ЕС гарантира правото на обезщетения при всички социални рискове
Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297620
Екатерина ПОПОВА, Христо ШЕМТОВ
Какво се случва, ако след 1 януари 2007 г. искате да се пенсионирате и като гражданин на Европейския съюз изберете да живеете в Германия?Да приемем, че сте работили 10 години в България, 10 години в Германия и 15 години в Австрия. Навършвате 67 години (колкото предстои да стане пенсионната възраст в Германия) и подавате молба за пенсия за старост там. Всяка от трите държави, в които имате трудов стаж, преценява, че вие отговаряте на условията за пенсия, като сумира осигурителния ви стаж във всички страни и взема предвид възрастта ви. Веднъж определила, че имате право да се пенсионирате, всяка от тези държави изчислява част от пенсията, съответстваща на периодите на работа по нейното законодателство, и ви изплаща тази част, където и да се намирате на територията на 27-те държави - членки на ЕС, или трите страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това ще важи също за Швейцария, след като подписаната през пролетта на тази година спогодба за социално осигуряване между нея и България влезе в сила."След 2007 г., напускайки собствената си държава, човек няма да загуби социалните си права. Дори напротив, ако се е осигурявал в различни държави от ЕС или ЕИП, размерът на пенсията му ще бъде по-висок, отколкото ако е работил само в родината си", твърди Добринка Бонева, началник на сектор "Координация на схемите за социална сигурност" в социалното министерство.
Първият стълб
Като член на ЕС България ще прилага Регламент 1408/71 г. - основния акт, уреждащ принципите и средствата за координация в областта на социалната сигурност. Този регламент гарантира на правоимащите лица (работещи, учещи, безработни, неработещи или пенсионери) правото им на обезщетения при всички социални рискове: болест (общо заболяване и трудови злополуки или професионална болест), майчинство, здравно осигуряване, инвалидност, старост, безработица и смърт.Конкретно за работещите се отнасят правните разпоредби на тази държава, на чиято територия се извършва трудовата дейност. Така се избягва двойното осигуряване. От това правило обаче има изключения. "Според регламента, ако човек е командирован в друга държава членка за срок до 12 месеца, той остава осигурен в изпращащата държава. Ако продължителността на командировката е над една година, започва да се прилага социалното законодателство на приемащата държава", уточни Добринка Бонева. При краткосрочните плащания (например при отпуск по болест) правото на обезщетение възниква след известен период на осигуряване в съответната система, като при изчисляването на осигурителния период се взема предвид и стажът, придобит в друга държава членка (осигурителните периоди се сумират както при пенсиите).Българските пенсионери, които живеят в друга държава - членка на ЕС, ще могат да получават българската си държавна пенсия там.Сега българските пенсионери могат да вземат пенсия от чужбина или българска пенсия в чужбина само ако България има сключена двустранна спогодба със съответната държава. След присъединяването на страната ни към евросъюза спогодбите с държавите членки ще прекратят действието си с изключение на отделни разпоредби от някои от тях (например за Германия ще се запази клаузата, че пенсиите се изплащат не директно на пенсионерите, а между осигурителните институти, т.е. българските пенсионери получават германските си пенсии от Националния осигурителен институт).Съгласно правилата в ЕС може да се изнасят и плащания, които не зависят от осигурителни вноски. Такива са например социалните пенсии и детските добавки. Единствено по отношение на социалната пенсия за старост България е направила уговорка тя да не се изнася извън страната.
Задължителни фондове като българските от
Втория стълб
не съществуват в старите страни - членки на ЕС, и за тях не могат да се приложат правилата за пропорционалност на пенсионните плащания, които се прилагат при държавното осигуряване. Не се урежда прехвърляне на натрупаните до този момент вноски в друг пенсионен фонд в страна от ЕС извън България. Парите ще се запазват по личните сметки до навършване на пенсионна възраст, след което човек ще може да получава допълнителната си пенсия, в която и страна членка да се намира.
Правата по Третия стълб
доброволното осигуряване, до голяма степен се регламентират от националните законодателства, които се различават по редица признаци. В Европа са познати така наречените професионални пенсионни схеми (occupational pensio- schemes), чиито еквивалент беше въведен в България с последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, които ще се появят през 2007 г., по същество с нищо не се различават от действащите доброволни фондове, в които някои работодатели и сега осигуряват служителите. Самите професионални схеми ще могат да се прехвърлят при други пенсионни компании. Така се дава възможност чуждестранни пенсионноосигурителни компании да управляват български професионални схеми, както и обратното.Европейските директиви гарантират, че човек, който вече е придобил право на пенсия по професионална схема, ще може да получава парите си, независимо в коя страна членка на общността пребивава.Ако български работодател командирова свой служител в държава от ЕС за повече от 12 месеца, той може в продължение на една година да продължи да го осигурява в българската пенсионна схема, която финансира. Оттам нататък е въпрос на договаряне дали ще продължи да внася пари за служителя си в същата или в друга аналогична професионална схема в другата държава.
Не може един човек да се осигурява едновременно в две професионални схеми, освен ако няма двама работодатели. При смяна на работодател човек може свободно да прехвърли личните си вноски. Но работодателските вноски могат да бъдат прехвърляни само при прехвърляне на цялата схема със съгласието на работодателя и работниците. Този принцип е залегнал в българския КСО и в проекта на директивата за преносимост. Все пак натрупаните пари по личните партиди остават собственост на осигурените и те ще могат да разполагат с тях при навършване на възраст за пенсиониране (60 години за доброволните пенсионни фондове). С други думи, ако през трудовия си живот човек смени осем работодателя, които финансират пенсионни схеми, накрая ще събира пари от осем места.Правата по личното осигуряване в доброволни пенсионни фондове (без участието на работодател) не са уредени в директивите, обясняват от социалното министерство. Българските данъчни закони позволяват прехвърляне на средства от един доброволен пенсионен фонд в друг, без да се губи данъчната преференция. Но възможността за получаване на пенсионни плащания в други страни членки е въпрос на договаряне между пенсионноосигурителните дружества и техните клиенти.
Българският пенсионен модел
Пенсионната система в България се крепи върху три стълба. Първият е фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Вторият стълб е т.нар. допълнително задължително осигуряване, при което част от осигурителните вноски постъпват и се натрупват в индивидуални пенсионни партиди. В неговите рамки действат частни универсални и професионални пенсионни фондове.В универсалните задължително се осигуряват за втора пенсия близо 2.4 млн. души, родени след 31.12.1959 г.В професионалните фондове се събират пари за онези, които работят при тежки условия на труд. Третият стълб е доброволното пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове.
Спогодби, конвенции и договори след 1.01.2007 г.
Действащи:
- Спогодба с Народна република Албания
- Конвенция с Федеративна народна република Югославия (прилага се за Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора)
- Спогодба със Социалистическа народна либийска арабска джамахирия
- Споразумение с Република Турция за изплащане на български пенсии в Турция
- Договор с Украйна
- Договор с Република Македония
- Спогодба с Република Хърватия
Подписани, но невлезли в сила:
- с Швейцария
В процес на преговори:
- с Руската федерация
- с Република Молдова
Предстоят преговори:
- със САЩ
- с Канада
- с Южна Корея
вторник, 24 юли 2007 г.
