Ограничението за данъчно признати дневни се прехвърля върху работниците
Капитал - бр. 8 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=314174
Христо ШЕМТОВ
Командировка в чужбина - за някои удоволствие, за други не чак толкова.Но при всички положения, ако човек не е особено артистична натура, вероятно няма да му допадне идеята да отседне в потънал в смрад и мръсотия хотел с олющени стени, дом на разнообразни насекоми, неизправна обща тоалетна на етажа, сводници в съседство и в квартал, в който не е препоръчително човек да се разхожда пеша денем и нощем.Няколко промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) породиха известни опасения, че подобно изживяване може и да се наложи на човек, изпратен в командировка в чужбина, ако не иска да плаща данъци върху сумите, които е изразходвал по време на служебното си пътуване. Причината - командировъчните пари, които превишават лимитите, определени от държавата, вече се третират като облагаеми доходи.
Действително промяна има, но тя не е толкова страшна, че да накара някое юпи да се подложи на подобен стрес, за да не формира облагаем доход. Командировъчните разходи се подразделят на пътни, квартирни и дневни пари, които за различните държави са конкретизирани като суми в Наредбата на Министерския съвет за служебните командировки и специализации в чужбина. Наредбата приема като максимално допустима граница на квартирните и дневните двукратния размер на посочените в нея суми за съответните държави. "Изплащането на по-високи квартирни и дневни пари е допустимо, но това води до известни данъчни тежести", казва Павлина Бакалова, данъчен консултант в кантората "Глобал такс".
Промяната
При досегашния режим фирмите можеха да надхвърлят допустимия размер на дневните, но превишенията не се признаваха като разход при определянето на облагаемия резултат и фирмите трябваше да плащат върху тях данък печалба (чл. 23 ал. 2 т. 1 от стария ЗКПО). При новия данъчен режим ограниченията се запазват, но те вече са в закона, който урежда личните данъци - тоест фирмите могат свободно да приспадат разходи за дневни независимо от размера им, но превишението над лимитите е облагаем доход за физическото лице, на което е изплатено (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "б" от ЗДДФЛ). Това означава, че ако човек не иска да захранва допълнително държавния бюджет, ще трябва да ограничи дневните си харчове до определения от държавата допустим размер. Примерно, ако човек е в командировка в Германия и работодателят му плаща по 70 евро на ден дневни (колкото е според наредбата допустимият размер на дневните за тази страна), работникът няма да дължи данъци върху тях. Но ако работодателят му плаща по 80 евро на ден, от тях 10 евро са облагаем доход за командирования, върху които той ще трябва да плати данък общ доход, но не и социални осигуровки. Този режим на облагане се отнася както за лицата, които работят на трудов договор, така и за мениджърите с договор за управление и контрол.Законите, както и досега, формално не поставят ограничение за парите за път и квартира. Според ЗДДФЛ те не формират облагаем доход (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "а" от ЗДДФЛ), стига да са документално доказани, тоест човек да представи фактура за нощувката и други документи, които могат да бъдат поискани при проверка. Възможни са обаче и различни интерпретации, смятат данъчни консултанти. "В нашата практика не са се срещали случаи на преобразуване на финансовия резултат с превишението над двойния размер на определените от наредбата квартирни пари", казва Павлина Бакалова от "Глобал такс". "Но теоретично е възможно да се твърди, че това са разходи, несвързани с дейността на предприятието, удовлетворяващи лични потребности, и по този ред сумите да се обложат с данък или да се направи някаква друга интерпретация на ЗКПО. Тълкуването е субективно", казва още Бакалова.
Прехвърлянето
на ограничението за дневните командировъчни пари върху физическите лица изглежда логично, особено след намаляването тази година на данък печалба на 10% и запазването същевременно на ставката върху личните доходи на 24% (за над 600 лв. месечно). При такава голяма разлика старият режим на облагане би открил интересни посоки за размисъл пред хора, които биха желали да намалят данъците и осигуровките си - например фирмите да плащат значителна част от възнагражденията на скъпоплатените си служители под формата на дневни пари за командировки или собствениците на фирми да прибягват до скрита форма на разпределение на печалбата чрез командировъчните разходи. Така с новия режим на облагане държавата въвежда един вид защитен механизъм срещу този начин на намаляване на задълженията към държавата, който иначе би бил напълно законен.
Показват се публикациите с етикет Икономика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Икономика. Показване на всички публикации
вторник, 24 юли 2007 г.
Данъчните преференции Справедливост за по-равните
Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293205
Христо ШЕМТОВ
Представяте ли си счетоводител изведнъж да зареже професията си и да започне да твори поезия? Звучи невероятно, но не е лишено от логика. Вече 70% от доходите от авторски права няма да се облагат, докато свободно практикуващият счетоводител ще продължи да приспада само 35% от облагаемия си доход. А стремежът на човек да плаща по-малко данъци е естествен. Точно този мотив би насърчил хората в България да се захващат с тютюнопроизводство или земеделие, да регистрират кооперации или дружества със специална инвестиционна цел, защото така спестяват напълно или частично данъците си. Има и други посоки за размисъл - доходите от предприемачество вече ще се облагат с 16.3% данък (данък върху печалбата плюс данък върху дивидента), докато най-високата ставка върху личните доходи остава 24%.
Чрез намаляване или премахване на определени данъци държавата поставя в по-благоприятно положение определени групи и изкривява поведението на други. Един от пресните примери е премахването на данъците върху допълнителните пенсии, изплащани от доброволните пенсионни фондове. Въпреки че човек може да спестява дългосрочно и по други начини (застраховки, взаимни фондове, недвижими имоти и.т.н.), вероятно той би предпочел доброволното осигуряване, защото то изведнъж се превръща в най-изгодния от данъчна гледна точка спестовен продукт. Намаляването на данъците е полезно, но когато е за всички. Преференциите за отделни групи данъкоплатци всъщност пречат на намаляването на данъчното бреме, като цената се поема от всички непривилегировани. А това не само не е справедливо, но е и вредно. Защото усещането за несправедливост мотивира хората да избягват плащането на данъци - законно и незаконно, от което губи не само бюджетът, но и цялата икономика.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293205
Христо ШЕМТОВ
Представяте ли си счетоводител изведнъж да зареже професията си и да започне да твори поезия? Звучи невероятно, но не е лишено от логика. Вече 70% от доходите от авторски права няма да се облагат, докато свободно практикуващият счетоводител ще продължи да приспада само 35% от облагаемия си доход. А стремежът на човек да плаща по-малко данъци е естествен. Точно този мотив би насърчил хората в България да се захващат с тютюнопроизводство или земеделие, да регистрират кооперации или дружества със специална инвестиционна цел, защото така спестяват напълно или частично данъците си. Има и други посоки за размисъл - доходите от предприемачество вече ще се облагат с 16.3% данък (данък върху печалбата плюс данък върху дивидента), докато най-високата ставка върху личните доходи остава 24%.
Чрез намаляване или премахване на определени данъци държавата поставя в по-благоприятно положение определени групи и изкривява поведението на други. Един от пресните примери е премахването на данъците върху допълнителните пенсии, изплащани от доброволните пенсионни фондове. Въпреки че човек може да спестява дългосрочно и по други начини (застраховки, взаимни фондове, недвижими имоти и.т.н.), вероятно той би предпочел доброволното осигуряване, защото то изведнъж се превръща в най-изгодния от данъчна гледна точка спестовен продукт. Намаляването на данъците е полезно, но когато е за всички. Преференциите за отделни групи данъкоплатци всъщност пречат на намаляването на данъчното бреме, като цената се поема от всички непривилегировани. А това не само не е справедливо, но е и вредно. Защото усещането за несправедливост мотивира хората да избягват плащането на данъци - законно и незаконно, от което губи не само бюджетът, но и цялата икономика.
Четвърти във В група
България е на водеща позиция сред страните от Югоизточна Европа и бившия Съветски съюз по привлечени инвестиции
Капитал - бр. 42
http://www.capital.bg/show.php?storyid=288521
Христо КОЕВ
Когато спестяванията в една страна са малко, притокът на капитали от чужбина е основен двигател за икономическия растеж, тоест повече бизнес, повече работни места и в крайна сметка благоденствие за хората.
За България тенденцията, макар и не бляскава, е благоприятна - докато през 1998 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлизаха на около 540 млн. долара, за 2005 г. сумата е 2.22 млрд. долара, с което България се нарежда на четвърто място в Югоизточна Европа и ОНД след Русия, Румъния и Украйна. По аналогия с футбола ако старите страни членки на ЕС са "А" група, а десетте новоприсъединили се са "Б", то ние попадаме в първите четири отбора от група "В".Това може би не е точно групата страни, с които искаме да се сравняваме, но фактът е, че България превъзхожда по привлечени инвестиции и някои от новите членки на Европейския съюз като Латвия, Литва, Словения и Словакия. А като съотношение на ПЧИ към брутния вътрешен продукт, България се нарежда дори по-напред.ПЧИ са пари за стартиране на бизнес в страната, за закупуване на предприятие или изграждане на ново (инвестиция на зелено), за разширяване на съществуващ бизнес, реинвестиране на печалби, придобиване на недвижим имот и.т.н.
От евтин труд към добавена стойност
Според доклада на ЮНКТАД през 1998 - 2004 г. България е привлякла 226 млн. долара преки чуждестранни инвестиции в производство на текстилни продукти на ишлеме, при които инвеститорът ползва в България единствено евтиния труд. Според експертите на ЮНКТАД обаче с отварянето на европейския пазар и отпадането на квотите за износ, чуждестранни компании няма да могат да разчитат единствено на ниските заплати. Докладът посочва като пример италианската Miroglio и германската Rollman, които оборудват фабриките си в Сливен и Гоце Делчев, така че да поемат и функции с по-висока добавена стойност.
Според стат истиката на БНБ преди шест години около половината от ПЧИ се насочваха в преработвателната промишленост, а днес преобладаващата част се насочва към услугите, финансовия сектор, недвижимите имоти. Според Българската агенция за инвестиции (БАИ) перспективни сектори са още машиностроене, производство на автомобилни части, електротехника, фармация, биотехнологии и др. "За момента инвестициите във високи технологии и аутсорсинг на различни услуги не са големи като размер", коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. "Дали тази тенденция ще се задълбочи, ще зависи от реформирането на образователната система и дали в бъдеще тя ще може да подготвя кадри", допълва Чобанов.
Причините за растежа
Нарастването на ПЧИ показва, макар и с известни условности, че въпреки недобре работещата съдебна система, корупцията в държавната администрация, лошото състояние на инфраструктурата и още редица дефекти на прехода към пазарна икономика България от година на година става по-привлекателно място за правене на бизнес. Това обаче е не толкова заслуга на вътрешните фактори, колкото на външни. В условия на ниски лихвени проценти и ограничени възможности за големи печалби в страните с развити икономики, все повече компании се насочват към държави с не чак толкова напреднали пазари в търсене на двуцифрен ръст.
Подобряването на средата за инвестиции в България според икономисти се дължи на сравнително високия икономически растеж през последните няколко години, стабилните цени, стабилната политическа обстановка. Сигурното вече членство на България в Европейския съюз (ЕС) и намаляването на данъците върху фирмените печалби (от сегашните 15% на 10%) и върху доходите от продажби на дялови участия (също на 10%) през следващата година още повече допринасят за привлекателността на България, коментират икономисти и хора от бизнеса, a ниските разходи за труд постепенно започват да губят тежест като притегателен фактор. "Ниската цена на труда сама по себе си не мотивира достатъчно инвеститорите да идват в България", казва Димитър Чобанов. Намаляването на данъците ще мотивира все повече фирми да облагат печалбите си в България, коментира Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). В същото време с предстоящото еврочленство България се превръща във входна врата към европейския пазар, което може да привлече инвестиции от други развиващи се страни като Китай, Индия и други, допълва Прокопиев. Според Димитър Чобанов членството в ЕС няма да окаже рязък стимул на ПЧИ. Това може да се случи през следващите няколко години, ако се подобрят съдебната система и законодателството, допълва Чобанов.
22 млрд. долара в България
Толкова са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през 2005 г. (35% спад спрямо 2004 г.), показват данните от тазгодишния световен доклад за инвестициите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД).
Въпреки спада икономисти смятат, че дългосрочната тенденция на ръст се запазва. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ, според които през януари - август 2006 г. в България са влезли 1.75 млрд. евро (2.2 млрд. долара по текущ курс евро/долар) ПЧИ, а според прогнозите на БАИ до края на годината сумата им може да достигне 3 млрд. евро.Допреди няколко години ПЧИ се осъществяваха основно по линия на приватизацията. Спадът от 2005 г. до голяма степен се дължи на натрупването през 2004 г. на големи приватизационни сделки като продажбата на 65% от БТК и на седем големи електроразпределителни дружества общо за около 1.8 млрд. лв. (не цялата сума беше платена през 2004 г.). Сега, когато държавните активи, предназначени за продажба, вървят към изчерпване, тежестта на преките чуждестранни инвестиции постепенно се измества към инвестиции на зелено и частни придобивания на предприятия от дългосрочни (стратегически) или финансови инвеститори, както и на участия в големи проекти за недвижима собственост.
Капитал - бр. 42
http://www.capital.bg/show.php?storyid=288521
Христо КОЕВ
Когато спестяванията в една страна са малко, притокът на капитали от чужбина е основен двигател за икономическия растеж, тоест повече бизнес, повече работни места и в крайна сметка благоденствие за хората.
За България тенденцията, макар и не бляскава, е благоприятна - докато през 1998 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлизаха на около 540 млн. долара, за 2005 г. сумата е 2.22 млрд. долара, с което България се нарежда на четвърто място в Югоизточна Европа и ОНД след Русия, Румъния и Украйна. По аналогия с футбола ако старите страни членки на ЕС са "А" група, а десетте новоприсъединили се са "Б", то ние попадаме в първите четири отбора от група "В".Това може би не е точно групата страни, с които искаме да се сравняваме, но фактът е, че България превъзхожда по привлечени инвестиции и някои от новите членки на Европейския съюз като Латвия, Литва, Словения и Словакия. А като съотношение на ПЧИ към брутния вътрешен продукт, България се нарежда дори по-напред.ПЧИ са пари за стартиране на бизнес в страната, за закупуване на предприятие или изграждане на ново (инвестиция на зелено), за разширяване на съществуващ бизнес, реинвестиране на печалби, придобиване на недвижим имот и.т.н.
От евтин труд към добавена стойност
Според доклада на ЮНКТАД през 1998 - 2004 г. България е привлякла 226 млн. долара преки чуждестранни инвестиции в производство на текстилни продукти на ишлеме, при които инвеститорът ползва в България единствено евтиния труд. Според експертите на ЮНКТАД обаче с отварянето на европейския пазар и отпадането на квотите за износ, чуждестранни компании няма да могат да разчитат единствено на ниските заплати. Докладът посочва като пример италианската Miroglio и германската Rollman, които оборудват фабриките си в Сливен и Гоце Делчев, така че да поемат и функции с по-висока добавена стойност.
Според стат истиката на БНБ преди шест години около половината от ПЧИ се насочваха в преработвателната промишленост, а днес преобладаващата част се насочва към услугите, финансовия сектор, недвижимите имоти. Според Българската агенция за инвестиции (БАИ) перспективни сектори са още машиностроене, производство на автомобилни части, електротехника, фармация, биотехнологии и др. "За момента инвестициите във високи технологии и аутсорсинг на различни услуги не са големи като размер", коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. "Дали тази тенденция ще се задълбочи, ще зависи от реформирането на образователната система и дали в бъдеще тя ще може да подготвя кадри", допълва Чобанов.
Причините за растежа
Нарастването на ПЧИ показва, макар и с известни условности, че въпреки недобре работещата съдебна система, корупцията в държавната администрация, лошото състояние на инфраструктурата и още редица дефекти на прехода към пазарна икономика България от година на година става по-привлекателно място за правене на бизнес. Това обаче е не толкова заслуга на вътрешните фактори, колкото на външни. В условия на ниски лихвени проценти и ограничени възможности за големи печалби в страните с развити икономики, все повече компании се насочват към държави с не чак толкова напреднали пазари в търсене на двуцифрен ръст.
Подобряването на средата за инвестиции в България според икономисти се дължи на сравнително високия икономически растеж през последните няколко години, стабилните цени, стабилната политическа обстановка. Сигурното вече членство на България в Европейския съюз (ЕС) и намаляването на данъците върху фирмените печалби (от сегашните 15% на 10%) и върху доходите от продажби на дялови участия (също на 10%) през следващата година още повече допринасят за привлекателността на България, коментират икономисти и хора от бизнеса, a ниските разходи за труд постепенно започват да губят тежест като притегателен фактор. "Ниската цена на труда сама по себе си не мотивира достатъчно инвеститорите да идват в България", казва Димитър Чобанов. Намаляването на данъците ще мотивира все повече фирми да облагат печалбите си в България, коментира Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). В същото време с предстоящото еврочленство България се превръща във входна врата към европейския пазар, което може да привлече инвестиции от други развиващи се страни като Китай, Индия и други, допълва Прокопиев. Според Димитър Чобанов членството в ЕС няма да окаже рязък стимул на ПЧИ. Това може да се случи през следващите няколко години, ако се подобрят съдебната система и законодателството, допълва Чобанов.
22 млрд. долара в България
Толкова са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през 2005 г. (35% спад спрямо 2004 г.), показват данните от тазгодишния световен доклад за инвестициите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД).
Въпреки спада икономисти смятат, че дългосрочната тенденция на ръст се запазва. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ, според които през януари - август 2006 г. в България са влезли 1.75 млрд. евро (2.2 млрд. долара по текущ курс евро/долар) ПЧИ, а според прогнозите на БАИ до края на годината сумата им може да достигне 3 млрд. евро.Допреди няколко години ПЧИ се осъществяваха основно по линия на приватизацията. Спадът от 2005 г. до голяма степен се дължи на натрупването през 2004 г. на големи приватизационни сделки като продажбата на 65% от БТК и на седем големи електроразпределителни дружества общо за около 1.8 млрд. лв. (не цялата сума беше платена през 2004 г.). Сега, когато държавните активи, предназначени за продажба, вървят към изчерпване, тежестта на преките чуждестранни инвестиции постепенно се измества към инвестиции на зелено и частни придобивания на предприятия от дългосрочни (стратегически) или финансови инвеститори, както и на участия в големи проекти за недвижима собственост.
Коректните търговци да нe се притесняват
Янаки Стоилов, председател на правната комисия в парламента пред "Капитал"
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967
Интервюто е към Счетоводители по ръба на затвора
Защо се налага криминализиране на деяния, които и сега се регулират от данъчните закони? Защото за избягване на данъци в големи размери се предвижда и наказателна отговорност. Това не намалява необходимостта данъчната администрация да бъде по-настойчива, а не в някои случаи едва ли не да толерира със свои оценки подобни сделки. Ние снабдяваме данъчните органи с още едно средство за провеждане на политика, която да промени утвърдената практика на липса на достатъчно категоричност.
Защо беше приета толкова обширна формулировка на чл. 255а за преобразуванията, сделките с търговски предприятия и между свързани лица?
Смятам, че окончателният вариант е по-конкретен, защото разширява формите, с които може да се осъществи избягването на данъчни задължения. Във всички случаи става дума за умишлени престъпления. Тоест при всички тези преобразувания трябва да се докаже умисъл - че тази форма е използвана именно за да се ощети бюджетът. Смятам, че текстът се доближава до подобни ограничения в други европейски страни. Нашето законодателство трябва да се приспособява към усложнените форми на икономически отношения.
Могат ли под ударите на НК да попаднат случаи, които са нормална търговска практика?
Става дума само за случаи, когато задълженията са възникнали преди преобразуването, а с него се цели прехвърляне на данъчни задължения. Такива практики съществуват, но те формално не са могли да бъдат санкционирани. Когато активите на едно дружество бъдат прехвърлени в друго, дружеството длъжник няма с какво да удовлетвори своите кредитори. Твърде много паразитни структури се създават за ДДС измами и други злоупотреби с данъчни и осигурителни задължения. За субектите, които осъществяват нормална търговска дейност, няма място за притеснение, защото няма за какво да бъдат санкционирани.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967
Интервюто е към Счетоводители по ръба на затвора
Защо се налага криминализиране на деяния, които и сега се регулират от данъчните закони? Защото за избягване на данъци в големи размери се предвижда и наказателна отговорност. Това не намалява необходимостта данъчната администрация да бъде по-настойчива, а не в някои случаи едва ли не да толерира със свои оценки подобни сделки. Ние снабдяваме данъчните органи с още едно средство за провеждане на политика, която да промени утвърдената практика на липса на достатъчно категоричност.
Защо беше приета толкова обширна формулировка на чл. 255а за преобразуванията, сделките с търговски предприятия и между свързани лица?
Смятам, че окончателният вариант е по-конкретен, защото разширява формите, с които може да се осъществи избягването на данъчни задължения. Във всички случаи става дума за умишлени престъпления. Тоест при всички тези преобразувания трябва да се докаже умисъл - че тази форма е използвана именно за да се ощети бюджетът. Смятам, че текстът се доближава до подобни ограничения в други европейски страни. Нашето законодателство трябва да се приспособява към усложнените форми на икономически отношения.
Могат ли под ударите на НК да попаднат случаи, които са нормална търговска практика?
Става дума само за случаи, когато задълженията са възникнали преди преобразуването, а с него се цели прехвърляне на данъчни задължения. Такива практики съществуват, но те формално не са могли да бъдат санкционирани. Когато активите на едно дружество бъдат прехвърлени в друго, дружеството длъжник няма с какво да удовлетвори своите кредитори. Твърде много паразитни структури се създават за ДДС измами и други злоупотреби с данъчни и осигурителни задължения. За субектите, които осъществяват нормална търговска дейност, няма място за притеснение, защото няма за какво да бъдат санкционирани.
Счетоводители по ръба на затвора
Юристи се опасяват, че заради двусмислени текстове в Наказателния кодекс може да се преследват нормални търговски практики
Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967
Христо ШЕМТОВ
Най-скучната работа на света. Така мислят мнозина за счетоводителя - онази безинтересна личност, която води сметки, подава разнообразни декларации на приветливи държавни служителки, изготвя отчети и т.н.
