочват там, а общата осигурителна тежест да бъде намалена. Според него системата трябва да се промени до 2020 г., когато пенсионерите, родени след 1960 г., ще започнат да получават вторите си пенсии. Междувременно според Ганев дефицитите на фонд „Пенсии“ трябва да се покриват от бюджета и от така наречения Сребърен фонд (ако такъв бъде създаден). Така ще се разшири базата от източници на средства за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери и на преходните поколения (които не са включени във втория стълб) и те няма да са за сметка единствено на налога върху труда.
Икономистите от ИПИ са по-радикални. Те предлагат премахване на държавното обществено осигуряване и да остане само 8% задължителна вноска в частен пенсионен фонд. Според Георги Ангелов от ИПИ по този начин човек ще получава същата пенсия, каквато би получил от общественото осигуряване, но срещу многократно по-ниска вноска. Неговият колега Димитър Чобанов смята, че хората, осигурени при сегашната система, трябва да получат за вземанията си от общественото осигуряване държавни облигации, които те да внесат в частни пенсионни фондове. Той е убеден, че преходът може да се извърши за 22 години, а междувременно пенсиите на сегашните пенсионери и на онези, които не са натрупали достатъчно пари в личните си партиди, трябва да се покриват от бюджета.
Председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев е скептичен по въп­роса: „Да няма първи стълб е много добра теория, но тя не е подходяща за държава, която идва от социализма, където е съществувал единствено първи стълб.“ Идеята не се посреща с ентусиазъм и от бранша. Според Никола Абаджиев повечето пенсионноосигурителни дружества са против премахването на първия стълб. Той отбелязва, че в България солидарният стълб има ангажимент към днешните пенсионери. Абаджиев подчертава и дълбоките традиции, които солидарният стълб има в България, където той обхваща цялото население. Не е такъв случаят в Чили и Казахстан (където осигурителната система е изцяло капиталова). В тези страни преди въвеждането на тристълбовата система преобладаващата част от населението не е била обхваната от осигуряването. София Христова отбелязва още, че при изцяло капиталова пенсионна система пенсиите ще зависят основно от инвестиционния доход, а българският финансов пазар все още не е узрял за това. Съществува и опасността пенсионните фондове да се превърнат в най-мощните инвеститори и да започнат да влияят на политиката на емитентите на ценни книжа.
Дори и първият стълб да не се премахне, държавата трябва да създаде условия и стимули за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, убедени са икономисти и хора от бранша. В момента вноските в доброволен пенсионен фонд в размер до 10% от облагаемия доход са освободени от данъци. А пенсионните плащания се облагат по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Тази преференция не е достатъчна, категоричен е Абаджиев. Според него тя трябва да се вдигне до 15 - 20%. Още по-голяма може да е преференцията за хората, родени преди 1960 г., смята Абаджиев. Тези хора останаха извън втория капиталов стълб на пенсионната система, за да бъде по-малък финансовият натиск към държавното обществено осигуряване. Първоначалната идея дори е била в универсални пенсионни фондове да се осигуряват само онези, които са родени след 1965 г. Никола Абаджиев смята, че тези хора са ощетени. Много от тях работят, изкарват високи доходи и биха могли да получат втора пенсия в добавка към държавната, ако имаха възможност за това, допълва Абаджиев. Той смята, че по-високи данъчни преференции за тяхното участие в доброволното осигуряване отчасти биха компенсирали тези хора. Този въпрос се обсъжда в гилдията, но засега нищо конкретно не е предприето, включително и в проекта за изменение на КСО, който е приет от Министерския съвет и предстои да бъде разглеждан от парламента. Универсалните пенсионни фондове ще започнат да плащат