Данъчна дилема за АДСИЦ
Изгодни ли са специалните инвестиционни дружества за имоти след намаляване на корпоративния данък
Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297665
Христо ШЕМТОВ
Всеки иска да плаща колкото се може по-малко данъци и по възможност в рамките на закона.В това отношение създаването на акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) е интересна посока на размисъл за строителни предприемачи или просто хора със значителни спестявания, които искат да инвестират в имоти. Благоприятният режим за този тип дружества обаче е съпътстван и с доста разходи и бюрокрация. Така след намаляването на корпоративния данък от 2007 г. на 10% изниква дилемата дали цялото начинание АДСИЦ продължава да си струва?АДСИЦ са уникални с това, че не плащат данък печалба, а вместо това задължително разпределят за акционерите си като дивидент поне 90% от печалбата (изчистена от преоценките на имотите). Ако един или няколко души възприемат този подход, те ще плащат на себе си дивиденти, които се облагат само със 7% вместо със ставката за доходите на физическите лица (24%) или данък печалба, който тази година е 15%, а през 2007 г. ще е 10%. Специалните инвестиционни дружества задължително са публични (регистрират се на Българската фондова борса), а печалбата от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Така човек може вместо да продава директно имоти, да продаде акциите си от специалното инвестиционно дружество, в което са сградите и терените. Според експерти именно данъчният мотив стои в основата на част от появилите се през последните няколко години повече от 30 АДСИЦ за имоти. Но в духа на максимата, че няма пълно щастие, човек трябва да преглътне и някои
Разходи и неудобства
Ако един или няколко души искат да създадат АДСИЦ, трябва да разполагат с минимум около 800 хил. лв. във вид на пари или имоти. Минималният първоначален капитал е 500 хил. лв., след което капиталът задължително трябва да бъде увеличен най-малко с 30%. За тази цел Комисията за финансов надзор (КФН) трябва да издаде разрeшение за извършване на дейност като АДСИЦ и да потвърди проспект за публично предлагане на ценни книжа. Според експерти целият процес може да отнеме 6-7 месеца и да струва около 40 хил. лв. Част от разходите са административни такси за съдилища и други ведомства. С най-голяма тежест обаче е възнаграждението за инвестиционния посредник, който подготвя проспекта и обслужва увеличението на капитала. То може да варира значително - от 5 до 30 хил. лв. в зависимост от ангажиментите на посредника, според Мирослав Стоянов, директор инвестиционно банкиране в "Елана". Увеличението на капитала се извършва чрез емисия на права, които се предлагат на аукцион на фондовата борса. На него може да участва всеки, но ако основателите предложат достатъчно високи цени, могат да изкупят всички права, без да допуснат външни хора. От това те няма да загубят, защото просто ще вкарат повече пари в собственото си дружество. Но ще платят брокерска комисиона.Законът за АДСИЦ изисква при учредяването да участва институционален инвеститор (взаимен фонд, застрахователна компания, пенсионен фонд и.т.н.) с поне 30% дял. Нищо не пречи впоследствие институционалният инвеститор да прехвърли дела си. Това е необходима част от целия процес, колкото и инвестиционните посредници да не обичат да говорят открито за подобна услуга. Ако създателите на дружеството разполагат с имоти, но не с достатъчно пари, ще трябва да вземат назаем под някаква форма и вероятно ще платят лихви (не се допуска апорт на имоти в АДСИЦ). А когато впоследствие специалното инвестиционно дружество формално купи имотите, се дължи местен данък в размер на 2% от цената или данъчната оценка (което е по-високо). Нотариалните такси също трябва да се предвидят като разход. При прехвърлянето на имотите може да възникне облагаема печалба или облагаем доход. Това може да бъде избегнато, ако сделките са на стойност, значително по-ниски от пазарната. Но данъчни консултанти предупреждават, че такива случаи е много вероятно да завършат с акт за отклонение от данъчно облагане, дори и човек да е организирал така делата си, че сделката да не е между свързани лица.
Със създаването на АДСИЦ човек си "навлича" и редовни контакти с чиновниците от КФН и поема безброй задължения - да предава във фондовата борса и в комисията тримесечни и годишни финансови отчети, регистрационни документи, програми за корпоративно управление, справки, текущи уведомления и още куп неща. По оценка на хора от бранша допълнителните разходи, свързани с публичния статут, са грубо казано 20 хил. лв. на година - за одитор, счетоводство, правно обслужване, хонорари за оценители, заплата за директор за връзки с инвеститорите (какъвто трябва да има назначен), такси за КФН, БФБ и Централния депозитар и др.
Дали си струва
Създаването на АДСИЦ е въпрос на много сметки. В примера с облагаема печалба от 800 хил. лв. предприемачът още след първата година си възвръща направените разходи. Но физическото лице, което получава 150 хил. лв. годишно във вид на наеми, спестява толкова малко данъци, че едва ли си заслужават всичките разходи и главоболия. Тези примери, колкото и да са опростени и условни, показват, че до голяма степен това е въпрос на мащаб. Трудно е обаче да се определи някаква универсална равновесна точка (break even), защото крайният ефект зависи от редица детайли - след колко време фирмата ще излезе на печалба (когато проектът бъде завършен), дали ще се налага увеличаване на капитала при всеки нов проект, в случай че предприемачът иска да реинвестира печалбата, и.т.н."Данъчният ефект не е голям при сравнително малки дружества", казва Калоян Нинов от "Фонд за недвижими имоти България", един от най-големите АДСИЦ в страната. "Идеята на този тип дружества е не да се използват като данъчна конфигурация, а като колективна форма на инвестиране в недвижими имоти", допълва Нинов.Все пак на пазара има и дружества за данъчни цели. Разпознават се по това, че са почти недостъпни за търговия на борсата. А това показва, че в някои случаи подобна структура не е лишена от смисъл. За вече регистрираните компании дилема няма. При новия по-нисък данък печалба обаче създаването на АДСИЦ губи част от данъчния си блясък.