Спорно е дали тази представа е вярна. Но може да се очаква, че счетоводителите ще живеят по-вълнуващо след 12 октомври.Тогава влизат в сила поправките в Наказателния кодекс (НК) за данъчните престъпления. Наказанията стават по-тежки и се разширява кръгът от форми, чрез които такива се извършват (виж карето). Един от новите текстове навежда на мисълта, че счетоводител, управител или друго длъжностно лице може да попадне в затвора за осем години и да се раздели с цялото си имущество, понеже не е издал фактура, а това е довело до избягване на данъци в особено големи размери, и обвинителите са доказали, че го е направил съзнателно.Прокурори коментират, че детайлизираните норми в НК обхващат най-типичните форми от практиката и ще улеснят доказването на данъчни престъпления. Например укриването или унищожаването на счетоводни документи. "В много случаи документи се укриват, а без тях е трудно да се докаже каквото и да било", казва прокурор от Софийската окръжна прокуратура, пожелал да не бъде назоваван по име. Укриването на данъчни задължения по ДДС и т.нар. източване на ДДС ощетяват държавата със 700 - 900 млн. лв. годишно по оценки на Националната агенция по приходите (НАП).
Престъпление или не
Това, което хвърля в ужас данъчни консултанти и счетоводители, е възможността под ударите на закона да попаднат счетоводни грешки и пропуски, а дори и нормални операции по преобразуване (новият чл. 255а). Според експерти от НАП 255а обхваща само преобразувания, прехвърляния и сделки със свързани лица, целящи да попречат на данъчната администрация да установи задължения, които вече са възникнали или в резултат на които дружеството остава без активи, които да покрият данъчните задължения. Не се обхващат действията по нормално данъчно планиране, уверяват от НАП. Не на това мнение е адвокат Ина Лулчева. Според нея, както е написан, този текст обхваща преобразувания и сделки, които са част от нормалната търговска практика. "Криминализират се нормални действия, уредени в Търговския закон, когато постигат незабранен от законите резултат - намаляване или неплащане на данъчни задължения", казва Лулчева.
Според чл.256 е възможно да се търси отговорност за приспадане на данъчен кредит, когато несъзнателно е използвана фалшива фактура, издадена от доставчик. От НАП и прокуратурата съветват фирмите да проверяват дали доставчиците им са регистрирани по ДДС, преди да приспадат данъчен кредит. Особено притеснителна според някои е точка 5 от чл.255, ал. 1 - водене на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство. "Това означава, че ако интерпретирам погрешно един международен счетоводен стандарт, може да ми се търси наказателна отговорност", казва Стефан Ненов, партньор в "Мур Стивънс Булмар финансов одит".
При честите промени в данъчните закони и липсата на последователност в тълкуването им в счетоводството не може да няма грешки. Дали избегнатите данъци се квалифицират като "особено големи размери" би трябвало да е в зависимост от големината на фирмата. При някои компании средният размер на една фактура е 3 млн. лв., смята Николай Нешев, финансов директор на "Кумерио мед".
Все пак добра новина
Обвинението трябва да докаже, че грешката е направена умишлено, че длъжностно лице е приспаднало данъчен кредит със съзнанието, че използва фалшива фактура, и т.н. От НАП казват, че не е в тяхната компетенция да установяват дали едно деяние е умишлено и ще уведомяват прокуратурата за всички случаи, при които е налице обстоятелство по новите разпоредби на НК. "Възможно е прокуратурата да се задръсти с преписки, по които няма да може да се установи наличие на умисъл", казва адвокат Галя Петрова от консултантската кантора "Интертакс". "Не виждам как ще се докаже умисъл, когато счетоводителят е сбъркал, но е достатъчно срещу човек да започнат да се водят дела, за да се съсипе репутацията му", отбелязва Стефан Ненов. Специалисти по наказателно право прогнозират сериозни трудности при доказването на много от престъпленията по новите текстове, които са написани лошо. Наказателна отговорност се предвижда за този, който избегне установяването или плащането на данъци. А това често е търговско дружество, а не физическо лице. В наказателното право отговорността винаги е лична, аргументират се юристите.Засега опасността счетоводител да влезе в затвора за неволна грешка изглежда преувеличена. Но остава опасението, че може да го сполетят нежелани срещи с прокуратурата.
Наказания
До 5 години затвор и глоба до 2 хил. лв. за който избегне данъци в големи размери (3 хил. лв.) като:
1. не подаде декларация
2. подаде декларация с невярно съдържание
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ
4. унищожи, укрие или не съхрани счетоводни документи или регистри
5. осъществява счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство
6. състави или използва документ с невярно съдържание или фалшив документ
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.
От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери (12 хил. лв.).
От 1 до 6 години затвор и 10 хил. лв. глоба за който избегне данъци чрез:
1. преобразуване на търговско дружество
2. сделка с търговско предприятие
3. сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.
От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери.
Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285967
Христо ШЕМТОВ
Най-скучната работа на света. Така мислят мнозина за счетоводителя - онази безинтересна личност, която води сметки, подава разнообразни декларации на приветливи държавни служителки, изготвя отчети и т.н.
Спорно е дали тази представа е вярна. Но може да се очаква, че счетоводителите ще живеят по-вълнуващо след 12 октомври.Тогава влизат в сила поправките в Наказателния кодекс (НК) за данъчните престъпления. Наказанията стават по-тежки и се разширява кръгът от форми, чрез които такива се извършват (виж карето). Един от новите текстове навежда на мисълта, че счетоводител, управител или друго длъжностно лице може да попадне в затвора за осем години и да се раздели с цялото си имущество, понеже не е издал фактура, а това е довело до избягване на данъци в особено големи размери, и обвинителите са доказали, че го е направил съзнателно.Прокурори коментират, че детайлизираните норми в НК обхващат най-типичните форми от практиката и ще улеснят доказването на данъчни престъпления. Например укриването или унищожаването на счетоводни документи. "В много случаи документи се укриват, а без тях е трудно да се докаже каквото и да било", казва прокурор от Софийската окръжна прокуратура, пожелал да не бъде назоваван по име. Укриването на данъчни задължения по ДДС и т.нар. източване на ДДС ощетяват държавата със 700 - 900 млн. лв. годишно по оценки на Националната агенция по приходите (НАП).
Престъпление или не
Това, което хвърля в ужас данъчни консултанти и счетоводители, е възможността под ударите на закона да попаднат счетоводни грешки и пропуски, а дори и нормални операции по преобразуване (новият чл. 255а). Според експерти от НАП 255а обхваща само преобразувания, прехвърляния и сделки със свързани лица, целящи да попречат на данъчната администрация да установи задължения, които вече са възникнали или в резултат на които дружеството остава без активи, които да покрият данъчните задължения. Не се обхващат действията по нормално данъчно планиране, уверяват от НАП. Не на това мнение е адвокат Ина Лулчева. Според нея, както е написан, този текст обхваща преобразувания и сделки, които са част от нормалната търговска практика. "Криминализират се нормални действия, уредени в Търговския закон, когато постигат незабранен от законите резултат - намаляване или неплащане на данъчни задължения", казва Лулчева.
Според чл.256 е възможно да се търси отговорност за приспадане на данъчен кредит, когато несъзнателно е използвана фалшива фактура, издадена от доставчик. От НАП и прокуратурата съветват фирмите да проверяват дали доставчиците им са регистрирани по ДДС, преди да приспадат данъчен кредит. Особено притеснителна според някои е точка 5 от чл.255, ал. 1 - водене на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство. "Това означава, че ако интерпретирам погрешно един международен счетоводен стандарт, може да ми се търси наказателна отговорност", казва Стефан Ненов, партньор в "Мур Стивънс Булмар финансов одит".
При честите промени в данъчните закони и липсата на последователност в тълкуването им в счетоводството не може да няма грешки. Дали избегнатите данъци се квалифицират като "особено големи размери" би трябвало да е в зависимост от големината на фирмата. При някои компании средният размер на една фактура е 3 млн. лв., смята Николай Нешев, финансов директор на "Кумерио мед".
Все пак добра новина
Обвинението трябва да докаже, че грешката е направена умишлено, че длъжностно лице е приспаднало данъчен кредит със съзнанието, че използва фалшива фактура, и т.н. От НАП казват, че не е в тяхната компетенция да установяват дали едно деяние е умишлено и ще уведомяват прокуратурата за всички случаи, при които е налице обстоятелство по новите разпоредби на НК. "Възможно е прокуратурата да се задръсти с преписки, по които няма да може да се установи наличие на умисъл", казва адвокат Галя Петрова от консултантската кантора "Интертакс". "Не виждам как ще се докаже умисъл, когато счетоводителят е сбъркал, но е достатъчно срещу човек да започнат да се водят дела, за да се съсипе репутацията му", отбелязва Стефан Ненов. Специалисти по наказателно право прогнозират сериозни трудности при доказването на много от престъпленията по новите текстове, които са написани лошо. Наказателна отговорност се предвижда за този, който избегне установяването или плащането на данъци. А това често е търговско дружество, а не физическо лице. В наказателното право отговорността винаги е лична, аргументират се юристите.Засега опасността счетоводител да влезе в затвора за неволна грешка изглежда преувеличена. Но остава опасението, че може да го сполетят нежелани срещи с прокуратурата.
Наказания
До 5 години затвор и глоба до 2 хил. лв. за който избегне данъци в големи размери (3 хил. лв.) като:
1. не подаде декларация
2. подаде декларация с невярно съдържание
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ
4. унищожи, укрие или не съхрани счетоводни документи или регистри
5. осъществява счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство
6. състави или използва документ с невярно съдържание или фалшив документ
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.
От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери (12 хил. лв.).
От 1 до 6 години затвор и 10 хил. лв. глоба за който избегне данъци чрез:
1. преобразуване на търговско дружество
2. сделка с търговско предприятие
3. сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.
От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери.
Живот на гребена на риска
Как работят компаниите за дялово инвестиране
Капитал - бр. 30 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=274508
част от материала се съдържа в този линк - http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_274609.jpg
Христо ШЕМТОВ
Бизнес моделът на компаниите за дялово инвестиране изглежда прост. Те осигуряват пари на добри предприемачи с перспективни бизнес идеи. Не дават парите на заем, не събират лихви, нито изискват обезпечения или гаранции. Вместо това стават собственици на част от фирмата. Бизнесът се развива успешно, печалбите растат и няколко години по-късно те продават дела си на цена, в пъти по-висока от първоначалната им инвестиция.
Повечето компании за дялови инвестиции функционират като непублични партньорства между управляващо дружество (основен партньор) и външни инвеститори - пенсионни фондове, застрахователни компании, банки, държавни и междудържавни институции, богати индивидуални лица и т.н. Управляващото дружество получава годишни такси в размер на няколко процента от активите, които управлява, и дял от печалбата.
Дяловият инвеститор въздейства за подобряване на управлението в избраното дружество, оптимизиране на разходите, разширяване на производствения капацитет чрез подобряване на технологиите или изкупувания на други фирми и т.н. Целта е няколко години по-късно компанията да е по-рентабилна, да струва повече и рисковият инвеститор да продаде дела си с печалба.
В наши дни дяловото инвестиране е огромен бизнес. В света действат над 2600 фонда за дялови инвестиции по данни на "Голдман Сакс" за 2004 г., цитирани от списание "Икономист". През 1998 - 2004 г. дяловите фондове са набрали над 1 трилион долара капитал и са инвестирали общо около 800 млрд. долара по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс".
До края на 70-те години дяловите инвестиции са пренебрежимо малко. През 1980 г. по този начин в САЩ са инвестирани по-малко от 5 млрд. долара според проучване на Федералния резерв. Тогава преобладават инвестициите в малки и средни компании с добър мениджмънт и потенциал бързо да станат големи. От този период датират и някои от емблематичните успехи (success stories) като Intel и Apple Computers. Те вдъхновяват големия бум на дяловите инвестиции през 80-те, а също така и промените в законодателството, които позволяват на пенсионните фондове да инвестират част от активите си в подобни компании.
Размерът на инвестицията зависи от размера на предприятието, етапа на развитие, в който се намира, и нуждата му от капитали. Днес преобладаващата част от активите на рисковите фондове е насочена към средния и големия бизнес. Някои фондове се специализират по сектори, държави или региони. Тъй като философията на рисковото инвестиране е бързият растеж, преобладаващата част от парите се насочва във високотехнологичния сектор, биотехнологии, фармация, но се инвестира и в сектори като търговия на дребно, потребителски бързооборотни стоки и др.
Обикновено рисковите играчи придобиват мажоритарни или големи миноритарни дялове, които им дават възможност за контрол върху управлението. С известни условности може да се каже, че нормалният срок на една дялова инвестиция е около 3-7 години. А самото "излизане" става чрез продажба на дела от фирмата - на дългосрочен инвеститор, на друг фонд за дялово инвестиране или чрез продажба на акции на фондовата борса. Възможно е и основателите или мениджърите на компанията да изкупят дела на финансовия инвеститор.
Типовете дялово финансиране се разграничават основно по етапа на развитие на бизнеса, но основно се делят на рисково (venture) и нерисково (non-venture). Понякога разликата между двете е доста тънка. Рисковите инвеститори осигуряват капитал за стартиращ бизнес или за експанзия на съществуващи компании. Нерисковото финансиране представлява изкупуване (buyout) на утвърдени фирми с история, приходи и пазари.
Новите идеи и стартиращият бизнес могат да доведат до най-големи печалби, но това е и най-рисковата форма на предприемачество. Според различни изследвания от десет проекта за нов бизнес само един прераства в голям успех. Затова рисков инвеститор би се впуснал в такава инвестиция само ако прецени, че печалбата е достатъчно голяма, в случай че начинанието се окаже успешно. С по-малък риск е финансирането на експанзия на бизнес, който вече съществува и е показал, че има потенциал бързо да се разрасне.
Понякога мениджъри на дадена компания изкупуват дяловете на останалите собственици в сътрудничество с финансов партньор, който осигурява парите за покупката - така наречения management buyout. Тези операции могат да включват комбинации от дълг и дялово инвестиране.
Дяловите инвеститори отпускат понякога и така нареченото мецанин (mezzanine) финансиране - заем, който при определени условия може да се трансформира в собственост. Друг мотив за подобна инвестиция е да се подобри управлението, да се подобри рентабилността и в крайна сметка стойността на компанията, обект на изкупуване - това е близко до осигуряването на капитал за експанзия, но може би в по-големи мащаби.
Пионерите на индустрията
Приема се, че първата специализирана компания за дялово финансиране е American Research & Development Corporation (ARD), основана през 1946 г. като публично дружество, което набирало капитал на фондовата борса. Замисълът на основателите й бил да създадат частна компания, която да привлича пари от финансовите институции (в които била съсредоточена по-голямата част от финансовото богатство на населението) и да ги инвестира в дялови участия в малки и бързо развиващи се компании. Замисълът бил също така да подпомага мениджърите в управлението на компаниите, в които инвестира. Най-успешната инвестиция на ARD била в Digital Equipment Corporation (DEC) през 1959 г. в размер на 70 хил. долара. Седем години по-късно, когато DEC станало публична компания, стойността на инвестицията била 37 млн. долара. През 1971 г. ARD продала дела си за 355 млн. долара. За 25-годишното си съществуване ARD донесла на инвеститорите си 15.8% годишна възвращаемост.
Капитал - бр. 30 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=274508
част от материала се съдържа в този линк - http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_274609.jpg
Христо ШЕМТОВ
Бизнес моделът на компаниите за дялово инвестиране изглежда прост. Те осигуряват пари на добри предприемачи с перспективни бизнес идеи. Не дават парите на заем, не събират лихви, нито изискват обезпечения или гаранции. Вместо това стават собственици на част от фирмата. Бизнесът се развива успешно, печалбите растат и няколко години по-късно те продават дела си на цена, в пъти по-висока от първоначалната им инвестиция.
Повечето компании за дялови инвестиции функционират като непублични партньорства между управляващо дружество (основен партньор) и външни инвеститори - пенсионни фондове, застрахователни компании, банки, държавни и междудържавни институции, богати индивидуални лица и т.н. Управляващото дружество получава годишни такси в размер на няколко процента от активите, които управлява, и дял от печалбата.
Дяловият инвеститор въздейства за подобряване на управлението в избраното дружество, оптимизиране на разходите, разширяване на производствения капацитет чрез подобряване на технологиите или изкупувания на други фирми и т.н. Целта е няколко години по-късно компанията да е по-рентабилна, да струва повече и рисковият инвеститор да продаде дела си с печалба.
В наши дни дяловото инвестиране е огромен бизнес. В света действат над 2600 фонда за дялови инвестиции по данни на "Голдман Сакс" за 2004 г., цитирани от списание "Икономист". През 1998 - 2004 г. дяловите фондове са набрали над 1 трилион долара капитал и са инвестирали общо около 800 млрд. долара по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс".
До края на 70-те години дяловите инвестиции са пренебрежимо малко. През 1980 г. по този начин в САЩ са инвестирани по-малко от 5 млрд. долара според проучване на Федералния резерв. Тогава преобладават инвестициите в малки и средни компании с добър мениджмънт и потенциал бързо да станат големи. От този период датират и някои от емблематичните успехи (success stories) като Intel и Apple Computers. Те вдъхновяват големия бум на дяловите инвестиции през 80-те, а също така и промените в законодателството, които позволяват на пенсионните фондове да инвестират част от активите си в подобни компании.
Размерът на инвестицията зависи от размера на предприятието, етапа на развитие, в който се намира, и нуждата му от капитали. Днес преобладаващата част от активите на рисковите фондове е насочена към средния и големия бизнес. Някои фондове се специализират по сектори, държави или региони. Тъй като философията на рисковото инвестиране е бързият растеж, преобладаващата част от парите се насочва във високотехнологичния сектор, биотехнологии, фармация, но се инвестира и в сектори като търговия на дребно, потребителски бързооборотни стоки и др.
Обикновено рисковите играчи придобиват мажоритарни или големи миноритарни дялове, които им дават възможност за контрол върху управлението. С известни условности може да се каже, че нормалният срок на една дялова инвестиция е около 3-7 години. А самото "излизане" става чрез продажба на дела от фирмата - на дългосрочен инвеститор, на друг фонд за дялово инвестиране или чрез продажба на акции на фондовата борса. Възможно е и основателите или мениджърите на компанията да изкупят дела на финансовия инвеститор.
Типовете дялово финансиране се разграничават основно по етапа на развитие на бизнеса, но основно се делят на рисково (venture) и нерисково (non-venture). Понякога разликата между двете е доста тънка. Рисковите инвеститори осигуряват капитал за стартиращ бизнес или за експанзия на съществуващи компании. Нерисковото финансиране представлява изкупуване (buyout) на утвърдени фирми с история, приходи и пазари.
Новите идеи и стартиращият бизнес могат да доведат до най-големи печалби, но това е и най-рисковата форма на предприемачество. Според различни изследвания от десет проекта за нов бизнес само един прераства в голям успех. Затова рисков инвеститор би се впуснал в такава инвестиция само ако прецени, че печалбата е достатъчно голяма, в случай че начинанието се окаже успешно. С по-малък риск е финансирането на експанзия на бизнес, който вече съществува и е показал, че има потенциал бързо да се разрасне.
Понякога мениджъри на дадена компания изкупуват дяловете на останалите собственици в сътрудничество с финансов партньор, който осигурява парите за покупката - така наречения management buyout. Тези операции могат да включват комбинации от дълг и дялово инвестиране.
Дяловите инвеститори отпускат понякога и така нареченото мецанин (mezzanine) финансиране - заем, който при определени условия може да се трансформира в собственост. Друг мотив за подобна инвестиция е да се подобри управлението, да се подобри рентабилността и в крайна сметка стойността на компанията, обект на изкупуване - това е близко до осигуряването на капитал за експанзия, но може би в по-големи мащаби.
Пионерите на индустрията
Приема се, че първата специализирана компания за дялово финансиране е American Research & Development Corporation (ARD), основана през 1946 г. като публично дружество, което набирало капитал на фондовата борса. Замисълът на основателите й бил да създадат частна компания, която да привлича пари от финансовите институции (в които била съсредоточена по-голямата част от финансовото богатство на населението) и да ги инвестира в дялови участия в малки и бързо развиващи се компании. Замисълът бил също така да подпомага мениджърите в управлението на компаниите, в които инвестира. Най-успешната инвестиция на ARD била в Digital Equipment Corporation (DEC) през 1959 г. в размер на 70 хил. долара. Седем години по-късно, когато DEC станало публична компания, стойността на инвестицията била 37 млн. долара. През 1971 г. ARD продала дела си за 355 млн. долара. За 25-годишното си съществуване ARD донесла на инвеститорите си 15.8% годишна възвращаемост.
Търси се: Бизнес с бъдеще
Защо България става все по-интересна за рисковите инвеститори
Капитал - бр. 30 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=274506
Христо ШЕМТОВ
В един от анекдотите за Марк Твен се разказва как при него дошъл висок и тромав младеж със загадъчен апарат под мишница.Твен любезно го изслушал, но му обяснил, че многократно се е парил от несполучливи инвестиции и не проявява интерес.
- Но аз не ви моля да вложите цяло състояние - настоял младежът, можете да придобиете голям дял само за петстотин долара.
Писателят поклатил глава и младежът сгърбен се упътил към вратата.
Младежът бил Александър Бел, а загадъчният апарат - телефон.
Вероятно по света има хиляди брилянтни открития и идеи за бизнес, за които никога няма да научим, защото не е имало кой да им даде начален финансов тласък. Доколкото на почти всяко бюро днес има телефон, е очевидно, че случаят с Александър Бел не бил такъв. Марк Твен обаче пропуснал да направи инвестиция, която би го позлатила за поколения напред.
За да достигне до нас изобретението на Бел, вероятно тогава са живели така наречените бизнес ангели. Това са богати хора с професионален опит и готови да вложат пари, ако повярват в идеята. Има ги и сега, но в наши дни това е цяла индустрия от специализирани финансови компании за рисково финансиране. За тях това е бизнес, а за откриватели или просто добри предприемачи - източник на пари, с които да финансират идеите си. Вече дори и в България.