Първите пенсии през 2020 - 2023 г.
когато най-възрастните жени и мъже, включени в реформата, ще са навършили възраст за пенсиониране - 60 години за жените и 63 години за мъжете. А още от 2015 - 2018 г. ще започнат да се изплащат пенсии на онези, които решат да се възползват от предвидената в КСО възможност за получаване на втора пенсия пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Професионалните пенсионни фондове ще започнат да изплащат пенсии най-рано през 2010 г. Фазата на изплащане на пенсиите все още не е прецизно регламентирана в българското законодателство. Никола Абаджиев и София Христова не виждат рискове за осигурените, тъй като неуредените въпроси са предимно от технически и оперативен характер - например дали пенсионните плащания ще се извършват от личните партиди, или при пенсиониране те ще бъдат закривани, а натрупаните средства - прехвърляни в обща сметка. БАДДПО и КФН вече започнаха да обсъждат варианти за регламентиране на тези въпроси. На базата на биометричните таблици за очакваната средна продължителност на живота след пенсиониране пенсионноосигурителните дружества правят своите разчети за бъдещите пенсионни плащания. Някои хора ще живеят повече години от заложените в разчетите, а други ще си отидат по-рано. Според специалисти от бранша е логично парите по партидите на последните да са източник на резерви за изплащане на пенсии на онези, които преживяват по-дълго, отколкото са актюерските разчети. В КСО обаче е предвидено, когато едно лице почине, неговите наследници да получат всички пари, останали по личната му партида. Според Никола Абаджиев това не е нормална практика. „В такъв случай ще се залага по-голяма продължителност на живота в разчетите. Съответно пожизнените пенсии ще са по-ниски“, казва София Христова. Асоциацията ще предложи на наследяване да подлежи не цялата сума, а минимум 80% от нея. Така ще се гарантира, че наследниците ще получат поне тази част от остатъка по партидите, а пенсионноосигурителните дружества, ако желаят, могат да дават на наследниците и повече от 80%.

Милиард в частните пенсионни фондове

Популярността на доброволното пенсионно осигуряване все още е ниска
Капитал - бр. 45 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233733


Христо ШЕМТОВ

През третото тримесечие на 2005 г. фондовете за допълнително пенсионно осигуряване продължиха тенденцията на динамичен растеж. Към края на тримесечието парите в частните пенсионни фондове вече надхвърлят 1 млрд. лв., а броят лични осигурителни сметки (партиди) е над 2.9 млн. (някои лица се осигуряват в повече от един частен пенсионен фонд). Спрямо второто тримесечие

Ръстът
е почти 80 млн. лв., или близо 8.5%. А от началото на годината в частните пенсионни фондове са постъпили над 230 млн. лв. (близо 30% ръст). В България функционират общо 24 частни пенсионни фонда, като осем лицензирани пенсионноосигурителни дружества управляват по един универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд. Пет години след поставянето на основите на новата пенсионна система (виж темата на броя стр. 9 - 14) частните пенсионни фондове все още са на етап на натрупване на капитал. Вероятно през следващите около 15 години (до достигане на фазата на изплащане на пенсиите) в тях ще се вливат все повече пари с навлизането на все повече хора в системата на осигуряването и с увеличаването на доходите. Над 70% от ръста на сектора се дължи на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Това е обяснимо предвид задължителното участие в тях на всички работещи, които са родени след 1959 г. Всички, които сега навлизат на пазара на труда, задължително избират (или биват служебно разпределени) универсален пенсионен фонд (и професионален за хората, които работят при условията на първа и втора категория труд). От началото на годината до края на третото тримесечие наличните пари в универсалните пенсионни фондове са се увеличили с над 50% до над 393 млн. лв. Броят на осигурените лица в тези фондове е близо 2.2 млн. души. От началото на годината активите на добро волните пенсионни фондове се увеличават с 18.5%, но интересът към доброволното осигуряване като цяло остава слаб. Към края на третото тримесечие в доброволен пенсионен фонд се осигуряват почти 543 хил. души, като от началото на годината техният брой се увеличава с едва 7.5 хил. души. През третото тримесечие продължава тенденцията на увеличаване на дела на относително по-рисковите

Инвестициите
в инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Към края на третото тримесечие вложенията в акции на български публични дружества възлизат на почти 60 млн. лв., или близо 6% от общите инвестиции на всички частни пенсионни фондове. Само за едно тримесечие инвестициите в акции са се увеличили в абсолютна сума с близо 20 млн. лв. Въпреки това инвестициите в акции остават под законово определения лимит от 10% и все още незапълненият лимит е около 40 млн. лв. В края на 2004 г. инвестициите в акции са 29 млн. лв., или 3.3% от портфейла. Участниците на фондовия пазар очакват пенсионните фондове да играят все по-значима роля и да „вдъхнат живот“ на пазара. Но, от друга страна, капиталовият пазар в България не е голям и не са много листваните компании, които са подходящи за дългосрочните инвестиционни потребности на пенсионните фондове. Въпреки това се открояват някои пенсионни фондове, които се движат на ръба на инвестиционните ограничения (като пенсионните фондове, управлявани от ПОК „Доверие“ и „ДЗИ - Пенсионно осигуряване“) и такива, които инвестират в акции относително голяма част от активите си (фондовете, управлявани от „Алианц“, Ай Ен Джи, „Лукойл Гарант“, а вече и „ДСК-Родина“). В проекта за изменения на Кодекса за социално осигуряване (който вероятно ще започне да действа от 2006 г.) се предвижда либерализиране на лимитите и същевременно отделно третиране (и отделни лимити) на вложенията в публични дружества, акционерни дружества със специална инвестиционна цел и инвестиционни дружества от отворен тип или договорни фондове. В момента всички тези инструменти се третират като акции и за тях се прилага общ лимит от 10% от активите на фонда. С промяната пенсионните фондове ще имат по-големи възможности за диверсификация на портфейлите си в този тип инструменти. Няма размествания в

