понеделник, 23 юли 2007 г.
Бълха ухапа десет застрахователя
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232361
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби10 застрахователни дружества за нелоялна конкуренция при предлагане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, съобщиха от пресцентъра на комисията. „Алианц“, „Евроинс“ и „Лев инс“ бяха глобени с по 8 хил. лв. за заблуждаващи съобщения за цени и други търговски условия. „Алианц“ и още седем други застрахователи - „ДЗИ - Общо застраховане“, „Бул инс“, „Орел“, „Армеец“, „Юпитер“, „Виктория“ и „Общинска застрахователна компания“, са глобени с по 8 хил. лв. за предлагане на бонуси и добавки на клиентите, което според КЗК е нарушение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и на Наредба №18 на Комисията за финансов надзор (КФН) за задължителното застраховане. Решението на КЗК е в резултат на сигнал, подаден от седем застрахователни дружества, като интересното в случая е, че четири от тях са и сред санкционираните - „Алианц“, „Бул инс“, „ДЗИ - Общо застраховане“ и „Орел“. Бонусите, с които някои компании привличат клиенти, варират от традиционните отстъпки при сключване на други застраховки, безплатен годишен технически преглед, пътна помощ и бензин до по-нестандартни подаръци като печени пилета и бутилки водка, познати от кампанията в края на 2003 г. Тъй като те струват пари, единият мотив на КЗК е възможността разходите за подобни стимули да влошат финансовата стабилност на застрахователите и те да не могат да плащат обезщетения. Другият мотив е, че бонусите нарушават конкуренцията, защото поставят в неравностойно положение компаниите, които спазват законовата забрана. По първия мотив е дискусионно дали не се изземват функции на КФН, в чиито правомощия е да следи за финансовата стабилност на застрахователните компании и да предприема необходимите административни мерки. Малко вероятно е глоба от 8 хил. лв. да създаде на застрахователите финансови проблеми и да ги накара да променят маркетинговия си подход. Ясно става само, че регулаторните органи не спят. Но дали предлагането на безплатен технически преглед грубо нарушава конкуренцията остава въпрос за размисъл. Поради летния сезон или поради интензивната им заетост почти никой от ръководителите на глобените застрахователни компании не беше открит за коментар. Румен Георгиев, изпълнителен директор на „Армеец“, сподели, че не може да коментира конкретно, преди да се запознае с мотивите на решението. Според него ограниченията трябва да са прецизирани. Няма логика да се допуска отстъпка при сключване на застраховка „Каско“, но такава да не се допуска, когато е комбинирана и с „Гражданска отговорност“. Йордан Кифов, изпълнителен директор на „Бул инс“, заяви, че санкцията е абсолютно неоснователна и ще обжалват, и отказа всякакъв по-нататъшен коментар по темата. Максим Сиркаов, вицепрезидент на „Алианц България холдинг“, също не е запознат с мотивите на решението, но по принцип определя бонусите като „глупави и безсмислени“. Те целят заобикаляне на нормативно наложените минимални премии. Според него е нормално при благоприятно развитие на риска (липса на щети) застрахователят да предоставя разумни отстъпки на клиентите си.
Земетръс от ясно небе
в-к Капитал - бр. 26 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231990
Повечето собственици на недвижими имоти рискуват да ги загубят, в случай че настъпи земетресение, защото не са застраховани от този риск. А то не е чак толкова невероятно, колкото би ни се искало - България е земетръсен район. Това, че само малка част от частните имоти са застраховани (около 5% според Максим Сираков, вицепрезидент на „Алианц България холдинг“), показва, че не са много онези, които допускат възможността да бъдат реално засегнати от подобно бедствие. Но ако това все пак се случи, както стана в съседна Турция неотдавна, повече от сигурно е, че пострадалите ще очакват от държавата да възстанови щетите, които са понесли. А държавата, както е известно, е с ограничен ресурс. Макар да не са правени изследвания и изчисления, които да определят максималния размер на възможните щети (в парично и физическо изражение), разрушенията в Турция дават най-малкото зрителна представа какво би могло да сполети част от гражданите. Дали ще има земетресение не е сигурно, но остава по-малката надвиснала опасност - да бъде въведено задължително застраховане на недвижимото имущество. От известно време застрахователите лансират идеята за учредяване на
Катастрофичен пул
- структура, в която да се събират и управляват пари, предназначени за покриване на щети на недвижимото имуществото на гражданите, настъпили в резултат на земетресения. Такъв пул на първо място би донесъл сигурност на хората, че ще получат обезщетение, би облекчил държавата при настъпване на катастрофични събития и би намалил цялостната уязвимост на икономиката от подобни рискове. Но вероятно това ще наложи въвеждане на задължителни застраховки, с които пулът да се финансира. Според Максим Сираков пътят на задължителното застраховане е обществено неприемлив. Макар задължителните застраховки да са по-евтини от доброволните, Сираков отбелязва, че те се възприемат като данък, и очаква обществено недоволство. Вицепрезидентът на „Алианц България“ определя опитите да се направи пул сега като „поставяне на каруцата пред коня“. Той твърди, че първо трябва самите застрахователни дружества да положат усилия да популяризират имущественото застраховане така, че повече хора да застраховат имуществото си доброволно, и след това да се прави катастрофичен пул. Но Сираков не очаква това да се случи в предвидимо бъдеще. Отбелязва още, че въпреки законовото изискване държавното и общинското имущество да е застраховано на практика голяма част от него не е и този проблем също има нужда от решение.