Рисковите капиталисти няма да се спрат пред нищо, за да повторят предишния си успех."Това гласи един от законите на рисковия капитал, измислен от покойния Юджийн Клайнър, човекът зад успеха на компании като Google, Amazon.com и още десетки като тях. Този прост закон е причината за видимото настъпление на фондове за рисков капитал в България - страна, в която този тип финансиране доскоро беше почти екзотика.
След няколко успешни сделки и препродажби, както и с все по-ясното членство на България в ЕС, финансовите търсачи на силни усещания присъстват все по-видимо в българската действителност. За тях все повече се говори, а настъплението им е все по-видимо. Много столичани вероятно поне веднъж са пазарували във "Фамилия", пили са кафе в "Онда" или са яли сладолед в Jimmy's - все компании, които са израснали и се очаква да израснат още повече точно с помощта на рискови инвеститори.
Статистиката е повече от красноречива - през 2003 г. в България са сключени сделки за 18 млн. евро (по данни на Европейската асоциация за рисков капитал), докато през 2004 г. и 2005 г. сделките са за над 200 млн. евро (по оценки на IntelliNews). Сумата е още по-голяма, ако се добавят и инвестициите в недвижими имоти, осъществявани от чуждестранни фондове, които набират публичен капитал главно в Лондон.
Промяната
Допреди шест-седем години в страната действаха само няколко фонда - Българско-американският инвестиционен фонд (БАИФ), Фондът за подпомагане на малкия бизнес (SEAF), базираният в Гърция Global Finance и Българският постприватизационен фонд, основан с пари на Европейската банка за възстановяване и развитие. Интересът към България се засили в последно време, и то предимно от страна на частни инвеститори. Активните играчи вече са повече (над десет според хора от бранша) - основно чуждестранни регионални фондове, които инвестират в България, Румъния и други балкански страни.
По-рано средата за дялови инвестиции не беше много подходяща, отбелязват представители на някои от пионерите в дяловото инвестиране в България. Предприемачите като цяло не бяха добре запознати с механизмите на дяловото инвестиране и отношенията между тях и инвестиционните фондове често не протичаха гладко. "Липсата на прозрачност при много компании спъваше бизнеса", казва Даниел Александров, който управляваше инвестициите на Българския постприватизационен фонд през 1999 - 2001 г., а сега ръководи Rosslyn Capital Partners - управляващо дружество, което инвестира собствени и привлечени от богати индивидуални инвеститори средства.
"Дълго време в България беше трудно да се правят дялови инвестиции - липсваше прозрачност в бизнеса и икономиката като цяло, нямаше много големи непублични компании, а и възможностите за излизане от инвестицията бяха твърде ограничени", казва Томас Хигинс, бивш мениджър на БАИФ, а сега управляващ съдружник в Balkan Accession Fund (BAF). Фондът е създаден през миналата година като регионален фонд за инвестиции в България и Румъния. Затова в началото БАИФ започна предимно да отпуска заеми. През 1996 г. фондът основа Българско-американската кредитна банка (БАКБ), която се специализира в отпускане на кредити за финансиране на проекти на малки и средни фирми - ниша, която за повечето от банките изглеждаше твърде рискова. "Сега пазарът е по-развит и възможностите за добри сделки са много повече. Вече има и много добри мениджъри в България", допълва Хигинс.
Развитието
В България вече има доста примери за малък бизнес, който с помощта на дялов инвеститор е станал по-голям. До този модел се доближават фондове, специализирани в малки и средни предприятия, като Caresback (изцяло инвестиран) и Trans Balkan Fund Bulgaria, управлявани от SEAF, и фонд "Растеж" на Global Finance. Те инвестират суми до 1 млн. евро под формата на дялови участия в малки компании с потенциал бързо да се разраснат и с добри мениджъри, които са в състояние да доведат нещата до успех. "Веригата "Фамилия" имаше около четири магазина, когато инвестирахме в нея", казва Валери Петров, мениджър за България на Global Finance. Малко по-късно с около 30% дял се включи и фонд Equest. Сега веригата се състои от повече от 20 магазина. Веригата кафенета "Онда" имаше четири заведения, когато Global Finance инвестира в нея. Сега са осем, а до две години ще бъдат отворени нови десет. Наскоро дял от фирмата закупи и управляващото дружество Bulventures Capital Partners. По-големи са инвестициите (около 5 - 10 млн. евро) в средни компании, които имат нужда от капитал за разрастване. Пример е инвестицията на Global Finance в "Обединена млечна компания". А оттам нататък следват големите сделки от над 10 млн. евро за изкупувания на мажоритарни дялове или цели компании с цел преструктуриране и продажба. Основната част от дяловите инвестиции се формират от мащабни сделки за придобивания на големи предприятия като БТК или проекти като Mall of Sofia, купен от GE Capital (в партньорство с Quinlan Private) за 90 млн. евро. Като се изключат подобни сделки, остават около 30 млн. евро инвестиции през 2005 г., смята Валери Петров от Global Finance.
Партньорството
При всички положения интересът на дяловите инвеститори е ясен - към съществуващи компании с доказано печеливш бизнес модел и перспективен пазар. За един предприемач подобно дългосрочно сътрудничество си има както добрите, така и лошите страни - той си осигурява пари, без да плаща лихва и без никой да му иска обезпечение, но ако проектът се увенчае с успех, ще трябва да дели плодовете му със своя финансов партньор. Затова всеки мениджър трябва да прецени докъде може да достигне сам с това, което има, и кредитите, които биха му отпуснали банките, и какво може да постигне с помощта на финансов партньор. Компаниите за дялово финансиране внимателно подбират фирмите, в които влагат парите си. В основата на успеха и за двете страни са добрият предприемач, който трябва да доведе нещата докрай, и добрият партньор, който активно участва във вземането на стратегическите решения и подпомага ръководството да управлява компанията по-добре.
Липсата на разбирателство между партньорите може да доведе един проект до провал. Често срещан проблем е желанието на предприемачите да разширяват бизнеса прекалено бързо, смята Томас Хигинс. Друг проблем понякога е липсата на подходящи хора, които да могат да управляват по-голям бизнес. "Опитът от преди 2000 г. показа, че инвестирането в миноритарни дялове (до 50%) не е добър модел, доколкото понякога възникваха разминавания в приоритетите на мениджмънта", разказва експерт, пожелал анонимност. "Сега купуваме мажоритарни пакети и оставяме основателите на компаниите да ги управляват. Мотивираме ги с добра заплата, бонуси и т.н. Това за мен е най-сполучливият модел", допълва експертът.
Парите и горещите сектори
Прогнозите на повечето експерти са, че дяловите инвестиции в България ще се увеличават през следващите години. Все повече международни фондове или местни, които набират капитал в чужбина, инвестират или се оглеждат за инвестиции в България. Фундаменталната предпоставка за това е, че икономиката е стабилна и расте бързо. Средата за този бизнес се подобрява и благодарение на това, че все повече фирми в България изкарват бизнеса си на светло, смята Даниел Александров от Rosslyn. Донякъде инвестиционните мениджъри отдават това и на намаляването на ставките на корпоративния данък, данъка върху дивидентите и осигурителната ставка.
Все по-достъпен изход за инвестициите ще бъде Българската фондова борса (БФБ), смята Томас Хигинс. Пенсионните фондове, в които се натрупват все повече пари, са потенциални инвеститори в нови компании, обосновава се той. Прогнозата на Валери Петров е, че международните фондове ще инвестират в региона около 2-3 млрд. евро през следващите пет години.
Има много изостанали сектори с потенциал за бърз растеж, който се подхранва и от предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Това отваря възможности за възвращаемост, много по-големи, отколкото в САЩ или Европа. "В момента има много пари, които чакат проекти", казва Даниел Александров. Един от горещите сектори за инвестиране са високите технологии, който през последните години расте с 20% годишно, смята Марин Илиев от Rosslyn. Дружеството е инвестирало суми от порядъка на няколкостотин хиляди евро в две софтуерни фирми - "Енигма", която е разработила платформа за търговия на строителни материали, и Icom - разработила GPS базирани продукти за управление на автомобилни паркове. Други динамично развиващи се сектори са кабелните оператори и финансовите услуги. Интернет медиите също са с голям потенциал, въпреки че все още има много малко сайтове, които печелят, казва Марин Илиев. Според Георги Крумов, управляващ партньор в Equest, инвестиции в различните сектори на услугите, индустрията, земеделието и др. могат да носят около 20-25% годишна възвращаемост.
Тенденциите
Голям интерес от страна на дялови фондове се очаква към изкупувания на големи индустриални предприятия, придобити в процеса на приватизация, прогнозират инвестиционни мениджъри. Много от тях са печеливши и имат потенциала да се разраснат още повече и да си увеличат продажбите и приходите, ако разполагат с необходимите капитали и ако се управляват добре. Други са обременени с финансови, юридически или други проблеми, които са преодолими. Дяловите инвеститори имат интерес да купят мажоритарен дял от подобно предприятие и да го преструктурират, така че да оптимизират разходите, да подобрят рентабилността, да инвестират в технологии, да разширят производствения капацитет чрез придобивания на други предприятия и т.н. Целта е в рамките на няколко години да добавят стойност, да "преобразят" предприятието и да го продадат с печалба на дългосрочен (стратегически) инвеститор, който би бил по-склонен да го купи, след като основните рискове вече са преодолени. "Очаквам много сделки за изкупуване на предприятия с оборот до около 50 млн. лв.", прогнозира Даниел Александров. Томас Хигинс отбелязва, че много предприятия, притежавани от хора, които не могат да ги управляват, ще си сменят собствениците. "Очаквам мениджърски изкупувания, а това е голяма възможност за нас, защото някой трябва да финансира тези операции", казва Хигинс.
Инвестициите в малки и средни фирми също се очаква да растат. Рискови инвестиции в чистия им вид почти няма в България - на малки суми са и идват предимно от чужбина, отбелязват експерти. Пример за такава сделка е инвестицията на Rosslyn в "Енигма". "Ние сме склонни да направим начална инвестиция от порядъка на 100 хил. евро в подобни стартиращи проекти, ако преценим, че има голям потенциал. И ако нещата потръгнат, на следващ етап инвестираме още", казва Даниел Александров. Навсякъде по света този вид инвестиции са малко, отбелязва Мартин Заимов от Bulventures Capital Partners. Според него България просто не е място за такъв бизнес. Според Валери Петров няма чак толкова атрактивни сектори, при които малко пари бързо да се умножат по много.
Наскоро на пазара се появи и първият български фонд за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг", който в момента е в процес на набиране на капитал от 10 млн. лв. на Българската фондова борса (БФБ). Причината фондът да бъде организиран като публично дружество е да се даде възможност на пенсионните фондове и взаимните фондове да инвестират в него. Българското законодателство ги ограничава да влагат пари в непублични компании. Той е насочен към финансиране на по-малки проекти. Засега е инвестирал в три проекта в начален етап на развитие в секторите на възобновяемите енергийни източници (парк от ветрогенератори), енергийна ефективност и земеделие. Общата сума на инвестициите е под 1 млн. лв. "Адванс екуити" е учредител и на трите компании, като в две от тях притежава по 100%, а в другата - 90%. "Ние се насочваме към тази ниша, която е под праговете на сега действащите чуждестранни фондове", казва Венцеслав Петров, изпълнителен директор на компанията. "Още преди да започнем да популяризираме дейността си и да се рекламираме, вече имахме около 30 запитвания от хора с бизнес проекти. Това показва, че е имало незаета ниша и има нужда от такъв фонд", казва Даниел Ганев, директор на управляващото дружество "Карол капитал мениджмънт".
"Ройал патейтос" и "Девин"
Дялов инвеститор в "Роял патейтос" е Global Finance, а в "Девин" - Wing Equity. "Цената определено има значение, но най-важно е при продажбата мениджмънтът и собствениците (и на фирмата, и на фонда за дялово инвестиране) да имат сходни виждания. Така се създава доверие, което е задължително", казва Цветан Лъжански, акционер и член на борда на "Роял патейтос" и изпълнителен директор на "Девин". Ключовите елементи, от които се интересува фондът, са силен мениджърски екип, позициите на фирмата на пазарът и потенциалът за растеж, казва той. Ползата от дяловия инвеститор е, че фондът въвежда ясна структура не само като организация, но и като взаимоотношения. Няма персонални отношения, целите и мотивацията са ясни. Фондът мотивира мениджърския екип да работи агресивно и да развива компанията. Фондовете имат значителни ресурси, контакти и могат да привличат консултанти във всички области. Българските фирми винаги са били на ръба на недостига на ресурси.
Jimmy's
Изградихме нова фабрика за сладолед с дяловото участие на американския фонд SEAF. Аз потърсих представителите на фонда, защото имахме нужда от по-голямо самоучастие и капитал. Преговорите протекоха гладко. Фирмата, която продава, иска да се представи в по-добра светлина, а фондът иска да е сигурен, че това, което вижда в счетоводните отчети, е реално. Това разказва Росен Неделев, управител на Jimmy's. Според него цената е важна, но определящо е дали можеш да работиш с тези партньори или не. Практиката показва, че са възниквали проблеми с компании не защото фондът е лош, а защото хората, които са вземали решения на местно ниво, не са били подходящи. Ако фондът е агресивен, не е подходящ за малки компании. След като фондът придобие дялово участие, размерът на компанията се променя драстично. "Освен това пред финансовите институции звучи добре, че в компанията има друг инвеститор. Банките по презумпция смятат, че ако възникнат проблеми, фондът ще даде пари, за да подкрепи дейността на фирмата.
Магазините "Фамилия"
Случаят със софийската верига магазини "Фамилия", която остана с полупразни рафтове за повече от месец, е пример за рисковете при влизането на фонд като миноритарен инвеститор. Преди две години веригата беше финансирана от фонд, управляван от Global Finance. През лятото на 2005 г. в компанията влезе втори рисков инвеститор - Equest Investments Bulgaria, който придоби 31% от капитала на веригата. "Поради грешки в мениджмънта компанията почти фалира. Заради малкия си дял не можехме да контролираме взимането на решения, а компанията се разрастваше прекалено бързо, без да има достатъчно финансиране", обясни Георги Крумов, управляващ партньор в Equest. Соченият за създател и собственик на "Фамилия" Христо Попов също определя бързата експанзия като причина за кризата в магазините. Оказва се, че работещите обекти далеч не са достатъчни за финансиране на новите обекти. Съинвеститорите не стигат до общо решение за финансова инжекция, затова се налага Equest да придобие цялата фирма.
Капитал - бр. 30 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=274506
Христо ШЕМТОВ
В един от анекдотите за Марк Твен се разказва как при него дошъл висок и тромав младеж със загадъчен апарат под мишница.Твен любезно го изслушал, но му обяснил, че многократно се е парил от несполучливи инвестиции и не проявява интерес.
- Но аз не ви моля да вложите цяло състояние - настоял младежът, можете да придобиете голям дял само за петстотин долара.
Писателят поклатил глава и младежът сгърбен се упътил към вратата.
Младежът бил Александър Бел, а загадъчният апарат - телефон.
Вероятно по света има хиляди брилянтни открития и идеи за бизнес, за които никога няма да научим, защото не е имало кой да им даде начален финансов тласък. Доколкото на почти всяко бюро днес има телефон, е очевидно, че случаят с Александър Бел не бил такъв. Марк Твен обаче пропуснал да направи инвестиция, която би го позлатила за поколения напред.
За да достигне до нас изобретението на Бел, вероятно тогава са живели така наречените бизнес ангели. Това са богати хора с професионален опит и готови да вложат пари, ако повярват в идеята. Има ги и сега, но в наши дни това е цяла индустрия от специализирани финансови компании за рисково финансиране. За тях това е бизнес, а за откриватели или просто добри предприемачи - източник на пари, с които да финансират идеите си. Вече дори и в България.
Рисковите капиталисти няма да се спрат пред нищо, за да повторят предишния си успех."Това гласи един от законите на рисковия капитал, измислен от покойния Юджийн Клайнър, човекът зад успеха на компании като Google, Amazon.com и още десетки като тях. Този прост закон е причината за видимото настъпление на фондове за рисков капитал в България - страна, в която този тип финансиране доскоро беше почти екзотика.
След няколко успешни сделки и препродажби, както и с все по-ясното членство на България в ЕС, финансовите търсачи на силни усещания присъстват все по-видимо в българската действителност. За тях все повече се говори, а настъплението им е все по-видимо. Много столичани вероятно поне веднъж са пазарували във "Фамилия", пили са кафе в "Онда" или са яли сладолед в Jimmy's - все компании, които са израснали и се очаква да израснат още повече точно с помощта на рискови инвеститори.
Статистиката е повече от красноречива - през 2003 г. в България са сключени сделки за 18 млн. евро (по данни на Европейската асоциация за рисков капитал), докато през 2004 г. и 2005 г. сделките са за над 200 млн. евро (по оценки на IntelliNews). Сумата е още по-голяма, ако се добавят и инвестициите в недвижими имоти, осъществявани от чуждестранни фондове, които набират публичен капитал главно в Лондон.
Промяната
Допреди шест-седем години в страната действаха само няколко фонда - Българско-американският инвестиционен фонд (БАИФ), Фондът за подпомагане на малкия бизнес (SEAF), базираният в Гърция Global Finance и Българският постприватизационен фонд, основан с пари на Европейската банка за възстановяване и развитие. Интересът към България се засили в последно време, и то предимно от страна на частни инвеститори. Активните играчи вече са повече (над десет според хора от бранша) - основно чуждестранни регионални фондове, които инвестират в България, Румъния и други балкански страни.
По-рано средата за дялови инвестиции не беше много подходяща, отбелязват представители на някои от пионерите в дяловото инвестиране в България. Предприемачите като цяло не бяха добре запознати с механизмите на дяловото инвестиране и отношенията между тях и инвестиционните фондове често не протичаха гладко. "Липсата на прозрачност при много компании спъваше бизнеса", казва Даниел Александров, който управляваше инвестициите на Българския постприватизационен фонд през 1999 - 2001 г., а сега ръководи Rosslyn Capital Partners - управляващо дружество, което инвестира собствени и привлечени от богати индивидуални инвеститори средства.
"Дълго време в България беше трудно да се правят дялови инвестиции - липсваше прозрачност в бизнеса и икономиката като цяло, нямаше много големи непублични компании, а и възможностите за излизане от инвестицията бяха твърде ограничени", казва Томас Хигинс, бивш мениджър на БАИФ, а сега управляващ съдружник в Balkan Accession Fund (BAF). Фондът е създаден през миналата година като регионален фонд за инвестиции в България и Румъния. Затова в началото БАИФ започна предимно да отпуска заеми. През 1996 г. фондът основа Българско-американската кредитна банка (БАКБ), която се специализира в отпускане на кредити за финансиране на проекти на малки и средни фирми - ниша, която за повечето от банките изглеждаше твърде рискова. "Сега пазарът е по-развит и възможностите за добри сделки са много повече. Вече има и много добри мениджъри в България", допълва Хигинс.
Развитието
В България вече има доста примери за малък бизнес, който с помощта на дялов инвеститор е станал по-голям. До този модел се доближават фондове, специализирани в малки и средни предприятия, като Caresback (изцяло инвестиран) и Trans Balkan Fund Bulgaria, управлявани от SEAF, и фонд "Растеж" на Global Finance. Те инвестират суми до 1 млн. евро под формата на дялови участия в малки компании с потенциал бързо да се разраснат и с добри мениджъри, които са в състояние да доведат нещата до успех. "Веригата "Фамилия" имаше около четири магазина, когато инвестирахме в нея", казва Валери Петров, мениджър за България на Global Finance. Малко по-късно с около 30% дял се включи и фонд Equest. Сега веригата се състои от повече от 20 магазина. Веригата кафенета "Онда" имаше четири заведения, когато Global Finance инвестира в нея. Сега са осем, а до две години ще бъдат отворени нови десет. Наскоро дял от фирмата закупи и управляващото дружество Bulventures Capital Partners. По-големи са инвестициите (около 5 - 10 млн. евро) в средни компании, които имат нужда от капитал за разрастване. Пример е инвестицията на Global Finance в "Обединена млечна компания". А оттам нататък следват големите сделки от над 10 млн. евро за изкупувания на мажоритарни дялове или цели компании с цел преструктуриране и продажба. Основната част от дяловите инвестиции се формират от мащабни сделки за придобивания на големи предприятия като БТК или проекти като Mall of Sofia, купен от GE Capital (в партньорство с Quinlan Private) за 90 млн. евро. Като се изключат подобни сделки, остават около 30 млн. евро инвестиции през 2005 г., смята Валери Петров от Global Finance.
Партньорството
При всички положения интересът на дяловите инвеститори е ясен - към съществуващи компании с доказано печеливш бизнес модел и перспективен пазар. За един предприемач подобно дългосрочно сътрудничество си има както добрите, така и лошите страни - той си осигурява пари, без да плаща лихва и без никой да му иска обезпечение, но ако проектът се увенчае с успех, ще трябва да дели плодовете му със своя финансов партньор. Затова всеки мениджър трябва да прецени докъде може да достигне сам с това, което има, и кредитите, които биха му отпуснали банките, и какво може да постигне с помощта на финансов партньор. Компаниите за дялово финансиране внимателно подбират фирмите, в които влагат парите си. В основата на успеха и за двете страни са добрият предприемач, който трябва да доведе нещата докрай, и добрият партньор, който активно участва във вземането на стратегическите решения и подпомага ръководството да управлява компанията по-добре.
Липсата на разбирателство между партньорите може да доведе един проект до провал. Често срещан проблем е желанието на предприемачите да разширяват бизнеса прекалено бързо, смята Томас Хигинс. Друг проблем понякога е липсата на подходящи хора, които да могат да управляват по-голям бизнес. "Опитът от преди 2000 г. показа, че инвестирането в миноритарни дялове (до 50%) не е добър модел, доколкото понякога възникваха разминавания в приоритетите на мениджмънта", разказва експерт, пожелал анонимност. "Сега купуваме мажоритарни пакети и оставяме основателите на компаниите да ги управляват. Мотивираме ги с добра заплата, бонуси и т.н. Това за мен е най-сполучливият модел", допълва експертът.