Пазарните позиции
на пенсионноосигурителните дружества. По нетни активи пазарен лидер остава „Алианц България“ с дял от 35%, следван от ПОК „Доверие“ с 33%. По брой осигурени лица лидер е ПОК „Доверие“ с пазарен дял от 38%, следван от „Алианц България“ (25.75). Това разминаване се дължи отчасти на по-високите месечни вноски, които се падат на един човек, осигурен в „Алианц България“. Компанията е абсолютен лидер в доброволното пенсионно осигуряване, където държи над 50% пазарен дял по нетни активи и близо толкова по брой осигурени лица. ПОК „Доверие“ има най-високи пазарни дялове при универсалните и професионалните пенсионни фондове. И в двата сегмента компанията държи малко над 40% пазарен дял едновременно по нетни активи и по брой осигурени лица.

*Не са поместени таблиците към статията

Инвестициите на пенсионните фондове: От регулация към (де)регулация

Капитал - бр. 41 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233297


Христо ШЕМТОВ

Разхлабване на инвестиционните ограничения и отпадане на задължителното инвестиране на част от активите на пенсионните фондове в държавни ценни книжа са част от подготвените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които засягат дейността на частните пенсионни фондове. Тези промени са отдавна чакани от бранша, но някои мениджъри на пенсионноосигурителни дружества не са очаровани от друга новост - облигациите (общински, ипотечни и корпоративни), в които парите на осигурените лица да могат да се инвестират, задължително да бъдат квалифицирани - с други думи, да имат най-малко инвестиционен кредитен рейтинг ВВВ- по скалата на S&P и Ваа3 по скалата на Moody's. Банкови депозити също ще могат да се правят само в банки с инвестиционен рейтинг. Проектът е приет от работна група, в която участват заинтересуваните институции и организации. Промените, засягащи частните пенсионни фондове, се базират на предложения на Комисията за финансов надзор (КФН). Очаква се проектът да се гледа в Министерския съвет. Ако бъде приет от правителството и парламента в сегашния вид, изискванията за квалифицираност ще влязат в сила към датата на присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). Пенсионноосигурителните дружества реагираха остро на това предложение на КФН. Според тях промените ще доведат до стесняване на
Възможностите за избор
Никоя българска компания, банка или община не може да има по-висок рейтинг от този на държавата, който е най-ниският инвестиционен. Според Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) само две от над 50 компании и общини, емитирали облигации, имат инвестиционен рейтинг. Същото се отнася и за банките - от 35 банки в страната само 14 имат присъден кредитен рейтинг. В становището на асоциацията се казва, че когато изискването за квалифицираност стане факт, „ще се наложи пенсионните фондове да закрият [да продадат - бел. ред.] почти целия си портфейл от местни корпоративни, ипотечни или общински облигации“. По данни на КФН към 31 юни 2005 г. той възлиза на повече от 18% от инвестициите на всички пенсионни фондове. Ако им се наложи да закрият и депозитите си в банки (21% от портфейла към шестмесечието), които нямат кредитен рейтинг, фондовете ще се изправят пред проблема къде да инвестират около 40% от портфейла. Може би поради острата реакция на бранша в последната редакция на проекта се предвижда изискванията за квалифицираност да се прилагат само за дълговите ценни книжа, придобити след датата на присъединяване на България към ЕС, и за банковите депозити, направени след тази дата. „По този начин няма да се стигне до принудителна продажба на ценни книжа и изтегляне на депозити“, отбелязва Бисер Петков, заместник-председател на КФН. Той коментира, че изискванията към инвестициите на пенсионните фондове трябва да са по-високи, отколкото при другите инвеститори. Тъй като при дълговите ценни книжа основният риск е кредитният, изискването за кредитен рейтинг цели повишаване на качеството и сигурността на инвестициите, а най-обективният измерител според него е кредитният рейтинг. Освен това, допълва Петков, в действащото пенсионно законодателство няма изискване към пенсионноосигурителните дружества да развиват собствени системи за оценка и анализ на кредитния риск, което е още една причина за въвеждане на кредитен рейтинг, изготвен от независими кредитни агенции. Бисер Петков отбелязва още, че за да няма сътресения, КФН ще даде възможност да се признава кредитният рейтинг, изготвен от местни рейтингови агенции. Те ще бъдат определени с наредба. Според Петков е нормално банките и емитентите да се сдобият с кредитен рейтинг до датата на присъединяване на страната към ЕС (вероятно януари 2007 г.). Мирослав Маринов, финансов директор на ПОК „Доверие“, отбелязва, че прилагането на изискването за квалифицираност за новопридобити книжа е частично решение на проблема. Наистина няма да се наложи ликвидиране на съществуващия портфейл от облигации и банкови депозити, но остават два проблема - с реинвестирането на инвестициите, чиито падежи ще настъпят след въвеждането на правилото, и първоначалното инвестиране на парите, които постоянно постъпват в пенсионните фондове. До края на 2006 г. се очаква те да се увеличат до 1.5 млрд. лв. (в момента 1 млрд.). Според Маринов, от една страна, изискването за квалифицираност ще ограничи малките компании и общини да емитират облигации, защото пенсионните фондове (които са основни поематели на тези емисии) няма да могат да инвестират в тях. От друга страна, продължава Маринов, при липса на инвестиционни възможности в България парите на пенсионните фондове ще се насочат извън страната - основно ЕС. Освен това Мирослав Маринов смята че преди да се въведе това изискване е много важно да бъдат приети ясни и стриктни правила за създаването и дейноста на рейтинговите агенции и методиките, по които ще се оценяват емитентите. Той се опасява, че ако това не се направи, може да се появят много агенции, които без да имат нужната компетентност, ще се конкурират ценово и ще са готови да дават „някакви“ рейтинги на емитенти и банки, които по този начин ще изпълнят законовото изискване без присъденият рейтинг да отговаря на действитевлноста .