Концепцията
на застрахователната асоциация предвижда пулът да се регистрира като самостоятелно юридическо лице, което да се създаде със закон. Според Лука Доков, ръководител на работната група към Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която прави концепцията за катастрофичен пул, той трябва да е собственост на застрахованите лица, които внасят премии. Първият етап от учредяването му е въвеждане на задължително застраховане на недвижимите имоти. Премията ще се определя на база данъчната оценка на имотите (около едно на хиляда) и ще се събира от държавата заедно с данък сгради и такса смет. Премиите следва да бъдат превеждани по сметките на пула. Всеки, който желае, ще има възможност да си купи допълнителна застраховка до реалната стойност на недвижимия си имот в някое от застрахователните дружества. А пулът ще изплаща щети от земетресение веднага до размера на данъчната оценка. По груби сметки в България има към 7 млн. собственици на недвижими имоти и ако се допусне, че премията ще е 20 лв. за един имот (за застрахователна сума от около 20 хил. лв.), в пула би трябвало да постъпят около 140 млн. лв. Но тези пари ще постъпят най-рано до март от втората година на функционирането на пула, тъй като по предложението на АБЗ премиите ще се събират с данък сгради. Световната банка е заявила готовност веднага след въвеждане на задължително застраховане да отпусне кредит до 500 млн. евро (гарантирани от държавата), за което пулът ще заплати и съответно такса за ангажимент. Тя е значително по-ниска от лихвата, която би се дължала, ако парите бъдат преведени директно на пула. От тези 500 млн. евро ще бъде платена първата презастрахователна премия, а в случай на възникване на застрахователно събитие (земетресение) ще бъдат покрити щетите. Идеята на АБЗ е участието на държавата да се свежда единствено до застраховане на държавното и общинското имущество за реалната му стойност. Според Лука Доков парите на пула трябва да са на разположение в Световната банка за изплащане на щети, а не държавата да се разпорежда с тях. Ако държавата започне да инвестира парите и настъпи застрахователно събитие, може да възникне ликвидна криза, допълва той. Световната банка е изявила готовност да изпрати консултантски екип и да поеме безвъзмездно първоначалните разходи по изграждането на пула, които включват и прецизна оценка на развитието на риска и определяне на максималните щети. Едва след това ще може да бъде определен собственият застрахователен капацитет на катастрофичния пул. Но колкото и големи да се окажат потенциалните щети, те ще бъдат застраховани и презастраховани. Застрахователи отбелязват, че цел на катастрофичния пул е постигане на по-ефективно презастраховане и развитие на собствен застрахователен капацитет чрез събиране на повече премии, отколкото са разходите за финансиране от Световната банка (такса за ангажимент и лихвите върху първата презастрахователна премия, която ще се плати от кредита).
Учредяването
на катастрофичен пул като самостоятелно юридическо лице и въвеждането на задължително застраховане са въпроси, които трябва да се уредят законодателно. В закона трябва да се уреди още и начинът на управление на пула. Според Лука Доков досега в парламента не е имало лоби, което сериозно да се е ангажирало с проблема. Той изрази надежда, че с влизането в 40-ото Народно събрание на професионалисти от гилдията като Добромир Гущеров ще има хора, които да лобират за приемането на необходимите закони. Ако това стане през тази година, пулът може да започне да функционира още през 2006 г. Добромир Гущеров засега се въздържа от коментар по темата.
Да сме живи и здрави със здравна застраховка
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231923
„Наздраве!“, „Да сме живи и здрави, пък другото как да е“ - тези така често използвани пожелания отразяват нещо повече от народопсихологичното разбиране на българина, че „здравето е най-голямото богатство“. В съвременния контекст те отразяват факта, че човек трудно може да си позволи да се разболее в България. Ако разчита на държавата да му бъде оказана медицинската помощ, на която той има право и за която си е платил, внaсяйки задължителни вноски в националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е сигурно, че ще може да се порадва на „най-голямото богатство“. Доброволното здравно осигуряване е един начин да си набавиш медицинското обслужване и „Капитал“ подробно го разгледа в миналия брой. Другият вариант е да се възползваш от медицинските застраховки, които се предлагат от застрахователните компании в България. Според Пламен Хинков, изпълнителен директор на „Орел Живот“ и главен актюер на компанията, основните разлики са свързани с начина на приемане на кандидати за застраховане, респективно осигуряване, и в начина на получаване на услугата. При здравните застраховки клиентите се ползват от застрахователно покритие за заболявания и увреждания, които са настъпили по време на действието на застрахователния договор. Това автоматично изключва хронични заболявания и заболявания, възникнали преди сключването на застраховката. Частното здравно осигуряване има по-голям обхват на покритие, което определя и по-високата му цена. При застраховките клиентът получава застрахователна сума (обезщетение) срещу представяне на счетоводни документи (касови бележки и фактури) за разходи, които той вече е направил. При здравното осигуряване доминира абонаментният принцип, според който здравноосигурителното дружество заплаща разходите на изпълнителите на медицински услуги (болници, поликлиники, лекари и.т.н.), с които то има договорни отношения. От друга страна, Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на „Алианц България Живот“, отбелязва, че принципът на изплащане на застрахователна сума е изгоден за клиента, защото му предоставя възможност да се лекува (в рамките на лимита на отговорност на застрахователя) в болнично заведение или при специалист по негов избор. Здравните застраховки предвиждат плащания срещу направени разходи за лекарства, но наред с това се предвиждат и плащания с чисто обезщетителен характер, които не са свързани с реално направени разходи от застрахованото лице. Например при повечето застрахователни продукти, които покриват риска от болнично лечение, на лицето се изплаща определена сума за всеки ден, който е лежало в болница и обезщетения за временна загуба на трудоспособност. От информацията за предлаганите здравни застраховки и осигурителните пакети става ясно, че и при двете форми отговорността на застрахователя (съответно осигурителя) е ограничена в рамките на определени лимити. Предлаганите застраховки покриват рискове вследствие на заболяване или злополука. Според Пламен Ялъмов „заболяването е тежък риск и не е добре изучен на българския пазар.“ Поради това за този риск на пазара доминират груповите застраховки, докато предлагането на индивидуални е ограничено. Застраховките срещу злополука са по-евтини и покриват увреждания и загуба на работоспособност само вследствие на злополука. Те обикновено се сключват като допълнение към застраховки живот.