Капитал - бр. 48 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=297665
Христо ШЕМТОВ
Всеки иска да плаща колкото се може по-малко данъци и по възможност в рамките на закона.В това отношение създаването на акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) е интересна посока на размисъл за строителни предприемачи или просто хора със значителни спестявания, които искат да инвестират в имоти. Благоприятният режим за този тип дружества обаче е съпътстван и с доста разходи и бюрокрация. Така след намаляването на корпоративния данък от 2007 г. на 10% изниква дилемата дали цялото начинание АДСИЦ продължава да си струва?АДСИЦ са уникални с това, че не плащат данък печалба, а вместо това задължително разпределят за акционерите си като дивидент поне 90% от печалбата (изчистена от преоценките на имотите). Ако един или няколко души възприемат този подход, те ще плащат на себе си дивиденти, които се облагат само със 7% вместо със ставката за доходите на физическите лица (24%) или данък печалба, който тази година е 15%, а през 2007 г. ще е 10%. Специалните инвестиционни дружества задължително са публични (регистрират се на Българската фондова борса), а печалбата от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Така човек може вместо да продава директно имоти, да продаде акциите си от специалното инвестиционно дружество, в което са сградите и терените. Според експерти именно данъчният мотив стои в основата на част от появилите се през последните няколко години повече от 30 АДСИЦ за имоти. Но в духа на максимата, че няма пълно щастие, човек трябва да преглътне и някои
Разходи и неудобства
Ако един или няколко души искат да създадат АДСИЦ, трябва да разполагат с минимум около 800 хил. лв. във вид на пари или имоти. Минималният първоначален капитал е 500 хил. лв., след което капиталът задължително трябва да бъде увеличен най-малко с 30%. За тази цел Комисията за финансов надзор (КФН) трябва да издаде разрeшение за извършване на дейност като АДСИЦ и да потвърди проспект за публично предлагане на ценни книжа. Според експерти целият процес може да отнеме 6-7 месеца и да струва около 40 хил. лв. Част от разходите са административни такси за съдилища и други ведомства. С най-голяма тежест обаче е възнаграждението за инвестиционния посредник, който подготвя проспекта и обслужва увеличението на капитала. То може да варира значително - от 5 до 30 хил. лв. в зависимост от ангажиментите на посредника, според Мирослав Стоянов, директор инвестиционно банкиране в "Елана". Увеличението на капитала се извършва чрез емисия на права, които се предлагат на аукцион на фондовата борса. На него може да участва всеки, но ако основателите предложат достатъчно високи цени, могат да изкупят всички права, без да допуснат външни хора. От това те няма да загубят, защото просто ще вкарат повече пари в собственото си дружество. Но ще платят брокерска комисиона.Законът за АДСИЦ изисква при учредяването да участва институционален инвеститор (взаимен фонд, застрахователна компания, пенсионен фонд и.т.н.) с поне 30% дял. Нищо не пречи впоследствие институционалният инвеститор да прехвърли дела си. Това е необходима част от целия процес, колкото и инвестиционните посредници да не обичат да говорят открито за подобна услуга. Ако създателите на дружеството разполагат с имоти, но не с достатъчно пари, ще трябва да вземат назаем под някаква форма и вероятно ще платят лихви (не се допуска апорт на имоти в АДСИЦ). А когато впоследствие специалното инвестиционно дружество формално купи имотите, се дължи местен данък в размер на 2% от цената или данъчната оценка (което е по-високо). Нотариалните такси също трябва да се предвидят като разход. При прехвърлянето на имотите може да възникне облагаема печалба или облагаем доход. Това може да бъде избегнато, ако сделките са на стойност, значително по-ниски от пазарната. Но данъчни консултанти предупреждават, че такива случаи е много вероятно да завършат с акт за отклонение от данъчно облагане, дори и човек да е организирал така делата си, че сделката да не е между свързани лица.
Със създаването на АДСИЦ човек си "навлича" и редовни контакти с чиновниците от КФН и поема безброй задължения - да предава във фондовата борса и в комисията тримесечни и годишни финансови отчети, регистрационни документи, програми за корпоративно управление, справки, текущи уведомления и още куп неща. По оценка на хора от бранша допълнителните разходи, свързани с публичния статут, са грубо казано 20 хил. лв. на година - за одитор, счетоводство, правно обслужване, хонорари за оценители, заплата за директор за връзки с инвеститорите (какъвто трябва да има назначен), такси за КФН, БФБ и Централния депозитар и др.
Дали си струва
Създаването на АДСИЦ е въпрос на много сметки. В примера с облагаема печалба от 800 хил. лв. предприемачът още след първата година си възвръща направените разходи. Но физическото лице, което получава 150 хил. лв. годишно във вид на наеми, спестява толкова малко данъци, че едва ли си заслужават всичките разходи и главоболия. Тези примери, колкото и да са опростени и условни, показват, че до голяма степен това е въпрос на мащаб. Трудно е обаче да се определи някаква универсална равновесна точка (break even), защото крайният ефект зависи от редица детайли - след колко време фирмата ще излезе на печалба (когато проектът бъде завършен), дали ще се налага увеличаване на капитала при всеки нов проект, в случай че предприемачът иска да реинвестира печалбата, и.т.н."Данъчният ефект не е голям при сравнително малки дружества", казва Калоян Нинов от "Фонд за недвижими имоти България", един от най-големите АДСИЦ в страната. "Идеята на този тип дружества е не да се използват като данъчна конфигурация, а като колективна форма на инвестиране в недвижими имоти", допълва Нинов.Все пак на пазара има и дружества за данъчни цели. Разпознават се по това, че са почти недостъпни за търговия на борсата. А това показва, че в някои случаи подобна структура не е лишена от смисъл. За вече регистрираните компании дилема няма. При новия по-нисък данък печалба обаче създаването на АДСИЦ губи част от данъчния си блясък.
Борсата ще влиза ли в Европа?
Капитал - бр. 47 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=296377
Когато преди време авиокомпаниите бяха символ на проспериращ бизнес, българската държава си позволи да отхвърли кандидати за своята БГА "Балкан" сред най-силните имена в бранша. Резултатът - фалит, дела, нова авиокомпания, която на всичкото отгоре продължава да е напълно изолирана от всякакви международни алианси. Аналогията със сегашната ситуация около фондовата борса е подобна. Колкото и сравнен със себе си пазарът да отчита рекорд след рекорд, той си остава един от най-слабо развитите в Европа. Не след дълго обаче, когато България стане част от европейския финансов пазар, самостоятелното й съществуване може да се окаже самоцелно, дори безсмислено. Инвеститорите лесно ще могат да влагат парите си навън, а за компаниите може да няма сравнителни ползи да набират ресурс в София вместо в Лондон. На всички е ясно едно - българската борса сама няма бъдеще. В момента България е търсен партньор. Правителството обаче упорито отказва да информира как смята да постъпи със своя контролен пакет в борсата. В някакъв момент все пак държава та ще трябва да вземе решение. Защото последното нещо, което глобализацията обича да чака, е бавните реакции на държавните администратори.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=296377
Когато преди време авиокомпаниите бяха символ на проспериращ бизнес, българската държава си позволи да отхвърли кандидати за своята БГА "Балкан" сред най-силните имена в бранша. Резултатът - фалит, дела, нова авиокомпания, която на всичкото отгоре продължава да е напълно изолирана от всякакви международни алианси. Аналогията със сегашната ситуация около фондовата борса е подобна. Колкото и сравнен със себе си пазарът да отчита рекорд след рекорд, той си остава един от най-слабо развитите в Европа. Не след дълго обаче, когато България стане част от европейския финансов пазар, самостоятелното й съществуване може да се окаже самоцелно, дори безсмислено. Инвеститорите лесно ще могат да влагат парите си навън, а за компаниите може да няма сравнителни ползи да набират ресурс в София вместо в Лондон. На всички е ясно едно - българската борса сама няма бъдеще. В момента България е търсен партньор. Правителството обаче упорито отказва да информира как смята да постъпи със своя контролен пакет в борсата. В някакъв момент все пак държава та ще трябва да вземе решение. Защото последното нещо, което глобализацията обича да чака, е бавните реакции на държавните администратори.