Инвестиционните ограничения
се либерализират, но недостатъчно, според БАДДПО. Някои от горните граници за инвестиции по видове инструменти се покачват за задължителните пенсионни фондове, а за доброволните отпадат (виж таблицата). Проектът предвижда възможността пенсионноосигурителните дружества сами да определят в своите устави ограничения, към които ще се придържат, когато инвестират парите на доброволните пенсионни фондове в инструменти, за които не се предвижда лимит. Отпадат изискванията за минимален праг на инвестиции в държавни ценни книжа (50% от активите на задължителните пенсионни фондове и 30% за доброволните). Уеднаквява се третирането на инвестициите в български и чужди ценни книжа, като се допускат инвестиции в акции, които са включени в борсови индекси в страни - членки на ЕС, и други страни, посочени в наредба на КФН. Отделно като разрешени за инвестиране инструменти се въвеждат акции от акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и акции/дялове от колективни инвестиционни схеми (инвестиционни дружества от отворен тип и договорни фондове). Задължителните пенсионни фондове ще могат да инвестират само в АДСИЦ-и за недвижими имоти, но не и в дружества за секюритизация на вземания. В такива ще могат да инвестират само доброволните пенсионни фондове. Бисер Петков отбелязва, че съображението на КФН е липсата на законово изискване вземанията, които секюритизират АДСИЦ от този вид, да са обезпечени. За доброволните фондове се допуска още да влагат до 5% от активите си в облигации на непублични дружества при частно пласиране, но при условие че е поет ангажимент в срок от шест месеца книжата да се регистрират за търговия на фондовата борса. От друга страна, ограниченията за концентрация се затягат. До 5% (вместо действащите 10%) от активите на пенсионен фонд ще могат да се инвестират в ценни книжа, издадени от един емитент, и до 5% ще могат да се депозират в една банка. Намерението за премахване на възможността за инвестиции в
Инвестиционни имоти
също не е по вкуса на пенсионните компании. Според Бисер Петков възможностите за инвестиции в недвижими имоти не се ограничават, защото пенсионните фондове ще могат да инвестират в АДСИЦ за недвижими имоти. „Инвестициите в АДСИЦ са много по-прозрачни, защото това са публични дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Освен това промените в цените на акциите им всеки ден намират отражение в стойностите на дяловете на пенсионните фондове“, казва Бисер Петков. Той добавя, че директното притежаване на недвижимите имоти натоварва пенсионноосигурителните дружества с допълнителни функции по тяхното администриране, които не са им присъщи. София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, е резервирана към подобни аргументи. „Нека в такъв случай бъде ограничена като възможност инвестицията, но не да се премахва напълно“, казва Христова. Тя признава, че е важно да се търси сигурност за парите в пенсионните фондове, но отбелязва, че се върви към свръхрегулиране, което ще е за сметка на доходността за осигурените лица. Мирослав Маринов обръща внимание, че при АДСИЦ за недвижими имоти текущият доход е под формата на дивидент, а повишаването на стойността на недвижимите имоти невинаги се отразява на цените на акциите. Освен това акциите на тези дружества се търгуват на фондовата борса и по тази причина имат склонността да се движат според общия тренд на пазара. Поради това забраната пенсионните фондове да инвестират директно в имоти ще намали способността им да диверсифицират портфейлите си, смята Маринов. Проектът за изменение на КСО предвижда и някои други по-високи изисквания към пенсионноосигурителните дружества. Те ще трябва да разкриват
Повече информация
за инвестициите си и задължително да ползват услугите на инвестиционен консултант. Два пъти в годината дружествата ще трябва да оповестяват в интернет от кои компании притежават ценни книжа. Според официалното становище на БАДДПО това е конфиденциална информация, чието оповестяване ще създаде условия за пазарни манипулации. Макар да не е твърдо против въвеждането на това задължение, София Христова смята, че публикуването на толкова подробна информация е излишно. Тя е неразбираема за осигурените лица с изключение на ограничен кръг хора, които имат малко или много професионални познания в сферата на инвестициите, смята Христова. Пенсионноосигурителните дружества се противопоставят и на изискването за задължително ползване на услугите на инвестиционен консултант. Според София Христова това не е нужно, защото функцията на пенсионноосигурителните дружества е именно да управляват активите на пенсионните фондове. Бисер Петков обаче отбелязва, че засега няма законови изисквания, които да гарантират капацитета на дружествата да изпълняват тази функция. Затова се въвежда изискването към лицата, които работят в дружествата на трудов договор и се занимават с управление на инвестициите на пенсионните фондове, да имат сертификат за извършване на дейност като инвестиционен консултант.