Парите и горещите сектори
Прогнозите на повечето експерти са, че дяловите инвестиции в България ще се увеличават през следващите години. Все повече международни фондове или местни, които набират капитал в чужбина, инвестират или се оглеждат за инвестиции в България. Фундаменталната предпоставка за това е, че икономиката е стабилна и расте бързо. Средата за този бизнес се подобрява и благодарение на това, че все повече фирми в България изкарват бизнеса си на светло, смята Даниел Александров от Rosslyn. Донякъде инвестиционните мениджъри отдават това и на намаляването на ставките на корпоративния данък, данъка върху дивидентите и осигурителната ставка.
Все по-достъпен изход за инвестициите ще бъде Българската фондова борса (БФБ), смята Томас Хигинс. Пенсионните фондове, в които се натрупват все повече пари, са потенциални инвеститори в нови компании, обосновава се той. Прогнозата на Валери Петров е, че международните фондове ще инвестират в региона около 2-3 млрд. евро през следващите пет години.
Има много изостанали сектори с потенциал за бърз растеж, който се подхранва и от предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Това отваря възможности за възвращаемост, много по-големи, отколкото в САЩ или Европа. "В момента има много пари, които чакат проекти", казва Даниел Александров. Един от горещите сектори за инвестиране са високите технологии, който през последните години расте с 20% годишно, смята Марин Илиев от Rosslyn. Дружеството е инвестирало суми от порядъка на няколкостотин хиляди евро в две софтуерни фирми - "Енигма", която е разработила платформа за търговия на строителни материали, и Icom - разработила GPS базирани продукти за управление на автомобилни паркове. Други динамично развиващи се сектори са кабелните оператори и финансовите услуги. Интернет медиите също са с голям потенциал, въпреки че все още има много малко сайтове, които печелят, казва Марин Илиев. Според Георги Крумов, управляващ партньор в Equest, инвестиции в различните сектори на услугите, индустрията, земеделието и др. могат да носят около 20-25% годишна възвращаемост.
Тенденциите
Голям интерес от страна на дялови фондове се очаква към изкупувания на големи индустриални предприятия, придобити в процеса на приватизация, прогнозират инвестиционни мениджъри. Много от тях са печеливши и имат потенциала да се разраснат още повече и да си увеличат продажбите и приходите, ако разполагат с необходимите капитали и ако се управляват добре. Други са обременени с финансови, юридически или други проблеми, които са преодолими. Дяловите инвеститори имат интерес да купят мажоритарен дял от подобно предприятие и да го преструктурират, така че да оптимизират разходите, да подобрят рентабилността, да инвестират в технологии, да разширят производствения капацитет чрез придобивания на други предприятия и т.н. Целта е в рамките на няколко години да добавят стойност, да "преобразят" предприятието и да го продадат с печалба на дългосрочен (стратегически) инвеститор, който би бил по-склонен да го купи, след като основните рискове вече са преодолени. "Очаквам много сделки за изкупуване на предприятия с оборот до около 50 млн. лв.", прогнозира Даниел Александров. Томас Хигинс отбелязва, че много предприятия, притежавани от хора, които не могат да ги управляват, ще си сменят собствениците. "Очаквам мениджърски изкупувания, а това е голяма възможност за нас, защото някой трябва да финансира тези операции", казва Хигинс.
Инвестициите в малки и средни фирми също се очаква да растат. Рискови инвестиции в чистия им вид почти няма в България - на малки суми са и идват предимно от чужбина, отбелязват експерти. Пример за такава сделка е инвестицията на Rosslyn в "Енигма". "Ние сме склонни да направим начална инвестиция от порядъка на 100 хил. евро в подобни стартиращи проекти, ако преценим, че има голям потенциал. И ако нещата потръгнат, на следващ етап инвестираме още", казва Даниел Александров. Навсякъде по света този вид инвестиции са малко, отбелязва Мартин Заимов от Bulventures Capital Partners. Според него България просто не е място за такъв бизнес. Според Валери Петров няма чак толкова атрактивни сектори, при които малко пари бързо да се умножат по много.
Наскоро на пазара се появи и първият български фонд за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг", който в момента е в процес на набиране на капитал от 10 млн. лв. на Българската фондова борса (БФБ). Причината фондът да бъде организиран като публично дружество е да се даде възможност на пенсионните фондове и взаимните фондове да инвестират в него. Българското законодателство ги ограничава да влагат пари в непублични компании. Той е насочен към финансиране на по-малки проекти. Засега е инвестирал в три проекта в начален етап на развитие в секторите на възобновяемите енергийни източници (парк от ветрогенератори), енергийна ефективност и земеделие. Общата сума на инвестициите е под 1 млн. лв. "Адванс екуити" е учредител и на трите компании, като в две от тях притежава по 100%, а в другата - 90%. "Ние се насочваме към тази ниша, която е под праговете на сега действащите чуждестранни фондове", казва Венцеслав Петров, изпълнителен директор на компанията. "Още преди да започнем да популяризираме дейността си и да се рекламираме, вече имахме около 30 запитвания от хора с бизнес проекти. Това показва, че е имало незаета ниша и има нужда от такъв фонд", казва Даниел Ганев, директор на управляващото дружество "Карол капитал мениджмънт".
"Ройал патейтос" и "Девин"
Дялов инвеститор в "Роял патейтос" е Global Finance, а в "Девин" - Wing Equity. "Цената определено има значение, но най-важно е при продажбата мениджмънтът и собствениците (и на фирмата, и на фонда за дялово инвестиране) да имат сходни виждания. Така се създава доверие, което е задължително", казва Цветан Лъжански, акционер и член на борда на "Роял патейтос" и изпълнителен директор на "Девин". Ключовите елементи, от които се интересува фондът, са силен мениджърски екип, позициите на фирмата на пазарът и потенциалът за растеж, казва той. Ползата от дяловия инвеститор е, че фондът въвежда ясна структура не само като организация, но и като взаимоотношения. Няма персонални отношения, целите и мотивацията са ясни. Фондът мотивира мениджърския екип да работи агресивно и да развива компанията. Фондовете имат значителни ресурси, контакти и могат да привличат консултанти във всички области. Българските фирми винаги са били на ръба на недостига на ресурси.
Jimmy's
Изградихме нова фабрика за сладолед с дяловото участие на американския фонд SEAF. Аз потърсих представителите на фонда, защото имахме нужда от по-голямо самоучастие и капитал. Преговорите протекоха гладко. Фирмата, която продава, иска да се представи в по-добра светлина, а фондът иска да е сигурен, че това, което вижда в счетоводните отчети, е реално. Това разказва Росен Неделев, управител на Jimmy's. Според него цената е важна, но определящо е дали можеш да работиш с тези партньори или не. Практиката показва, че са възниквали проблеми с компании не защото фондът е лош, а защото хората, които са вземали решения на местно ниво, не са били подходящи. Ако фондът е агресивен, не е подходящ за малки компании. След като фондът придобие дялово участие, размерът на компанията се променя драстично. "Освен това пред финансовите институции звучи добре, че в компанията има друг инвеститор. Банките по презумпция смятат, че ако възникнат проблеми, фондът ще даде пари, за да подкрепи дейността на фирмата.
Магазините "Фамилия"
Случаят със софийската верига магазини "Фамилия", която остана с полупразни рафтове за повече от месец, е пример за рисковете при влизането на фонд като миноритарен инвеститор. Преди две години веригата беше финансирана от фонд, управляван от Global Finance. През лятото на 2005 г. в компанията влезе втори рисков инвеститор - Equest Investments Bulgaria, който придоби 31% от капитала на веригата. "Поради грешки в мениджмънта компанията почти фалира. Заради малкия си дял не можехме да контролираме взимането на решения, а компанията се разрастваше прекалено бързо, без да има достатъчно финансиране", обясни Георги Крумов, управляващ партньор в Equest. Соченият за създател и собственик на "Фамилия" Христо Попов също определя бързата експанзия като причина за кризата в магазините. Оказва се, че работещите обекти далеч не са достатъчни за финансиране на новите обекти. Съинвеститорите не стигат до общо решение за финансова инжекция, затова се налага Equest да придобие цялата фирма.
Нищо революционно
Малки стъпки в правилната посока, но държавата пак ще преразпределя над 40% от БВП
Капитал - бр. 23 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=266319
Христо ШЕМТОВ, Полина ГЕОРГИЕВА
Приходите в държавния бюджет през 2007 г. ще възлизат на 41.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Тоест държавата ще изземе под формата на данъци, такси и други плащания 41.7% от стойността на стоките и услугите, които хората и фирмите произведат.
Това обявиха политическите ръководители на тройната коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. В понеделник те обявиха параметрите на макрорамката на бюджета за 2007 г. (виж таблицата), която очертава как управляващите виждат развитието на икономиката и каква част от богатството на обществото ще преразпределя държавата. Философията, която ще следват управляващите, е намаляване на данъчното бреме и увеличаване на доходите на определена част от населението, каза министър-председателят Сергей Станишев на срещата на тройната коалиция. Станишев допълни, че конкретните предложения и варианти се очакват от Министерството на финансите (виж карето). Крайният вариант на бюджета ще бъде ясен през есента, съобщи Петър Кънев, депутат от Коалиция за България и член на бюджетната комисия
Дали държавата ще изземва повече доход, отколкото през 2006 г., зависи от това дали планираните бюджетни приходи за пореден път целенасочено ще се занижават. В бюджета за тази година беше предвидено държавата да преразпределя 40% от БВП. От Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче прогнозират, че преизпълнението на бюджетните приходи ще бъде 1 млрд. лв. и реално те ще достигнат 42.5% от БВП. Според Димитър Чобанов от ИПИ преразпределението през 2007 г. ще е дори повече. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смята, че за разлика от предходните години заложените очаквания в макрорамката за 2007 г. са по-реалистични и от тази гледна точка преразпределението през бюджета наистина спада. Той допълва, че прогнозираната инфлация е леко занижена, което е един вид предпазна мярка, тъй като по-високата инфлация се отразява положително на бюджетните приходи. Според Георги Ганев не е реалистично да се очаква драстично спадане на бюджетните приходи като дял от БВП, особено при управлението на това правителство. Освен това по всяка вероятност през 2007 г. България ще трябва да направи вноска в бюджета на Европейския съюз от 624 млн. евро (1.2% от планирания БВП), което също ограничава възможностите за намаляване на преразпределението.
Като цяло в новата макрорамка няма нищо революционно. Държавата пак ще преразпределя голяма част от доходите, което тежи на икономиката и на продуктивната част от обществото, коментират икономисти. Данъчните облекчения, които се обсъждат, няма да доведат до съществен положителен ефект, смята Димитър Чобанов от ИПИ. Промените в облагането на личните доходи са козметични, а данъкът върху фирмените печалби трябва да се намали много повече, допълва Чобанов. Той смята, че има възможности вноските за социално осигуряване да бъдат още по-ниски, като се има предвид планираният бюджетен излишък от 0.8% от БВП и евентуалното преизпълнение на приходите. Георги Ганев смята, че обсъжданите облекчения ще бъдат добро продължение на предприетото от тази година намаляване на осигурителната тежест с шест процентни пункта. Намаляването на преките данъци и на осигурителната тежест трябва да продължи и занапред, допълва Ганев. Досега стабилността на бюджета никога не е била застрашена от подобни стъпки, а положителният ефект е видим, казва той.
Увеличаването на здравната вноска би означавало да се увеличат неефективните разходи, коментират икономистите. А именно това е основен проблем при планирането и изпълнението на бюджета. Лъчезар Богданов от консултантската група Industry Watch отбелязва, че не се прилагат ясни критерии, по които да се оценява каква полза на обществото носят държавните разходи, а бюджетирането се извършва според това какви са били в миналото разходите на държавните структури и според желанието на ръководителите на отделните ведомства и политически сили. Това едва ли ще се промени през 2007 г., смята Богданов. За да се подобрят осезаемо и дългосрочно условията за живот, работа и бизнес, така че хората да имат по-големи възможности да подобрят благосъстоянието си, трябва да се проведат структурни реформи в ключови сектори като здравеопазване, правораздаване, администрация, образование и др., смятат икономистите.
Основната критика на Международния валутен фонд към представената макрорамка е по-ниският бюджетен излишък в сравнение с препоръчания от фонда. „Отговорната фискална политика е много важна, тъй като не очакваме потреблението да намалее, а то е основният фактор, формиращ големия бюджетен дефицит. Вливането на еврофондове ще увеличи потреблението допълнително през 2007 г.“, коментира Джеймс Роуф, постоянен представител на МВФ в България.
Какво обсъжда коалицията
Според депутати от бюджетната комисия се обсъждат следните възможности за промяна в данъчно осигурителната тежест. Промени в облагането: - Намаляване на вноскитеза социално осигуряване с три процентни пункта (до 20%) Понижаване на данък печалбаот 15% на 12% - Повишаване на необлагаемия минимумот 180 лв. на 200 лв. - Според непотвърдена информация, се обсъжда и възможността за увеличаване на вноската за здравно осигуряване с два процентни пункта до 8% и понижаване на данъка върху личните доходи от 22% на 20% за хората с месечен доход 250 - 600 лв.
Капитал - бр. 23 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=266319
Христо ШЕМТОВ, Полина ГЕОРГИЕВА
Приходите в държавния бюджет през 2007 г. ще възлизат на 41.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Тоест държавата ще изземе под формата на данъци, такси и други плащания 41.7% от стойността на стоките и услугите, които хората и фирмите произведат.
Това обявиха политическите ръководители на тройната коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. В понеделник те обявиха параметрите на макрорамката на бюджета за 2007 г. (виж таблицата), която очертава как управляващите виждат развитието на икономиката и каква част от богатството на обществото ще преразпределя държавата. Философията, която ще следват управляващите, е намаляване на данъчното бреме и увеличаване на доходите на определена част от населението, каза министър-председателят Сергей Станишев на срещата на тройната коалиция. Станишев допълни, че конкретните предложения и варианти се очакват от Министерството на финансите (виж карето). Крайният вариант на бюджета ще бъде ясен през есента, съобщи Петър Кънев, депутат от Коалиция за България и член на бюджетната комисия
Дали държавата ще изземва повече доход, отколкото през 2006 г., зависи от това дали планираните бюджетни приходи за пореден път целенасочено ще се занижават. В бюджета за тази година беше предвидено държавата да преразпределя 40% от БВП. От Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче прогнозират, че преизпълнението на бюджетните приходи ще бъде 1 млрд. лв. и реално те ще достигнат 42.5% от БВП. Според Димитър Чобанов от ИПИ преразпределението през 2007 г. ще е дори повече. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смята, че за разлика от предходните години заложените очаквания в макрорамката за 2007 г. са по-реалистични и от тази гледна точка преразпределението през бюджета наистина спада. Той допълва, че прогнозираната инфлация е леко занижена, което е един вид предпазна мярка, тъй като по-високата инфлация се отразява положително на бюджетните приходи. Според Георги Ганев не е реалистично да се очаква драстично спадане на бюджетните приходи като дял от БВП, особено при управлението на това правителство. Освен това по всяка вероятност през 2007 г. България ще трябва да направи вноска в бюджета на Европейския съюз от 624 млн. евро (1.2% от планирания БВП), което също ограничава възможностите за намаляване на преразпределението.
Като цяло в новата макрорамка няма нищо революционно. Държавата пак ще преразпределя голяма част от доходите, което тежи на икономиката и на продуктивната част от обществото, коментират икономисти. Данъчните облекчения, които се обсъждат, няма да доведат до съществен положителен ефект, смята Димитър Чобанов от ИПИ. Промените в облагането на личните доходи са козметични, а данъкът върху фирмените печалби трябва да се намали много повече, допълва Чобанов. Той смята, че има възможности вноските за социално осигуряване да бъдат още по-ниски, като се има предвид планираният бюджетен излишък от 0.8% от БВП и евентуалното преизпълнение на приходите. Георги Ганев смята, че обсъжданите облекчения ще бъдат добро продължение на предприетото от тази година намаляване на осигурителната тежест с шест процентни пункта. Намаляването на преките данъци и на осигурителната тежест трябва да продължи и занапред, допълва Ганев. Досега стабилността на бюджета никога не е била застрашена от подобни стъпки, а положителният ефект е видим, казва той.
Увеличаването на здравната вноска би означавало да се увеличат неефективните разходи, коментират икономистите. А именно това е основен проблем при планирането и изпълнението на бюджета. Лъчезар Богданов от консултантската група Industry Watch отбелязва, че не се прилагат ясни критерии, по които да се оценява каква полза на обществото носят държавните разходи, а бюджетирането се извършва според това какви са били в миналото разходите на държавните структури и според желанието на ръководителите на отделните ведомства и политически сили. Това едва ли ще се промени през 2007 г., смята Богданов. За да се подобрят осезаемо и дългосрочно условията за живот, работа и бизнес, така че хората да имат по-големи възможности да подобрят благосъстоянието си, трябва да се проведат структурни реформи в ключови сектори като здравеопазване, правораздаване, администрация, образование и др., смятат икономистите.
Основната критика на Международния валутен фонд към представената макрорамка е по-ниският бюджетен излишък в сравнение с препоръчания от фонда. „Отговорната фискална политика е много важна, тъй като не очакваме потреблението да намалее, а то е основният фактор, формиращ големия бюджетен дефицит. Вливането на еврофондове ще увеличи потреблението допълнително през 2007 г.“, коментира Джеймс Роуф, постоянен представител на МВФ в България.
Какво обсъжда коалицията
Според депутати от бюджетната комисия се обсъждат следните възможности за промяна в данъчно осигурителната тежест. Промени в облагането: - Намаляване на вноскитеза социално осигуряване с три процентни пункта (до 20%) Понижаване на данък печалбаот 15% на 12% - Повишаване на необлагаемия минимумот 180 лв. на 200 лв. - Според непотвърдена информация, се обсъжда и възможността за увеличаване на вноската за здравно осигуряване с два процентни пункта до 8% и понижаване на данъка върху личните доходи от 22% на 20% за хората с месечен доход 250 - 600 лв.
понеделник, 23 юли 2007 г.
Риск печели, риск губи
Капитал - бр. 48 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234076
Христо ШЕМТОВ
Алтернатива на банковото кредитиране за проекти на малки и средни предприятия (МСП), които се намират в началото на своя икономически път на развитие, би могло да бъде т.нар. рисково финансиране. То се осъществява от специфични финансови институции, известни като фондове за рисков капитал. Подобни компании в САЩ и Западна Европа финансират перспективни бизнес идеи, без да изискват обезпечение или гаранции. Това става чрез закупуване на дялови участия или отпускане на заеми на МСП с добри бизнес идеи и професионален мениджмънт. Като изключим дейността на няколко чуждестранни рискови фонда, които участват в сравнително големи проекти, в България в момента няма рисково финансиране.
Идеята за създаване на условия за възникване на фондове за рисково финансиране с помощта на държавата се лансира от няколко години, а през 2003 г. в парламента беше внесен законопроект за насърчаване на инвестициите в МСП. Неговите вносители - тогавашните депутати от НДСВ Ралица Агайн и Валери Димитров, определиха дружествата за рисково финансиране (ДРФ) да са акционерни дружества, които осъществяват инвестиции предимно в малки и средни предприятия. Принципната идея на законопроекта, който дори мина на първо четене в 39-ото Народно събрание, е държавата да предоставя гаранции за издадени от ДРФ облигации. Това ще им позволи да привличат заемни средства при по-нисък лихвен процент. На държавна гаранция ще имат право само дружества за рисково финансиране, които са лицензирани от Комисията за финансов надзор. В замяна на това ДРФ ще бъдат задължени да инвестират набраните средства в малки и средни фирми чрез дялово участие в тях или като им предоставят заеми при договорени лихви. За да се гарантира, че лицензираните ДРФ ще финансират рискови проекти, в законопроекта има задължение те да инвестират най-малко 40% от активите си в МСП, а най-малко 50% от инвестициите трябва да са под формата на дялови участия. Няма да се допуска инвестиране в недвижими имоти, публични дружества, застрахователни компании и др. Възможностите за инвестиране на временно свободните парични средства на ДРФ в държавни ценни книжа, банкови депозити и ипотечни облигации ще бъдат ограничени.
Един от основните аргументи на Ралица Агайн да предложи законопроекта е, че навсякъде по света има програми за насърчаване на рисковото финансиране в МСП с държавна помощ. „Държавното гарантиране на облигационните заеми на ДРФ е по-добрият вариант, отколкото държавата да създава фонд, който да инвестира в малки и средни предприятия“, коментира Агайн. Тогава Министeрството на финансите предлага горната граница на държавно гарантирания дълг на ДРФ да е 50 млн. лв. Законопроектът на Ралица Агайн и Валери Димитров е бил подкрепен от Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и други институции, но не е бил приет от предишния парламент поради липса на време. „Приемането на този закон би създало предпоставки за възникване на финансови предприятия, които да извършват рисково финансиране на бизнес идеи на малки и средни предприятия“, коментира Станимир Бързашки, изпълнителен директор на ИАНМСП.
На противно мнение е Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика: „Държавната намеса е излишна и ако човек има добра бизнес идея, той може да я защити и да намери финансиране. Банковият пазар е доста динамичен и дори за малките и средните предприятия не е трудно да си осигурят кредит, ако имат добър бизнес план. Не е нормално държавата да насърчава рискови проекти, вместо самите инвеститори да поемат отговорност за своите действия“. Димитър Чобанов признава, че малките и средните предприятия се смятат за основен генератор на заетостта в икономиката, но смята за неправилно те да се насърчават за сметка на данъкоплатците.
Какви са условията за лицензиране
В случай че законът бъде приет и влезе в сила, за да получат лиценз от Комисията за финансов надзор, ДРФ трябва да имат:
Собствен капитал не по-малко от 5 млн. лв.