Какво предлагат компаниите
Срещу годишна премия от 100 лв. на едно лице работодател може да сключи комбинирана здравна застраховка за своите служители със застрахователна сума от 3000 лв. и 30 лв. за всеки ден престой в болнично заведение. При временна загуба на трудоспособност се предвижда изплащане на обезщетение в процент от застрахователната сума за всеки ден на нетрудоспособността. Възстановяват се разходи за купени лекарства до определен размер. Може да се сключи комплексна здравна застраховка за застрахователна сума от 1000 лв. Тя покрива разходи за прегледи и изследвания до 100 лв. за една година, разходи за лекарства (също до 100 лв.) и 10 лв. за всеки ден, прекаран в болница. Предвижда се обезщетение при оперативно лечение - процент от застрахователната сума в зависимост от сложността на операцията. В „Орел Живот“ годишната премия за комплексна застраховка не зависи от рисковия клас на застрахованите лица, но полицата трябва да се сключи за срок от една година непоименно за всички служители на една компания. При ДЗИ може да се сключи и индивидуална комплексна здравна застраховка за минимален срок от три години, при която премията зависи от рисковия клас на застрахования. Клиентът има право да му се покрият разходите за прегледи и изследвания в здравни заведения и частни кабинети по избор до определения лимит. Ако клиент желае да включи риска „хирурическо лечение“ в своята застраховка „Злополука“ в „Алианц България Живот“ за максимална застрахователна сума от 10 хил. лв., това ще му струва 60-80 лв. годишно в зависимост от рисковия му клас. При групова рискова застраховка (която покрива и злополука, и заболяване) покритието от същия риск струва 100 лв. Изплащат се и дневни пари за болничен престой, разходи за лекарства, обезщетение за болнични, което зависи от процента на загуба на трудоспособност. Примерно за счупен крак клиентът ще получи 1000 лв., ако се е застраховал за сума от 10 хил. лв.
Новите коли дърпат застраховките „Каско“
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231791
Стабилният ръст на застрахователния пазар продължи и през първото тримесечие на 2005 г., показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН). За първите три месеца застрахователните компании, действащи в общото застраховане, са реализирали премиен приход от близо 238 млн. лв., което е с над 27% повече от същия период на 2004 г. и представлява около една трета от събраните премии през цялата 2004 г. Ръст се отчита при 15 от 18-те сегмента.
Водещи застраховки
Най-голям принос за общия растеж спрямо същия период на миналата година имат автомобилните застраховки „Каско“ (ръст от 42%) и „Гражданска отговорност“ (+24.5%) и в по-малка степен застраховките срещу пожар и природни бeдствия (+14%). Тези три застраховки остават и водещи по дял от пазара. Близо 35% от събраните премии се падат на „Каско“, също толкова на „Гражданска отговорност при МПС“ и 14% на „Пожар и природни бедствия“. На четвърто място се нарежда сегментът „Щети на имущество“ с 3.3%, спрямо 7% година по-рано и спрямо повече от 6% за цялата 2004 г. Това е един от малкото сегменти, при които се отчита спад от близо 40%. Данните показват още елемент на сезонност при пазарните дялове на някои застраховки. Така например „Гражданска отговорност“ при автомобилите увеличава дела си от 24.3% за 2004 г. на близо 35% за тримесечието на 2005 г. Но данните на КФН показват, че по тази застраховка няма съществени изменения спрямо първите тримесечия на 2004 и 2003 г. (35.4% от пазара). Обратно на „Гражданска отговорност“ дяловете на застраховките „Каско“ и „Пожар и природни бедствия“ през първите тримесечия на 2003 и 2004 г. са били по-ниски, отколкото дяловете им за целите споменати години. Причината е, че за последните няколко години през първите три месеца застрахователите са реализирали около 20% от премиите по „Каско“ общо за годината, докато при „Гражданска отговорност при МПС“ 30% от премиите за 2003 г. са събрани през първите три месеца на годината, а през 2004 г. на първото тримесечие се падат 37%. Ако тази сезонност се запази и през 2005 г., пазарните дялове на „Каско“ и „Пожар и природни бедствия“ може да нараснат за сметка на „Гражданска отговорност“ при автомобилите. Максим Сираков, вицепрезидент на „Алианц България холдинг“, отбелязва, че въз основа на данните за първото тримесечие трудно могат да се правят надеждни изводи. Той обяснява, че застраховките „Гражданска отговорност“ при автомобилите се сключват най-активно през първото и четвъртото тримесечие, поради което делът на тази застраховка е относително висок. Но до края на годината нейният дял вероятно ще намалее. От друга страна, отбелязва Сираков, в обратна посока действа увеличаването на цените на „Гражданска отговорност“. Той дори очаква увеличаване на пазарния дял на тази застраховка през следващата година. Максим Сираков отбелязва още, че положително въздействие върху застраховката „Каско“ оказват засилените продажби на нови автомобили. Йордан Кифов, изпълнителен директор на „Бул инс“ и председател на Асоциацията по автомобилно застраховане, отбелязва (с уговорката, че всякакви коментари и анализи в този момент са много несигурни), че „Гражданска отговорност“ би следвало да надделее заради увеличаването на цената и и повишаването на обхвата и. Това би превърнало застраховка „Каско“ в излишен лукс за собственици на автомобили със средна и ниска стойност. Но това ще стане, когато бъде постигнат обхват на „Гражданска отговорност“ от поне 90% (по данни на КАТ 50% от регистрираните автомобили имат застраховка), за да са сигурни водачите, че другите участници в евентуално пътнотранспортно произшествие имат „Гражданска отговорност“, от която ще се покрият щетите им. При животозастраховането за първото тримесечие са реализирани премийни приходи от близо 30.8 млн. лв. (54.5% ръст спрямо същия период на миналата година и 30% от приходите, реализирани през цялата 2004 г.). Николай Логофетов, изпълнителен директор на „Граве България“, отбелязва, че между 30% и 40% от годишния премиен приход при животозастраховането обикновено се реализират през четвъртото тримесечие. Почти цялото нарастване на премийния приход в сектора се дължи на застраховките „Живот“ и рента, които остават водещият сегмент на животозастрахователния пазар с дял от близо 73% спрямо 65% през първото тримесечие на 2004 г. и 69% за цялата 2004 г. Разбивка на сегмента показва, че голяма част от ръста се дължи на застраховките за рента или пенсия, които са отбелязали повече от четирикратен ръст спрямо година по-рано и заемат 16.1% от целия животозастрахователен пазар. С повече от 60% са се увеличили приходите по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд (при нея част от премиите се инвестират за сметка на застрахования и на негов риск), в сравнение с първите три месеца на 2004 г. Пазарният дял на този сегмент надхвърля 7% спрямо близо 9% за цялата 2004 г. Но данните за последните две години показват, че през следващите тримесечия тази застраховка наваксва относителното си изоставане. Логофетов констатира, че повечето компании в бранша са увеличили премийния си приход. Той отбелязва, че е естествен засиленият интерес към дългосрочни спестовни застраховки за пенсия или рента, които могат успешно да се конкурират с допълнителното пенсионно осигуряване като спестовна и инвестиционна алтернатива. Според Максим Сираков е удачно тези застраховки да се разглеждат не като алтернатива, а като допълнение към доброволното пенсионно осигуряване.