Борсовите репортери да внимават
Надзорът предупреди медиите да не публикуват невярна информация за публични дружества
Капитал - бр. 46 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=294648
Христо ШЕМТОВ
Трябва ли незнанието, разсеяността или чисто техническите грешки да се санкционират? Това е въпросът, който вероятно вълнува икономическите журналисти и скоро може да се отрази и на начина, по който информират аудиторията.Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, която се наказва с глоба от минимум 20 хил. лв. По сега действащия Закон за ценните книжа е достатъчен фактът на публикуване на невярна информация, без значение дали има лична облага. Досега надзорът не е наказвал журналист. Занапред обаче това може да се промени, казват от КФН като припомнят, че от 2007 г. влиза в сила отделен Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във вестник "Монитор", в които авторът прави "неверни коментари относно търговията с ценни книжа на "Софарма". Става дума за разделянето (сплита) на акциите на "Софарма", което авторът неправилно интерпретира като "рекордно поевтиняване на книжата". От надзора дават и други примери: каре в "24 часа" за предстоящо отписване на "Грандхотел Велико Търново" от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в "Монитор" и "Пари" за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в "Дневник", "Стандарт", "Пари" и "Монитор" с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика "София БТ" за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба. От регулаторния орган казаха, че и преди са отправяли забележки към журналисти, но за първи път го правят публично. "Искаме всеки да знае, че чувствителната за пазара информация трябва да се отразява вярно и точно и че комисията следи всичко, което се публикува", казва Димана Ранкова, зам.-председател на КФН по инвестиционната дейност. "Удачно е преди да започнем да налагаме санкции, да има преходен период от няколко месеца, в който да даваме препоръки", допълва Ранкова.
Грешките - вредни, но неизбежни
Предупреждението изглежда уместно на фона на това, че някои от грешките са драстични и може да подведат някого да вземе губещо решение. Намесата на надзора обаче би могла да стресне всеки репортер, който отразява борсовата търговия или му се налага да пише за публична компания. И докато някои от примерите може да минат в графата некомпетентност, други посочени неточности са по-скоро технически грешки, пропуски или недостатъчно взиране в детайла. Човек може да открие грешки на всякакви теми в почти всички медии, включително в специализирани издания, а дори и в публикациите на самата комисия или на официалния сайт на Българската фондова борса. Но именно на пазара на ценни книжа грешките могат да струват скъпо (въпреки че по вестниците се пише и по други не по-малко отговорни инвестиционни теми като недвижими имоти или валутен пазар). Така отразяването на новини за публични компании може да се окаже рисковано занимание заради високите глоби. "Да няма грешки е хубаво пожелание, но и много трудно осъществимо. Материята е сложна и тежка", отбелязва изпълнителният директор на Investor.bg Любомир Леков. "От една страна, законът трябва да се спазва, но засилване на натиска върху журналистите може да доведе до липса на информация, което според мен е по-лошият вариант", допълва Леков.
Грешка без наказание
С новия закон обаче опасенията от липса на информация донякъде са преувеличени. Минималната глоба остава 20 хил. лв., но журналистите придобиват "специалния" статут да не бъдат санкционирани за неверни публикации, освен ако не са се облагодетелствали пряко или непряко. "Ще трябва да доказваме, че е имало облага", казва Димана Ранкова. Пак по новия закон друга привилегия за журналистите е, че за тях не важи забраната да публикуват вътрешна информация (съществена за цените на ценните книжа), която им е станала известна, но все още не е оповестена официално в бюлетина на фондовата борса. Димана Ранкова отбелязва, че няма да се търси отговорност от журналист, който само препредава информацията. Реална обаче е възможността КФН да притисне репортера да разкрие своя източник, каквито случаи е имало. "Досега сме разследвали публикации и сме получавали информация за източниците, но никога не сме ги обявявали. Няма да ги обявяваме и занапред", казва Димана Ранкова. За разлика от журналистите обаче, ръководителите на публични дружества, аналитиците и експертите от бранша са по-уязвими за това, което коментират по медиите. Което може да ги направи по-мълчаливи. Такива индикации вече има. От няколко водещи управляващи дружества казаха, че занапред ще ограничат медийните си изяви.Тънкият баланс е сложен - читателите да бъдат защитени от манипулации и в същото време да не бъдат лишавани от правото им на информация. Избраният модел може би е взаимно приемлив - държавният орган да санкционира журналистите за целенасочени манипулации, а за собственото им невежество да ги наказват читателите им.
Капитал - бр. 46 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=294648
Христо ШЕМТОВ
Трябва ли незнанието, разсеяността или чисто техническите грешки да се санкционират? Това е въпросът, който вероятно вълнува икономическите журналисти и скоро може да се отрази и на начина, по който информират аудиторията.Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, която се наказва с глоба от минимум 20 хил. лв. По сега действащия Закон за ценните книжа е достатъчен фактът на публикуване на невярна информация, без значение дали има лична облага. Досега надзорът не е наказвал журналист. Занапред обаче това може да се промени, казват от КФН като припомнят, че от 2007 г. влиза в сила отделен Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във вестник "Монитор", в които авторът прави "неверни коментари относно търговията с ценни книжа на "Софарма". Става дума за разделянето (сплита) на акциите на "Софарма", което авторът неправилно интерпретира като "рекордно поевтиняване на книжата". От надзора дават и други примери: каре в "24 часа" за предстоящо отписване на "Грандхотел Велико Търново" от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в "Монитор" и "Пари" за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в "Дневник", "Стандарт", "Пари" и "Монитор" с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика "София БТ" за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба. От регулаторния орган казаха, че и преди са отправяли забележки към журналисти, но за първи път го правят публично. "Искаме всеки да знае, че чувствителната за пазара информация трябва да се отразява вярно и точно и че комисията следи всичко, което се публикува", казва Димана Ранкова, зам.-председател на КФН по инвестиционната дейност. "Удачно е преди да започнем да налагаме санкции, да има преходен период от няколко месеца, в който да даваме препоръки", допълва Ранкова.
Грешките - вредни, но неизбежни
Предупреждението изглежда уместно на фона на това, че някои от грешките са драстични и може да подведат някого да вземе губещо решение. Намесата на надзора обаче би могла да стресне всеки репортер, който отразява борсовата търговия или му се налага да пише за публична компания. И докато някои от примерите може да минат в графата некомпетентност, други посочени неточности са по-скоро технически грешки, пропуски или недостатъчно взиране в детайла. Човек може да открие грешки на всякакви теми в почти всички медии, включително в специализирани издания, а дори и в публикациите на самата комисия или на официалния сайт на Българската фондова борса. Но именно на пазара на ценни книжа грешките могат да струват скъпо (въпреки че по вестниците се пише и по други не по-малко отговорни инвестиционни теми като недвижими имоти или валутен пазар). Така отразяването на новини за публични компании може да се окаже рисковано занимание заради високите глоби. "Да няма грешки е хубаво пожелание, но и много трудно осъществимо. Материята е сложна и тежка", отбелязва изпълнителният директор на Investor.bg Любомир Леков. "От една страна, законът трябва да се спазва, но засилване на натиска върху журналистите може да доведе до липса на информация, което според мен е по-лошият вариант", допълва Леков.