Тридесет и пет процента от акциите трябва да са записани от институционален инвеститор (пенсионен фонд, застрахователна компания, инвестиционно дружество)
Инвестиционна дейност най-малко две години и да е инвестирало поне 35% от активите си в три или повече малки и средни предприятия. Това изискване може и да не се приложи, ако в българското дружество с 25% от акциите участва чуждестранен фонд за рисков капитал с утвърдена история.Тези условия имат за цел да гарантират, доколкото е възможно, надеждни инвестиционни решения и така да се намали рискът за държавата, която ще се явява гарант по задълженията на ДРФ. За предотвратяване на злоупотреби е предвидена забрана за инвестиране в предприятия, които са свързани с акционерите или ръководителите на ДРФ.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=234076
Христо ШЕМТОВ
Алтернатива на банковото кредитиране за проекти на малки и средни предприятия (МСП), които се намират в началото на своя икономически път на развитие, би могло да бъде т.нар. рисково финансиране. То се осъществява от специфични финансови институции, известни като фондове за рисков капитал. Подобни компании в САЩ и Западна Европа финансират перспективни бизнес идеи, без да изискват обезпечение или гаранции. Това става чрез закупуване на дялови участия или отпускане на заеми на МСП с добри бизнес идеи и професионален мениджмънт. Като изключим дейността на няколко чуждестранни рискови фонда, които участват в сравнително големи проекти, в България в момента няма рисково финансиране.
Идеята за създаване на условия за възникване на фондове за рисково финансиране с помощта на държавата се лансира от няколко години, а през 2003 г. в парламента беше внесен законопроект за насърчаване на инвестициите в МСП. Неговите вносители - тогавашните депутати от НДСВ Ралица Агайн и Валери Димитров, определиха дружествата за рисково финансиране (ДРФ) да са акционерни дружества, които осъществяват инвестиции предимно в малки и средни предприятия. Принципната идея на законопроекта, който дори мина на първо четене в 39-ото Народно събрание, е държавата да предоставя гаранции за издадени от ДРФ облигации. Това ще им позволи да привличат заемни средства при по-нисък лихвен процент. На държавна гаранция ще имат право само дружества за рисково финансиране, които са лицензирани от Комисията за финансов надзор. В замяна на това ДРФ ще бъдат задължени да инвестират набраните средства в малки и средни фирми чрез дялово участие в тях или като им предоставят заеми при договорени лихви. За да се гарантира, че лицензираните ДРФ ще финансират рискови проекти, в законопроекта има задължение те да инвестират най-малко 40% от активите си в МСП, а най-малко 50% от инвестициите трябва да са под формата на дялови участия. Няма да се допуска инвестиране в недвижими имоти, публични дружества, застрахователни компании и др. Възможностите за инвестиране на временно свободните парични средства на ДРФ в държавни ценни книжа, банкови депозити и ипотечни облигации ще бъдат ограничени.
Един от основните аргументи на Ралица Агайн да предложи законопроекта е, че навсякъде по света има програми за насърчаване на рисковото финансиране в МСП с държавна помощ. „Държавното гарантиране на облигационните заеми на ДРФ е по-добрият вариант, отколкото държавата да създава фонд, който да инвестира в малки и средни предприятия“, коментира Агайн. Тогава Министeрството на финансите предлага горната граница на държавно гарантирания дълг на ДРФ да е 50 млн. лв. Законопроектът на Ралица Агайн и Валери Димитров е бил подкрепен от Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и други институции, но не е бил приет от предишния парламент поради липса на време. „Приемането на този закон би създало предпоставки за възникване на финансови предприятия, които да извършват рисково финансиране на бизнес идеи на малки и средни предприятия“, коментира Станимир Бързашки, изпълнителен директор на ИАНМСП.
На противно мнение е Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика: „Държавната намеса е излишна и ако човек има добра бизнес идея, той може да я защити и да намери финансиране. Банковият пазар е доста динамичен и дори за малките и средните предприятия не е трудно да си осигурят кредит, ако имат добър бизнес план. Не е нормално държавата да насърчава рискови проекти, вместо самите инвеститори да поемат отговорност за своите действия“. Димитър Чобанов признава, че малките и средните предприятия се смятат за основен генератор на заетостта в икономиката, но смята за неправилно те да се насърчават за сметка на данъкоплатците.
Какви са условията за лицензиране
В случай че законът бъде приет и влезе в сила, за да получат лиценз от Комисията за финансов надзор, ДРФ трябва да имат:
Собствен капитал не по-малко от 5 млн. лв.
Тридесет и пет процента от акциите трябва да са записани от институционален инвеститор (пенсионен фонд, застрахователна компания, инвестиционно дружество)
Инвестиционна дейност най-малко две години и да е инвестирало поне 35% от активите си в три или повече малки и средни предприятия. Това изискване може и да не се приложи, ако в българското дружество с 25% от акциите участва чуждестранен фонд за рисков капитал с утвърдена история.Тези условия имат за цел да гарантират, доколкото е възможно, надеждни инвестиционни решения и така да се намали рискът за държавата, която ще се явява гарант по задълженията на ДРФ. За предотвратяване на злоупотреби е предвидена забрана за инвестиране в предприятия, които са свързани с акционерите или ръководителите на ДРФ.
Спасяването на давещите се - грижа на самите давещи се
Капитал - бр. 45 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233699
Христо ШЕМТОВ
Какво става, когато човек с месечен доход над средния по възрастови причини вече не е в състояние да работи и започне да разчита на държавна пенсия от порядъка на 130 лв.? Стандартът му пада на два метра под земята, защото парите за плащане на пенсиите днес са осигуровките на работещите, а в България на един работещ вече се пада почти един пенсионер. В същото време работещото поколение се опитва да пести от високите осигуровки и масово се осигурява на минималните осигурителни прагове (което води до пенсии, близки до минималните), а пенсионерите са обречени на мизерия. В крайна сметка всички са недоволни.
Новата пенсионна система (виж графиката), която беше въведена през 2000 г., измества част от тежестта към личното участие на бъдещите пенсионери. Беше добавен още един елемент към осигуряването - част от осигурителните вноски да се насочват в лични сметки (партиди) в универсални пенсионни фондове, управлявани от лицензирани частни пенсионноосигурителни дружества. Тези пари се инвестират, носят инвестиционен доход и в бъдеще ще са източник на втора пожизнена пенсия. Работещите при условия на първа и втора категория труд се осигуряват и в професионални пенсионни фондове, които са източник на срочна професионална пенсия за предсрочно пенсиониране. Универсалните и професионалните пенсионни фондове формират така наречения втори (капиталов) стълб на пенсионната система в България. Доброволните пенсионни фондове (каквито съществуват в България още от 1994 г.) формират третия стълб. Парите, натрупани по личните партиди в доброволните пенсионни фондове, са източник на трета пенсия.
„Именно капиталовият елемент от пенсионната система ще е този, който ще носи благоденствие на осигурените лица“, казва Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Това се отнася за хората, които днес са на възраст до 45 години, защото във втория стълб са включени само лицата, родени след 1959 г. По-възрастните българи ще разчитат само на държавната пенсия, освен ако не са заделили самостоятелно пари в доброволен пенсионен фонд или под някаква друга форма. Според експерти от пенсионния бранш крайната цел на реформата е вторият и третият стълб да носят около 40 - 45% от дохода, получаван преди пенсиониране (коефициент на заместване), в добавка към държавната пенсия, която да има коефициент на заместване около 40%. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също отбелязва, че възможностите на държавното осигуряване са малки и оттук нататък всеки ще носи лична отговорност да направи необходимото да си обезпечи приличен стандарт след пенсиониране, като участва във втория и третия стълб на пенсионната система.
Според София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, поради все още ниската популярност на доброволното пенсионно осигуряване вторият стълб ще трябва да осигури поне 35 - 40% коефициент на заместване, но това зависи основно от
Размера на вноската
за универсалните пенсионни фондове. Според сега действащия Кодекс за социално осигуряване (КСО) за тази година тя е 3% от осигурителния доход, през 2006 г. ще е 4%, а от 2007 г. нататък - 5%. Никола Абаджиев смята, че за момента този размер на вноската е задоволителен, но може да се помисли след 2007 г. тя да се увеличава с по един процент всяка година, докато достигне 7 - 10%. Само такъв размер на вноската може да осигури добра втора пенсия, смята Абаджиев. Идеята на бранша е в бъдеще тежестта постепенно да се прехвърля от държавното осигуряване към втория стълб, докато той придобие водещо значение. Но това ще зависи основно от възможностите на държавния фонд „Пенсии“ да се лиши от приходи, тъй като увеличението на вноската за втория стълб ще е за сметка на първия. София Христова отбелязва, че сега заради намаляването на осигурителната тежест с шест процентни пункта за сметка на държавното осигуряване то вече е подложено на натиск и възможностите за повишаване на тежестта на втория стълб вече са по-ограничени. Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) изчисляват, че вноска от 8% в частен пенсионен фонд в продължение на целия трудов стаж ще е в състояние да осигури пенсия, която би получил, ако върху същия доход се осигуряваше в първия стълб. Но според прогнозите на Международния валутен фонд (в доклада за България от 2004 г.) трансферът от обществения (първи) към капиталовия (втори) стълб е доста разтеглен във времето - 7% от 2014 г., 8% от 2020 г. и 9% от 2026 г. Икономически анализатори са на мнение, че трансформацията трябва да бъде по-ускорена.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в стратегически план трябва да има голяма доминация на втория стълб - около три четвърти от вноските да се насочват там, а общата осигурителна тежест да бъде намалена. Според него системата трябва да се промени до 2020 г., когато пенсионерите, родени след 1960 г., ще започнат да получават вторите си пенсии. Междувременно според Ганев дефицитите на фонд „Пенсии“ трябва да се покриват от бюджета и от така наречения Сребърен фонд (ако такъв бъде създаден). Така ще се разшири базата от източници на средства за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери и на преходните поколения (които не са включени във втория стълб) и те няма да са за сметка единствено на налога върху труда.
Икономистите от ИПИ са по-радикални. Те предлагат премахване на държавното обществено осигуряване и да остане само 8% задължителна вноска в частен пенсионен фонд. Според Георги Ангелов от ИПИ по този начин човек ще получава същата пенсия, каквато би получил от общественото осигуряване, но срещу многократно по-ниска вноска. Неговият колега Димитър Чобанов смята, че хората, осигурени при сегашната система, трябва да получат за вземанията си от общественото осигуряване държавни облигации, които те да внесат в частни пенсионни фондове. Той е убеден, че преходът може да се извърши за 22 години, а междувременно пенсиите на сегашните пенсионери и на онези, които не са натрупали достатъчно пари в личните си партиди, трябва да се покриват от бюджета.
Председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев е скептичен по въпроса: „Да няма първи стълб е много добра теория, но тя не е подходяща за държава, която идва от социализма, където е съществувал единствено първи стълб.“ Идеята не се посреща с ентусиазъм и от бранша. Според Никола Абаджиев повечето пенсионноосигурителни дружества са против премахването на първия стълб. Той отбелязва, че в България солидарният стълб има ангажимент към днешните пенсионери. Абаджиев подчертава и дълбоките традиции, които солидарният стълб има в България, където той обхваща цялото население. Не е такъв случаят в Чили и Казахстан (където осигурителната система е изцяло капиталова). В тези страни преди въвеждането на тристълбовата система преобладаващата част от населението не е била обхваната от осигуряването. София Христова отбелязва още, че при изцяло капиталова пенсионна система пенсиите ще зависят основно от инвестиционния доход, а българският финансов пазар все още не е узрял за това. Съществува и опасността пенсионните фондове да се превърнат в най-мощните инвеститори и да започнат да влияят на политиката на емитентите на ценни книжа.
Дори и първият стълб да не се премахне, държавата трябва да създаде условия и стимули за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, убедени са икономисти и хора от бранша. В момента вноските в доброволен пенсионен фонд в размер до 10% от облагаемия доход са освободени от данъци. А пенсионните плащания се облагат по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Тази преференция не е достатъчна, категоричен е Абаджиев. Според него тя трябва да се вдигне до 15 - 20%. Още по-голяма може да е преференцията за хората, родени преди 1960 г., смята Абаджиев. Тези хора останаха извън втория капиталов стълб на пенсионната система, за да бъде по-малък финансовият натиск към държавното обществено осигуряване. Първоначалната идея дори е била в универсални пенсионни фондове да се осигуряват само онези, които са родени след 1965 г. Никола Абаджиев смята, че тези хора са ощетени. Много от тях работят, изкарват високи доходи и биха могли да получат втора пенсия в добавка към държавната, ако имаха възможност за това, допълва Абаджиев. Той смята, че по-високи данъчни преференции за тяхното участие в доброволното осигуряване отчасти биха компенсирали тези хора. Този въпрос се обсъжда в гилдията, но засега нищо конкретно не е предприето, включително и в проекта за изменение на КСО, който е приет от Министерския съвет и предстои да бъде разглеждан от парламента. Универсалните пенсионни фондове ще започнат да плащат
Първите пенсии през 2020 - 2023 г.
когато най-възрастните жени и мъже, включени в реформата, ще са навършили възраст за пенсиониране - 60 години за жените и 63 години за мъжете. А още от 2015 - 2018 г. ще започнат да се изплащат пенсии на онези, които решат да се възползват от предвидената в КСО възможност за получаване на втора пенсия пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Професионалните пенсионни фондове ще започнат да изплащат пенсии най-рано през 2010 г. Фазата на изплащане на пенсиите все още не е прецизно регламентирана в българското законодателство. Никола Абаджиев и София Христова не виждат рискове за осигурените, тъй като неуредените въпроси са предимно от технически и оперативен характер - например дали пенсионните плащания ще се извършват от личните партиди, или при пенсиониране те ще бъдат закривани, а натрупаните средства - прехвърляни в обща сметка. БАДДПО и КФН вече започнаха да обсъждат варианти за регламентиране на тези въпроси. На базата на биометричните таблици за очакваната средна продължителност на живота след пенсиониране пенсионноосигурителните дружества правят своите разчети за бъдещите пенсионни плащания. Някои хора ще живеят повече години от заложените в разчетите, а други ще си отидат по-рано. Според специалисти от бранша е логично парите по партидите на последните да са източник на резерви за изплащане на пенсии на онези, които преживяват по-дълго, отколкото са актюерските разчети. В КСО обаче е предвидено, когато едно лице почине, неговите наследници да получат всички пари, останали по личната му партида. Според Никола Абаджиев това не е нормална практика. „В такъв случай ще се залага по-голяма продължителност на живота в разчетите. Съответно пожизнените пенсии ще са по-ниски“, казва София Христова. Асоциацията ще предложи на наследяване да подлежи не цялата сума, а минимум 80% от нея. Така ще се гарантира, че наследниците ще получат поне тази част от остатъка по партидите, а пенсионноосигурителните дружества, ако желаят, могат да дават на наследниците и повече от 80%.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233699
Христо ШЕМТОВ
Какво става, когато човек с месечен доход над средния по възрастови причини вече не е в състояние да работи и започне да разчита на държавна пенсия от порядъка на 130 лв.? Стандартът му пада на два метра под земята, защото парите за плащане на пенсиите днес са осигуровките на работещите, а в България на един работещ вече се пада почти един пенсионер. В същото време работещото поколение се опитва да пести от високите осигуровки и масово се осигурява на минималните осигурителни прагове (което води до пенсии, близки до минималните), а пенсионерите са обречени на мизерия. В крайна сметка всички са недоволни.
Новата пенсионна система (виж графиката), която беше въведена през 2000 г., измества част от тежестта към личното участие на бъдещите пенсионери. Беше добавен още един елемент към осигуряването - част от осигурителните вноски да се насочват в лични сметки (партиди) в универсални пенсионни фондове, управлявани от лицензирани частни пенсионноосигурителни дружества. Тези пари се инвестират, носят инвестиционен доход и в бъдеще ще са източник на втора пожизнена пенсия. Работещите при условия на първа и втора категория труд се осигуряват и в професионални пенсионни фондове, които са източник на срочна професионална пенсия за предсрочно пенсиониране. Универсалните и професионалните пенсионни фондове формират така наречения втори (капиталов) стълб на пенсионната система в България. Доброволните пенсионни фондове (каквито съществуват в България още от 1994 г.) формират третия стълб. Парите, натрупани по личните партиди в доброволните пенсионни фондове, са източник на трета пенсия.
„Именно капиталовият елемент от пенсионната система ще е този, който ще носи благоденствие на осигурените лица“, казва Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Това се отнася за хората, които днес са на възраст до 45 години, защото във втория стълб са включени само лицата, родени след 1959 г. По-възрастните българи ще разчитат само на държавната пенсия, освен ако не са заделили самостоятелно пари в доброволен пенсионен фонд или под някаква друга форма. Според експерти от пенсионния бранш крайната цел на реформата е вторият и третият стълб да носят около 40 - 45% от дохода, получаван преди пенсиониране (коефициент на заместване), в добавка към държавната пенсия, която да има коефициент на заместване около 40%. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова също отбелязва, че възможностите на държавното осигуряване са малки и оттук нататък всеки ще носи лична отговорност да направи необходимото да си обезпечи приличен стандарт след пенсиониране, като участва във втория и третия стълб на пенсионната система.
Според София Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, поради все още ниската популярност на доброволното пенсионно осигуряване вторият стълб ще трябва да осигури поне 35 - 40% коефициент на заместване, но това зависи основно от
Размера на вноската
за универсалните пенсионни фондове. Според сега действащия Кодекс за социално осигуряване (КСО) за тази година тя е 3% от осигурителния доход, през 2006 г. ще е 4%, а от 2007 г. нататък - 5%. Никола Абаджиев смята, че за момента този размер на вноската е задоволителен, но може да се помисли след 2007 г. тя да се увеличава с по един процент всяка година, докато достигне 7 - 10%. Само такъв размер на вноската може да осигури добра втора пенсия, смята Абаджиев. Идеята на бранша е в бъдеще тежестта постепенно да се прехвърля от държавното осигуряване към втория стълб, докато той придобие водещо значение. Но това ще зависи основно от възможностите на държавния фонд „Пенсии“ да се лиши от приходи, тъй като увеличението на вноската за втория стълб ще е за сметка на първия. София Христова отбелязва, че сега заради намаляването на осигурителната тежест с шест процентни пункта за сметка на държавното осигуряване то вече е подложено на натиск и възможностите за повишаване на тежестта на втория стълб вече са по-ограничени. Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) изчисляват, че вноска от 8% в частен пенсионен фонд в продължение на целия трудов стаж ще е в състояние да осигури пенсия, която би получил, ако върху същия доход се осигуряваше в първия стълб. Но според прогнозите на Международния валутен фонд (в доклада за България от 2004 г.) трансферът от обществения (първи) към капиталовия (втори) стълб е доста разтеглен във времето - 7% от 2014 г., 8% от 2020 г. и 9% от 2026 г. Икономически анализатори са на мнение, че трансформацията трябва да бъде по-ускорена.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в стратегически план трябва да има голяма доминация на втория стълб - около три четвърти от вноските да се насочват там, а общата осигурителна тежест да бъде намалена. Според него системата трябва да се промени до 2020 г., когато пенсионерите, родени след 1960 г., ще започнат да получават вторите си пенсии. Междувременно според Ганев дефицитите на фонд „Пенсии“ трябва да се покриват от бюджета и от така наречения Сребърен фонд (ако такъв бъде създаден). Така ще се разшири базата от източници на средства за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери и на преходните поколения (които не са включени във втория стълб) и те няма да са за сметка единствено на налога върху труда.
Икономистите от ИПИ са по-радикални. Те предлагат премахване на държавното обществено осигуряване и да остане само 8% задължителна вноска в частен пенсионен фонд. Според Георги Ангелов от ИПИ по този начин човек ще получава същата пенсия, каквато би получил от общественото осигуряване, но срещу многократно по-ниска вноска. Неговият колега Димитър Чобанов смята, че хората, осигурени при сегашната система, трябва да получат за вземанията си от общественото осигуряване държавни облигации, които те да внесат в частни пенсионни фондове. Той е убеден, че преходът може да се извърши за 22 години, а междувременно пенсиите на сегашните пенсионери и на онези, които не са натрупали достатъчно пари в личните си партиди, трябва да се покриват от бюджета.
Председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев е скептичен по въпроса: „Да няма първи стълб е много добра теория, но тя не е подходяща за държава, която идва от социализма, където е съществувал единствено първи стълб.“ Идеята не се посреща с ентусиазъм и от бранша. Според Никола Абаджиев повечето пенсионноосигурителни дружества са против премахването на първия стълб. Той отбелязва, че в България солидарният стълб има ангажимент към днешните пенсионери. Абаджиев подчертава и дълбоките традиции, които солидарният стълб има в България, където той обхваща цялото население. Не е такъв случаят в Чили и Казахстан (където осигурителната система е изцяло капиталова). В тези страни преди въвеждането на тристълбовата система преобладаващата част от населението не е била обхваната от осигуряването. София Христова отбелязва още, че при изцяло капиталова пенсионна система пенсиите ще зависят основно от инвестиционния доход, а българският финансов пазар все още не е узрял за това. Съществува и опасността пенсионните фондове да се превърнат в най-мощните инвеститори и да започнат да влияят на политиката на емитентите на ценни книжа.
Дори и първият стълб да не се премахне, държавата трябва да създаде условия и стимули за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, убедени са икономисти и хора от бранша. В момента вноските в доброволен пенсионен фонд в размер до 10% от облагаемия доход са освободени от данъци. А пенсионните плащания се облагат по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Тази преференция не е достатъчна, категоричен е Абаджиев. Според него тя трябва да се вдигне до 15 - 20%. Още по-голяма може да е преференцията за хората, родени преди 1960 г., смята Абаджиев. Тези хора останаха извън втория капиталов стълб на пенсионната система, за да бъде по-малък финансовият натиск към държавното обществено осигуряване. Първоначалната идея дори е била в универсални пенсионни фондове да се осигуряват само онези, които са родени след 1965 г. Никола Абаджиев смята, че тези хора са ощетени. Много от тях работят, изкарват високи доходи и биха могли да получат втора пенсия в добавка към държавната, ако имаха възможност за това, допълва Абаджиев. Той смята, че по-високи данъчни преференции за тяхното участие в доброволното осигуряване отчасти биха компенсирали тези хора. Този въпрос се обсъжда в гилдията, но засега нищо конкретно не е предприето, включително и в проекта за изменение на КСО, който е приет от Министерския съвет и предстои да бъде разглеждан от парламента. Универсалните пенсионни фондове ще започнат да плащат
Първите пенсии през 2020 - 2023 г.
