Повечето специални инвестиционни дружества завършиха на печалба, но дивидентите засега са скромни
Капитал - бр. 18 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=336475
Христо ШЕМТОВ
Три години след като първите дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за недвижими имоти се появиха на пазара на основата на обещания за амбициозни проекти, част от тях успяха да натрупат реална история, а появата на нови компании престана да е събитие.
В началото се възприемаха донякъде като екзотика, а спекулативно настроени борсови играчи успяха да извлекат бързи печалби от търговия с акциите им. Въпреки че впоследствие загубиха първоначалния си блясък, броят им постоянно се увеличава - на Българската фондова борса (БФБ) вече се търгуват 30 (в началото на 2006 г. бяха едва 11) с обща пазарна капитализация повече от 700 млн. лв. и над 620 млн. лв. активи. Очакванията сред анализатори са, че ще се появяват още АДСИЦ, защото има възможности за печеливши проекти, а добри дружества биха намерили прием на капиталовия пазар.
Умерен интерес
Показателно е, че някои големи компании успяха само частично да осъществят амбициозните си планове за увеличения на капитала, а неотдавна стана факт и първата провалена емисия акции - на "Премиер фонд". Въпреки това според анализаторите пред този сегмент има потенциал. "Бумът на цените на другите акции временно намали атрактивността на тези дружества. През последните месеци интересът към тях беше слаб и поради излизането на нови публични компании", коментира Маню Моравенов, изпълнителен директор на "Феърплей пропъртис".
Засега най-голям дял от активите са във фондове, които инвестират в земеделска земя - "Елана фонд за земеделска земя", "Адванс терафонд" и "Фонд за недвижими имоти България" (който инвестира и в други имоти). Останалата част от инвестициите се насочва към търговски и офис площи, жилищни проекти и ваканционни имоти. Недвижимите имоти се възприемат като нискорискови инвестиции (макар че по света има примери за срив на цените), подходящи за консервативни инвеститори, а специалисти смятат, че и в рисковите портфейли е хубаво да има акции на дружества за имоти. "АДСИЦ се очертаха като добри защитни инструменти при спадащ пазар, коментира Даниел Ганев, портфейлен мениджър на "Адванс инвест".
Извън спекулативните движения в дългосрочен план доходността зависи от текущите приходи от наеми и от препродажба на имоти с печалба (съответно дивиденти за акционерите) и очакваното поскъпване на недвижимите имоти в портфейлите (съответно поскъпване на акциите). От тази гледна точка дружествата, макар и с известни условности, се подразделят на инвестиционен и предприемачески тип. Първите управляват готови сгради с наематели, при които бъдещите приходи са по-прозрачни и предвидими. Предприемаческите дружества изграждат обекти, които продават или отдават под наем. Те започват да генерират приходи след осъществяването на проектите. В България от чисто инвестиционен тип са "И Ар Джи капитал - 1" (собственик на сградите на "Практикер" и "Орифлейм" в София) и "И Ар Джи капитал - 2" (собственик на "Практикер" и "Пикадили" във Варна). Останалите са от предприемачески или смесен тип.
Равносметката за 2006 г.
Част от съществуващите в България АДСИЦ са тясно насочени към интересите на хората, които са ги учредили. С акциите им няма търговия и реално са почти (или изобщо) недостъпни за външни хора. Анализатори коментират, че те са по-скоро данъчни конфигурации, отколкото колективни форми за инвестиране в недвижимости. Голяма част от останалите дружества завършиха 2006 г. с печалба, но тъй като при повечето печалбата е формирана от преоценка на активите, малка част ще раздадат дивидент. Засега е сигурно, че дивидент ще получат акционерите на "И Ар Джи капитал" 1 и 2, "Бенчмарк фонд имоти" и "Булленд инвестмънтс", чиито общи събрания вече гласуваха разпределяне на печалбата за 2006 г. Скромен дивидент вероятно ще разпределят още няколко компании.
Въпреки че АДСИЦ не бяха сред най-добрите инвестиции през последната година, този тип дружества не са за пренебрегване. "Като цяло акциите им се търгуват около справедливите им стойности и в близко бъдеще са на път да се утвърдят като типични дивидентни акции, подходящи за всеки портфейл в консервативната му част", смята Даниел Ганев. Според Маню Моравенов още е рано за генерални изводи. "Все пак сериозните инвеститори в АДСИЦ са с инвестиционен хоризонт от три до пет години. Като цяло еуфорията в сегмента затихна и занапред интерес ще привличат компании с качествени проекти и добри резултати. Смятам, че този пазар тепърва ще се отваря и интерес към него ще проявяват все повече чуждестранни инвеститори", казва още Моравенов.
Що е то?
АДСИЦ са форма на колективно инвестиране в недвижими имоти, които по закон са публични дружества, набиращи капитал на фондовата борса с цел инвестирането му в недвижими имоти или вземания. Освободени са от корпоративен данък, но изплащат като дивидент най-малко 90% от печалбата (изчистена от преоценка на притежаваните имоти).
вторник, 24 юли 2007 г.
Винена акция за дегустация
"Бенчмарк" продава дела си във винарската изба Todoroff чрез публично предлагане на фондовата борса
Капитал - бр. 13 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=323911
Христо ШЕМТОВ
Инвеститорите, които обичат хубавото вино, могат скоро да изпитат удоволствието да притежават "няколко дузини" акции от известната със скъпите си вина изба "Тодоров".Началото на търговия е въпрос на дни, след като неотдавна Комисията за финансов надзор потвърди проспекта на дружеството, а ръководството на Българската фондова борса регистрира акциите.
За българския капиталов пазар появата на нова компания е събитие, особено след бързите печалби, които направиха инвеститорите, участвали в публичните предлагания (IPO) на акции от "Химимпорт", "Монбат", "Медийни системи" и др. в края на миналата година. Сега пред тях стои въпросът дали и виното с марка Todoroff ще допринесе към доходността на портфейлите им. "У доста играчи се създаде усещането, че IPO-то е начин да се правят бързи печалби", коментира Надя Неделчева от "Карол". "Все още е налице недостиг на нови компании, поради което очаквам интерес към емисията. Предвид малкия й размер по-вероятно е да има презаписване", прогнозира тя. От друга страна, определената минимална цена от 1.60 лв. оценява компанията на 5.44 млн. лв., което според някои анализатори е скъпо и по тази причина в случая "Тодоров" далеч не е задължително историята да се повтори.
Компанията
Изба "Тодоров" не е голям играч (под 1% пазарен дял за последните години), но както показват нарастващите приходи, все по-успешно налага своя продукт в сегмента на скъпите вина в малки серии. Клиенти са ресторанти, хотели, специализирани магазини за алкохол от висок ценови клас, български посолства, организатори на културни и корпоративни мероприятия и др. "Пазарът на вино в България ще се преструктурира. Появяват се малки бутикови изби, които ще произвеждат малки по обеми, но качествени вина", казва мажоритарният собственик Иван Тороров, който през 2001 г. купува избата в пловдивското село Брестовица от наследниците на известните винопроизводители братя Андонови, които построяват избата през 1945 г. Според Тодоров подобряването на качеството ще повдигне сринатия в момента имидж на България като страна винопроизводител. "Затова предвиждам увеличаване на обема на производство от 330 хил. бутилки днес до 660 хил. бутилки годишно през 2010 г.", казва още Тодоров.
През 2006 г. като финансов инвеститор в компанията влиза "Бенчмарк груп", който участва в две последователни увеличения на капитала (общо от 2 млн. на 3.4 млн. лв.), при които придобива малко над 1.05 млн. акции (30% от капитала), закупени на емисионна стойност от 1.113 лв. за брой (през 2006 г. номиналът е променен от 100 лв. на 1 лв.). Иван Тодоров притежава пряко 51% и още 10% чрез дружеството му "БГ Имобилиен" ЕООД. Инвестиционната програма включва закупуване на земя и засаждане на нови лозя, като целта е до 2009 г. дружеството да има 1000 декара лозя и да премине изцяло на собствено производство грозде.
От тази година компанията предлага екзотичния туристически продукт винена и гроздова терапия на основата на натурални продукти. За целта компанията инвестира над 2 млн. лв. в хотелски комплекс, разположен близо до избата, който вече работи експериментално. "Това е нов продукт за нас и на този етап още не мога да кажа как ще се развива. Най-важното в момента е да усвоим в максимална степен уменията да го предлагаме", коментира Иван Тодоров.
Акциите
От проспекта става ясно, че "Бенчмарк груп" ще предложи 800 хил. акции на минимална цена 1.60 лв. При повишен интерес "БГ Имобилиен" ще предложи още 300 хил. книжа. В предвидимо бъдеще Иван Тодоров няма да намалява участието си под 51%. Според проспекта намерението му е от 2009 г. 40% от печалбата да бъдат разпределяни като дивидент.