Пазарни дялове
В общото застраховане има размествания на позициите спрямо 2004 г. ДЗИ затвърждава лидерството си, като държи 21% от пазара спрямо 17% за 2004 г. „Булстрад“ с 18% от пазара измества „Алианц“, който остава трети с пазарен дял от 15.5%. Четвърти е „Бул инс“, а пети е „Лев инс“, непосредствено следван от „Витоша“. При водещия сегмент „Каско“ „Бул инс“ остава пазарен лидер с дял от 25%, следван от „Алианц“ с пазарен дял от 16%. „Булстрад“ измества ДЗИ от третото място, но двете компании остават с близък пазарен дял. При „Гражданска отговорност при МПС“ са настъпили малки изменения в челната четворка спрямо края на 2004 г. ДЗИ остава на първо място, но разликата с „Булстрад“ е стеснена (пазарни дялове съответно 23% и 21%). „Витоша“ измества от третото място „Лев инс“, но разликата в събрания от тях премиен приход е символична (под 200 хил.). При третия водещ сегмент, „Пожар и природни бедствия“, на първите три места са „Булстрад“ (36%), „Алианц“ (24%) и ДЗИ (19.5%). Премийните приходи на „Орел“ по застраховки от сегмента „Пожар и природни бедствия“ са спаднали през първите три месеца на 2005 г. с над 80% спрямо същия период на миналата година, поради което компанията се нарежда на пето място с пазарен дял от 3.6% спрямо 25.4% през първото тримесечие на 2004 г. и 11% за цялата 2004 г. Премиите, реализирани от „Орел“ по сегмента „Щети на имущество“, спадат приблизително със същия темп спрямо тримесечието на миналата година, на което основно се дължи цялостният спад по тези застраховки. Компанията пада на трето място с пазарен дял от близо 14% спрямо 56% през първите три месеца на 2004 г. и 33% за цялата 2004 г. На първите две места са „Алианц“ и „Витоша“. В животозастраховането няма никакви изменения в челната четворка спрямо края на 2004 г. Лидери остават ДЗИ, „Алианц България Живот“, „Орел Живот“ и „Ей Ай Джи Лайф България“. При водещия сегмент „Живот и рента“ през първото тримесечие на 2005 г. лидери са „Алианц България Живот“ (34% пазарен дял) и ДЗИ (22%). „Орел Живот“ измества „Ей Ай Джи Лайф България“ и заема третото място с дял от 13%, а Ей Ай Джи е на четвърто място с 9.3%. При застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, безспорен лидер остава ДЗИ с над 95% от пазара. Към края на тримесечието тези полици са близо 25% от портфейла на компанията.
HUK Coburg напуска „Български имоти“
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231687
Германската застрахователна компания HUK Coburg има намерение да се оттегли от българския застрахователен пазар, съобщи Financia· Times Deutschland. Според публичния електронен регистър на Комисията за финансов надзор HUK Coburg държи 26% от капитала на ЗК „Български имоти“ и от едноименната животозастрахователна компания. Седемдесет процента от капитала са собственост на австрийската застрахователна компания Wiener Staedtische. В момента текат преговори между двете компании за закупуването на дела на HUK Coburg от Wiener Staedtische, съобщава още изданието. Wirtschaftblatt добавя, че дяловете на HUK Coburg ще бъдат прехвърлени до края на юни 2005 г. До редакционното приключване на броя от „Български имоти“ все още не са оповестили официално информация за промяната на собствеността. Освен от „Български имоти“ германската застрахователна компания излиза и от полската група Compensa (в която държи дял от 50%). Това е край на сътрудничеството между HUK Coburg и Wiener Staedtische в навлизането на източноевропейския застрахователен пазар. Причината за раздялата между двете компании е в промяната на стратегията на Wiener Staedtische за развитие на източноевропейските пазари. Занапред тя ще разчита чрез емисии ценни книжа на финансовите пазари да мобилизира средства за придобиване на нови дъщерни компании. Стратегията включва и окрупняване на дяловете в България и Полша. В момента Wiener Staedtische подготвя своето второ първично публично предлагане на акции на Виенската фондова борса. Планираното увеличение на капитала е 680 млн. евро, предназначени за финансиране на експанзията в Източна Европа. „Ние уважаваме решението на Wiener Staedtische за промяна на стратегията“, коментира говорител на HUK Coburg, цитиран от Wirtschaftblatt. Двете компании ще продължат да си сътрудничат в областите на информационните технологии, обучение на кадри и ликвидация на щети. От HUK Coburg казаха за „Капитал“, че компанията иска да продължи своята дейност в Източна Европа и на Балканите, но би желала това да стане не самостоятелно, а с партньор, какъвто засега липсва. Изпълнителният директор на Wiener Staedtische Гюнтер Гайер споделя пред австрийската агенция АПА, че компанията ще разшири дейността си в Полша, но не споменава нищо за дейността на българския пазар. За сериозните намерения в Полша свидетелстват изявления пред полските медии на председателя на надзорния съвет на австрийската компания Хелмут Цилк. Той казва, че цел на Wiener Staedtische ще бъде да влязат в топ пет на полските застрахователи и че това ще се постигне чрез придобиване на компании или създаване на нови. Компанията е представена още в Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Украйна, Румъния, Словения, Беларус, Хърватия и др.