когато най-възрастните жени и мъже, включени в реформата, ще са навършили възраст за пенсиониране - 60 години за жените и 63 години за мъжете. А още от 2015 - 2018 г. ще започнат да се изплащат пенсии на онези, които решат да се възползват от предвидената в КСО възможност за получаване на втора пенсия пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Професионалните пенсионни фондове ще започнат да изплащат пенсии най-рано през 2010 г. Фазата на изплащане на пенсиите все още не е прецизно регламентирана в българското законодателство. Никола Абаджиев и София Христова не виждат рискове за осигурените, тъй като неуредените въпроси са предимно от технически и оперативен характер - например дали пенсионните плащания ще се извършват от личните партиди, или при пенсиониране те ще бъдат закривани, а натрупаните средства - прехвърляни в обща сметка. БАДДПО и КФН вече започнаха да обсъждат варианти за регламентиране на тези въпроси. На базата на биометричните таблици за очакваната средна продължителност на живота след пенсиониране пенсионноосигурителните дружества правят своите разчети за бъдещите пенсионни плащания. Някои хора ще живеят повече години от заложените в разчетите, а други ще си отидат по-рано. Според специалисти от бранша е логично парите по партидите на последните да са източник на резерви за изплащане на пенсии на онези, които преживяват по-дълго, отколкото са актюерските разчети. В КСО обаче е предвидено, когато едно лице почине, неговите наследници да получат всички пари, останали по личната му партида. Според Никола Абаджиев това не е нормална практика. „В такъв случай ще се залага по-голяма продължителност на живота в разчетите. Съответно пожизнените пенсии ще са по-ниски“, казва София Христова. Асоциацията ще предложи на наследяване да подлежи не цялата сума, а минимум 80% от нея. Така ще се гарантира, че наследниците ще получат поне тази част от остатъка по партидите, а пенсионноосигурителните дружества, ако желаят, могат да дават на наследниците и повече от 80%.
Пазар на земята? Случи се
Тенденцията на ръст в цените на агроимотите пробуди инвеститорите, сделките също потръгват
Капитал - бр. 41 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233316
Сия ВЕЛИНОВА, Христо ШЕМТОВ
Тенденцията на ръст в цените на земеделската земя в България вече е съпроводена и със стихиен инвеститорски интерес. Тази година наред с традиционните купувачи на пазара се появиха и нови играчи - акционерните дружества със специална инвестиционна цел, които са специализирани в покупката и управлението на земеделски имоти. Засега действат две такива дружества - „Елана фонд за земеделска земя“, създаден през март, и „Адванс терафонд“, учреден през април. Те набират капитал на Българската фондова борса (БФБ), който инвестират изцяло в покупката на земя с идеята да я управляват дългосрочно - например да я уедряват и след това да я отдават под наем или да я продават на инвеститори в агробизнеса. Предстои до края на годината да бъде създадено и още едно дружество със специална инвестиционна цел. Действащите от април два фонда в момента са едни от най-активните купувачи на земеделска земя в страната и са на път да се превърнат в един от основните фактори, които ще влияят върху цените и пазара през следващите години. Появата им всъщност бележи и един изцяло нов етап от развитието на пазара на земя в България. Ако досега сделките за земеделските имоти бяха предимно спорадични и най- често свързани с чисто формално прехвърляне на собствеността, тенденцията вече е на покупката им да се гледа като на дългосрочна инвестиция. При това вече наистина може да се говори за присъствието на реални инвеститори на този пазар, макар все още в това понятие да не се включват и чуждестранните предприемачи. Динамичност на пазара и активност от страна на реални купувачи от началото на годината отчитат и някои от агенциите за недвижими имоти. Засега брокерите обаче отдават раздвижването на пазара преди всичко на големите очаквания на собственици и купувачи за драстичен ръст в цените на земята след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).
Фондовете - първите активни играчи
Двата инвестиционни фонда до момента са изкупили общо около 16 хил. декара земя и до голяма степен преплитат интересите си. С близо половината от първоначалния си капитал от 2.5 млн. лв., набран от продажбата на акции на БФБ, до момента само фонд „Елана“ е инвестирал в покупката на около 12 хил. декара земя. В момента „Елана“ провежда второ увеличение на капитала си с още 17.5 млн. лв. чрез емисия на същия брой акции с номинална стойност от 1 лв. и емисионна стойност от 1.20 лв.. Заради по-високата емисионна стойност на акциите фондът очаква да набере капитал от около 23.6 млн. лв. общо, които ще инвестира в покупката на земя през следващите шест до девет месеца. Според главния изпълнителен директор на „Елана холдниг“ Камен Колчев фондът е в състояние да купува между 5 и 15 хил. декара земя на месец. До момента „Адванс терафонд“, чийто основен капитал е 650 хил. лв., е купил около 4 хил. декара земя. Според изпълнителния му директор Радослав Манолов до края на годината ще се сключат сделки за още 10 хил. декара. За целта и „Адванс терафонд“ вече е в процедура по увеличение на капитала си с още 10.4 млн. лв. до 11.05 млн. лв. при номинална и емисионна стойност от 1 лв. за акция. От двата фонда отричат да се конкурират помежду си, като твърдят, че изкупуват терени в различни региони на страната. Интересът и на двете дружества обаче е насочен към землища с по-едри парцели - над 10 декара, предимно в северната част на България. От „Елана“ твърдят, че на този етап се фокусират главно в районите на Плевен, Шумен, Велико Търново, Русе и Ямбол, като планират в близко бъдеще да започнат да купуват земя и във Видин, Лом и Монтана. Една от причините да насочат интереса си към този регион е именно предлагането на по-едри парцели земя. Според Камен Колчев освен това тези райони са по-изостанали, поради което цените на земята там са по-аткрактивни, тоест по-ниски спрямо цените на земята в останалата част на страната. Без да посочва конкретни населени места, изпълнителният директор на „Адванс терафонд“ Радослав Манолов посочи, че засега фондът купува терени предимно в Североизточна, Северозападна и Югоизточна България, така че на практика нямат допирни точки с „Елана“. Средният размер на купуваните и от двете дружества земеделски имоти е от 10 до 15 декара, а разликата в цената на реализираните сделки - минимална. От „Елана“ посочват, че са постигнали средна пазарна цена от 143 лв. на декар, но техните интереси са насочени именно към региони с по-ниски пазарни цени. Тази цена е по-ниска в сравнение с пазарната цена за миналата година. Според статистиката на Системата за агропазарна информация (САПИ), която следи развитието на пазара в България, средната пазарна цена на земята през 2004 г. беше 148 лв. на декар. За тази година САПИ все още не е обявила данните си, тъй като обикновено отчитането на броя на сделките и изчисляването на средната стойност на земята се прави в края на годината. Малко по-високи цени по сделките са постигнати от „Адванс терафонд“, откъдето посочват, че са купували земя при 160 лв. на декар, като става дума предимно за терени между 15 и 16 декара.
Пазарните стойности - от 143 до 277 лв. за декар
Според информация от агенциите за недвижими имоти сделки от останалите играчи на пазара се сключват при много по-високи ценови нива, така че на практика никой не би могъл да каже каква точно е средната пазарна цена. Още повече че в зависимост от целите на покупката факторите, които оказват влияние върху цените, са различни. Брокери, предпочели анонимност, коментираха, че най-често договаряните от фондовете сделки са при по-ниски от пазарните стойности, а не на обявяваваните от тях цени от 143 или 160 лв. за декар. В ямболския регион например дружествата купували на цени между 120 и 140 лв. на декар, при положение че пазарните нива в региона според данните на брокерите се движат от 150 до 240 лв. за декар. Според информация от „Адрес недвижими имоти“ средната цена, на която се сключват сделки в момента, е 277 лв. за декар за парцели от 4 до 15 декара. „В някои региони цената продължава да стои на нива от около 100 лв. за декар, което привлича множество спекулативни играчи, които купуват евтино сега, за да могат да реализират печалби след 2007 г., когато се очаква цената на земята в България да скочи драстично като следствие от присъединяването и към ЕС. В същото време обаче пазарът на земя продължава да е изключително локализиран, като има региони, в които търсенето е високо и цените нарастват, а на други места реален и значим интерес към покупката на земя не се е появявал въобще и цените остават ниски“, коментира Теодора Иванова, председател на съвета на директорите на „Адрес недвижими имоти“. Според нея привлекателен за спекулативен тип търговия се очертава районът на гр. Видин, където цената на земята е около 100 лв. на декар. Като цяло в Южна и Югозападна България цените на земята остават ниски, а пазарът - слабо развит. Главната причина за това е, че в тези части на страната земеделските имоти са силно раздробени. Ако в останалите региони размерът на предлаганите терени за продажба е между 5 и 15 декара, в южните части на страната например преобладават по-дребните собственици с от 2 до 3 декара земя. Най-раздробена е земята в Южна България, където интересът към покупката на земя е основно от страна на винзаводите, които търсят по-големи площи, тъй като искат да инвестират в създаването на нови лозя.
Скокообразният ръст на цените - само на думи
Въпреки че някои агенции за недвижими имоти отчитат скокообразен ръст на цените на земята от началото на годината, като цяло голямото поскъпване на този пазар си остава все още само на думи. От агенция „Форос“ например твърдят, че в сравнение с миналата година цената на земята се е повишила с около 30% до 40%. Според данните на агенцията обаче ръстът е преди всичко при сделки за парцели в близост до населените места. От „Форос“ посочват, че най-много сделки в момента се осъществяват именно за земи, които се купуват с цел промяна на статута и строителство. Активно с подобни цели земя се купува в района на Добруджа и Тракия (селата около Пловдив, Велико Търново и Добрич), като средната пазарна цена, постигана при тях, е от 3 до 5 евро на кв.м. Факторите, които оказват влияние при формирането на цената в този случай, са панорамната гледка, близост до път и водни съоръжения, също комуникативност на мястото и др. Според данни на „Елана“ ръстът в цените на земята през тази спрямо миналата година обаче е с не повече от 5-6 лв. на декар. Изпълнителният директор на фонда Илия Илиев обаче прогнозира, че в периода до 2012 г. цената на земята ще се повиши с повече от пет пъти. Прогнозите му се основават главно на очакваното уедряване на земята - процес, който ще бъде резултат именно от дейността на дружествата със специална инвестиционна цел. Ръст в цените на земеделските имоти с пет до шест пъти за следващите пет години прогнозират и от агенция „Адрес недвижими имоти“. Тяхната прогноза се базира преди всичко на фактора ЕС. Според Радослав Манолов от „Адванс терафонд“ през следващите години земята ще поскъпва с не повече от 10% до 15%, и то поетапно, какъвто е ръстът през миналата година например. Поскъпването обаче ще се случва в региони, в които допреди това не е имало интерес към покупката на земя и като цяло са били по-изоставащи по отношение на развитието на пазара. И според Манолов скокът в цените ще е резултат главно от изравняването на цените на земята във всички райони на страната, както и от членството на България в ЕС, което предполага постепенно изравняване на цените на земята в страната с тези в общността. Иначе дори ръстът, който беше отчетен от САПИ за миналата година, реално е съвсем незначителен. според проучването и за миналата година средната пазарна цена се е повишила за година от 143 до 148 лв. на декар.
Мащабите на пазара
Доколко новите играчи оказват влияние върху формирането на цените засега не би могло да се прогнозира, но е ясно, че поне като резултат ще се отчете по-голям брой на сделките със земя в страната. Бум на сделките по мнение на представителите от дружествата, както и на брокерите, на този етап обаче е нереално да се очаква. Според Радослав Манолов от „Адванс терафонд“ няма опасност търсенето от новите играчи на пазара да не се задоволи, защото в България има достатъчно много площи от пустеещи земи. Манолов твърди, че ако един фонд купува по 10 хил. декара на месец, при навлизането и на трети фонд на пазара общо трите дружества биха могли да формират почти колкото миналогодишния оборот на сделките със земята. Според брокери обаче е нереално да се очаква, че дружествата ще са в състояние да купуват по толкова декари площи месечно, тъй като все още в много от случаите собствеността на земята не е изчистена документално, поради което и реализирането на самите сделки отнема много време. По данни на „Елана“ през 2004 г. са сключени малко над 45 800 сделки за общо 452 600 декара земеделска земя на средна цена около 148 лв. за декар. Или обемът на пазара се оценява на около 67 млн. лв. По данни на същата компания през 2003 г. пазарът на земя възлиза на 50 млн. лв., като са продадени общо около 345 700 декара. Повечето експерти в момента определят земеделската земя като силно подценен актив. До голяма степен това се дължи на факта, че все още в много части на страната земята си остава силно раздробена. Данните за броя на сключените сделки през последните години показват, че в една сделка се прехвърлят средно по-малко от 10 декара земя.
Къде са чуждите инвеститори
Като се изключат фондовете, традиционните играчи, които формират цената на земята в България, са основно арендаторите, винзаводите, както и индивидуалните инвеститори - физическите лица, които на този етап купуват предимно с цел да се възползват от евентуалното поскъпване на земята на по-следващ етап. Според Радослав Манолов интерес към покупката на земя в момента има и от страна на граждани от съседни на България страни, които ги купуват с цел отглеждане на зърнени култури в България. По данни на агенциите за недвижими имоти от земя в страната се интересуват например турски граждани, които искат да отглеждат площи със зърнени култури например. Като цяло обаче според Манолов твърденията за засилен чуждестранен интерес към земята в България са преувеличени. „Все още ниските цени за малките парцели са привлекателни за чуждестранните инвеститори, но на този етап те се отказват да инвестират в тях и се насочват да търят парцели над 2000 декара, каквито е почти невъзможно да се намерят, а цената за тях е по-висока“, коментира Манолов. Участието в специалните инвестиционни дружества за земеделска земя всъщност дава възможност на дружествата да купят земя непряко, но до момента нито един от двата фонда няма чуждестранни акционери. Камен Колчев от „Елана“ обяви, че инвеститори от Виена, Лондон и Ню Йорк са заявили интерес да участват в увеличението на капитала на „Елана фонд за земеделска земя“ с общо около 4-5 млн. евро, като става дума преди всичко за инвестицонни фондове. Радослав Манолов обаче смята, че на този етап капиталите на фондовете са твърде малки дори за индивидуални инвеститори от ЕС и Америка. „Те не искат да придобиват дял, с който да контролират дружество, а просто да консумират ефекта от поскъпването на земята и да увеличават инвестициите си, както и всички други инвеститори“, аргументира се Манолов. Подобно мнение изрази и Теодора Иванова от „Адрес недвижими имоти“. „Все още не може да се говори за повсеместен чуждестранен интерес. Има запитвания предимно в Южна България за масиви от 500 декара. Най-често става въпрос за класически аутсорсинг. Това са хора, които развиват сходен бизнес в собствената си или съседна държава и желаят да прехвърлят част от производството си в България. За съжаление голяма част от тези клиенти си тръгват, без да реализират сделка, тъй като им се предлагат нереално високи оферти. За район, в който средната цена на земята е 500 лв. например (за масив от 500 декара), само при информацията, че клиентът е чуждестранен, се появяват оферти за 2500 лв. за декар“, твърди Иванова. Според някои брокери като цяло освен това е много грешно да се смята, че в България земята е окомплектована като документи и е възможно сделките да бъдат реализирани в кратки срокове, безпроблемно и едновременно за всички терени в даден масив. Това всъщност е и една от многото причини чуждестранните инвеститори да се отказват от покупката на земя в България.
Доброволната комасация - мисията (не) възможна
Една от главните спънки пред инвеститорите са раздробените имоти и липсата на възможност за окрупняването им. Уедряването на земята в момента се прави изцяло на доброволен принцип и е по инициатива на собствениците. В много от случаите обаче контактът със собствениците е невъзможен поради простата причина, че собствеността е разпределена между няколко наследници, които са разпръснати в различни населени места в страната. Другият проблем е, че в едно землище един собственик може да разполага с няколко имота, които да са разпръснати в рамките на самото землище. Досега от три пилотни проекта на земеделското министерство за уедряване на земя например е направено успешно комасиране единствено на около 10 000 декара земеделска земя в землището на силистренското село Голеш. При този проект 70% от собствениците на земи преди реализирането на проекта са притежавали два и повече от два имота, докато в окончателния проект няма собственици с повече от два имота, показват резултатите от проекта на земеделското министерство. Останалите проекти обаче все още не могат да се реализират най-вече заради трудния контакт със собствениците на земята. „Къртовски труд е да се комасира земя в България. Ние от две години работим по такъв проект и за този период след сделки с около 2500 собственика сме уедрили 3500 декара, а плановете ни са да комасираме 10 000 декара лозови масиви. Контактът със собствениците е много труден, тъй като те са разпръснати в различни населени места. Успяхме да направим комасацията с помощта на три фирми, които бяха създадени специално с тази цел преди две години от наши сподвижници“, коментира управителят на „Белведере България“ Николай Далаков. От двата инвестиционни фонда обаче твърдят, че засега като цяло не срещат трудности при осъществяването на връзка със собствениците. И двете дружества вече имат създадена мрежа с регионални представители. Представителите на „Елана“ работят при 10 лв. комисиона за всеки декар закупена земя и работата им е именно да търсят и осъществяват контакт със собствениците. Според Илия Илиев, изп. директор на фонд „Елана фонд за земеделска земя“, самите собственици вече са по-склонни да продават земята си, тъй като виждат, че могат да спечелят от нея, а освен това се опасяват и че все някога ще им бъде наложен данък. „На този етап собствениците не получават ренти или ако получават, те са твърде малки. Те предпочитат да я продават, вместо някой да обработва без пари“, казва още Илиев. „Информацията за възможността да се комасират определени земеделски масиви по принцип е информация, до която би следвало определени икономически субекти да нямат достъп. В практиката обаче се оказва, че това правило не се спазва и Министерството на земеделието (което е основен държател на тази информация) явно дава достъп до тези данни на определени дружества със специална инвестиционна цел. След това схемите, по които действат фондовете, са две - земята се изкупува от собствениците, които срещу определени суми биват стимулирани да инициират окрупняване на масивите, или парцелите се взимат на ниски цени, а след това от самия фонд подават заявка за комасиране на изкупената от тях земя“, коментира обаче изп. директор на Агенцията по кадастъра Цветан Боев. Според него липсата на закон за комасацията освен това е основната спънка за пазара на земя, като невъзможноста чуждестранните инвеститори да си направят уедряване на определени масиви ги отблъсква от България.
Капитал - бр. 41 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233316
Сия ВЕЛИНОВА, Христо ШЕМТОВ
Тенденцията на ръст в цените на земеделската земя в България вече е съпроводена и със стихиен инвеститорски интерес. Тази година наред с традиционните купувачи на пазара се появиха и нови играчи - акционерните дружества със специална инвестиционна цел, които са специализирани в покупката и управлението на земеделски имоти. Засега действат две такива дружества - „Елана фонд за земеделска земя“, създаден през март, и „Адванс терафонд“, учреден през април. Те набират капитал на Българската фондова борса (БФБ), който инвестират изцяло в покупката на земя с идеята да я управляват дългосрочно - например да я уедряват и след това да я отдават под наем или да я продават на инвеститори в агробизнеса. Предстои до края на годината да бъде създадено и още едно дружество със специална инвестиционна цел. Действащите от април два фонда в момента са едни от най-активните купувачи на земеделска земя в страната и са на път да се превърнат в един от основните фактори, които ще влияят върху цените и пазара през следващите години. Появата им всъщност бележи и един изцяло нов етап от развитието на пазара на земя в България. Ако досега сделките за земеделските имоти бяха предимно спорадични и най- често свързани с чисто формално прехвърляне на собствеността, тенденцията вече е на покупката им да се гледа като на дългосрочна инвестиция. При това вече наистина може да се говори за присъствието на реални инвеститори на този пазар, макар все още в това понятие да не се включват и чуждестранните предприемачи. Динамичност на пазара и активност от страна на реални купувачи от началото на годината отчитат и някои от агенциите за недвижими имоти. Засега брокерите обаче отдават раздвижването на пазара преди всичко на големите очаквания на собственици и купувачи за драстичен ръст в цените на земята след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).
Фондовете - първите активни играчи
Двата инвестиционни фонда до момента са изкупили общо около 16 хил. декара земя и до голяма степен преплитат интересите си. С близо половината от първоначалния си капитал от 2.5 млн. лв., набран от продажбата на акции на БФБ, до момента само фонд „Елана“ е инвестирал в покупката на около 12 хил. декара земя. В момента „Елана“ провежда второ увеличение на капитала си с още 17.5 млн. лв. чрез емисия на същия брой акции с номинална стойност от 1 лв. и емисионна стойност от 1.20 лв.. Заради по-високата емисионна стойност на акциите фондът очаква да набере капитал от около 23.6 млн. лв. общо, които ще инвестира в покупката на земя през следващите шест до девет месеца. Според главния изпълнителен директор на „Елана холдниг“ Камен Колчев фондът е в състояние да купува между 5 и 15 хил. декара земя на месец. До момента „Адванс терафонд“, чийто основен капитал е 650 хил. лв., е купил около 4 хил. декара земя. Според изпълнителния му директор Радослав Манолов до края на годината ще се сключат сделки за още 10 хил. декара. За целта и „Адванс терафонд“ вече е в процедура по увеличение на капитала си с още 10.4 млн. лв. до 11.05 млн. лв. при номинална и емисионна стойност от 1 лв. за акция. От двата фонда отричат да се конкурират помежду си, като твърдят, че изкупуват терени в различни региони на страната. Интересът и на двете дружества обаче е насочен към землища с по-едри парцели - над 10 декара, предимно в северната част на България. От „Елана“ твърдят, че на този етап се фокусират главно в районите на Плевен, Шумен, Велико Търново, Русе и Ямбол, като планират в близко бъдеще да започнат да купуват земя и във Видин, Лом и Монтана. Една от причините да насочат интереса си към този регион е именно предлагането на по-едри парцели земя. Според Камен Колчев освен това тези райони са по-изостанали, поради което цените на земята там са по-аткрактивни, тоест по-ниски спрямо цените на земята в останалата част на страната. Без да посочва конкретни населени места, изпълнителният директор на „Адванс терафонд“ Радослав Манолов посочи, че засега фондът купува терени предимно в Североизточна, Северозападна и Югоизточна България, така че на практика нямат допирни точки с „Елана“. Средният размер на купуваните и от двете дружества земеделски имоти е от 10 до 15 декара, а разликата в цената на реализираните сделки - минимална. От „Елана“ посочват, че са постигнали средна пазарна цена от 143 лв. на декар, но техните интереси са насочени именно към региони с по-ниски пазарни цени. Тази цена е по-ниска в сравнение с пазарната цена за миналата година. Според статистиката на Системата за агропазарна информация (САПИ), която следи развитието на пазара в България, средната пазарна цена на земята през 2004 г. беше 148 лв. на декар. За тази година САПИ все още не е обявила данните си, тъй като обикновено отчитането на броя на сделките и изчисляването на средната стойност на земята се прави в края на годината. Малко по-високи цени по сделките са постигнати от „Адванс терафонд“, откъдето посочват, че са купували земя при 160 лв. на декар, като става дума предимно за терени между 15 и 16 декара.