Професионални участници на пазара коментират, че с публичното предлагане "Бенчмарк" ще направи класическо излизане с добра доходност от инвестицията си, което не е непременно единствената причина. "Когато започнах производство на вино преди пет години, исках да задоволя своето и на близки приятели и партньори желание да консумираме вино, създадено със собствен стил и технология. Излизайки на борсата, давам възможност на същите тези хора да станат акционери и да се почувстват още по-близо до марката", коментира Иван Тодоров. Но фактът, че стар акционер излиза на цена 1.60 лв. (или повече), може да породи известни съмнения дали това е добра цена за влизане, смята Гено Тонев от "Юг маркет фонд мениджмънт". Според него цената на аукциона няма да е много по-висока от минималната. "Не се съмнявам, че публичното предлагане ще бъде успешно, но цената е висока спрямо резултатите от дейността и в нея са заложени високи очаквания", казва Гено Тонев. "Според мен малките инвеститори трудно ще бъдат убедени, че тази цена си заслужава и кръгът ще е по-тесен, но вероятно ще се включат поне два или три договорни фонда", допълва Тонев.
Не е за пренебрегване фактът, че при вторично публично предлагане акциите могат да бъдат продадени почти веднага, без замразяване на пари за 1-2 месеца. "Това ще привлече спекулантите", отбелязва Надя Неделчева. Според Гено Тонев публичното предлагане едва ли ще донесе бързи печалби на дребните инвеститори. "Не очаквам да се включат много спекуланти, които да създадат ликвидност, а докато не бъде оповестен много добър тримесечен отчет, не виждам потенциал в краткосрочен план акциите да поскъпнат съществено над цената от аукциона", аргументира се Тонев.
Аукционът
Ден преди старта на търговията заинтересуваните могат да подават лимитирани поръчки за покупка на акции на желана от тях цена (но не по-ниска от 1.60 лв. на акция) и пазарни поръчки, при които заявяват само количество. На база на поръчките ще бъде определена "цена на отрязване", по която ще бъдат удовлетворени всички пазарни поръчки и лимитираните поръчки на цена, равна или по-висока от "цената на отрязване". Тя ще бъде определена така, че всички класирали се лимитирани поръчки и пазарни поръчки да бъдат удовлетворени в еднаква пропорция, поясниха от "Бенчмарк". След аукциона инвеститорите ще могат да търгуват с акциите си.
Капитал - бр. 13 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=323911
Христо ШЕМТОВ
Инвеститорите, които обичат хубавото вино, могат скоро да изпитат удоволствието да притежават "няколко дузини" акции от известната със скъпите си вина изба "Тодоров".Началото на търговия е въпрос на дни, след като неотдавна Комисията за финансов надзор потвърди проспекта на дружеството, а ръководството на Българската фондова борса регистрира акциите.
За българския капиталов пазар появата на нова компания е събитие, особено след бързите печалби, които направиха инвеститорите, участвали в публичните предлагания (IPO) на акции от "Химимпорт", "Монбат", "Медийни системи" и др. в края на миналата година. Сега пред тях стои въпросът дали и виното с марка Todoroff ще допринесе към доходността на портфейлите им. "У доста играчи се създаде усещането, че IPO-то е начин да се правят бързи печалби", коментира Надя Неделчева от "Карол". "Все още е налице недостиг на нови компании, поради което очаквам интерес към емисията. Предвид малкия й размер по-вероятно е да има презаписване", прогнозира тя. От друга страна, определената минимална цена от 1.60 лв. оценява компанията на 5.44 млн. лв., което според някои анализатори е скъпо и по тази причина в случая "Тодоров" далеч не е задължително историята да се повтори.
Компанията
Изба "Тодоров" не е голям играч (под 1% пазарен дял за последните години), но както показват нарастващите приходи, все по-успешно налага своя продукт в сегмента на скъпите вина в малки серии. Клиенти са ресторанти, хотели, специализирани магазини за алкохол от висок ценови клас, български посолства, организатори на културни и корпоративни мероприятия и др. "Пазарът на вино в България ще се преструктурира. Появяват се малки бутикови изби, които ще произвеждат малки по обеми, но качествени вина", казва мажоритарният собственик Иван Тороров, който през 2001 г. купува избата в пловдивското село Брестовица от наследниците на известните винопроизводители братя Андонови, които построяват избата през 1945 г. Според Тодоров подобряването на качеството ще повдигне сринатия в момента имидж на България като страна винопроизводител. "Затова предвиждам увеличаване на обема на производство от 330 хил. бутилки днес до 660 хил. бутилки годишно през 2010 г.", казва още Тодоров.
През 2006 г. като финансов инвеститор в компанията влиза "Бенчмарк груп", който участва в две последователни увеличения на капитала (общо от 2 млн. на 3.4 млн. лв.), при които придобива малко над 1.05 млн. акции (30% от капитала), закупени на емисионна стойност от 1.113 лв. за брой (през 2006 г. номиналът е променен от 100 лв. на 1 лв.). Иван Тодоров притежава пряко 51% и още 10% чрез дружеството му "БГ Имобилиен" ЕООД. Инвестиционната програма включва закупуване на земя и засаждане на нови лозя, като целта е до 2009 г. дружеството да има 1000 декара лозя и да премине изцяло на собствено производство грозде.
От тази година компанията предлага екзотичния туристически продукт винена и гроздова терапия на основата на натурални продукти. За целта компанията инвестира над 2 млн. лв. в хотелски комплекс, разположен близо до избата, който вече работи експериментално. "Това е нов продукт за нас и на този етап още не мога да кажа как ще се развива. Най-важното в момента е да усвоим в максимална степен уменията да го предлагаме", коментира Иван Тодоров.
Акциите
От проспекта става ясно, че "Бенчмарк груп" ще предложи 800 хил. акции на минимална цена 1.60 лв. При повишен интерес "БГ Имобилиен" ще предложи още 300 хил. книжа. В предвидимо бъдеще Иван Тодоров няма да намалява участието си под 51%. Според проспекта намерението му е от 2009 г. 40% от печалбата да бъдат разпределяни като дивидент.
Професионални участници на пазара коментират, че с публичното предлагане "Бенчмарк" ще направи класическо излизане с добра доходност от инвестицията си, което не е непременно единствената причина. "Когато започнах производство на вино преди пет години, исках да задоволя своето и на близки приятели и партньори желание да консумираме вино, създадено със собствен стил и технология. Излизайки на борсата, давам възможност на същите тези хора да станат акционери и да се почувстват още по-близо до марката", коментира Иван Тодоров. Но фактът, че стар акционер излиза на цена 1.60 лв. (или повече), може да породи известни съмнения дали това е добра цена за влизане, смята Гено Тонев от "Юг маркет фонд мениджмънт". Според него цената на аукциона няма да е много по-висока от минималната. "Не се съмнявам, че публичното предлагане ще бъде успешно, но цената е висока спрямо резултатите от дейността и в нея са заложени високи очаквания", казва Гено Тонев. "Според мен малките инвеститори трудно ще бъдат убедени, че тази цена си заслужава и кръгът ще е по-тесен, но вероятно ще се включат поне два или три договорни фонда", допълва Тонев.
Не е за пренебрегване фактът, че при вторично публично предлагане акциите могат да бъдат продадени почти веднага, без замразяване на пари за 1-2 месеца. "Това ще привлече спекулантите", отбелязва Надя Неделчева. Според Гено Тонев публичното предлагане едва ли ще донесе бързи печалби на дребните инвеститори. "Не очаквам да се включат много спекуланти, които да създадат ликвидност, а докато не бъде оповестен много добър тримесечен отчет, не виждам потенциал в краткосрочен план акциите да поскъпнат съществено над цената от аукциона", аргументира се Тонев.
Аукционът
Ден преди старта на търговията заинтересуваните могат да подават лимитирани поръчки за покупка на акции на желана от тях цена (но не по-ниска от 1.60 лв. на акция) и пазарни поръчки, при които заявяват само количество. На база на поръчките ще бъде определена "цена на отрязване", по която ще бъдат удовлетворени всички пазарни поръчки и лимитираните поръчки на цена, равна или по-висока от "цената на отрязване". Тя ще бъде определена така, че всички класирали се лимитирани поръчки и пазарни поръчки да бъдат удовлетворени в еднаква пропорция, поясниха от "Бенчмарк". След аукциона инвеститорите ще могат да търгуват с акциите си.