През 2002 г. Wiener Staedtische купи 90% от двете дружества (общозастрахователното и животозастрахователното). След увеличаване на капитала австрийската компания вдигна дела си на 95%. Година по-късно HUK Coburg купи всички акции от последващото увеличение на капитала и така придоби дял от 26%. През 2004 г. ЗК „Български имоти“ реализира премиен приход от 11.7 млн. лв., с което заема 12-о място по пазарен дял (1.6% от пазара) сред общозастрахователните компании. ЖЗК „Български имоти“ реализира премиен приход от близо 2 млн. лв., което я поставя на осмо място в животозастраховането с 1.95% пазарен дял. И двете дружества излязоха на печалба през миналата година (30 хил. лв. за компанията по общо застраховане и 5 хил. лв. за животозастрахователната компания). Пазарният дял на „Български имоти“ намаля спрямо 2003 г. и при общото застраховане, и при животозастраховането.
Застраховане: Автомобилите остават движещата сила
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231497
*статията е без таблиците и графиките към нея
„Има и по-неприятни неща от смъртта. Някога да сте прекарвали цяла вечер с продавач на застрахователни полици?” Тези думи на Уди Алън са израз на досадата, която е присъща на хората, когато им се натрапват предложения за закупуване на продукт, който не желаят. Тази досада може да прерасне в неприязън към един застрахователен агент, когато последният чертае черно бъдеще пред имуществото и здравето на потенциалния клиент и на семейството му. Но историята и животът показват, че хората и фирмите имат нужда от застрахователната защита, която предлагат застрахователните компании. А данните за българския застрахователен пазар показват, че и в България гражданите и фирмите все повече започват да ползват застрахователните продукти, особено за автомобилите си.
Водещи застраховки
Ръст през 2004 г. се наблюдава при 14 от 18-те сегмента в общото застраховане по данни на Комисията за финансов надзор (КФН), но структурата на пазара си остава почти същата - над 60% се падат на автомобилното застраховане и над 19% - на застраховки „Пожар и природни бедствия”. Почти половината от близо 24-процентния ръст на премийния приход (спрямо 2003 г.) в общото застраховане се дължи на увеличението на събраните премии по застраховките „Каско” (30.3%). При „Гражданска отговорност” при автомобилите растежът се е забавил повече от двойно до 13.3%, спрямо 26.9% през 2003 г., което определя и намаляване на дела на тази застраховка от 26.5% на 24.3%. Максим Сираков, изпълнителен директор на „Алианц България холдинг”, коментира, че забавянето на ръста при „Гражданска отговорност” се дължи на скъсяването на кампанийността и въвеждането на краткосрочни полици. Той отбелязва, че от четири-пет години се наблюдава тенденция на скъсяване на периода на кампаниите и, доколкото премиите по сключени полици за следващата година се отчитат в прихода за текущата година, скъсяването на кампанийния период води до отчитане на по-малко премии. Краткосрочните полици, които част от застрахованите са сключили в края на 2004 г., също са допринесли за забавянето на растежа. Йордан Кифов, изпълнителен директор на „Бул инс”, добавя, че в същата посока действат и полиците с разсрочено плащане. Нарастването на приходите по застраховки „Пожар и природни бедствия” е малко над 20% и застава на второ място по принос в общия ръст за 2004 г., но остава след „Каско” и „Гражданска отговорност при автомобилите” сред водещите сегменти. Четвъртият водещ и традиционен сегмент при общото застраховане е „Щети на имущество”, който нарасна с над 67% през 2004 г. и достигна дял от 6.1% от пазара. Данните на КФН показват още, че през 2004 г. застрахователите по общо застраховане са изплатили обезщетения в размер на близо 236 млн. лв. (18.3%). Над 80% от тях са били при автомобилното застраховане („Каско” и „Гражданска отговорност”). Стефан Софиянски, изпълнителен директор на „Лев инс”, смята, че това се дължи на повишаването на лимитите на отговорност при автомобилното застраховане и съответно по-високите обезщетения, които се изплащат. При другите водещи сегменти, „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущество”, размерът на изплатените обезщетения дори намалява. При животозастраховането, както и при общото застраховане структурата на пазара не се изменя съществено. През 2004 г. водещ остава сегментът на застраховките „Живот” и рента с дял, надхвърлящ 68% от пазара. Две трети от 35-процентното покачване на премийния приход в бранша за 2004 г. се дължи на този сегмент. Николай Логофетов, изпълнителен директор на „Граве България”, посочва, че тази статистика е до известна степен подвеждаща, тъй като в нея се включват и застраховки със срок от една до пет години. Той смята, че реално делът на дългосрочните застраховки „Живот” със спестовен елемент е не повече от 30%. На следващо място с 10% дял е сегментът „Допълнителна застраховка”. В него се включват застраховки от рискове като смърт вследствие на злополука, временна нетрудоспособност, безработица и хоспитализация, които се сключват в допълнение на сключена застраховка „Живот” със спестовен елемент. Най-силен ръст на премийния приход (близо 84%) е реализиран по застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд (това е застраховка живот, при която част от премията се влага по избор на застрахования и на негов риск в един от няколко инвестиционни фонда с различна степен на риск и доходност), която се нарежда на трето място с дял от пазара 8.7%, спрямо 6.4% през 2003 г. Максим Сираков отбелязва, че очаква тази застраховка да се развива с бързи темпове и до 2007 г. тя да заеме съществен дял. Марио Костов, изпълнителен директор на „Булстрад Живот”, прогнозира увеличаване на дела на дългосрочните застраховки със спестовен елемент, като смята, че сегментът на застраховки „Живот” и рента ще достигне 90% от пазара. Той очаква и нарастване на застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд. Все още този застрахователен продукт не е много популярен, защото не са много и възможностите за инвестиции. Костов смята, че това е свързано с цялостното развитие на финансовия сектор в България. На подобно мнение е и Николай Логофетов. Той смята, че българските финансови пазари все още не са узрели за подобни продукти, но до 2-3 години този сегмент ще започне да се развива по-активно.