Грешка без наказание
С новия закон обаче опасенията от липса на информация донякъде са преувеличени. Минималната глоба остава 20 хил. лв., но журналистите придобиват "специалния" статут да не бъдат санкционирани за неверни публикации, освен ако не са се облагодетелствали пряко или непряко. "Ще трябва да доказваме, че е имало облага", казва Димана Ранкова. Пак по новия закон друга привилегия за журналистите е, че за тях не важи забраната да публикуват вътрешна информация (съществена за цените на ценните книжа), която им е станала известна, но все още не е оповестена официално в бюлетина на фондовата борса. Димана Ранкова отбелязва, че няма да се търси отговорност от журналист, който само препредава информацията. Реална обаче е възможността КФН да притисне репортера да разкрие своя източник, каквито случаи е имало. "Досега сме разследвали публикации и сме получавали информация за източниците, но никога не сме ги обявявали. Няма да ги обявяваме и занапред", казва Димана Ранкова. За разлика от журналистите обаче, ръководителите на публични дружества, аналитиците и експертите от бранша са по-уязвими за това, което коментират по медиите. Което може да ги направи по-мълчаливи. Такива индикации вече има. От няколко водещи управляващи дружества казаха, че занапред ще ограничат медийните си изяви.Тънкият баланс е сложен - читателите да бъдат защитени от манипулации и в същото време да не бъдат лишавани от правото им на информация. Избраният модел може би е взаимно приемлив - държавният орган да санкционира журналистите за целенасочени манипулации, а за собственото им невежество да ги наказват читателите им.
Трябва ли да незнанието да се санкционира?
Capital.bg/BLOG
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=293973
Христо ШЕМТОВ
Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, противозаконно е и подлежи на глоба от минимум 20 хил. лв.
В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във в-к “Монитор”, в които авторът прави “неверни коментари относно търговията с ценни книжа на „Софарма” на съответните борсови сесии”. Всъщност става дума за деня на разделянето (сплита) на акциите на “Софарма”, което авторът неправилно интерпретира като “рекордно поевтиняване на книжата”. От надзора дават и други примери: каре във в-к “24 часа” за предстоящо отписване на “Грандхотел Велико Търново” от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в “Монитор” и “Пари” за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в “Дневник”, “Стандарт”, “Пари” и “Монитор” с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика “София БТ” за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба.
Разпространяването на невярна информация в медиите не само предизвиква раздразнение, но може да повлияе на някои хора да вземат губещи решения. От друга страна никой не се е родил експерт в дадена област и едва ли може да се очаква един пресен възпитаник на факултета по журналистика да бъде особено вещ в даден ресор. Може би затова българската преса изобилства от неточности и неверни твърдения по най-разнообразни теми. Но докато изказаното в “Монитор” мнение за акциите на “Софарма” е пример за некомпетентност, то другите грешки са технически и могат да се случат на всеки. А що се отнася до “София БТ”, всички посочени издания цитират изпълнителния директор на “Булгартабак холдинг” Христо Лачев. Грешките са често срещано явление в работата на журналистите, колкото и да се опитват да ги минимизират. Старите вестникари дори понякога се шегуват, че “вестник без грешки няма” и са напълно прави – човек може да открие неточности във всяка печатна или електронна медиа, стига да си го постави за цел. Но по някакво стечение на обстоятелствата капиталовият пазар е ресор, в който журналистическите грешки могат да струват скъпо. КФН досега не е наказала журналист за некомпетентност или грешки. А трябва ли да го прави, е друг въпрос.
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=293973
Христо ШЕМТОВ
Седмици след като Комисията за финансов надзор (КФН) глоби с 20 хил. лв. неназовано лице с псевдоним JK за разпространяване на подвеждаща информация във форума на Investor.bg, регулаторният орган припомни и на журналистите, че публикуването на невярна информация за публични дружества (чиито акции се търгуват на фондовата борса) е манипулация на пазара, противозаконно е и подлежи на глоба от минимум 20 хил. лв.
В съобщение до медиите КФН дава като пример три дописки във в-к “Монитор”, в които авторът прави “неверни коментари относно търговията с ценни книжа на „Софарма” на съответните борсови сесии”. Всъщност става дума за деня на разделянето (сплита) на акциите на “Софарма”, което авторът неправилно интерпретира като “рекордно поевтиняване на книжата”. От надзора дават и други примери: каре във в-к “24 часа” за предстоящо отписване на “Грандхотел Велико Търново” от регистъра на публичните дружества, без да е споменато, че КФН все още не е одобрила търговото предложение; сгрешени данни в “Монитор” и “Пари” за изтъргувани обеми и средни цени на акции; дописки в “Дневник”, “Стандарт”, “Пари” и “Монитор” с прогнозни данни за печалбата на цигарената фабрика “София БТ” за деветмесечието на 2006 г. В последния случай възражението на КФН е, че не е уточнено дали става дума за нетна или брутна печалба.
Разпространяването на невярна информация в медиите не само предизвиква раздразнение, но може да повлияе на някои хора да вземат губещи решения. От друга страна никой не се е родил експерт в дадена област и едва ли може да се очаква един пресен възпитаник на факултета по журналистика да бъде особено вещ в даден ресор. Може би затова българската преса изобилства от неточности и неверни твърдения по най-разнообразни теми. Но докато изказаното в “Монитор” мнение за акциите на “Софарма” е пример за некомпетентност, то другите грешки са технически и могат да се случат на всеки. А що се отнася до “София БТ”, всички посочени издания цитират изпълнителния директор на “Булгартабак холдинг” Христо Лачев. Грешките са често срещано явление в работата на журналистите, колкото и да се опитват да ги минимизират. Старите вестникари дори понякога се шегуват, че “вестник без грешки няма” и са напълно прави – човек може да открие неточности във всяка печатна или електронна медиа, стига да си го постави за цел. Но по някакво стечение на обстоятелствата капиталовият пазар е ресор, в който журналистическите грешки могат да струват скъпо. КФН досега не е наказала журналист за некомпетентност или грешки. А трябва ли да го прави, е друг въпрос.