С командировъчните по-полека
Ограничението за данъчно признати дневни се прехвърля върху работниците
Капитал - бр. 8 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=314174
Христо ШЕМТОВ
Командировка в чужбина - за някои удоволствие, за други не чак толкова.Но при всички положения, ако човек не е особено артистична натура, вероятно няма да му допадне идеята да отседне в потънал в смрад и мръсотия хотел с олющени стени, дом на разнообразни насекоми, неизправна обща тоалетна на етажа, сводници в съседство и в квартал, в който не е препоръчително човек да се разхожда пеша денем и нощем.Няколко промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) породиха известни опасения, че подобно изживяване може и да се наложи на човек, изпратен в командировка в чужбина, ако не иска да плаща данъци върху сумите, които е изразходвал по време на служебното си пътуване. Причината - командировъчните пари, които превишават лимитите, определени от държавата, вече се третират като облагаеми доходи.
Действително промяна има, но тя не е толкова страшна, че да накара някое юпи да се подложи на подобен стрес, за да не формира облагаем доход. Командировъчните разходи се подразделят на пътни, квартирни и дневни пари, които за различните държави са конкретизирани като суми в Наредбата на Министерския съвет за служебните командировки и специализации в чужбина. Наредбата приема като максимално допустима граница на квартирните и дневните двукратния размер на посочените в нея суми за съответните държави. "Изплащането на по-високи квартирни и дневни пари е допустимо, но това води до известни данъчни тежести", казва Павлина Бакалова, данъчен консултант в кантората "Глобал такс".
Промяната
При досегашния режим фирмите можеха да надхвърлят допустимия размер на дневните, но превишенията не се признаваха като разход при определянето на облагаемия резултат и фирмите трябваше да плащат върху тях данък печалба (чл. 23 ал. 2 т. 1 от стария ЗКПО). При новия данъчен режим ограниченията се запазват, но те вече са в закона, който урежда личните данъци - тоест фирмите могат свободно да приспадат разходи за дневни независимо от размера им, но превишението над лимитите е облагаем доход за физическото лице, на което е изплатено (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "б" от ЗДДФЛ). Това означава, че ако човек не иска да захранва допълнително държавния бюджет, ще трябва да ограничи дневните си харчове до определения от държавата допустим размер. Примерно, ако човек е в командировка в Германия и работодателят му плаща по 70 евро на ден дневни (колкото е според наредбата допустимият размер на дневните за тази страна), работникът няма да дължи данъци върху тях. Но ако работодателят му плаща по 80 евро на ден, от тях 10 евро са облагаем доход за командирования, върху които той ще трябва да плати данък общ доход, но не и социални осигуровки. Този режим на облагане се отнася както за лицата, които работят на трудов договор, така и за мениджърите с договор за управление и контрол.Законите, както и досега, формално не поставят ограничение за парите за път и квартира. Според ЗДДФЛ те не формират облагаем доход (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "а" от ЗДДФЛ), стига да са документално доказани, тоест човек да представи фактура за нощувката и други документи, които могат да бъдат поискани при проверка. Възможни са обаче и различни интерпретации, смятат данъчни консултанти. "В нашата практика не са се срещали случаи на преобразуване на финансовия резултат с превишението над двойния размер на определените от наредбата квартирни пари", казва Павлина Бакалова от "Глобал такс". "Но теоретично е възможно да се твърди, че това са разходи, несвързани с дейността на предприятието, удовлетворяващи лични потребности, и по този ред сумите да се обложат с данък или да се направи някаква друга интерпретация на ЗКПО. Тълкуването е субективно", казва още Бакалова.
Прехвърлянето
на ограничението за дневните командировъчни пари върху физическите лица изглежда логично, особено след намаляването тази година на данък печалба на 10% и запазването същевременно на ставката върху личните доходи на 24% (за над 600 лв. месечно). При такава голяма разлика старият режим на облагане би открил интересни посоки за размисъл пред хора, които биха желали да намалят данъците и осигуровките си - например фирмите да плащат значителна част от възнагражденията на скъпоплатените си служители под формата на дневни пари за командировки или собствениците на фирми да прибягват до скрита форма на разпределение на печалбата чрез командировъчните разходи. Така с новия режим на облагане държавата въвежда един вид защитен механизъм срещу този начин на намаляване на задълженията към държавата, който иначе би бил напълно законен.
Капитал - бр. 8 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=314174
Христо ШЕМТОВ
Командировка в чужбина - за някои удоволствие, за други не чак толкова.Но при всички положения, ако човек не е особено артистична натура, вероятно няма да му допадне идеята да отседне в потънал в смрад и мръсотия хотел с олющени стени, дом на разнообразни насекоми, неизправна обща тоалетна на етажа, сводници в съседство и в квартал, в който не е препоръчително човек да се разхожда пеша денем и нощем.Няколко промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) породиха известни опасения, че подобно изживяване може и да се наложи на човек, изпратен в командировка в чужбина, ако не иска да плаща данъци върху сумите, които е изразходвал по време на служебното си пътуване. Причината - командировъчните пари, които превишават лимитите, определени от държавата, вече се третират като облагаеми доходи.
Действително промяна има, но тя не е толкова страшна, че да накара някое юпи да се подложи на подобен стрес, за да не формира облагаем доход. Командировъчните разходи се подразделят на пътни, квартирни и дневни пари, които за различните държави са конкретизирани като суми в Наредбата на Министерския съвет за служебните командировки и специализации в чужбина. Наредбата приема като максимално допустима граница на квартирните и дневните двукратния размер на посочените в нея суми за съответните държави. "Изплащането на по-високи квартирни и дневни пари е допустимо, но това води до известни данъчни тежести", казва Павлина Бакалова, данъчен консултант в кантората "Глобал такс".
Промяната
При досегашния режим фирмите можеха да надхвърлят допустимия размер на дневните, но превишенията не се признаваха като разход при определянето на облагаемия резултат и фирмите трябваше да плащат върху тях данък печалба (чл. 23 ал. 2 т. 1 от стария ЗКПО). При новия данъчен режим ограниченията се запазват, но те вече са в закона, който урежда личните данъци - тоест фирмите могат свободно да приспадат разходи за дневни независимо от размера им, но превишението над лимитите е облагаем доход за физическото лице, на което е изплатено (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "б" от ЗДДФЛ). Това означава, че ако човек не иска да захранва допълнително държавния бюджет, ще трябва да ограничи дневните си харчове до определения от държавата допустим размер. Примерно, ако човек е в командировка в Германия и работодателят му плаща по 70 евро на ден дневни (колкото е според наредбата допустимият размер на дневните за тази страна), работникът няма да дължи данъци върху тях. Но ако работодателят му плаща по 80 евро на ден, от тях 10 евро са облагаем доход за командирования, върху които той ще трябва да плати данък общ доход, но не и социални осигуровки. Този режим на облагане се отнася както за лицата, които работят на трудов договор, така и за мениджърите с договор за управление и контрол.Законите, както и досега, формално не поставят ограничение за парите за път и квартира. Според ЗДДФЛ те не формират облагаем доход (чл. 24 ал. 2 т. 5 буква "а" от ЗДДФЛ), стига да са документално доказани, тоест човек да представи фактура за нощувката и други документи, които могат да бъдат поискани при проверка. Възможни са обаче и различни интерпретации, смятат данъчни консултанти. "В нашата практика не са се срещали случаи на преобразуване на финансовия резултат с превишението над двойния размер на определените от наредбата квартирни пари", казва Павлина Бакалова от "Глобал такс". "Но теоретично е възможно да се твърди, че това са разходи, несвързани с дейността на предприятието, удовлетворяващи лични потребности, и по този ред сумите да се обложат с данък или да се направи някаква друга интерпретация на ЗКПО. Тълкуването е субективно", казва още Бакалова.
Прехвърлянето
на ограничението за дневните командировъчни пари върху физическите лица изглежда логично, особено след намаляването тази година на данък печалба на 10% и запазването същевременно на ставката върху личните доходи на 24% (за над 600 лв. месечно). При такава голяма разлика старият режим на облагане би открил интересни посоки за размисъл пред хора, които биха желали да намалят данъците и осигуровките си - например фирмите да плащат значителна част от възнагражденията на скъпоплатените си служители под формата на дневни пари за командировки или собствениците на фирми да прибягват до скрита форма на разпределение на печалбата чрез командировъчните разходи. Така с новия режим на облагане държавата въвежда един вид защитен механизъм срещу този начин на намаляване на задълженията към държавата, който иначе би бил напълно законен.
Покана за гръцка сватба
Атинската фондова борса е третият кандидат, който иска да купи БФБ
Капитал - бр. 5 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=308957
Христо ШЕМТОВ
За българско-гръцка борсова дружба се говори от няколко години. Но ако досега разговорите са попадали в графата "общи работи", тази седмица те придобиха по-конкретни очертания, след като високопоставени ръководители на Атинската фондова борса представиха своите идеи за бъдещо сътрудничество с Българската фондова борса (БФБ).