Застраховки с потенциал
Силен ръст се наблюдава и при застрахователните продукти, които все още са нетрадиционни и непопулярни за българския застрахователен пазар, но които са с потенциал за развитие. Такива например са застраховките на кредити, при които премийният приход е нараснал със 112%, въпреки че този сегмент все още съставлява едва 0.5% от общозастрахователния пазар. Лидери при тези застраховки са „Армеец”, „Българска агенция за експортно застраховане”, „Евроинс” и ДЗИ. Ръст от близо 50% са отбелязали застрахователните продукти от сегмента „Разни финансови загуби” (в тази категория влизат например загуби, произтичащи от неплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя или прекъсване на дейността и увеличаване на разходите за дейността вследствие на пожар, природно бедствие или авария на машини), като през 2004 г. той заема 1.5% от пазара. Тук лидери са ДЗИ, „Алианц” и „Бул инс”. Максим Сираков отбелязва, че към момента тези сегменти не са развити и е нормално да растат с по-високи темпове. Той очаква след две-три години те да увеличат значението си за пазара. Любопитно е и предлагането през миналата година за първи път на застраховка „Правни разноски”, макар приходът от премии по нея да е пренебрежимо малък (едва 1098 лв., реализирани от „Интерамерикан”). Сираков отбелязва, че на Запад тази застраховка заема значителен дял от пазара и очаква след 2007 г. тя да придобие по-съществено значение за българския пазар. Подобно мнение за развитието на финансовите застраховки споделя и Стефан Софиянски.
Пазарни лидери
Лидер при застраховката „Каско” и през 2004 г. остава „Бул инс” с 32.5% пазарен дял (36.2% през 2003 г.), следван от „Алианц” (17%) и ДЗИ (13%), които през миналата година успяха да стопят част от разликата. Застраховка „Каско” формира приблизително 90% от портфейла на „Бул инс”, а ако се добави и „Гражданска отговорност”, на автомобилното застраховане се падат близо 95% от портфейла на компанията. „Булстрад” изпадна на второ място по пазарен дял (21% за 2004 г., спрямо 29% през 2003 г.) при застраховки „Гражданска отговорност”, след като премийният приход на дружеството по тази застраховка спадна с над 8 млн. лв. ДЗИ зае първото място с пазарен дял от 25.5% (17.1% за 2003 г.). През миналата година „Лев инс” (бившата „Левски Спартак”) успя да увеличи премийния си приход по „Гражданска отговорност” повече от двойно и зае трето място с пазарен дял от 12.3%, като по този начин измести „Витоша”, която вече заема четвъртото място. При сегмента „Пожар и природни бедствия” също има размествания в челната четворка. На първите две места остават ЗАД „Енергия” (с пазарен дял от над 26%) и ДЗИ, чийто пазарен дял обаче спадна от над 23% през 2003 г. до 16.7% през 2004 г. С 13.7% от пазара „Булстрад” отстъпва третото място на „Алианц”, чийто пазарен дял е 15.7%. „Орел” увеличи премийния си приход по застраховки „Щети на имущество” повече от шесткратно и така успя да „скочи” от четвърто на първо място в този сегмент с пазарен дял, надхвърлящ 33%, спрямо 8.8% през 2003 г. На следващите места са „Алианц” (над 20%), „Булстрад” (10.2%) и „Витоша” (9.7%). В традиционния животозастрахователен сегмент, застраховка „Живот” и рента, челната четворка се запазва, но с размествания. „Алианц България Живот” се изкачи от второ на първо място, след като успя да увеличи премийния си приход с близо 75% до 25.2 млн. лв. и така разшири пазарния си дял до 36% (28% през 2003 г.). При ДЗИ се наблюдава спад на премийния приход по тези застраховки и свиване на пазарния дял от 28% през 2003 г. на 20% през 2004 г. На трето и четвърто място остават „Ей Ай Джи лайф България” (12.2% от пазара) и „Орел Живот” (11.5% от пазара). При застраховката „Живот”, свързана с инвестиционен фонд, едноличен пазарен лидер и през 2004 г. остава ДЗИ, който разширява пазарния си дял до 96%, спрямо 92% през 2003 г. Така застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд, увеличиха дела си в застрахователния портфейл на компанията от 18% на 30%. Този продукт през 2004 г. е бил предлаган още от „Орел Живот” (3.6% от пазара), ВЗК „Добруджа-М-Живот” (0.18% от пазара) и „Алианц България Живот” (0.1% от пазара).