*Не са поместени таблиците към статията

Увеличават се белите пари за черни дни

Очаква се либерализация на инвестиционните ограничения за пенсионните фондове

Капитал - бр. 32 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232510


Данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за резултатите от дейността на пенсионните фондове към второто тримесечие на 2005 г. показват слабо нарастване на дела на инвестициите на бранша като цяло в акции на български публични дружества в сравнение с края на 2004 г. Едновременно с това продължават да се открояват пенсионноосигурителни дружества, които инвестират в относително по-рискови (и съответно по-доходни) активи и се движат на ръба на законовите ограничения. Това повдига два въпроса. Единият е за необходимостта от либерализиране на инвестиционните ограничения в Кодекса за социално осигуряване. Вторият - може ли българският капиталов пазар да отговори на повишаващите се инвестиционни потребности на пенсионните фондове. Парите, с които те разполагат, се увеличават и пенсионните фондове трябва да ги инвестират, за да носят доход на осигурените в тях лица. Към края на второто тримесечие на 2005 г. парите по личните сметки (партиди) на над 2.8 млн. лица, осигурени в трите вида частни пенсионни фондове (универсални, професионални, и доброволни), са приблизително 940 млн. лв., което е близо 20% повече, отколкото към края на 2004 г., и с над 50% повече, отколкото към края на първата половина на 2004 г. Това показва статистиката на КФН. Данните на комисията показват още, че през първите шест месеца на 2005 г. пенсионните фондове като цяло остават консервативни при инвестирането на парите на осигурените. Това е оправдано, защото в съответствие със спестовно социалната функция на пенсионните фондове