Октомврийска революция на борсата
Трите български индекса поставиха рекорди
Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285998
Емил АНГЕЛОВ, Христо ИГОРОВ
Когато финансовите пазари по света се сриваха и възстановяваха през последните години, слабият и неразвит български пазар на ценни книжа често следваше свой собствен път.През тази седмица обаче в тон с бума на основните международни пазари и българските индекси постигнаха абсолютни максимуми. Най-старият борсов индекс SOFIX премина психологическата за запалените играчи граница от 1000 пункта, като само за три борсови сесии, 3 - 5 октомври, се повиши от около 960 на над 1020 пункта, а за последните шест месеца ръстът е над 18%. По-широкият борсов измерител BG40 за същия период се повиши с повече от 26%. Нарастването само за последните пет сесии при Dnevnik15 беше 2.7%, а на BG40 - 0.44%.Погледът към истинските причини за поскъпването обаче показва, че въпреки съвпадението във времето трендовете на развитите пазари отново не са основният двигател на борсовия бум. Резкият скок на SOFIX през последните дни се дължи както на увеличената цена на акциите на ДЗИ (на стр. 70-71), така и на два важни други фактора - потвърденото членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. и подготвяното намаление на корпоративния данък на 10%, което би поставило по съвсем друг начин на картата на Европа българската икономика, и в частност пазарът й на корпоративни ценни книжа. Теоретично ниският данък следва да доведе и до по-високи печалби, които да бъдат реинвестирани или разпределени като дивидент.
Двигателите на рекорда
Освен заради ДЗИ ръстът на индексите дойде и заради поскъпване на акции като ЦКБ (12.3% за пет сесии), "Неохим" (3.25%), "Софарма" (2.15%). Покачването при "Булгартабак холдинг" (4.5%) беше резултат от успешната приватизация на "Пловдив Юрий Гагарин БТ" (на стр. 46). "Ако борсовата приватизация на дружества от тютюневия холдинг продължи, това ще окаже благотворно влияние на индекса и в бъдеще поради значителното тегло на цигарения холдинг в него", каза Николай Костов от Първа ФБК. При BG40 вместо ДЗИ (чиито акции не участват в индекса) най-много допринесоха книжата на ЦКБ и ДЗИ банк, като последните поскъпнаха с 29%. Други възходящи акции бяха ЕМКА, Инвестор.БГ и ХЕС.Освен сериозните ръстове на цените за периода беше характерно и увеличаването на обемите на търговия, както и броят на търгуваните позиции и броят на сделките. "Несъмнено положително повлия и нарасналата ликвидност на пазара след публичното предлагане на "Химимпорт", смята Петко Вълков от "Бенчмарк". Книжата от новата емисия на дружеството бяха записани и близо 2/3 от заявките останаха неудовлетворени. Според много участници на пазара това допълнително е отприщило купуването на други от най-ликвидните книжа.
Борсата - вече огледало на икономиката?
Дългосрочната тенденция на ръст е красноречива и в това най-добре са се убедили лично по джоба си онези, които през последните няколко години са инвестирали в ценни книжа на публични компании, което се оказа и най-доходоносната инвестиционна алтернатива. Освен това очакванията на анализаторите в дългосрочен план си остават оптимистични. По презумпция капиталовите пазари отразяват това, което се случва в реалната икономика и бизнес. Въпреки че ликвидността на борсата продължава да е ниска, а най-големите компании все още не са публични, впечатлението е, че от година на година БФБ все повече се превръща в "огледало на икономиката". "Очакваното намаление на корпоративния данък ще стимулира някои дружества да обявяват реалните си печалби", смята Красимир Атанасов, портфейлен мениджър в инвестиционна компания "Елана"."Преструктурирането и подготовката на много от публичните дружества в очакване на общоевропейския пазар и конкурентната му среда доведе до рационализации в производството и подобрение на отчетите им", казва Бончо Иванов, финансов анализатор в "Златен лев капитал". Тези процеси пораждат и все по-голям интерес от страна на инвеститорите към капиталовия пазар, в това число и от чуждестранни. Появата на много на брой взаимни фондове, които управляват все повече пари, също ще раздвижат пазара, смята Иванов.
Някъде след кота 1000
Въпреки че на корпоративно ниво също се наблюдава тенденция към по-добро спазване на борсовите правила - разкриване на информация, подготовка на отчети и т.н., все още българският пазар остава твърде далеч от световните борсови стандарти. Надеждата е, че с влизането в евросъюза прилагането на нормите на корпоративното управление ще се засили. Повишава се и активността на самите публични компании, като все повече компании търсят финансиране чрез борсата чрез увеличение на капитала. Зачестяват и сплитовете, което увеличава ликвидността на пазара.
Според много анализатори обаче сегашната ситуация наподобява еуфорията от първите месеци на 2005 г. Ликвидността и в момента остава ниска, тъй като липсват достатъчно много индивидуални инвеститори, които да търгуват активно. А при такива условия рязкото нарастване на цените бързо може да се обърне. "Очаквам скоро да настъпи корекция на цените", казва Красимир Атанасов от "Елана". Според него еуфорията от последните седмици се движи именно от спекулативно настроени играчи и когато те започнат да продават ценни книжа, това ще окаже натиск на пазара. "Не очаквам обаче корекцията да е дълбока и продължителна", допълва Атанасов. Подобно е настроението и на други анализатори, които смятат, че "октомврийската революция" не е явление за няколко дни и няма да утихне скоро. Поне до началото на 2007 г. не се очакват сривове в позитивните настроения на борсата. Големият въпрос е дали тези настроения ще се запазят и след като краткосрочните и средносрочните чуждестранни инвеститори решат да се изтеглят към следващата си дестинация, а това винаги е рисков момент на един малък и неликвиден пазар.
Капитал - бр. 40 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=285998
Емил АНГЕЛОВ, Христо ИГОРОВ
Когато финансовите пазари по света се сриваха и възстановяваха през последните години, слабият и неразвит български пазар на ценни книжа често следваше свой собствен път.През тази седмица обаче в тон с бума на основните международни пазари и българските индекси постигнаха абсолютни максимуми. Най-старият борсов индекс SOFIX премина психологическата за запалените играчи граница от 1000 пункта, като само за три борсови сесии, 3 - 5 октомври, се повиши от около 960 на над 1020 пункта, а за последните шест месеца ръстът е над 18%. По-широкият борсов измерител BG40 за същия период се повиши с повече от 26%. Нарастването само за последните пет сесии при Dnevnik15 беше 2.7%, а на BG40 - 0.44%.Погледът към истинските причини за поскъпването обаче показва, че въпреки съвпадението във времето трендовете на развитите пазари отново не са основният двигател на борсовия бум. Резкият скок на SOFIX през последните дни се дължи както на увеличената цена на акциите на ДЗИ (на стр. 70-71), така и на два важни други фактора - потвърденото членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. и подготвяното намаление на корпоративния данък на 10%, което би поставило по съвсем друг начин на картата на Европа българската икономика, и в частност пазарът й на корпоративни ценни книжа. Теоретично ниският данък следва да доведе и до по-високи печалби, които да бъдат реинвестирани или разпределени като дивидент.