Очакват се правила срещу застрахователна безотговорност
в-к Капитал - бр. 19 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231307
„Шофирането е поразителна форма на амнезия. Всичко трябва да бъде установено и после заличено“, пише френският социолог Жан Бодрилар. Тези думи пасват при автомобилното застраховане. Участниците в пътнотранспортните произшествия имат склонност да забравят точно какво се е случило, а застрахователите трябва да го установят и да заличат последствията, като платят обезщетение. Предвид задължителния характер на застраховката „Гражданска отговорност“ при автомобилите над всеки шофьор тегне опасността да мине през процеса, който на езика на застрахователите се нарича ликвидация на щети. Опасността за шофьорите произтича от това, че застрахователите прилагат различни методики за установяване и обезщетяване на щети. Всеки плаща различно, някои плащат бързо, някои бавно, а трети може и изобщо да не платят. За шофьорите и застрахователите може би ще настъпят по-спокойни времена, ако се прилага обща методика по ликвидация на щетите по „Гражданска отговорност“. По информация на Комисията за финансов надзор (КФН) методиката е изготвена, приета е от все още действащия управителен съвет (УС) на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и е изпратена на застрахователите за съгласуване. С нейното приемане биха се решили редица проблеми пред застрахователните дружества и застрахованите лица, които произтичат от липсата на такава обща методика. Според Закона за застраховането КФН одобрява с наредба приетата от АБЗ методика. Но повече от две години застрахователите не могат да постигнат съгласие. Ако те не приемат методиката в законово определения срок (октомври 2005 г. след последното му удължаване), законът предвижда КФН да възложи нейното изготвяне на експерти и да я одобри с наредба без съгласието на АБЗ. Преди седмица заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Ралица Агайн заяви пред „Капитал“, че в следващите няколко седмици КФН ще одобри тази методика. На проведеното обаче тази седмица общо събрание на АБЗ методиката изобщо не е била обсъждана. Даниела Конова, главен изпълнителен директор на „Орел-Г-холдинг“ и новоизбран председател на новия УС на АБЗ (виж карето), заяви, че методиката ще бъде обсъждана през следващата седмица от действащия УС и новоизбрания такъв.
Необходимостта от обща методика
Ликвидацията на щетите е процес на установяване на настъпването на застрахователното събитие, определяне на дължимото обезщетение и изплащане на същото. Различните методики, прилагани от отделните застрахователи и Гаранционния фонд (който изплаща обезщетения по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“, в случай че причинителят на щетата не може да бъде установен, не е сключил застраховка или няма шофьорска книжка) водят до сериозни разминавания в оценките на щетите. Когато потърпевшият при пътнотранспортно произшествие е сключил застраховка „Каско“, той получава обезщетение от застрахователя по тази застраховка. А последният има право да търси изплатеното обезщетение от застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на катастрофата. Различните оценки на щетите създават затруднения именно при тези отношения между застрахователните дружества. Това излага на опасност и застрахованите лица, които могат да бъдат принудени да платят, в случай че застрахователят по „Гражданска отговорност“ не плати или ако плати малко. От подобно положение на нещата са облагодетелствани предимно застрахователи с ниска склонност да плащат. Съществуването на обща методика, която предвижда бърза и справедлива процедура на установяване на щетите и изплащане на обезщетения би създала повече прозрачност и предвидимост за застрахователите и застрахованите. Стефан Софиянски, изпълнителен директор на ЗК „Лев инс“, отбелязва, че ако общата методика започне да функционира, ще намалее броят на жалбите от страна на лица, които не са удовлетворени от получените обезщетения. Не на последно място бързата процедура по ликвидация на щети би спестила и множество главоболия в отношенията между приничителите на щети при пътно-транспортни произшествия и лицата, имащи право на обезщетение. Бавното и тромаво уреждане на щетите по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ или малкият размер на обезщетението в някои случаи биха могли да подтикнат недоволни от обезщетението лица, понесли имуществени вреди, да предприемат самоуправни действия спрямо причинителите на щетата. Общата методика по ликвидация на щетите бе предмет на
Разногласия между застрахователните дружества
през последните две години, които се простират от заложените ставки до принципни въпроси. По отношение на ставките за определяне на стойността на имуществото и ремонтите до голяма степен съгласие е постигнато и те не са предмет на остри спорове. От гледна точка на клиентите по-големите коефициенти и нормативно определени разходи на труд и материали означават по-голямо обезщетение (съответно за застрахователите повече разходи за изплащане на обезщетение). Според Цветанка Крумова, директор на дирекция „Правна“ в „Булстрад“, основният източник на несъгласие е свързан с това дали тя ще се разпростира върху регресните взаимоотношения, които възникват между застрахователите, когато увреденият автомобил има и застраховка „Каско“. Според нея това е наложително, за да може методиката да изпълнява функциите си, но някои застрахователи са на противното мнение. В подкрепа на предложената методика се изказва Константин Велев, изпълнителен директор на ЗК „Орел“. Той отбелязва още, че заложените в нея ставки не се различават съществено от тези в методиката, прилагана от компанията, която ръководи. Велев подкрепя предвижданата в единия вариант на методиката възможност за плащане на обезщетения срещу представени от клиентите фактури, което според него е по-коректно към застрахованите, тъй като „обезщетенията по експертна оценка винаги са най-ниски“. Цветанка Крумова обаче смята, че този въпрос не би трябвало да се урежда в методиката.
Резултати от общото събрание на АБЗ
Общото събрание на АБЗ избра нов управителен съвет. Негов председател е Даниела Конова („Орел-Г-холдинг), заместник-председател е Венислав Йотов (Ей Ай Джи). Членове са Марио Костов („Булстрад живот“), Ивет Белева („Витоша живот“) и Йордан Кифов („Бул инс“). Не е приет нов устав на АБЗ. Обсъждани са бъдещи промени в действащия. Приет е бюджетът на АБЗ за 2005 г., в който размерът на вноските от страна на членовете се запазва непроменен (6 хил. лв.). Приет е нов член на асоциацията - ЗК „ДСК - гаранция“ АД.