Сигурността е на първо място
С оглед на това са и инвестиционните ограничения, залегнали в Кодекса за социално осигуряване - минимум 50% от активите на универсалните и на професионалните пенсионни фондове и 30% от активите на доброволните трябва да се влагат в държавни ценни книжа, а за останалите инвестиционни инструменти (корпоративни, ипотечни и общински облигации, банкови депозити и др.) е предвиден максимално допустим дял. От друга страна обаче, макар през шестмесечието да продължава тенденцията към увеличаване на дела на по-рисковите инвестиции в портфейлите на пенсионните фондове, те остават под законово определените лимити. Инвестициите в акции на компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), към 30 юни 2005 г. са малко над 4.4% (при законово ограничение от 10%) от общия размер на инвестициите на всички 24 пенсионни фонда (осем пенсионноосигурителни дружества управляват по един пенсионен фонд от всеки вид). Нещо повече, този дял спада леко спрямо първото тримесечие на годината, което е обяснимо поради започналия в края на февруари цялостен спад на цените на акциите, който още не е сигурно дали е към своя край. Водещи остават вложенията в държавни ценни книжа (ДЦК) и банкови депозити. Някои пенсионни фондове се доближават до законовото ограничение от 10% максимално допустим размер на инвестициите в акции. Такива са фондовете, управлявани от ПОК „Доверие“, „ДЗИ - Пенсионно осигуряване“ и „Ай Ен Джи ПОД“. По-малки дялове на подобни инвестиции имат ПОД „Алианц България“, ПОД „Лукойл гарант България“ и ПОАД „ЦКБ Сила“. Делът на акциите в инвестиционните портфейли на фондовете се увеличава не само поради закупуване на нови акции, но и поради увеличение на пазарните цени на акциите, които то вече притежава. Така например на няколко пъти ПОК „Доверие“ и „ДЗИ - Пенсионно осигуряване“ превишиха лимита от 10% и изпаднаха в положение да бъдат принуждавани да приведат активите си в съответствие с ограничението, т.е. да продават акции. Пречка пред гъвкавостта при управление на портфейлите на фондовете е и изискването не повече от 5% от активите на един фонд да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент (което включва и облигации). Поради тези причини представители на бранша неведнъж са призовавали за известно

Либерализиране
на инвестиционния режим. Това може да донесе по-висока доходност, но трябва да се спазва и принципът на сигурност за парите на осигурените лица. В момента действа междуведомствена работна група, която подготвя промени в Кодекса за социално осигуряване. В нея участват и пенсионноосигурителните дружества чрез тяхната асоциация. Никола Абаджиев, председател на асоциацията, обясни пред „Капитал“, че работната група по инвестициите е приключила своята работа и сред основните предложения са отпадане на изискването за минимален размер на инвестиции в държавни ценни книжа и увеличаване на лимита за инвестиции в акции от 10% на 20%. Срокът за приемане на законодателните промени, заложен в директивите, е към края на септември. Но при темпа на работа и предвид настоящата политическа ситуация е малко вероятно промените да бъдат приети от парламента навреме, смята Абаджиев. Другият проблем пред пенсионните фондове е дали българският капиталов пазар е достатъчно голям и ликвиден, за да могат те да инвестират на него

Още около 50 млн. лв.
колкото е разликата между фактическите инвестиции в акции към шестмесечието и максимално допустимия им размер. Засега това е малко трудно, като се има предвид, че общата пазарна капитализация на БФБ към момента е около 8.8 млрд. лв., free float-ът (свободно търгуваният дял) е многократно по-малък, а целият оборот на борсата от началото на годината е едва 670 млн. лв. По мнение на хора от бранша не са много компаниите на БФБ, които да съответстват на инвестиционните нужди на пенсионни фондове - т.е. да са достатъчно големи, финансово стабилни и конкурентоспособни и подходящи за дългосрочни инвестиции, а не краткосрочни спекулации. Никола Абаджиев коментира, че увеличаването на лимита за инвестиции в акции до 20% от активите не означава, че фондовете непременно ще инвестират толкова в такива инструменти, но е хубаво да го има като възможност. Развитието на капиталовия пазар, излизането на нови компании, включително дружества със специална инвестиционна цел (специализирани инвестиране на недвижими имоти), са предпоставка за задълбочаване на участието на пенсионните фондове на БФБ. А ако активите на пенсионните фондове продължават да се увеличават със същите темпове и през следващите няколко години, фондовете ще трябва да се възползват от всички възможни начини за инвестиране на тези пари.