Предложението
Гръцките емисари отправиха две конкретни предложения. Те заявиха твърдо желание да купят 44-процентния държавен дял от БФБ, както и дела на държавата в Централния депозитар. Председателят на Атинската борса Спирос Капралос каза, че офертата важи и за всеки борсов член, който желае да продаде дела си. Второто предложение е българският пазар да се свърже с гръцкия и кипърския чрез обща платформа за търговия.
Началото на гръцко-кипърското обединение беше поставено през октомври миналата година, когато двете борси бяха свързани помежду си чрез обща платформа за търговия, без атинската борса да притежава кипърската (която плаща такса за ползването на търговската система) и без да притежава местния депозитар на ценни книжа. Така се създаде възможност за потребителите на платформата да търгуват с всички ценни книжа, регистрирани за публична търговия в Гърция и Кипър. В перспектива атинската борса ще се стреми общата платформа да обхване повече пазари.
Според предлагания модел борсите ще останат относително автономни - сами ще определят правилата за регистрация, членство, търговия и т.н. "Такъв тип интеграция ще е от полза за българския пазар, защото ще привлече значителни инвестиции от големи международни инвеститори, които търгуват на нашата борса и които биха инвестирали и в България при наличието на обща платформа", казва Спирос Капралос.
Предложението от гръцка страна идва месеци след като същото направиха и други две големи европейски борси - скандинавското обединение ОМХ и франкфуртската борса (Deutsche Boerse). По-рано, през пролетта на 2006 г., БФБ сключи меморандум за сътрудничество и с виенската борса. Засега това са четирите оферти, но е възможно да се появят още кандидати. Разговори са водени с Euronext и миланската борса, говори се и за предстоящи срещи с Полската фондова борса. "Обяснявам си този интерес с добрите резултати на българския пазар през последните години, които явно са впечатлили западните ни колеги", казва Стоян Тошев, изпълнителен директор на управляващото дружество "Ти Би Ай асет мениджмънт". Представители на чуждестранните борси нееднократно са коментирали, че българският пазар има голям потенциал да привлича чуждестранен инвеститорски интерес, особено в светлината на сбъдналото се вече еврочленство. Хората от бранша, общо взето, са единодушни, че
Интеграцията
на капиталовия пазар с водеща европейска борса е необходима, но повечето засега се въздържат от категорични оценки кой партньор ще донесе най-много ползи за пазара - пари, ликвидност и налагане на по-прозрачни порядки на корпоративно поведение на пазарните играчи. "Няма лош кандидат. България би спечелила от всеки", каза преди около месец председателят на КФН Апостол Апостолов в интервю за "Капитал". А изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова нееднократно е заявявала, че е важно борсата в България да запази своята оперативна самостоятелност, за да не се сбъдне мрачната за самата БФБ и нейните членове прогноза големите и ликвидни български компании да се преместят в по-големия борсов център, а в София да останат да се търгуват предимно нисколиквидни и неинтересни дружества. Засега най-близки до модела на относителна автономия са предложенията на ОМХ и Атина. Те са и най-богати откъм конкретика. В основата си системите са сходни с тази разлика, че ОМХ, освен че минава за световен първенец в технологично отношение, е вече действаща структура с най-много страни партньори - Дания, Швеция, Финландия, Литва, Латвия и Естония, а наскоро е отправила оферта и за борсата в Словения. А Атина в момента се опитва да изгради регионално обединение. От друга страна, географската близост и силното присъствие на гръцки бизнес в икономиката правят Атина предпочитан партньор за някои български брокери. Самата Атинска борса е 100% собственост на Hellenic Exchanges Holdings - дружество, притежавано от седем големи гръцки банки, повечето от които присъстват сериозно на българския банков пазар (EFG Eurobank Ergasias, Национална банка на Гърция, Пиреос банк и др.). Представители на новия кандидат коментират, че Атина би привлякла по-голям приток на чуждестранни инвестиции, тъй като Гърция и България влизат в категорията развиващи се пазари и съответно привличат сходен тип инвеститори. Успешният старт на общата платформа с Кипър (четирикратно увеличение на търгуваните обеми) подкрепя тезата, че Атина не е за пренебрегване като потенциал, макар че в случая на Кипър има известни условности - двете държави са силно обвързани културно и исторически, говорят един език и.т.н. "Очевидно за Кипър това е било най-доброто решение, но дали ще бъде така и в България е въпрос на допълнителен анализ", казва Стоян Тошев. Ръководител на управляващо дружество, пожелал анонимност, отбелязва, че Атина не е от най-развитите пазари, и се съмнява, че евентуално партньорство би довело до съществено увеличаване на ликвидността.
Независимо от различните мнения това, което се случва, показва най-вече едно - в момента БФБ е търсен партньор от страна на утвърдени европейски финансови центрове (макар и не най-големите) въпреки малката българска икономика и още по-миниатюрния капиталов пазар. А това поставя българската страна в изгодна позиция да избере най-добрата оферта. От Министерството на финансите (което ще вземе крайното решение за продажба) неведнъж са декларирали, че очакват от инвестиционната общност (борса, посредници, регулатор) да излязат с общо мнение, а наскоро министър Пламен Орешарски заяви, че държавният дял ще бъде предложен за приватизация през 2007 г. На инвестиционната общност обаче тепърва предстои да изясни кой ще бъде най-добрият партньор.
Капитал - бр. 5 от 2007 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=308957
Христо ШЕМТОВ
За българско-гръцка борсова дружба се говори от няколко години. Но ако досега разговорите са попадали в графата "общи работи", тази седмица те придобиха по-конкретни очертания, след като високопоставени ръководители на Атинската фондова борса представиха своите идеи за бъдещо сътрудничество с Българската фондова борса (БФБ).
Предложението
Гръцките емисари отправиха две конкретни предложения. Те заявиха твърдо желание да купят 44-процентния държавен дял от БФБ, както и дела на държавата в Централния депозитар. Председателят на Атинската борса Спирос Капралос каза, че офертата важи и за всеки борсов член, който желае да продаде дела си. Второто предложение е българският пазар да се свърже с гръцкия и кипърския чрез обща платформа за търговия.
Началото на гръцко-кипърското обединение беше поставено през октомври миналата година, когато двете борси бяха свързани помежду си чрез обща платформа за търговия, без атинската борса да притежава кипърската (която плаща такса за ползването на търговската система) и без да притежава местния депозитар на ценни книжа. Така се създаде възможност за потребителите на платформата да търгуват с всички ценни книжа, регистрирани за публична търговия в Гърция и Кипър. В перспектива атинската борса ще се стреми общата платформа да обхване повече пазари.
Според предлагания модел борсите ще останат относително автономни - сами ще определят правилата за регистрация, членство, търговия и т.н. "Такъв тип интеграция ще е от полза за българския пазар, защото ще привлече значителни инвестиции от големи международни инвеститори, които търгуват на нашата борса и които биха инвестирали и в България при наличието на обща платформа", казва Спирос Капралос.
Предложението от гръцка страна идва месеци след като същото направиха и други две големи европейски борси - скандинавското обединение ОМХ и франкфуртската борса (Deutsche Boerse). По-рано, през пролетта на 2006 г., БФБ сключи меморандум за сътрудничество и с виенската борса. Засега това са четирите оферти, но е възможно да се появят още кандидати. Разговори са водени с Euronext и миланската борса, говори се и за предстоящи срещи с Полската фондова борса. "Обяснявам си този интерес с добрите резултати на българския пазар през последните години, които явно са впечатлили западните ни колеги", казва Стоян Тошев, изпълнителен директор на управляващото дружество "Ти Би Ай асет мениджмънт". Представители на чуждестранните борси нееднократно са коментирали, че българският пазар има голям потенциал да привлича чуждестранен инвеститорски интерес, особено в светлината на сбъдналото се вече еврочленство. Хората от бранша, общо взето, са единодушни, че
Интеграцията
на капиталовия пазар с водеща европейска борса е необходима, но повечето засега се въздържат от категорични оценки кой партньор ще донесе най-много ползи за пазара - пари, ликвидност и налагане на по-прозрачни порядки на корпоративно поведение на пазарните играчи. "Няма лош кандидат. България би спечелила от всеки", каза преди около месец председателят на КФН Апостол Апостолов в интервю за "Капитал". А изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова нееднократно е заявявала, че е важно борсата в България да запази своята оперативна самостоятелност, за да не се сбъдне мрачната за самата БФБ и нейните членове прогноза големите и ликвидни български компании да се преместят в по-големия борсов център, а в София да останат да се търгуват предимно нисколиквидни и неинтересни дружества. Засега най-близки до модела на относителна автономия са предложенията на ОМХ и Атина. Те са и най-богати откъм конкретика. В основата си системите са сходни с тази разлика, че ОМХ, освен че минава за световен първенец в технологично отношение, е вече действаща структура с най-много страни партньори - Дания, Швеция, Финландия, Литва, Латвия и Естония, а наскоро е отправила оферта и за борсата в Словения. А Атина в момента се опитва да изгради регионално обединение. От друга страна, географската близост и силното присъствие на гръцки бизнес в икономиката правят Атина предпочитан партньор за някои български брокери. Самата Атинска борса е 100% собственост на Hellenic Exchanges Holdings - дружество, притежавано от седем големи гръцки банки, повечето от които присъстват сериозно на българския банков пазар (EFG Eurobank Ergasias, Национална банка на Гърция, Пиреос банк и др.). Представители на новия кандидат коментират, че Атина би привлякла по-голям приток на чуждестранни инвестиции, тъй като Гърция и България влизат в категорията развиващи се пазари и съответно привличат сходен тип инвеститори. Успешният старт на общата платформа с Кипър (четирикратно увеличение на търгуваните обеми) подкрепя тезата, че Атина не е за пренебрегване като потенциал, макар че в случая на Кипър има известни условности - двете държави са силно обвързани културно и исторически, говорят един език и.т.н. "Очевидно за Кипър това е било най-доброто решение, но дали ще бъде така и в България е въпрос на допълнителен анализ", казва Стоян Тошев. Ръководител на управляващо дружество, пожелал анонимност, отбелязва, че Атина не е от най-развитите пазари, и се съмнява, че евентуално партньорство би довело до съществено увеличаване на ликвидността.