Методиката определя размера на обезщетението според реалната стойност на автомобилите и резервните части. Това става, като цената им в ново състояние се умножи по коефициент (не по-голям от единица), който зависи от марката на автомобила и годината на производство. Колкото по-стар е един автомобил, толкова е по-нисък коефициентът. Нормативно се определя необходимото време (в човекочасове) за монтажни и ремонтни работи за различните видове повреди на автомобила. Това време се остойностява на база определен в методиката разход за един човекочас труд. Определят се и количествените разходи на боя в зависимост от детайла, който подлежи на боядисване, и в зависимост от класа автомобил (по размер). Определят се и цените за един литър от отделните видове бои и според възрастта на автомобилите. За автомобили, по-стари от 15 години, в методиката са заложени по-ниски цени за боя (и съответно обезщетението е по-малко).
Ще се застраховат ли застрахователи срещу риска „БСП“
в-к Капитал - бр. 18 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=231211
Застрахователите ще се опитат да постигнат съгласие по няколко отложени спорни въпроса на 12 май, когато ще се „допроведе“ общото събрание на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), започнало три седмици по-рано. Основните противоречия са свързани с управлението на АБЗ, начина на финансирането и и контрола върху дейността на Гаранционния фонд. Според източници на „Капитал“, пожелали анонимност, са се оформили два противоположни лагера, условно наречени „стара“ и „нова“ генерация. В „старата“ генерация влизат ДЗИ, „Булстрад“, „Орел“, „Витоша“, а в „новата“ - компаниите с представители в настоящото управление на АБЗ (Ей Ай Джи, „Алианц“, „Евроинс“, „Интерамерикан“). Застрахователи твърдят, че не е имало остра конфронтация, но признават, че се е стигнало до момент, в който събранието не е било в състояние да вземе повече решения, поради което се е наложило неговото отлагане. Присъствали на общото събрание споделиха пред „Капитал“, че представител на „старата“ генерация е заявил пред тях, че в новото ръководство на АБЗ трябва да влязат хора, които биха си взаимодействали добре с БСП предвид големите и шансове да поеме управлението на страната след изборите през юни. Източник от „старата“ генерация застрахователи, пожелал анонимност, смята, че настоящите членове на управителния съвет (УС) няма да останат на постовете си, но се въздържа да прогнозира техните приемници. „Старата“ генерация иска намаляване на броя на членовете на управителния съвет на АБЗ до трима души (в момента са петима). Близкият до тази група източник отбелязва, че идеята се е възприела от всички. По мнението на други застрахователи обаче това би довело до намаляване на прозрачността при управлението на парите на Гаранционния фонд. Според тях всички разногласия се свеждат до желанието на няколко големи застрахователи да контролират Гаранционния фонд. Затова другият лагер предлага увеличаванe на броя на членовете на УС до седем или девет души, което щяло да гарантира повече прозрачност. Според Максим Сираков, вицепрезидент на „Алианц България“ и член на УС на АБЗ, вероятност за злоупотреби от страна на ръководството на Гаранционния фонд няма, но сегашният УС предлага по-строг контрол върху работата му и управлението на средствата. Идеите на сегашното ръководство на АБЗ са намерили отражение в проекта му за нов устав. От „старата“ генерация смятат, че Гаранционният фонд съвсем не е основният проблем: „Досега провали във функционирането му не са ставали, а и контролът върху него може да се осъществява от общото събрание, а не от управителния съвет на АБЗ, така че от тази гледна точка намаляването на броя на членовете на УС не е толкова съществено.“ Другият обсъждан въпрос е за щатните служители на АБЗ. Максим Сираков отбелязва, че поради увеличаването на обема на работата на асоциацията (във връзка с присъединяването на България към ЕС, законотворческа дейност, контакти с държавни органи и отношения с международни организации) и поради заетостта на членовете на УС на АБЗ, които участват в ръководства на застрахователни дружества, се налага въвеждане на поста изпълнителен директор и разширяване на състава от щатни служители, които да вършат оперативната работа. Според анонимния представител на „старата“ генерация обаче това е въпрос на бюджет и „вероятно такава стъпка би повишила неоправдано разходите на членовете на АБЗ (понастоящем 6 хил. лв. годишно на застраховател) с 20%“. Позициите на застрахователите се разминаха и за начина на финансиране на АБЗ. Проектът за нов устав предвиждаше квотен принцип при участието на членовете на АБЗ във финансирането и съответно при представянето им в общото събрание. Старата генерация се е противопоставила на това предложение и то е било окончателно отхвърлено. Представителят на „старата“ генерация отбелязва, че големият проблем между застрахователите се свежда до предлагането на нов устав, което изненадало част от членовете на АБЗ. „Новият устав или се приема, или се отхвърля изцяло, а по някои от споменатите разпоредби, които се съдържат в него, има разногласия“, споделя той. Но по информация на друг застраховател, пожелал анонимност, проектът за нов устав предварително е бил „пуснат“ за съгласуване.
Гаранционен фонд
Застрахователите, които извършват задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ при автомобилите и „Злополука“ при обществен превоз на пътници, правят вноски в Гаранционен фонд в размер на определен процент от събраните брутни застрахователни премии. Средствата са предназначени за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди при определени обстоятелства (ако причинителят на щетата не може да бъде установен или не е сключил задължителна застраховка и др.). Комисията за финансов надзор (КФН) избира управителен съвет на Гаранционния фонд по предложение на АБЗ. Управителният съвет на АБЗ участва в упражняването на контрол върху дейността на фонда. В момента фондът разполага с около пет милиона лева.