Как можем да се осигурим за старини в частно дружество

След 33 години стаж човек ще разчита повече на втора и трета пенсия, отколкото на държавна
в-к Капитал - бр. 26 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232019

Доходът, върху който се осигуряват заетите (осигурителен доход), има отношение и към т.нар. втори стълб на пенсионната система. Част от задължителната вноска за социално осигуряване за родените след 1 януари 1960 г. се насочва не към Националния осигурителен институт (НОИ), а към универсални пенсионни фондове, които се управляват от частни пенсионноосигурителни дружества. В момента тази част е 3% от брутния доход. Предвижда се през 2006 г. тя да се увеличи на 4%, а през 2007 г. - на 5%. Колкото е по-голяма пропорцията на вноската за допълнително задължително осигуряване, толкова по-добре е това от лична гледна точка, защото тези пари постъпват по лични сметки (партиди) на осигурените лица. Парите се управляват от пенсионноосигурителните дружества и носят инвестиционен доход. Натрупаните средства при навършване на пенсионна възраст са източник на втора пенсия, която е пожизнена. Според сега действащото законодателство не се допуска предварително изтегляне на пари с някои изключения (например при пожизнена инвалидност). Тъй като вноските за втора пенсия се изчисляват въз основа на осигурителния доход, колкото по-висок е той, толкова повече пари се натрупват по
Индивидуалната партида в универсалния пенсионен фонд
и толкова повече инвестиционен доход носят в абсолютна стойност (защото базата е по-голяма). Да използваме примера на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Йордан Христосков (виж таблица 1). Ако един аналитичен специалист се осигурява на минимален осигурителен праг от 260 лв. на месец, в универсален пенсионен фонд ще постъпват 7.80 лв. (3%). От тях пенсионноосигурителното дружество удържа такса, която е различна за осемте пенсионноосигурителни дружества на пазара. Ако приемем, че тя е 5%, то по личната партида на осигурения всеки месец ще влизат 7.41 лв. Така за 33 години трудов стаж от осигурителни вноски по партидата се натрупват 2934 лв. Но реално сумата е доста по-голяма заради дохода от инвестирането на парите. Ако допуснем, че тази доходност е 10% годишно, след 33 години по партидата на аналитичния специалист ще са натрупани около 20 хил. лв., което ще му позволи да получава втора пенсия от около 100 лв. на месец. При същите допускания, ако той се осигурява на 500 лв., натрупаните пари след 33 години трудов стаж ще са около 40 хил. лв., а втората пенсия, която ще получава, е приблизително 200 лв. При осигурителен доход от 1000 лв. втората пенсия ще бъде между 350 и 400 лв. Татяна Битунска, главен актюер в пенисионно­осигурително дружество Ай Ен Джи, допуска при своите изчисления 8% годишна доходност и 4% годишен ръст на заплатата. При приспадане на административните и инвестиционните такси след 33 години по личната партида на аналитичния специалист, който се осигурява върху 260 лв., ще са натрупани приблизително 50 хил. лв., а втората му пенсия ще бъде около 260-280 лв. Ако той се е осигурявал върху 500 лв., втората му пенсия ще е към 500-540 лв., а ако се е осигурявал върху 1000 лв., ще се радва на втора пенсия от порядъка на 1000-1100 лв. месечно. Всички тези допускания са въз основа на сега действащото държавно регулиране и пазарни условия. Също така 33 години е дълъг период и реалната стойност на бъдещата втора пенсия е по-ниска заради натрупването на инфлация. Но това се отнася и за държавните пенсии. При всичките условности сметките показват, че има голяма и непосредствена зависимост между дохода, върху който човек се осигурява, и размера на втората пенсия. А именно втората пенсия ще е тази, на която хората ще разчитат за достоен от материална гледна точка живот в бъдеще. Не бива да се забравя, че

Общата осигурителна тежест е 41.5%
за 2005 г. (като тук не се включва осигуровката за трудова злополука и професионална болест, която варира между 0.4% и 1.1% в зависимост от сферата на дейност на фирмата и степента на риск). Тя се поема 70% от работодателя и 30% от служителя. Тоест осигурителната тежест за служителя е 12.45% (70% от 41.5%), а останалите 29.05% са разход за работодателите (към които се добавят и 0.5% вноска в новосъздадения гаранционен фонд за заплатите при фалит на предприятието). Тъй като мнозина определят осигурителната тежест като твърде висока, част от работодателите предпочитат да осигуряват служителите си на минималните прагове. Ако се вземе примерът с аналитичния специалист, който реално получава заплата от 1000 лв., но се осигурява на 260 лв., разликата от 740 лв. остава в сивата икономика (тоест върху тях не се плащат нито данъци, нито осигуровки). Той ще спести от осигуровки 92.13 лв. (12.45% от 740 лв.), а неговият работодател ще спести 218.67 лв. (29.55% от 740 лв.). Какво ще спечели специалистът, ако се възползва от възможностите на