Пазарните стойности - от 143 до 277 лв. за декар
Според информация от агенциите за недвижими имоти сделки от останалите играчи на пазара се сключват при много по-високи ценови нива, така че на практика никой не би могъл да каже каква точно е средната пазарна цена. Още повече че в зависимост от целите на покупката факторите, които оказват влияние върху цените, са различни. Брокери, предпочели анонимност, коментираха, че най-често договаряните от фондовете сделки са при по-ниски от пазарните стойности, а не на обявяваваните от тях цени от 143 или 160 лв. за декар. В ямболския регион например дружествата купували на цени между 120 и 140 лв. на декар, при положение че пазарните нива в региона според данните на брокерите се движат от 150 до 240 лв. за декар. Според информация от „Адрес недвижими имоти“ средната цена, на която се сключват сделки в момента, е 277 лв. за декар за парцели от 4 до 15 декара. „В някои региони цената продължава да стои на нива от около 100 лв. за декар, което привлича множество спекулативни играчи, които купуват евтино сега, за да могат да реализират печалби след 2007 г., когато се очаква цената на земята в България да скочи драстично като следствие от присъединяването и към ЕС. В същото време обаче пазарът на земя продължава да е изключително локализиран, като има региони, в които търсенето е високо и цените нарастват, а на други места реален и значим интерес към покупката на земя не се е появявал въобще и цените остават ниски“, коментира Теодора Иванова, председател на съвета на директорите на „Адрес недвижими имоти“. Според нея привлекателен за спекулативен тип търговия се очертава районът на гр. Видин, където цената на земята е около 100 лв. на декар. Като цяло в Южна и Югозападна България цените на земята остават ниски, а пазарът - слабо развит. Главната причина за това е, че в тези части на страната земеделските имоти са силно раздробени. Ако в останалите региони размерът на предлаганите терени за продажба е между 5 и 15 декара, в южните части на страната например преобладават по-дребните собственици с от 2 до 3 декара земя. Най-раздробена е земята в Южна България, където интересът към покупката на земя е основно от страна на винзаводите, които търсят по-големи площи, тъй като искат да инвестират в създаването на нови лозя.
Скокообразният ръст на цените - само на думи
Въпреки че някои агенции за недвижими имоти отчитат скокообразен ръст на цените на земята от началото на годината, като цяло голямото поскъпване на този пазар си остава все още само на думи. От агенция „Форос“ например твърдят, че в сравнение с миналата година цената на земята се е повишила с около 30% до 40%. Според данните на агенцията обаче ръстът е преди всичко при сделки за парцели в близост до населените места. От „Форос“ посочват, че най-много сделки в момента се осъществяват именно за земи, които се купуват с цел промяна на статута и строителство. Активно с подобни цели земя се купува в района на Добруджа и Тракия (селата около Пловдив, Велико Търново и Добрич), като средната пазарна цена, постигана при тях, е от 3 до 5 евро на кв.м. Факторите, които оказват влияние при формирането на цената в този случай, са панорамната гледка, близост до път и водни съоръжения, също комуникативност на мястото и др. Според данни на „Елана“ ръстът в цените на земята през тази спрямо миналата година обаче е с не повече от 5-6 лв. на декар. Изпълнителният директор на фонда Илия Илиев обаче прогнозира, че в периода до 2012 г. цената на земята ще се повиши с повече от пет пъти. Прогнозите му се основават главно на очакваното уедряване на земята - процес, който ще бъде резултат именно от дейността на дружествата със специална инвестиционна цел. Ръст в цените на земеделските имоти с пет до шест пъти за следващите пет години прогнозират и от агенция „Адрес недвижими имоти“. Тяхната прогноза се базира преди всичко на фактора ЕС. Според Радослав Манолов от „Адванс терафонд“ през следващите години земята ще поскъпва с не повече от 10% до 15%, и то поетапно, какъвто е ръстът през миналата година например. Поскъпването обаче ще се случва в региони, в които допреди това не е имало интерес към покупката на земя и като цяло са били по-изоставащи по отношение на развитието на пазара. И според Манолов скокът в цените ще е резултат главно от изравняването на цените на земята във всички райони на страната, както и от членството на България в ЕС, което предполага постепенно изравняване на цените на земята в страната с тези в общността. Иначе дори ръстът, който беше отчетен от САПИ за миналата година, реално е съвсем незначителен. според проучването и за миналата година средната пазарна цена се е повишила за година от 143 до 148 лв. на декар.
Мащабите на пазара
Доколко новите играчи оказват влияние върху формирането на цените засега не би могло да се прогнозира, но е ясно, че поне като резултат ще се отчете по-голям брой на сделките със земя в страната. Бум на сделките по мнение на представителите от дружествата, както и на брокерите, на този етап обаче е нереално да се очаква. Според Радослав Манолов от „Адванс терафонд“ няма опасност търсенето от новите играчи на пазара да не се задоволи, защото в България има достатъчно много площи от пустеещи земи. Манолов твърди, че ако един фонд купува по 10 хил. декара на месец, при навлизането и на трети фонд на пазара общо трите дружества биха могли да формират почти колкото миналогодишния оборот на сделките със земята. Според брокери обаче е нереално да се очаква, че дружествата ще са в състояние да купуват по толкова декари площи месечно, тъй като все още в много от случаите собствеността на земята не е изчистена документално, поради което и реализирането на самите сделки отнема много време. По данни на „Елана“ през 2004 г. са сключени малко над 45 800 сделки за общо 452 600 декара земеделска земя на средна цена около 148 лв. за декар. Или обемът на пазара се оценява на около 67 млн. лв. По данни на същата компания през 2003 г. пазарът на земя възлиза на 50 млн. лв., като са продадени общо около 345 700 декара. Повечето експерти в момента определят земеделската земя като силно подценен актив. До голяма степен това се дължи на факта, че все още в много части на страната земята си остава силно раздробена. Данните за броя на сключените сделки през последните години показват, че в една сделка се прехвърлят средно по-малко от 10 декара земя.
Къде са чуждите инвеститори
Като се изключат фондовете, традиционните играчи, които формират цената на земята в България, са основно арендаторите, винзаводите, както и индивидуалните инвеститори - физическите лица, които на този етап купуват предимно с цел да се възползват от евентуалното поскъпване на земята на по-следващ етап. Според Радослав Манолов интерес към покупката на земя в момента има и от страна на граждани от съседни на България страни, които ги купуват с цел отглеждане на зърнени култури в България. По данни на агенциите за недвижими имоти от земя в страната се интересуват например турски граждани, които искат да отглеждат площи със зърнени култури например. Като цяло обаче според Манолов твърденията за засилен чуждестранен интерес към земята в България са преувеличени. „Все още ниските цени за малките парцели са привлекателни за чуждестранните инвеститори, но на този етап те се отказват да инвестират в тях и се насочват да търят парцели над 2000 декара, каквито е почти невъзможно да се намерят, а цената за тях е по-висока“, коментира Манолов. Участието в специалните инвестиционни дружества за земеделска земя всъщност дава възможност на дружествата да купят земя непряко, но до момента нито един от двата фонда няма чуждестранни акционери. Камен Колчев от „Елана“ обяви, че инвеститори от Виена, Лондон и Ню Йорк са заявили интерес да участват в увеличението на капитала на „Елана фонд за земеделска земя“ с общо около 4-5 млн. евро, като става дума преди всичко за инвестицонни фондове. Радослав Манолов обаче смята, че на този етап капиталите на фондовете са твърде малки дори за индивидуални инвеститори от ЕС и Америка. „Те не искат да придобиват дял, с който да контролират дружество, а просто да консумират ефекта от поскъпването на земята и да увеличават инвестициите си, както и всички други инвеститори“, аргументира се Манолов. Подобно мнение изрази и Теодора Иванова от „Адрес недвижими имоти“. „Все още не може да се говори за повсеместен чуждестранен интерес. Има запитвания предимно в Южна България за масиви от 500 декара. Най-често става въпрос за класически аутсорсинг. Това са хора, които развиват сходен бизнес в собствената си или съседна държава и желаят да прехвърлят част от производството си в България. За съжаление голяма част от тези клиенти си тръгват, без да реализират сделка, тъй като им се предлагат нереално високи оферти. За район, в който средната цена на земята е 500 лв. например (за масив от 500 декара), само при информацията, че клиентът е чуждестранен, се появяват оферти за 2500 лв. за декар“, твърди Иванова. Според някои брокери като цяло освен това е много грешно да се смята, че в България земята е окомплектована като документи и е възможно сделките да бъдат реализирани в кратки срокове, безпроблемно и едновременно за всички терени в даден масив. Това всъщност е и една от многото причини чуждестранните инвеститори да се отказват от покупката на земя в България.
Доброволната комасация - мисията (не) възможна
Една от главните спънки пред инвеститорите са раздробените имоти и липсата на възможност за окрупняването им. Уедряването на земята в момента се прави изцяло на доброволен принцип и е по инициатива на собствениците. В много от случаите обаче контактът със собствениците е невъзможен поради простата причина, че собствеността е разпределена между няколко наследници, които са разпръснати в различни населени места в страната. Другият проблем е, че в едно землище един собственик може да разполага с няколко имота, които да са разпръснати в рамките на самото землище. Досега от три пилотни проекта на земеделското министерство за уедряване на земя например е направено успешно комасиране единствено на около 10 000 декара земеделска земя в землището на силистренското село Голеш. При този проект 70% от собствениците на земи преди реализирането на проекта са притежавали два и повече от два имота, докато в окончателния проект няма собственици с повече от два имота, показват резултатите от проекта на земеделското министерство. Останалите проекти обаче все още не могат да се реализират най-вече заради трудния контакт със собствениците на земята. „Къртовски труд е да се комасира земя в България. Ние от две години работим по такъв проект и за този период след сделки с около 2500 собственика сме уедрили 3500 декара, а плановете ни са да комасираме 10 000 декара лозови масиви. Контактът със собствениците е много труден, тъй като те са разпръснати в различни населени места. Успяхме да направим комасацията с помощта на три фирми, които бяха създадени специално с тази цел преди две години от наши сподвижници“, коментира управителят на „Белведере България“ Николай Далаков. От двата инвестиционни фонда обаче твърдят, че засега като цяло не срещат трудности при осъществяването на връзка със собствениците. И двете дружества вече имат създадена мрежа с регионални представители. Представителите на „Елана“ работят при 10 лв. комисиона за всеки декар закупена земя и работата им е именно да търсят и осъществяват контакт със собствениците. Според Илия Илиев, изп. директор на фонд „Елана фонд за земеделска земя“, самите собственици вече са по-склонни да продават земята си, тъй като виждат, че могат да спечелят от нея, а освен това се опасяват и че все някога ще им бъде наложен данък. „На този етап собствениците не получават ренти или ако получават, те са твърде малки. Те предпочитат да я продават, вместо някой да обработва без пари“, казва още Илиев. „Информацията за възможността да се комасират определени земеделски масиви по принцип е информация, до която би следвало определени икономически субекти да нямат достъп. В практиката обаче се оказва, че това правило не се спазва и Министерството на земеделието (което е основен държател на тази информация) явно дава достъп до тези данни на определени дружества със специална инвестиционна цел. След това схемите, по които действат фондовете, са две - земята се изкупува от собствениците, които срещу определени суми биват стимулирани да инициират окрупняване на масивите, или парцелите се взимат на ниски цени, а след това от самия фонд подават заявка за комасиране на изкупената от тях земя“, коментира обаче изп. директор на Агенцията по кадастъра Цветан Боев. Според него липсата на закон за комасацията освен това е основната спънка за пазара на земя, като невъзможноста чуждестранните инвеститори да си направят уедряване на определени масиви ги отблъсква от България.
Облекченията са недостатъчни
Икономисти подкрепят намаляването на осигуровките, но определят понижението на личните данъци като символично
Капитал - бр. 39 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233074
Христо ШЕМТОВ
Икономическите анализатори споделят мнението, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест ще има положителен ефект за икономиката, но не са убедени, че преразпределение през бюджета на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) е достатъчно ниско. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии отбелязва, че бюджетът има резерви за още и остава да се види дали тази политика ще продължи през следващите години. Емил Калчев, икономист от Центъра за икономическо развитие, е на мнение, че сегашното правителството има далеч по-ограничен финансов ресурс от предишното за намаляване на данъчно-осигурителното бреме предвид салдото по текущата сметка, обещанията за 13-а заплата, раздуването на администрацията и щетите от наводненията. Според изчисленията на Георги Ангелов от Института за пазарна икономика намаляването на осигурителната тежест и промените в облагането на личните доходи ще доведат до облекчаване на данъчно-осигурителното бреме с около 600 млн. лв., но по-важен ще е нетният ефект, като се приспадне влиянието на увеличените акцизи. Ангелов се опасява, че поради исканията за увеличаване на много бюджетни разходи облекченията може и да не се състоят в размера, в който са запланувани. Според Лъчезар Богданов от Industry Watch намаляването на пенсионната осигуровка е сериозен опит за облекчаване на
Осигурителната тежест
Според него тази стъпка ще освободи около 350 - 500 млн. лв. годишно за бизнеса и за работниците. Георги Ганев смята, че намалението ще се отрази осезаемо, макар че можеше и да е по-голямо. Той отбелязва, че е оправдано повишеното внимание именно към осигурителната тежест, защото това е най-голямата обременителна ставка, която изкривява пазарът на труда и кара хората да работят в сивата икономика. Според Георги Ангелов част от работещите в сивата икономика ще излязат на светло, но не всички. В това отношение ефектът би могъл да бъде много по-голям, ако намалението на осигуровките беше не с 6, а с 15 процентни пункта. Ангелов отбелязва, че за чуждестранните инвеститори е по-важно не намаляването на осигуровките, а намаляването на данък печалба, който ще остане непроменен на 15%. Емил Калчев смята, че дори и след въвеждането на облекчението укриването на осигуровки ще продължи да бъде по-изгодно от излизането им на светло. Според Калчев основният проблем е как намалението на осигурителните вноски ще бъде финансирано, тъй като нито пенсионерите ще стават по-малко, нито ефективността на администрацията се подобрява. Той дори се опасява, че ако излизането на осигуровките на светло не се случи, може да се наложи финансирането им от данъците. Оценява положително това, че наетите ще поемат 35% от осигурителното бреме вместо 30%, както е в момента. Калчев одобрява решението да не се въвежда нулева ставка за корпоративния данък. Според него не трябва да има различни данъчни ставки за печалбата, която се реинвестира в същата компания, и за тази, която се разпределя като дивидент и може впоследствие да бъде инвестирана някъде другаде. Според Георги Ангелов, макар ефектът от намаляването на осигуровките да е положителен и да стимулира създаването на работни места, остава неизвестно дали ще се вдигне максималният осигурителен доход (в момента 1300 лв. на месец), което би утежнило вноските на бизнеса и гражданите. В същата посока би подействало и реализирането на идеята за увеличаване на минималната работна заплата на 170 лв. на месец. Това ще засегне всички самоосигуряващи се лица (свободни професии, съдружници във фирми и др.), които внасят осигурителни вноски най-малко върху две минимални работни заплати. Анализаторите се обединяват около мнението, че намалението на
Данъците върху личните доходи
е несъществено. Георги Ганев го определя като символично. Той отбелязва, че в резултат на компромис между предизборните обещания на БСП и НДСВ в крайна сметка нищо не се променя. Остава в сила инфлационното пълзене - номинално покачване на доходите в съответствие с инфлацията. Така все повече хора влизат в горните етажи на облагане. Лъчезар Богданов определя вдигането на необлагаемия минимум на 180 лв. като умел PR ход, който обаче няма да доведе до сериозни икономически ефекти. Емил Калчев смята, че тази стъпка ще има социален ефект и ще доведе до известно оплоскостяване на данъчното облагане. Георги Ангелов очаква предсрочното увеличение на
Акцизите върху алкохола и цигарите
да донесе инфлация от около 1%. Но най-важният ефект според него ще бъде увеличаване на сивата икономика в тези сектори, което носи риск и от стимулиране на корупцията в митниците. Повишаването на акцизите върху цигарите вероятно ще се отрази негативно на тютюневите предприятия, смята Ангелов. Увеличаването на цените на българските цигари с 50% - 60% ще ги направи неконкурентоспособни, особено спрямо контрабандния внос. В случай че „Булгартабак“ изпадне в тежко състояние, Ангелов не изключва ДПС да иска с пари от бюджета да се изплащат компенсации. Георги Ганев не очаква увеличаването на акцизите върху цигарите и алкохола да доведе до големи икономически ефекти. Според него инфлационният ефект ще обхване групите, които консумират тези продукти, а те не са голяма част от обществото. Той не отрича, че тютюневата промишленост може да изпадне в тежко състояние, което ще има социални последици, но причина за това няма да бъде акцизът. И в глобален план тютюневата промишленост не е с добри перспективи, следователно трябва да се работи в посока тези, които са зависими от тютюнопроизводството, да престанат да бъдат зависими, отбелязва Ганев. Емил Калчев смята, че единствено увеличаването на акциза върху горивата ще има известен инфлационен натиск, но няма да възпрепятства сериозно бизнеса. Според Лъчезар Богданов възможно обяснение за предсрочното вдигане на акциза върху алкохола и цигарите е, че правителството иска да компенсира загубата на приходи в бюджета след намаляването на други данъци. Той не изключва и правителството наистина да цели по-ниска инфлация през 2007-2008 г. (с оглед спазването на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната през 2009 г.), но отбелязва, че това е тънък аргумент, тъй като инфлацията в ЕС също може да се повиши през следващите години вследствие на поскъпването на горивата. Така базата, с която се сравнява България, също ще бъде по-висока.
Недвижимите имоти
Според Емил Калчев повишаването на данъчните оценки на недвижимите имоти ще има задържащ ефект върху този пазар, тъй като ще увеличи разходите на хората, които искат да купуват и продават. Той определя това като несоциална мярка. Лъчезар Богданов обаче смята, че е крайно време българите да се научат, че не може да се облага само икономически активната част от населението. В момента несправедливо по-тежко се облагат трудът и капиталът, отколкото натрупаното недвижимо имущество.
МВФ: Може да се наложи някои реформи да бъдат ограничени
Предвидените данъчни реформи са много добър набор от мерки от микроикономическа гледна точка. МВФ винаги е смятал, че данъците върху труда са много високи в България, като най-обременяващ от тях е именно пенсионната осигуровка. С промените в данъчно-осигурителната тежест се дава стимул на работодателите да наемат повече работници и да преустановят практиката за укриване на осигуровки. Положителна е и промяната в облагането на личните доходи. Това е стъпка към квази плосък данък. Предсрочното вдигане на акцизите също е добра стъпка. Увеличаването на косвените данъци и намаляването на преките е много добър начин да се свие потреблението. Разбира се, тази мярка ще има механично отражение върху инфлацията, но целта и е по-висока инфлация сега и по-ниска непосредствено преди приемането на страната в еврозоната. Независимо от положителните аспекти на планираните данъчни реформи тяхното изпълнение зависи от наличните средства в бюджета. МВФ ще настоява за бюджетен излишък през 2006 г., така че може да се наложи някои от реформите да бъдат ограничени.
Малка стъпка в правилната посока
Работодатели определят данъчно-осигурителните промени като малка стъпка, но в правилната посока. Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара, коментира, че може още сега да се помисли за по-голямо намаление на осигурителната тежест. „Ние настоявахме за много по-голямо намаление на ставката и ще продължим да настояваме. Надяваме се да бъдем чути между първо и второ четене на законопроекта“, казва Евгени Иванов, секретар на Съюза на работодателите в България. Според него високата осигурителна тежест затруднява бизнеса и улеснява сенчестата икономика, защото колкото по-високи са ставките, толкова повече се колебаят работодателите дали да обявят истинските доходи на работещите. Тебеян и Иванов споделят мнението, че намаляването на осигурителните вноски ще увеличи разполагаемия доход на работодателите и на заетите. Насочването на тези пари към инвестиции и потребление ще стимулира икономическия растеж и вероятно ще доведе до увеличение на приходите за държавния бюджет от други данъци - от ДДС и от данъци върху личните доходи, отбелязва Дикран Тебеян. Той допълва, че повишаването на необлагаемия минимум на 180 лв. не играе толкова голяма роля за групите с ниски доходи, както намалението на осигурителните вноски. „Например през 2005 г. човек, който получава 150 лв., плаща 2 лв. данък общ доход, а личната му осигурителна вноска (която той плаща) е 18.67 лв.“, казва Тебеян. Евгени Иванов и Дикран Тебеян смятат, че при по-голямо намаление на осигурителната тежест част от спестените от осигуровки пари може да се насочат към увеличаване на заплатите на пазарен принцип.