Двигателите на рекорда
Освен заради ДЗИ ръстът на индексите дойде и заради поскъпване на акции като ЦКБ (12.3% за пет сесии), "Неохим" (3.25%), "Софарма" (2.15%). Покачването при "Булгартабак холдинг" (4.5%) беше резултат от успешната приватизация на "Пловдив Юрий Гагарин БТ" (на стр. 46). "Ако борсовата приватизация на дружества от тютюневия холдинг продължи, това ще окаже благотворно влияние на индекса и в бъдеще поради значителното тегло на цигарения холдинг в него", каза Николай Костов от Първа ФБК. При BG40 вместо ДЗИ (чиито акции не участват в индекса) най-много допринесоха книжата на ЦКБ и ДЗИ банк, като последните поскъпнаха с 29%. Други възходящи акции бяха ЕМКА, Инвестор.БГ и ХЕС.Освен сериозните ръстове на цените за периода беше характерно и увеличаването на обемите на търговия, както и броят на търгуваните позиции и броят на сделките. "Несъмнено положително повлия и нарасналата ликвидност на пазара след публичното предлагане на "Химимпорт", смята Петко Вълков от "Бенчмарк". Книжата от новата емисия на дружеството бяха записани и близо 2/3 от заявките останаха неудовлетворени. Според много участници на пазара това допълнително е отприщило купуването на други от най-ликвидните книжа.
Борсата - вече огледало на икономиката?
Дългосрочната тенденция на ръст е красноречива и в това най-добре са се убедили лично по джоба си онези, които през последните няколко години са инвестирали в ценни книжа на публични компании, което се оказа и най-доходоносната инвестиционна алтернатива. Освен това очакванията на анализаторите в дългосрочен план си остават оптимистични. По презумпция капиталовите пазари отразяват това, което се случва в реалната икономика и бизнес. Въпреки че ликвидността на борсата продължава да е ниска, а най-големите компании все още не са публични, впечатлението е, че от година на година БФБ все повече се превръща в "огледало на икономиката". "Очакваното намаление на корпоративния данък ще стимулира някои дружества да обявяват реалните си печалби", смята Красимир Атанасов, портфейлен мениджър в инвестиционна компания "Елана"."Преструктурирането и подготовката на много от публичните дружества в очакване на общоевропейския пазар и конкурентната му среда доведе до рационализации в производството и подобрение на отчетите им", казва Бончо Иванов, финансов анализатор в "Златен лев капитал". Тези процеси пораждат и все по-голям интерес от страна на инвеститорите към капиталовия пазар, в това число и от чуждестранни. Появата на много на брой взаимни фондове, които управляват все повече пари, също ще раздвижат пазара, смята Иванов.
Някъде след кота 1000
Въпреки че на корпоративно ниво също се наблюдава тенденция към по-добро спазване на борсовите правила - разкриване на информация, подготовка на отчети и т.н., все още българският пазар остава твърде далеч от световните борсови стандарти. Надеждата е, че с влизането в евросъюза прилагането на нормите на корпоративното управление ще се засили. Повишава се и активността на самите публични компании, като все повече компании търсят финансиране чрез борсата чрез увеличение на капитала. Зачестяват и сплитовете, което увеличава ликвидността на пазара.
Според много анализатори обаче сегашната ситуация наподобява еуфорията от първите месеци на 2005 г. Ликвидността и в момента остава ниска, тъй като липсват достатъчно много индивидуални инвеститори, които да търгуват активно. А при такива условия рязкото нарастване на цените бързо може да се обърне. "Очаквам скоро да настъпи корекция на цените", казва Красимир Атанасов от "Елана". Според него еуфорията от последните седмици се движи именно от спекулативно настроени играчи и когато те започнат да продават ценни книжа, това ще окаже натиск на пазара. "Не очаквам обаче корекцията да е дълбока и продължителна", допълва Атанасов. Подобно е настроението и на други анализатори, които смятат, че "октомврийската революция" не е явление за няколко дни и няма да утихне скоро. Поне до началото на 2007 г. не се очакват сривове в позитивните настроения на борсата. Големият въпрос е дали тези настроения ще се запазят и след като краткосрочните и средносрочните чуждестранни инвеститори решат да се изтеглят към следващата си дестинация, а това винаги е рисков момент на един малък и неликвиден пазар.
Борси на изток от рая
Пазарите в новите страни - членки на ЕС, изживяха бум след присъединяването. Ще се повтори ли това в България и Румъния?
Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293264
Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ
Две години и половина след най-новата вълна на разширяване на Европейския съюз равносметката и перспективите за фондовите пазари в Централна и Източна Европа не са еднопосочни.Според специализирания инвеститорски сайт MarketWatch икономическата стабилност в периода на присъединяване към евросъюза е насърчила инвеститорите - любители на риска, и им е осигурила възвращаемост, по-висока, отколкото от инвестиците на пазарите в Латинска Америка и развиващите се икономики в Азия. От друга страна обаче, големите институционални инвеститори все още предпочитат да гледат отстрани фондовите борси в Централна и Източна Европа, отчита списание Euromoney. Причината е, че този пазар е силно раздробен - състои се от 10 борси с различни размери, които дори заедно не могат да се премерят с развитите европейски пазари в Лондон, Франкфурт или Виена (виж таблицата).
Впечатляващи резултати
В региона няма много компании, които да са привлекателни за големите инвеститори, смята Пол Тръкър, финансов анализатор за европейските пазари в Merrill Lynch. Отсъствието на тези инвеститори обаче не пречи на малките борси да регистрират впечатляващи резултати в периода след присъединяването към ЕС. Например борсовият индекс в Кипър се е увеличил със 177%, в Братислава - със 132%, а индексът на най-големия регионален пазар - полския - със "скромните" 76%.Независимо от малкото на брой ликвидни акции анализаторите на агенция Reuters обясняват привлекателността на региона със стабилния икономически растеж, с прилива на структурни фондове от евросъюза след присъединяването и с нарасналото присъствие на европейски финансови посредници и инвестиционни фондове, чиято стратегия по принцип е да инвестират на пазарите от ЕС.
Нови възможности
Борсите в новоприсъединилите се страни към ЕС не успяха да избегнат спада на световните фондови пазари в периода май-юни, който засегна най-тежко развиващите се пазари. Въпреки това анализаторите продължават да виждат добри перспективи в Централна и Източна Европа и дори вече отместват погледа си още по на изток към Русия, Украйна.Керин Хърн, директор и партньор в стокхолмския фонд East Capital International, който инвестира 4 млрд. долара във финансовите пазари на Източна Европа, вижда добри възможности в борсите на Румъния и България. Двете страни от 1 януари 2007 г. ще станат най-бедните страни, присъединявали се някога към ЕС, но според Хърн възможностите на тези пазари ще бъдат съпоставими с възможностите в Испания и Португалия в периода на тяхното присъединяване към ЕС преди две десетилетия.