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване
(т.нар. трети стълб), което носи трета пенсия? Тъй като парите са в сивата икономика, от примера се изключва данъчният ефект (по Закона за облагане на доходите на физическите лица до 10% от облагаемия доход може да бъде вложен за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, без да бъде обложен). Ако спестените от държавно обществено осигуряване 92.13 лв. месечно аналитичният специалист внася в доброволен пенсионен фонд в продължение на 33 години (при допускане, че годишната доходност от инвестирането на парите е 10% и пенсионноосигурителното дружество събира 5% административна такса върху вноските), то в неговата партида ще се натрупат около 210-230 хил. лв. Доходността може и да е по-ниска, така че е вероятно натрупаната сума да излезе по-малка, а и тук не се вземат предвид други такси, които може да бъдат начислени. Но въпреки това не е лошо човек да притежава сума от такъв порядък към момента на пенсионирането си. Тези пари, за разлика от парите в универсални пенсионни фондове, не са предназначени единствено за пожизнена пенсия. Пенсионираният аналитичен специалист може да получава парите си в продължение на определен период (примерно 10 години) под формата на трета пенсия, може и да си ги изтегли наведнъж, като има предвид, че те се облагат по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица.

Евроинтеграция: Свободно движениe на пенсиите

в-к Капитал - бр. 24

http://www.capital.bg/show.php?storyid=231794

Над 500 хил. души, които се осигуряват във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в България, и още над 2 млн., осигурени в универсални пенсионни фондове, са изправени пред проблем, който трябва да бъде решен законодателно до присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Той засяга българи, които работят (или смятат да работят) в други страни членки на ЕС, но възнамеряват да се върнат в България, и граждани на ЕС, които смятат да работят в България и да се осигуряват в български доброволен пенсионен фонд. Затруднението е свързано с гарантирането на пенсионноосигурителните права на лицата при тяхното движение в рамките на ЕС, без това да ги натоварва с допълнителни разходи. Ако заето или самонаето лице, което се осигурява във фонд за допълнително задължително и доброволно пенсионно осигуряване, след присъединяването на България към ЕС се премести да работи в друга страна, членка на ЕС, възниква въпросът как това лице ще се ползва от правото си на допълнителна пенсия, когато вноските в пенсионния фонд в България се прекратяват и започват да се правят вноски в друг пенсионен фонд. Сега тези проблеми не са уредени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Единственият вариант е лицето да изтегли пари, натрупани по индивидуалната му партида, и да ги внесе в пенсионен фонд в страната, в която ще работи и ще се осигурява. Но така то ще загуби данъчната преференция върху частта от доходите си, която е заделил за вноски в доброволен пенсионен фонд и ще трябва да плати данък от 16%. Според европейското законодателство (директива на ЕС №49 от 1998 г.) понасянето на подобни загуби възпрепятства свободното движение на хора, което е основен принцип в общността. Затова директивата задължава всички страни членки да приемат такова социалноосигурително законодателство, което да премахне пречките при ползването на допълнителни пенсионни схеми. Това ще рече, че трябва да се създадат възможности за прехвърляне на парите по партидите на осигурените от един пенсионен фонд в друг, разположен в друга страна членка, без това да ощетява лицата. Принципът, заложен в директивата, е, че „плащанията на всички обезщетения, извършвани по схеми за допълнително пенсионно осигуряване в други държави членки, се освобождават от такси и разноски по преводите, които биха могли да бъдат начислени“. Разпоредбите на директивата трябва да намерят място и в българския КСО. По информация на Комисията за финансов надзор (КФН) е сформирана междуведомствена група, която да изготви предложения за хармонизиране на българското и европейското осигурително законодателство. В нея участват и пенсионните дружества чрез тяхната асоциация. Нейният председател Никола Абаджиев не очаква сериозни пречки пред възможността за прехвърляне на средства от партидите. Затруднения биха могли да възникнат поради различия в пенсионните системи на България и ЕС, но те са преодолими. Например в ЕС като втори стълб действат професионални пенсионни схеми, които се различават от професионалните пенсионни фондове в България по това, че ги учредява определен работодател и в тях осигурява служителите си. Универсални и професионални фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване от типа на съществуващите сега в България не функционират в ЕС. Работната група трябва да намери вариант за прехвърляне на средства между тези различни типове пенсионни схеми. Не е определен срок, в който разпоредбите на директивата трябва да бъдат отразени в българското законодателство, но към момента на присъединяването на страната към общността промените следва да са приети. Според Ружа Иванова, заместник-председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, ако към датата на присъединяването необходимите законодателни промени не бъдат приети и български граждани претърпят загуби, те ще могат да водят дело срещу държавата пред български съд за претърпени вреди.