Независимо от различните мнения това, което се случва, показва най-вече едно - в момента БФБ е търсен партньор от страна на утвърдени европейски финансови центрове (макар и не най-големите) въпреки малката българска икономика и още по-миниатюрния капиталов пазар. А това поставя българската страна в изгодна позиция да избере най-добрата оферта. От Министерството на финансите (което ще вземе крайното решение за продажба) неведнъж са декларирали, че очакват от инвестиционната общност (борса, посредници, регулатор) да излязат с общо мнение, а наскоро министър Пламен Орешарски заяви, че държавният дял ще бъде предложен за приватизация през 2007 г. На инвестиционната общност обаче тепърва предстои да изясни кой ще бъде най-добрият партньор.
Завръщането на оптимизма
Развиващите се пазари и Източна Европа бяха хитът на 2006 г. за инвеститорите
Капитал - бр. 52 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301909
Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ
През годината на кучето според китайския хороскоп биковете - инвеститорите, които залагат на повишение на акциите - взеха превес на фондовите пазари по света. Те преживяха и разочарование, и еуфория, но в крайна сметка успяха да стъпят на краката си и с още по-голям хъс да погледнат към бъдещето.
Изминалата година стартира обещаващо и завърши още по-обещаващо - с поредица максимуми и рекорди независимо от временното разочарование през пролетта и лятото. Спадът започна изненадващо през май, когато инвеститорите временно загубиха апетита си към риска и се впуснаха да изтеглят инвестициите си от акциите. Тяхното отдръпване се отрази най-неблагоприятно върху развиващите се пазари като Турция, Русия, Индия, Тайван, Южна Корея, Бразилия, Колумбия, Мексико. За виновници за спада бяха набедени
Слабите нерви на инвеститорите
и централните банки, които задружно се заеха да повишават лихвените проценти с цел да предотвратят опасността от инфлация, породена от скъпите суровини. По принцип високите лихви притесняват участниците на фондовите пазари, тъй като, от една страна, оскъпяват кредитния ресурс за инвеститорите, а от друга - оказват отрицателен ефект върху инвестиционните планове на компаниите и техните печалби. Освен заради лихвените повишения положението се усложнява от скъпите суровини, които също теглят надолу корпоративните печалби.
Икономисти и наблюдатели възнегодуваха, че може да се достигне онова състояние, при което високите лихвени ставки ще навредят и може да тласнат икономиките към рецесия. За щастие това не се случва. Поне засега. Напротив, инфлационният натиск започна да поутихва с укротяването в средата на годината на ръста в цените на суровините (най-вече петрол и метали). Именно евтините горива разчистиха пътя пред фондовите пазари към поредица от максимуми на индексите в края на годината.
Борсова корида от рекорди
Най-впечатляващо бе представлението, устроено от американския индустриален индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA), който отразява движението на 30-те най-ликвидни акции на Уолстрийт. През 2006 г. той премина заветната кота и важна психологична граница от 12 000 пункта, достигайки невиждани в близо стогодишната си история върхове. Рекордите му обаче в началото бяха посрещнати по-скоро сдържано от инвеститорите. Причината е, че повечето от останалите водещи индекси останаха под максимумите си отпреди пет-шест години. Рекордите на Dow Jones имат един съществен недостатък - те не са съобразени с инфлацията и затова на тях трябва да се гледа като индикатор на тенденция, а не като максимален исторически връх. Въпреки това те вдъхновиха инвеститорите и на другите пазари към постигането на борсови рекорди.
В Европа биковете също се радваха на поредица от максимуми. Сред абсолютните рекордьори на Стария континент бяха испанският индекс Ibex-35, който отчита пулса на агресивната политика на испанските фирми, както и руският борсов показател РТС, който неуморно бележеше рекорд след рекорд, тъй като скъпите суровини облагодетелстват експортно ориентираните руски компании, повишават тяхната капитализация и ги правят по-привлекателни в очите на инвеститорите. Абсолютни рекорди в своята история записаха също барометрите във Варшава, Любляна и Будапеща, макар че в края на годината размириците и икономическите и политическите проблеми в Унгария заличиха част от постиженията на индекса SE.
Особено добре се представиха борсите в развиващите се страни. В края на годината те успяха като цяло да заличат последиците от спада през пролетта и регистрираха четвърта поредна година на възход. Анализаторите очакват техният своеобразен рекорд да бъде подобрен догодина, макар и не така убедително.
БФБ - неизменно нагоре
Българският пазар като че ли беше имунизиран от сътресенията в чужбина и вървеше само в една посока - неизменно нагоре. Като неразорана нива, която възнагради с добър урожай много борсови авантюристи и им даде чудесен повод да вдигнат не един банкет. И двата борсови индекса, тесният SOFIX и широкият BG40, нараснаха с повече от 48%, което надхвърли и най-смелите очаквания - в началото на 2006 г. анализатори от 11 управляващи дружества, анкетирани от "Капитал", прогнозираха по-скромно 18.3% ръст на SOFIX и 24% за BG40.
Очакваното членство на България в ЕС беше сред основните катализатори на оптимизма, а официалното му потвърждаване в края на септември отприщи нова вълна на еуфория, която някои анализатори оприличават на неимоверното поскъпване през първите три месеца на 2005 г. Добрите финансови резултати на много от компаниите, активизирането на все по-разрастващите се пенсионни фондове, взаимни фондове и застрахователни компании и навлизането на чуждестранни инвеститори подхранваха ръста на сравнително ликвидните акции. Положителен ефект имаха и извършените от няколко дружества увеличения на капитала чрез разпределяне на безплатни акции (така наречения сплит). А гладът за инвестиционни възможности беше отчасти задоволен с поява на множество специални инвестиционни дружества за недвижими имоти и големи компании като "Химимпорт" и "Монбат". Сред най-печелившите инвестиции обаче бяха инфраструктурни дружества, които се пребориха за значителни обществени поръчки. Някои от тях поскъпнаха със стотици, дори хиляди проценти.
Засега настроенията на пазара продължават да са положителни, което се вижда и от нарастването на индексите. Но на нисколиквиден пазар като българския, с малък брой предимно спекулативно настроени играчи крайният оптимизъм няма много здрава основа. Цените на голяма част от ликвидните компании вече са твърде високи и отразяват свръхоптимистични очаквания за бъдещо представяне, които компаниите тепърва трябва да оправдаят, коментират анализатори. От друга страна, експертите вече няколко месеца прогнозират задържане на растежа и дори известен спад (така наречената корекция), а се случва точно обратното. И все пак подобни прогнози изглеждат логично продължение на един дълъг период на значителен ръст. На играчите остава да следят със затаен дъх дали и кога ще се случи.
Капитал - бр. 52 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301909
Маргарита ВАЧКОВА, Христо ШЕМТОВ
През годината на кучето според китайския хороскоп биковете - инвеститорите, които залагат на повишение на акциите - взеха превес на фондовите пазари по света. Те преживяха и разочарование, и еуфория, но в крайна сметка успяха да стъпят на краката си и с още по-голям хъс да погледнат към бъдещето.