България и Румъния на прага на ЕС
Малко след като на 26 септември Европейската комисия официално потвърди членството на България и Румъния в ЕС от 2007 г., индексът на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX проби 1000 пункта, а за периода 26 септември - 8 ноември поскъпна с 13.62% до 1082 пункта. По-широкият борсов индикатор BG40, който се възприема като по-представителен за пазара, се повиши за същия период с 3.69% до 178.14 пункта.В Румъния пък след обявяването на решението на ЕК чуждестранните инвестиционни фондове се завърнаха на борсата, твърди румънският финансов всекидневник Ziarul Financiar. От началото на годината чуждестранните вложения са 110 млн. евро. Румънски брокери прогнозират, че те ще нараснат още догодина. На подобен ефект се надяват и някои български играчи. Не само заради поскъпването на акциите, но и заради факта, че много фондове, инвестиращи в ЕС, ще имат достъп и до капиталовите пазари в двете страни. Известен оптимизъм вдъхва и опитът на други новоприсъединили се страни, членки на ЕС от Централна Европа, като например Полша, чийто фондов пазар се радваше на стабилен ръст преди и след присъединяването.
Еуфория и реализъм
Въпреки това е необходима известна доза реализъм, предупреждават анализатори. Присъединяването на двете страни към общността беше очаквано от инвеститорите и до голяма степен вече е отразено в цените на акциите. Заради ниската ликвидност на тези пазари от френската Axa Investment Managers не очакват ръст в София и Букурещ, подобен на другите нови членки на ЕС, освен ако на пазара не се появят нови големи компании. Това се отнася особено за България, където капитализацията на публичните емисии ценни книжа е около 6.35 млрд. евро. За румънския пазар капитализацията е близо 21 млрд., докато в Полша е повече от 100 млрд. евро. "Очаквам все повече финансови и стратегически инвеститори да извършват покупки и препродажби на по-големи дялове в български публични компании", казва Елена Маринова, финансов анализатор в ПФБК. Според Петър Василев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Алфа асет мениджмънт", българският пазар не е атрактивен за големи чуждестранни инвеститори и бъдещото развитие ще зависи основно от ентусиазма на местните играчи и от появата на нови компании на фондовата борса. Елена Маринова прогнозира, че ще се увеличава броят на компаниите, които ще се листват на БФБ, за да набират финансов ресурс. Петър Василев очаква около 10 - 20 процента годишен ръст на пазара през следващите няколко години. "Цените на повечето акции са високи и компаниите тепърва ще трябва да ги заслужат с подобряване на резултатите от дейността им", смята той.
Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293264
Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ
Две години и половина след най-новата вълна на разширяване на Европейския съюз равносметката и перспективите за фондовите пазари в Централна и Източна Европа не са еднопосочни.Според специализирания инвеститорски сайт MarketWatch икономическата стабилност в периода на присъединяване към евросъюза е насърчила инвеститорите - любители на риска, и им е осигурила възвращаемост, по-висока, отколкото от инвестиците на пазарите в Латинска Америка и развиващите се икономики в Азия. От друга страна обаче, големите институционални инвеститори все още предпочитат да гледат отстрани фондовите борси в Централна и Източна Европа, отчита списание Euromoney. Причината е, че този пазар е силно раздробен - състои се от 10 борси с различни размери, които дори заедно не могат да се премерят с развитите европейски пазари в Лондон, Франкфурт или Виена (виж таблицата).
Впечатляващи резултати
В региона няма много компании, които да са привлекателни за големите инвеститори, смята Пол Тръкър, финансов анализатор за европейските пазари в Merrill Lynch. Отсъствието на тези инвеститори обаче не пречи на малките борси да регистрират впечатляващи резултати в периода след присъединяването към ЕС. Например борсовият индекс в Кипър се е увеличил със 177%, в Братислава - със 132%, а индексът на най-големия регионален пазар - полския - със "скромните" 76%.Независимо от малкото на брой ликвидни акции анализаторите на агенция Reuters обясняват привлекателността на региона със стабилния икономически растеж, с прилива на структурни фондове от евросъюза след присъединяването и с нарасналото присъствие на европейски финансови посредници и инвестиционни фондове, чиято стратегия по принцип е да инвестират на пазарите от ЕС.
Нови възможности
Борсите в новоприсъединилите се страни към ЕС не успяха да избегнат спада на световните фондови пазари в периода май-юни, който засегна най-тежко развиващите се пазари. Въпреки това анализаторите продължават да виждат добри перспективи в Централна и Източна Европа и дори вече отместват погледа си още по на изток към Русия, Украйна.Керин Хърн, директор и партньор в стокхолмския фонд East Capital International, който инвестира 4 млрд. долара във финансовите пазари на Източна Европа, вижда добри възможности в борсите на Румъния и България. Двете страни от 1 януари 2007 г. ще станат най-бедните страни, присъединявали се някога към ЕС, но според Хърн възможностите на тези пазари ще бъдат съпоставими с възможностите в Испания и Португалия в периода на тяхното присъединяване към ЕС преди две десетилетия.
България и Румъния на прага на ЕС
Малко след като на 26 септември Европейската комисия официално потвърди членството на България и Румъния в ЕС от 2007 г., индексът на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX проби 1000 пункта, а за периода 26 септември - 8 ноември поскъпна с 13.62% до 1082 пункта. По-широкият борсов индикатор BG40, който се възприема като по-представителен за пазара, се повиши за същия период с 3.69% до 178.14 пункта.В Румъния пък след обявяването на решението на ЕК чуждестранните инвестиционни фондове се завърнаха на борсата, твърди румънският финансов всекидневник Ziarul Financiar. От началото на годината чуждестранните вложения са 110 млн. евро. Румънски брокери прогнозират, че те ще нараснат още догодина. На подобен ефект се надяват и някои български играчи. Не само заради поскъпването на акциите, но и заради факта, че много фондове, инвестиращи в ЕС, ще имат достъп и до капиталовите пазари в двете страни. Известен оптимизъм вдъхва и опитът на други новоприсъединили се страни, членки на ЕС от Централна Европа, като например Полша, чийто фондов пазар се радваше на стабилен ръст преди и след присъединяването.
Еуфория и реализъм
Въпреки това е необходима известна доза реализъм, предупреждават анализатори. Присъединяването на двете страни към общността беше очаквано от инвеститорите и до голяма степен вече е отразено в цените на акциите. Заради ниската ликвидност на тези пазари от френската Axa Investment Managers не очакват ръст в София и Букурещ, подобен на другите нови членки на ЕС, освен ако на пазара не се появят нови големи компании. Това се отнася особено за България, където капитализацията на публичните емисии ценни книжа е около 6.35 млрд. евро. За румънския пазар капитализацията е близо 21 млрд., докато в Полша е повече от 100 млрд. евро. "Очаквам все повече финансови и стратегически инвеститори да извършват покупки и препродажби на по-големи дялове в български публични компании", казва Елена Маринова, финансов анализатор в ПФБК. Според Петър Василев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Алфа асет мениджмънт", българският пазар не е атрактивен за големи чуждестранни инвеститори и бъдещото развитие ще зависи основно от ентусиазма на местните играчи и от появата на нови компании на фондовата борса. Елена Маринова прогнозира, че ще се увеличава броят на компаниите, които ще се листват на БФБ, за да набират финансов ресурс. Петър Василев очаква около 10 - 20 процента годишен ръст на пазара през следващите няколко години. "Цените на повечето акции са високи и компаниите тепърва ще трябва да ги заслужат с подобряване на резултатите от дейността им", смята той.
Абонамент за:
Публикации (Atom)