Капитал - бр. 39 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=233074
Христо ШЕМТОВ
Икономическите анализатори споделят мнението, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест ще има положителен ефект за икономиката, но не са убедени, че преразпределение през бюджета на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) е достатъчно ниско. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии отбелязва, че бюджетът има резерви за още и остава да се види дали тази политика ще продължи през следващите години. Емил Калчев, икономист от Центъра за икономическо развитие, е на мнение, че сегашното правителството има далеч по-ограничен финансов ресурс от предишното за намаляване на данъчно-осигурителното бреме предвид салдото по текущата сметка, обещанията за 13-а заплата, раздуването на администрацията и щетите от наводненията. Според изчисленията на Георги Ангелов от Института за пазарна икономика намаляването на осигурителната тежест и промените в облагането на личните доходи ще доведат до облекчаване на данъчно-осигурителното бреме с около 600 млн. лв., но по-важен ще е нетният ефект, като се приспадне влиянието на увеличените акцизи. Ангелов се опасява, че поради исканията за увеличаване на много бюджетни разходи облекченията може и да не се състоят в размера, в който са запланувани. Според Лъчезар Богданов от Industry Watch намаляването на пенсионната осигуровка е сериозен опит за облекчаване на
Осигурителната тежест
Според него тази стъпка ще освободи около 350 - 500 млн. лв. годишно за бизнеса и за работниците. Георги Ганев смята, че намалението ще се отрази осезаемо, макар че можеше и да е по-голямо. Той отбелязва, че е оправдано повишеното внимание именно към осигурителната тежест, защото това е най-голямата обременителна ставка, която изкривява пазарът на труда и кара хората да работят в сивата икономика. Според Георги Ангелов част от работещите в сивата икономика ще излязат на светло, но не всички. В това отношение ефектът би могъл да бъде много по-голям, ако намалението на осигуровките беше не с 6, а с 15 процентни пункта. Ангелов отбелязва, че за чуждестранните инвеститори е по-важно не намаляването на осигуровките, а намаляването на данък печалба, който ще остане непроменен на 15%. Емил Калчев смята, че дори и след въвеждането на облекчението укриването на осигуровки ще продължи да бъде по-изгодно от излизането им на светло. Според Калчев основният проблем е как намалението на осигурителните вноски ще бъде финансирано, тъй като нито пенсионерите ще стават по-малко, нито ефективността на администрацията се подобрява. Той дори се опасява, че ако излизането на осигуровките на светло не се случи, може да се наложи финансирането им от данъците. Оценява положително това, че наетите ще поемат 35% от осигурителното бреме вместо 30%, както е в момента. Калчев одобрява решението да не се въвежда нулева ставка за корпоративния данък. Според него не трябва да има различни данъчни ставки за печалбата, която се реинвестира в същата компания, и за тази, която се разпределя като дивидент и може впоследствие да бъде инвестирана някъде другаде. Според Георги Ангелов, макар ефектът от намаляването на осигуровките да е положителен и да стимулира създаването на работни места, остава неизвестно дали ще се вдигне максималният осигурителен доход (в момента 1300 лв. на месец), което би утежнило вноските на бизнеса и гражданите. В същата посока би подействало и реализирането на идеята за увеличаване на минималната работна заплата на 170 лв. на месец. Това ще засегне всички самоосигуряващи се лица (свободни професии, съдружници във фирми и др.), които внасят осигурителни вноски най-малко върху две минимални работни заплати. Анализаторите се обединяват около мнението, че намалението на
Данъците върху личните доходи
е несъществено. Георги Ганев го определя като символично. Той отбелязва, че в резултат на компромис между предизборните обещания на БСП и НДСВ в крайна сметка нищо не се променя. Остава в сила инфлационното пълзене - номинално покачване на доходите в съответствие с инфлацията. Така все повече хора влизат в горните етажи на облагане. Лъчезар Богданов определя вдигането на необлагаемия минимум на 180 лв. като умел PR ход, който обаче няма да доведе до сериозни икономически ефекти. Емил Калчев смята, че тази стъпка ще има социален ефект и ще доведе до известно оплоскостяване на данъчното облагане. Георги Ангелов очаква предсрочното увеличение на
Акцизите върху алкохола и цигарите
да донесе инфлация от около 1%. Но най-важният ефект според него ще бъде увеличаване на сивата икономика в тези сектори, което носи риск и от стимулиране на корупцията в митниците. Повишаването на акцизите върху цигарите вероятно ще се отрази негативно на тютюневите предприятия, смята Ангелов. Увеличаването на цените на българските цигари с 50% - 60% ще ги направи неконкурентоспособни, особено спрямо контрабандния внос. В случай че „Булгартабак“ изпадне в тежко състояние, Ангелов не изключва ДПС да иска с пари от бюджета да се изплащат компенсации. Георги Ганев не очаква увеличаването на акцизите върху цигарите и алкохола да доведе до големи икономически ефекти. Според него инфлационният ефект ще обхване групите, които консумират тези продукти, а те не са голяма част от обществото. Той не отрича, че тютюневата промишленост може да изпадне в тежко състояние, което ще има социални последици, но причина за това няма да бъде акцизът. И в глобален план тютюневата промишленост не е с добри перспективи, следователно трябва да се работи в посока тези, които са зависими от тютюнопроизводството, да престанат да бъдат зависими, отбелязва Ганев. Емил Калчев смята, че единствено увеличаването на акциза върху горивата ще има известен инфлационен натиск, но няма да възпрепятства сериозно бизнеса. Според Лъчезар Богданов възможно обяснение за предсрочното вдигане на акциза върху алкохола и цигарите е, че правителството иска да компенсира загубата на приходи в бюджета след намаляването на други данъци. Той не изключва и правителството наистина да цели по-ниска инфлация през 2007-2008 г. (с оглед спазването на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната през 2009 г.), но отбелязва, че това е тънък аргумент, тъй като инфлацията в ЕС също може да се повиши през следващите години вследствие на поскъпването на горивата. Така базата, с която се сравнява България, също ще бъде по-висока.
Недвижимите имоти
Според Емил Калчев повишаването на данъчните оценки на недвижимите имоти ще има задържащ ефект върху този пазар, тъй като ще увеличи разходите на хората, които искат да купуват и продават. Той определя това като несоциална мярка. Лъчезар Богданов обаче смята, че е крайно време българите да се научат, че не може да се облага само икономически активната част от населението. В момента несправедливо по-тежко се облагат трудът и капиталът, отколкото натрупаното недвижимо имущество.
МВФ: Може да се наложи някои реформи да бъдат ограничени
Предвидените данъчни реформи са много добър набор от мерки от микроикономическа гледна точка. МВФ винаги е смятал, че данъците върху труда са много високи в България, като най-обременяващ от тях е именно пенсионната осигуровка. С промените в данъчно-осигурителната тежест се дава стимул на работодателите да наемат повече работници и да преустановят практиката за укриване на осигуровки. Положителна е и промяната в облагането на личните доходи. Това е стъпка към квази плосък данък. Предсрочното вдигане на акцизите също е добра стъпка. Увеличаването на косвените данъци и намаляването на преките е много добър начин да се свие потреблението. Разбира се, тази мярка ще има механично отражение върху инфлацията, но целта и е по-висока инфлация сега и по-ниска непосредствено преди приемането на страната в еврозоната. Независимо от положителните аспекти на планираните данъчни реформи тяхното изпълнение зависи от наличните средства в бюджета. МВФ ще настоява за бюджетен излишък през 2006 г., така че може да се наложи някои от реформите да бъдат ограничени.
Малка стъпка в правилната посока
Работодатели определят данъчно-осигурителните промени като малка стъпка, но в правилната посока. Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара, коментира, че може още сега да се помисли за по-голямо намаление на осигурителната тежест. „Ние настоявахме за много по-голямо намаление на ставката и ще продължим да настояваме. Надяваме се да бъдем чути между първо и второ четене на законопроекта“, казва Евгени Иванов, секретар на Съюза на работодателите в България. Според него високата осигурителна тежест затруднява бизнеса и улеснява сенчестата икономика, защото колкото по-високи са ставките, толкова повече се колебаят работодателите дали да обявят истинските доходи на работещите. Тебеян и Иванов споделят мнението, че намаляването на осигурителните вноски ще увеличи разполагаемия доход на работодателите и на заетите. Насочването на тези пари към инвестиции и потребление ще стимулира икономическия растеж и вероятно ще доведе до увеличение на приходите за държавния бюджет от други данъци - от ДДС и от данъци върху личните доходи, отбелязва Дикран Тебеян. Той допълва, че повишаването на необлагаемия минимум на 180 лв. не играе толкова голяма роля за групите с ниски доходи, както намалението на осигурителните вноски. „Например през 2005 г. човек, който получава 150 лв., плаща 2 лв. данък общ доход, а личната му осигурителна вноска (която той плаща) е 18.67 лв.“, казва Тебеян. Евгени Иванов и Дикран Тебеян смятат, че при по-голямо намаление на осигурителната тежест част от спестените от осигуровки пари може да се насочат към увеличаване на заплатите на пазарен принцип.
Управлението на валутните резерви: Най-важна е сигурността, следват ликвидността и доходността
Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, пред „Капитал“
Капитал - бр. 38 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232997
Интервюто взеха: Анелия АНТОНОВА, Христо ШЕМТОВ
„Няма друга институция или компания в страната, която да управлява толкова голям финансов ресурс, какъвто управлява Българската народна банка“, казва Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, коeто пряко е натоварено с управлението на валутните резерви на страната. По последни данни валутните резерви са малко над 14 млрд. лв. От тях 2.2 млрд. лв. са под формата на налични парични средства в чужда валута. Монетарното злато и другите инструменти в злато са на обща стойност 935 млн. лв. Търгуемите чуждестранни ценни книжа достигат общо 10.7 млрд. лв. Първа цел при управлението на валутните резерви е да спазваме ограниченията на закона и да съдействаме да се обменя без отказ евро за лев и обратно, което е изискването за ликвидност, обяснява подуправителят Цветан Манчев. Той посочва, че ако трябва да се подредят
Приоритетите
които БНБ следва при управлението на валутните резерви, на първо място е сигурността, след това ликвидността и едва накрая доходността. Като се има предвид международната практика, а и заради увеличаването на колебанията на международните пазари управителният съвет (УС) на централната банка упражнява контрол върху намеренията по управлението на резервите и резултатите. С решение на УС на БНБ веднъж годишно се определя най-важният показател при определяне на политиката за управление на резервите - склонността към риск (risk tolerance). „В момента той е близко до възможно най-ниският теоретично за притежавания от нас портфейл“, посочва Манчев. Въз основа на определения рисков толеранс се разработват от три до шест моделни портфейла за това как да бъдат инвестирани валутните резерви за определен период от време. При изготвянето им се отчита ситуацията на пазара и инвестиционните ограничения, залегнали в правилата на БНБ. Проследява се каква срочност на портфейла се получава при различните варианти и каква очаквана доходност се очертава и след това вариантите се внасят за обсъждане в Инвестиционния комитет (включва единайсет членове, в това число ръководителите от звеното за управление и контрол на рисковете, началника на отдела, който следи развитието на външните пазари, началника на портфолио мениджърите и др.). Инвестиционният комитет излиза с предложение до подуправителя кой моделен портфейл да се следва през съответния период. Най-често един моделен портфейл се следва в рамките на три месеца. Той определя каква част от резервите да се поддържат като налични парични средства, каква част да са в злато, депозити и различни видове ценни книжа. „По отношение на златото по принцип имаме политика да не увеличаваме физически размера му, защото такива са тенденциите на международните пазари и практиката на повечето банки от Европейската система на централните банки, а цената му е много колеблива“, обяснява подуправителят на БНБ. Основната част от портфейла е в ликвидни ценни книжа. Най-често те са със срок на падеж до една година, за да се изпълнят изискванията за ликвидност. С цел ограничаване на валутния риск предвид външната позиция на страната огромната част са в евро, а като вид инструменти резервите се инвестират в емисии облигации, емитирани от правителства, централни банки или държавно гарантирани институции. Моделният портфейл (бенчмарк), който се избира за определен период от време, е оптимален при спазване на ограниченията, т.е. с него се залага най-високата очаквана доходност при спазване на заложените ограничения. Няколко са основните механизми, чрез които се ограничават
Рисковете
от субективни решения и загуби при управлението, обяснява Цветан Манчев. Директорът на „Анализ и контрол на риска“ се назначава от УС на БНБ по негово предложение, но не лично от него. Освен това са обособени два екипа по управление на резервите, които се конкурират помежду си. БНБ ползва услугите и на двама външни мениджъри, които управляват активи на централни банки. „Те са международни финансови институции. Възложили сме им малка част от портфейлите, обикновено до 10%. Правим го по няколко причини - за да видим как управляват ресурса, дали правят нещо по-различно от нас при същите условия, при които работим и ние, дали мислят по различен начин. Освен това те ни оказват методическа помощ и ни помагат да ограничаваме рисковете. Сравняваме резултатите от работата на нашите мениджъри на портфейли с техните резултати, за да преценяваме дали са нужни някакви подобрения в екипа ни“, обяснява Манчев. Той уточнява, че БНБ няма практика да публикува имената на външните си мениджъри. Но допълва, че те работят при приблизително същите инвестиционни ограничения като тези за портфейлите, управлявани от БНБ. Друго ключово правило за ограничаване на рисковете при управлението на резервите е условието, че бенчмаркът може да се надхвърли (да се бие, както се изразяват на професионален жаргон дилърите) само в определени граници, които са зададени предварително. Така релативният риск (спрямо бенчмарка) е сведен до предварително определена сума в рамките на една година, която може да се загуби при неблагоприятно развитие на финансовите пазари, преди банката да каже стоп на операциите. Така дилърите се ограничават да работят активно, но в приемливи граници, без да увеличават риска извън нивата, които УС на БНБ е определил като приемливи и възможни. При определянето на тази своеобразна спирачка на загубите (stop loss) се спазва златното правило, към което се придържат и повечето централни банки, че минимум 90% от очакваната доходност на портфейла трябва да се гарантира с бенчмарка. Максимум с 10% може да се спекулира, посочва Цветан Манчев. Така се гарантира, че поне 90% от очакваната доходност може да се реализира. Например ако очакваната доходност е 4%, само 0.4% могат да се прибавят или загубят, т.е. в най-лошия случай очакваната доходност ще е 3.6%. Когато пазарите са колебливи, това ограничение се вдига до 99%. При вземането на
Инвестиционните решения
се стъпва върху информация от различни източници - анализаторските звена на БНБ, международната финансова преса, контрагенти, независими анализатори, отчети на международни институции, Европейската централна банка, слуховете сред участниците на финансовите пазари и др. „Имаме инвестиционен портфейл, който съдържа множество инструменти, въпреки че на пръв поглед ограниченията, които трябва да спазваме, не го предполагат“, обяснява подуправителят. В рамките на тези ограничения средствата от резерва се инвестират в най-ликвидни инструменти като депозити в търговски банки с висок рейтинг, в ценни книжа, емитирани от държави и държавно гарантирани институции. Най-често инструментите, в които се инвестира, са краткосрочни, със срок до падежа под една година. Одобрен е списък с около 30 чуждестранни търговски банки, с които се работи по управлението на резервите. Институциите в него са с рейтинг минимум AA- според изискванията на закона. По различните видове инструменти обикновено се работи с 10-12 от тези 30 банки. Най-често с тях се оформят от 60% до 80% от сделките за съответния период. Съотношението европейски и американски банки е балансирано, защото са добри в различни видове операции. „През първото полугодие на тази година сме реализирали доходност от 1.8% на целия актив, който управляваме. За сравнение за същия период на 2004 г. реализираната доходност е била 1.3%, а за цялата 2004 г. е била 2.44%. Но трябва да се има предвид, че е некоректно да се правят автоматични сравнения, защото условията на финансовите пазари, а оттам и инвестиционните решения в един и друг период са различни“, посочва Манчев. Сега се работи със средна срочност (дюрация) на портфейла от около година и половина, защото се изисква поддържане на сравнително висока ликвидност при наличните законови ограничения и определената склонност към риск.
Капитал - бр. 38 от 2005 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=232997
Интервюто взеха: Анелия АНТОНОВА, Христо ШЕМТОВ
„Няма друга институция или компания в страната, която да управлява толкова голям финансов ресурс, какъвто управлява Българската народна банка“, казва Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, коeто пряко е натоварено с управлението на валутните резерви на страната. По последни данни валутните резерви са малко над 14 млрд. лв. От тях 2.2 млрд. лв. са под формата на налични парични средства в чужда валута. Монетарното злато и другите инструменти в злато са на обща стойност 935 млн. лв. Търгуемите чуждестранни ценни книжа достигат общо 10.7 млрд. лв. Първа цел при управлението на валутните резерви е да спазваме ограниченията на закона и да съдействаме да се обменя без отказ евро за лев и обратно, което е изискването за ликвидност, обяснява подуправителят Цветан Манчев. Той посочва, че ако трябва да се подредят
Приоритетите
които БНБ следва при управлението на валутните резерви, на първо място е сигурността, след това ликвидността и едва накрая доходността. Като се има предвид международната практика, а и заради увеличаването на колебанията на международните пазари управителният съвет (УС) на централната банка упражнява контрол върху намеренията по управлението на резервите и резултатите. С решение на УС на БНБ веднъж годишно се определя най-важният показател при определяне на политиката за управление на резервите - склонността към риск (risk tolerance). „В момента той е близко до възможно най-ниският теоретично за притежавания от нас портфейл“, посочва Манчев. Въз основа на определения рисков толеранс се разработват от три до шест моделни портфейла за това как да бъдат инвестирани валутните резерви за определен период от време. При изготвянето им се отчита ситуацията на пазара и инвестиционните ограничения, залегнали в правилата на БНБ. Проследява се каква срочност на портфейла се получава при различните варианти и каква очаквана доходност се очертава и след това вариантите се внасят за обсъждане в Инвестиционния комитет (включва единайсет членове, в това число ръководителите от звеното за управление и контрол на рисковете, началника на отдела, който следи развитието на външните пазари, началника на портфолио мениджърите и др.). Инвестиционният комитет излиза с предложение до подуправителя кой моделен портфейл да се следва през съответния период. Най-често един моделен портфейл се следва в рамките на три месеца. Той определя каква част от резервите да се поддържат като налични парични средства, каква част да са в злато, депозити и различни видове ценни книжа. „По отношение на златото по принцип имаме политика да не увеличаваме физически размера му, защото такива са тенденциите на международните пазари и практиката на повечето банки от Европейската система на централните банки, а цената му е много колеблива“, обяснява подуправителят на БНБ. Основната част от портфейла е в ликвидни ценни книжа. Най-често те са със срок на падеж до една година, за да се изпълнят изискванията за ликвидност. С цел ограничаване на валутния риск предвид външната позиция на страната огромната част са в евро, а като вид инструменти резервите се инвестират в емисии облигации, емитирани от правителства, централни банки или държавно гарантирани институции. Моделният портфейл (бенчмарк), който се избира за определен период от време, е оптимален при спазване на ограниченията, т.е. с него се залага най-високата очаквана доходност при спазване на заложените ограничения. Няколко са основните механизми, чрез които се ограничават
Рисковете
от субективни решения и загуби при управлението, обяснява Цветан Манчев. Директорът на „Анализ и контрол на риска“ се назначава от УС на БНБ по негово предложение, но не лично от него. Освен това са обособени два екипа по управление на резервите, които се конкурират помежду си. БНБ ползва услугите и на двама външни мениджъри, които управляват активи на централни банки. „Те са международни финансови институции. Възложили сме им малка част от портфейлите, обикновено до 10%. Правим го по няколко причини - за да видим как управляват ресурса, дали правят нещо по-различно от нас при същите условия, при които работим и ние, дали мислят по различен начин. Освен това те ни оказват методическа помощ и ни помагат да ограничаваме рисковете. Сравняваме резултатите от работата на нашите мениджъри на портфейли с техните резултати, за да преценяваме дали са нужни някакви подобрения в екипа ни“, обяснява Манчев. Той уточнява, че БНБ няма практика да публикува имената на външните си мениджъри. Но допълва, че те работят при приблизително същите инвестиционни ограничения като тези за портфейлите, управлявани от БНБ. Друго ключово правило за ограничаване на рисковете при управлението на резервите е условието, че бенчмаркът може да се надхвърли (да се бие, както се изразяват на професионален жаргон дилърите) само в определени граници, които са зададени предварително. Така релативният риск (спрямо бенчмарка) е сведен до предварително определена сума в рамките на една година, която може да се загуби при неблагоприятно развитие на финансовите пазари, преди банката да каже стоп на операциите. Така дилърите се ограничават да работят активно, но в приемливи граници, без да увеличават риска извън нивата, които УС на БНБ е определил като приемливи и възможни. При определянето на тази своеобразна спирачка на загубите (stop loss) се спазва златното правило, към което се придържат и повечето централни банки, че минимум 90% от очакваната доходност на портфейла трябва да се гарантира с бенчмарка. Максимум с 10% може да се спекулира, посочва Цветан Манчев. Така се гарантира, че поне 90% от очакваната доходност може да се реализира. Например ако очакваната доходност е 4%, само 0.4% могат да се прибавят или загубят, т.е. в най-лошия случай очакваната доходност ще е 3.6%. Когато пазарите са колебливи, това ограничение се вдига до 99%. При вземането на
Инвестиционните решения
се стъпва върху информация от различни източници - анализаторските звена на БНБ, международната финансова преса, контрагенти, независими анализатори, отчети на международни институции, Европейската централна банка, слуховете сред участниците на финансовите пазари и др. „Имаме инвестиционен портфейл, който съдържа множество инструменти, въпреки че на пръв поглед ограниченията, които трябва да спазваме, не го предполагат“, обяснява подуправителят. В рамките на тези ограничения средствата от резерва се инвестират в най-ликвидни инструменти като депозити в търговски банки с висок рейтинг, в ценни книжа, емитирани от държави и държавно гарантирани институции. Най-често инструментите, в които се инвестира, са краткосрочни, със срок до падежа под една година. Одобрен е списък с около 30 чуждестранни търговски банки, с които се работи по управлението на резервите. Институциите в него са с рейтинг минимум AA- според изискванията на закона. По различните видове инструменти обикновено се работи с 10-12 от тези 30 банки. Най-често с тях се оформят от 60% до 80% от сделките за съответния период. Съотношението европейски и американски банки е балансирано, защото са добри в различни видове операции. „През първото полугодие на тази година сме реализирали доходност от 1.8% на целия актив, който управляваме. За сравнение за същия период на 2004 г. реализираната доходност е била 1.3%, а за цялата 2004 г. е била 2.44%. Но трябва да се има предвид, че е некоректно да се правят автоматични сравнения, защото условията на финансовите пазари, а оттам и инвестиционните решения в един и друг период са различни“, посочва Манчев. Сега се работи със средна срочност (дюрация) на портфейла от около година и половина, защото се изисква поддържане на сравнително висока ликвидност при наличните законови ограничения и определената склонност към риск.
Абонамент за:
Публикации (Atom)