Изминалата година стартира обещаващо и завърши още по-обещаващо - с поредица максимуми и рекорди независимо от временното разочарование през пролетта и лятото. Спадът започна изненадващо през май, когато инвеститорите временно загубиха апетита си към риска и се впуснаха да изтеглят инвестициите си от акциите. Тяхното отдръпване се отрази най-неблагоприятно върху развиващите се пазари като Турция, Русия, Индия, Тайван, Южна Корея, Бразилия, Колумбия, Мексико. За виновници за спада бяха набедени
Слабите нерви на инвеститорите
и централните банки, които задружно се заеха да повишават лихвените проценти с цел да предотвратят опасността от инфлация, породена от скъпите суровини. По принцип високите лихви притесняват участниците на фондовите пазари, тъй като, от една страна, оскъпяват кредитния ресурс за инвеститорите, а от друга - оказват отрицателен ефект върху инвестиционните планове на компаниите и техните печалби. Освен заради лихвените повишения положението се усложнява от скъпите суровини, които също теглят надолу корпоративните печалби.
Икономисти и наблюдатели възнегодуваха, че може да се достигне онова състояние, при което високите лихвени ставки ще навредят и може да тласнат икономиките към рецесия. За щастие това не се случва. Поне засега. Напротив, инфлационният натиск започна да поутихва с укротяването в средата на годината на ръста в цените на суровините (най-вече петрол и метали). Именно евтините горива разчистиха пътя пред фондовите пазари към поредица от максимуми на индексите в края на годината.
Борсова корида от рекорди
Най-впечатляващо бе представлението, устроено от американския индустриален индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA), който отразява движението на 30-те най-ликвидни акции на Уолстрийт. През 2006 г. той премина заветната кота и важна психологична граница от 12 000 пункта, достигайки невиждани в близо стогодишната си история върхове. Рекордите му обаче в началото бяха посрещнати по-скоро сдържано от инвеститорите. Причината е, че повечето от останалите водещи индекси останаха под максимумите си отпреди пет-шест години. Рекордите на Dow Jones имат един съществен недостатък - те не са съобразени с инфлацията и затова на тях трябва да се гледа като индикатор на тенденция, а не като максимален исторически връх. Въпреки това те вдъхновиха инвеститорите и на другите пазари към постигането на борсови рекорди.
В Европа биковете също се радваха на поредица от максимуми. Сред абсолютните рекордьори на Стария континент бяха испанският индекс Ibex-35, който отчита пулса на агресивната политика на испанските фирми, както и руският борсов показател РТС, който неуморно бележеше рекорд след рекорд, тъй като скъпите суровини облагодетелстват експортно ориентираните руски компании, повишават тяхната капитализация и ги правят по-привлекателни в очите на инвеститорите. Абсолютни рекорди в своята история записаха също барометрите във Варшава, Любляна и Будапеща, макар че в края на годината размириците и икономическите и политическите проблеми в Унгария заличиха част от постиженията на индекса SE.
Особено добре се представиха борсите в развиващите се страни. В края на годината те успяха като цяло да заличат последиците от спада през пролетта и регистрираха четвърта поредна година на възход. Анализаторите очакват техният своеобразен рекорд да бъде подобрен догодина, макар и не така убедително.
БФБ - неизменно нагоре
Българският пазар като че ли беше имунизиран от сътресенията в чужбина и вървеше само в една посока - неизменно нагоре. Като неразорана нива, която възнагради с добър урожай много борсови авантюристи и им даде чудесен повод да вдигнат не един банкет. И двата борсови индекса, тесният SOFIX и широкият BG40, нараснаха с повече от 48%, което надхвърли и най-смелите очаквания - в началото на 2006 г. анализатори от 11 управляващи дружества, анкетирани от "Капитал", прогнозираха по-скромно 18.3% ръст на SOFIX и 24% за BG40.
Очакваното членство на България в ЕС беше сред основните катализатори на оптимизма, а официалното му потвърждаване в края на септември отприщи нова вълна на еуфория, която някои анализатори оприличават на неимоверното поскъпване през първите три месеца на 2005 г. Добрите финансови резултати на много от компаниите, активизирането на все по-разрастващите се пенсионни фондове, взаимни фондове и застрахователни компании и навлизането на чуждестранни инвеститори подхранваха ръста на сравнително ликвидните акции. Положителен ефект имаха и извършените от няколко дружества увеличения на капитала чрез разпределяне на безплатни акции (така наречения сплит). А гладът за инвестиционни възможности беше отчасти задоволен с поява на множество специални инвестиционни дружества за недвижими имоти и големи компании като "Химимпорт" и "Монбат". Сред най-печелившите инвестиции обаче бяха инфраструктурни дружества, които се пребориха за значителни обществени поръчки. Някои от тях поскъпнаха със стотици, дори хиляди проценти.
Засега настроенията на пазара продължават да са положителни, което се вижда и от нарастването на индексите. Но на нисколиквиден пазар като българския, с малък брой предимно спекулативно настроени играчи крайният оптимизъм няма много здрава основа. Цените на голяма част от ликвидните компании вече са твърде високи и отразяват свръхоптимистични очаквания за бъдещо представяне, които компаниите тепърва трябва да оправдаят, коментират анализатори. От друга страна, експертите вече няколко месеца прогнозират задържане на растежа и дори известен спад (така наречената корекция), а се случва точно обратното. И все пак подобни прогнози изглеждат логично продължение на един дълъг период на значителен ръст. На играчите остава да следят със затаен дъх дали и кога ще се случи.
Апостол Апостолов: Не очаквам нови борси в България
Председателят на Комисията за финансов надзор пред "Капитал"
Капитал - бр. 51 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301671
Какви са очакванията ви за промените в пазарната среда в застраховането, пенсионните фондове и капиталовия пазар през 2007 г.?
С присъединяването към Европейския съюз българските фирми ще срещнат по-голяма конкуренция от компании от други страни членки. Смятам, че една група брокерски фирми са готови да отговорят на това предизвикателство. Други ще трябва да обхванат по-широка палитра от услуги или групи клиенти. Все пак, доколкото и досега България не е въвеждала ограничения за чуждестранните инвеститори, не очаквам в началото на 2007 г. броят на инвестиционни посредници да се увеличи значително. Ако има някакво настъпление, то ще е по-скоро в застрахователния сектор, отколкото при ценните книжа. При пенсионното осигуряване също не очаквам навлизане на чуждестранни играчи, имайки предвид различията в осигурителните системи и това, че все пак се запази известен протекционизъм за местните дружества.
Как ще повлияе новата среда на работата на Комисията за финансов надзор (КФН)?
Едно от предизвикателствата пред нас е да се утвърдим като равностоен партньор на регулаторните институции в страните членки. Ако след 1 януари чуждестранни дружества учредят фирми в България, но предлагат своите услуги в чужбина, то ние ще сме отговорни да следим за тяхната стабилност, въпреки че дейността им физически ще се осъществява извън границите на страната ни. Обяснимо е интересът от страна на чуждестранни играчи да е голям, предвид добрата макроикономическа среда, ниските данъци и толерантната политика към участниците на капиталовия пазар. Вътрешното ми убеждение е, че при оптимална организация можем да се справим. Нужно е да придобием повече опит, да проявяваме повече инициативност в работата. Трябва да се подобри дълбочината, с която се правят анализите, да се предугажда отрано дали е необходима наша намеса на пазара. Сега въвеждаме система за ранно установяване, която да улесни засичането на връзките и необичайното поведение на участниците в трите сектора - капиталов пазар, застраховане и пенсионни фондове.
Очаквате ли някакъв вид регулаторен арбитраж?
Не е невъзможно. Такъв тип арбитраж би се случил между страни съседи - България, Гърция, Румъния. Сега има доста гръцки инвеститори на българската борса, но ми е трудно да дам по-конкретна прогноза.
Какви регулаторни промени ще настъпят?
Ще продължи въвеждането на европейските директиви. За инвестиционните посредници поетапно ще влязат в сила нови изисквания, съгласно наредбата за капиталовата адекватност, с която се въвеждат нови методи за оценка на риска. До ноември 2007 г. трябва да въведем директивата за пазарите на финансови инструменти, която регламентира реда, по който лицензирани инвестиционни посредници ще могат да учредяват регулирани пазари. Но не очаквам да се появят нови борси, пазарът не е достатъчно голям. От 1 януари влиза в сила Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с който се налагат в българската финансова среда категорични изисквания за правдоподобност на информацията и равнопоставен достъп до нея, който може да се осигури, когато информацията се разпространява първо чрез борсовия бюлетин. По целия свят осведомителните агенции се базират на информация от борсата. Много рядко една компания предоставя информация първо до медиите. В България сигурно не е така, но целта е това да се промени.
След като в самия закон има специален статут за журналистите, ще ги санкционирате ли ако публикуват съществена информация, преди тя да е била оповестена в бюлетина?
Според мен съществената пазарна информация следва първо да се оповести чрез борсовия бюлетин, след което медиите могат да я използват и анализират. Много е важно източниците да бъдат идентифицирани. Поставян е и въпросът за използването на анонимни източници на информация. Но какво носи анонимният източник? За медиата - гореща новина. Остава обаче въпросът дали тази новина е правдоподобна и дали медиата не е използвана с цел манипулация на пазара. Когато финансови аналитици, брокери или консултанти коментират по медиите движението на определени ценни книжа, те трябва да отбележат дали имат конфликт на интереси и да обосноват своето предположение - например на база резултатите от годишния отчет. И медиите, и пазарните участници трябва да са наясно, че към разпространението на пазарна информация следва да се подхожда отговорно и компетентно. И тук е ролята на комисията – да следи дали законовите изисквания се спазват.
Може ли всичко това да лиши широката публика от информация, която така или иначе циркулира между ограничен кръг хора?
Не очаквам такъв ефект. В целия свят има слухове на пазара и който иска, ги използва. За мен целта на този закон е да ограничи манипулациите и злоупотребите с вътрешна информация. Трябва ясно да са посочени вътрешните лица за дадено дружество и когато информацията се използва за вземане на инвестиционни решения, да бъде достъпна за всички заинтересувани лица. Тук е същността на прилагането на закона. Всички сме публика. Получаваме информация, дори и да не я търсим съзнателно. Но участниците на пазара са заинтересувани лица и сами са се определили като такива, защото сключват или искат да сключват сделки. Трябва да разграничим двете множества. Едното е подмножество на другото. Журналистите в общия случай работят с публиката. Въвеждането и спазването на закона е труден процес. За първи път в нашето законодателство се налагат определени изисквания и към работата на финансовите журналисти. Нормална е тяхната реакция, подобна е била и сред европейските им колеги. Законите са, за да се спазват. Нормално е онези, които не ги спазват, да си понесат отговорността.
Информация от общодостъпен източник, която не е оповестена в бюлетина, с характер на вътрешна ли е?
Не, именно защото източникът на информация е общодостъпен. Но ако установим, че преди оповестяването на такава информация са сключени сделки и има "интересни" изменения на цените, ще направим съответните проверки.
Как ще подхождате към неверни публикации, породени от некомпетентност или грешки? Такива прояви трябва ли да се санкционират?
Ако една грешка е умишлена, журналистът, който я е допуснал, трябва да бъде санкциониран. Наскоро имахме случай с медиа, която публикува няколко неверни съобщения, но в хода на проверката се установи, че журналистът просто не разбрал материята. Проявихме необходимото разбиране и му отправихме само забележка. Искам да сме принципни и категорични в действията си, но същевременно трябва да преценяваме степента на нарушението. Ако някой е некомпетентен, той трябва да направи всичко възможно да задълбочи познанията си. Ако една грешка се повтаря, това едва ли е случайно. Санкцията не е самоцел, тя е краен вариант. Комисията ще подходи колегиално и толерантно в процеса на въвеждането и налагането на законовите изисквания. Те са нови и за нас. Паралелно с бизнеса ние също се учим.
Как оценявате качеството на информацията, която емитентите предават на борсата?
Емитентите, които са на официален пазар, до голяма степен спазват изискванията за навременна и качествена информация. Представянето на тримесечни отчети и разкриването на ad hoc информация бяха фундаментални стъпки напред. Следващите стъпки са тази информация да се анализира и да не се задържа в полза на ограничен кръг лица. Но трябва да отбележим, че тръгваме от база предприятия, които станаха публични "насила" и логично винаги са били в опозиция по отношение на задълженията, които им налага публичният статут. Направили сме крачка напред. Надяваме се, че системата ЕКСТРИ (за подаване на информация в електронен вид към фондовата борса, КФН и Централния депозитар), която ще стартира през януари, ще облекчи емитентите от гледна точка на хартиената комуникация и информацията ще бъде по-лесна за ползване за целите на надзора.
За много дружества електронната комуникация е чужда. Те как ще се оправят?
Надявам се да осъзнаят, че е по-добре и по-удобно да подават еднократно информацията по интернет до борсата, комисията и депозитара, вместо да идват до София или да изпращат по пощата множество документи. Доброто корпоративно управление изисква едно публично дружество да има и сайт. Не е задължително, но е желателно. Отново се връщаме към проблема, че част от дружества, които останаха от масовата приватизация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.
Според вас кой е най-подходящият партньор за международната интеграция на Българската фондова борса?
Водещият критерий трябва да бъде коя е най-добра платформа, която ще даде достъп на българските инвеститори до широк кръг емитенти и реципрочно, достъп на българските емитенти до широк кръг инвеститори. От кандидатите, които досега се представиха Дойче бьорзе безспорно е най-големият борсов център. ОМХ пък имат най-много страни партньори. Атинската борса, която направи нещо много интересно с Кипър, също не е за пренебрегване като потенциал. И Виена е установен финансов пазар. Няма лош кандидат, България би спечелила от всеки.
Какво е отношението ви към въвеждане на деривативни инструменти в България?
Смятам, че 2007 г. е добър момент да започне работа в тази насока. Най-естествено изглежда структурирането на индексен дериват. Вярно е, че пазарът е доста тънък, поради което индексите са лесно манипулируеми. Въпреки това, моето мнение винаги е било, че ако искаш да направиш нещо, трябва да го започнеш, макар и с леки дефекти, които да се отстранят в процеса на работа. Дълбочината на пазара постепенно започва да се формира. В последно време дневният оборот на борсата е средно около 4-5 млн. евро, което е добре. Ако на борсата излязат още две-три компании, ще сме по-близо до необходимата критична маса.
Интервюто взе Христо ШЕМТОВ
Капитал - бр. 51 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=301671
Какви са очакванията ви за промените в пазарната среда в застраховането, пенсионните фондове и капиталовия пазар през 2007 г.?
С присъединяването към Европейския съюз българските фирми ще срещнат по-голяма конкуренция от компании от други страни членки. Смятам, че една група брокерски фирми са готови да отговорят на това предизвикателство. Други ще трябва да обхванат по-широка палитра от услуги или групи клиенти. Все пак, доколкото и досега България не е въвеждала ограничения за чуждестранните инвеститори, не очаквам в началото на 2007 г. броят на инвестиционни посредници да се увеличи значително. Ако има някакво настъпление, то ще е по-скоро в застрахователния сектор, отколкото при ценните книжа. При пенсионното осигуряване също не очаквам навлизане на чуждестранни играчи, имайки предвид различията в осигурителните системи и това, че все пак се запази известен протекционизъм за местните дружества.
Как ще повлияе новата среда на работата на Комисията за финансов надзор (КФН)?
Едно от предизвикателствата пред нас е да се утвърдим като равностоен партньор на регулаторните институции в страните членки. Ако след 1 януари чуждестранни дружества учредят фирми в България, но предлагат своите услуги в чужбина, то ние ще сме отговорни да следим за тяхната стабилност, въпреки че дейността им физически ще се осъществява извън границите на страната ни. Обяснимо е интересът от страна на чуждестранни играчи да е голям, предвид добрата макроикономическа среда, ниските данъци и толерантната политика към участниците на капиталовия пазар. Вътрешното ми убеждение е, че при оптимална организация можем да се справим. Нужно е да придобием повече опит, да проявяваме повече инициативност в работата. Трябва да се подобри дълбочината, с която се правят анализите, да се предугажда отрано дали е необходима наша намеса на пазара. Сега въвеждаме система за ранно установяване, която да улесни засичането на връзките и необичайното поведение на участниците в трите сектора - капиталов пазар, застраховане и пенсионни фондове.
Очаквате ли някакъв вид регулаторен арбитраж?
Не е невъзможно. Такъв тип арбитраж би се случил между страни съседи - България, Гърция, Румъния. Сега има доста гръцки инвеститори на българската борса, но ми е трудно да дам по-конкретна прогноза.
Какви регулаторни промени ще настъпят?
Ще продължи въвеждането на европейските директиви. За инвестиционните посредници поетапно ще влязат в сила нови изисквания, съгласно наредбата за капиталовата адекватност, с която се въвеждат нови методи за оценка на риска. До ноември 2007 г. трябва да въведем директивата за пазарите на финансови инструменти, която регламентира реда, по който лицензирани инвестиционни посредници ще могат да учредяват регулирани пазари. Но не очаквам да се появят нови борси, пазарът не е достатъчно голям. От 1 януари влиза в сила Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с който се налагат в българската финансова среда категорични изисквания за правдоподобност на информацията и равнопоставен достъп до нея, който може да се осигури, когато информацията се разпространява първо чрез борсовия бюлетин. По целия свят осведомителните агенции се базират на информация от борсата. Много рядко една компания предоставя информация първо до медиите. В България сигурно не е така, но целта е това да се промени.
След като в самия закон има специален статут за журналистите, ще ги санкционирате ли ако публикуват съществена информация, преди тя да е била оповестена в бюлетина?
Според мен съществената пазарна информация следва първо да се оповести чрез борсовия бюлетин, след което медиите могат да я използват и анализират. Много е важно източниците да бъдат идентифицирани. Поставян е и въпросът за използването на анонимни източници на информация. Но какво носи анонимният източник? За медиата - гореща новина. Остава обаче въпросът дали тази новина е правдоподобна и дали медиата не е използвана с цел манипулация на пазара. Когато финансови аналитици, брокери или консултанти коментират по медиите движението на определени ценни книжа, те трябва да отбележат дали имат конфликт на интереси и да обосноват своето предположение - например на база резултатите от годишния отчет. И медиите, и пазарните участници трябва да са наясно, че към разпространението на пазарна информация следва да се подхожда отговорно и компетентно. И тук е ролята на комисията – да следи дали законовите изисквания се спазват.
Може ли всичко това да лиши широката публика от информация, която така или иначе циркулира между ограничен кръг хора?
Не очаквам такъв ефект. В целия свят има слухове на пазара и който иска, ги използва. За мен целта на този закон е да ограничи манипулациите и злоупотребите с вътрешна информация. Трябва ясно да са посочени вътрешните лица за дадено дружество и когато информацията се използва за вземане на инвестиционни решения, да бъде достъпна за всички заинтересувани лица. Тук е същността на прилагането на закона. Всички сме публика. Получаваме информация, дори и да не я търсим съзнателно. Но участниците на пазара са заинтересувани лица и сами са се определили като такива, защото сключват или искат да сключват сделки. Трябва да разграничим двете множества. Едното е подмножество на другото. Журналистите в общия случай работят с публиката. Въвеждането и спазването на закона е труден процес. За първи път в нашето законодателство се налагат определени изисквания и към работата на финансовите журналисти. Нормална е тяхната реакция, подобна е била и сред европейските им колеги. Законите са, за да се спазват. Нормално е онези, които не ги спазват, да си понесат отговорността.
Информация от общодостъпен източник, която не е оповестена в бюлетина, с характер на вътрешна ли е?
Не, именно защото източникът на информация е общодостъпен. Но ако установим, че преди оповестяването на такава информация са сключени сделки и има "интересни" изменения на цените, ще направим съответните проверки.
Как ще подхождате към неверни публикации, породени от некомпетентност или грешки? Такива прояви трябва ли да се санкционират?
Ако една грешка е умишлена, журналистът, който я е допуснал, трябва да бъде санкциониран. Наскоро имахме случай с медиа, която публикува няколко неверни съобщения, но в хода на проверката се установи, че журналистът просто не разбрал материята. Проявихме необходимото разбиране и му отправихме само забележка. Искам да сме принципни и категорични в действията си, но същевременно трябва да преценяваме степента на нарушението. Ако някой е некомпетентен, той трябва да направи всичко възможно да задълбочи познанията си. Ако една грешка се повтаря, това едва ли е случайно. Санкцията не е самоцел, тя е краен вариант. Комисията ще подходи колегиално и толерантно в процеса на въвеждането и налагането на законовите изисквания. Те са нови и за нас. Паралелно с бизнеса ние също се учим.
Как оценявате качеството на информацията, която емитентите предават на борсата?
Емитентите, които са на официален пазар, до голяма степен спазват изискванията за навременна и качествена информация. Представянето на тримесечни отчети и разкриването на ad hoc информация бяха фундаментални стъпки напред. Следващите стъпки са тази информация да се анализира и да не се задържа в полза на ограничен кръг лица. Но трябва да отбележим, че тръгваме от база предприятия, които станаха публични "насила" и логично винаги са били в опозиция по отношение на задълженията, които им налага публичният статут. Направили сме крачка напред. Надяваме се, че системата ЕКСТРИ (за подаване на информация в електронен вид към фондовата борса, КФН и Централния депозитар), която ще стартира през януари, ще облекчи емитентите от гледна точка на хартиената комуникация и информацията ще бъде по-лесна за ползване за целите на надзора.
За много дружества електронната комуникация е чужда. Те как ще се оправят?
Надявам се да осъзнаят, че е по-добре и по-удобно да подават еднократно информацията по интернет до борсата, комисията и депозитара, вместо да идват до София или да изпращат по пощата множество документи. Доброто корпоративно управление изисква едно публично дружество да има и сайт. Не е задължително, но е желателно. Отново се връщаме към проблема, че част от дружества, които останаха от масовата приватизация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.
Според вас кой е най-подходящият партньор за международната интеграция на Българската фондова борса?
Водещият критерий трябва да бъде коя е най-добра платформа, която ще даде достъп на българските инвеститори до широк кръг емитенти и реципрочно, достъп на българските емитенти до широк кръг инвеститори. От кандидатите, които досега се представиха Дойче бьорзе безспорно е най-големият борсов център. ОМХ пък имат най-много страни партньори. Атинската борса, която направи нещо много интересно с Кипър, също не е за пренебрегване като потенциал. И Виена е установен финансов пазар. Няма лош кандидат, България би спечелила от всеки.
Какво е отношението ви към въвеждане на деривативни инструменти в България?
Смятам, че 2007 г. е добър момент да започне работа в тази насока. Най-естествено изглежда структурирането на индексен дериват. Вярно е, че пазарът е доста тънък, поради което индексите са лесно манипулируеми. Въпреки това, моето мнение винаги е било, че ако искаш да направиш нещо, трябва да го започнеш, макар и с леки дефекти, които да се отстранят в процеса на работа. Дълбочината на пазара постепенно започва да се формира. В последно време дневният оборот на борсата е средно около 4-5 млн. евро, което е добре. Ако на борсата излязат още две-три компании, ще сме по-близо до необходимата критична маса.
Интервюто взе Христо ШЕМТОВ
Разни възрасти - разни пенсионни схеми
Фондовете ще могат да предлагат по-разнообразни портфейли през 2007 г.
Капитал - бр. 50 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=300467
Христо ШЕМТОВ
Различните хора имат потребност от различни типове пенсионни продукти - според възраст и предпочитания.Именно това е сред основните доводи за предложения от асоциацията на пенсионноосигурителните дружества (БАДДПО) проект за въвеждането на доброволни пенсионни фондове с различна рискова ориентация (така наречените мултифондове). Идеята се обсъжда в бранша отдавна, но, изглежда, вече е на път да се реализира. "До март 2007 г. ще имаме готов проект за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)", казва Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. От ръководството на КФН заявяват, че твърдо подкрепят идеята.
Право на избор
Ако двама души, на 25 и на 55 години, спестяват за пенсия, по-младият може да си позволи да инвестира в по-рисков портфейл. На възрастния му остават само няколко години до пенсия и евентуална загуба от несполучливи инвестиции може да се отрази необратимо тежко на финансовото му положение на старини. Но международният опит показва, че за период от 20-30 години рисковите вложения могат да носят значително по-висока доходност (съответно по-висока пенсия), отколкото, ако се играе на сигурно. Засега милионите клиенти на българските частни пенсионни фондове нямат голям избор.Осемте действащи пенсионни компании управляват по един универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд. Портфейлите им са, общо взето, еднотипни и традиционно се управляват консервативно. Строгите законови ограничения, които действаха до неотдавна, предопределяха този им облик. Минимум 50% от активите на задължителните и 30% от активите на доброволните фондове трябваше да бъдат инвестирани в нискодоходни държавни ценни книжа, а лимитите за вложения в рискови (но и с потенциал за по-висока доходност) активи бяха ниски. В началото на годината тези ограничения бяха значително либерализирани за задължителните фондове (универсални и професионални) и почти изцяло отпаднаха за доброволните. Някои пенсионни фондове започнаха да преструктурират портфейлите си, но въпреки това все още са консервативни.
Трите вида
Според идейния проект на асоциацията всяка пенсионна компания ще може да формира до три портфейла - консервативен (да инвестира предимно в облигации и банкови депозити), агресивен (инвестира предимно в акции) и балансиран (нещо по средата). Портфейлите ще се обособяват в рамките на доброволния пенсионен фонд и за всеки от тях ще се води отделна отчетност. "Тази система дава възможност за по-ефективно инвестиране на парите на осигурените. Освен това по този начин те ще имат по-голямо участие в управлението на спестяванията си, доколкото ще могат да избират между тези инвестиционни портфейли", коментира Никола Абаджиев. Проектът предвижда всяко дружество задължително да управлява поне един балансиран фонд, в който да бъдат насочвани парите на клиентите, които не са избрали рисков профил.
"Активите в пенсионните фондове вече са значителни, натрупахме достатъчно опит в управлението им и можем да се справим. Конкуренцията на взаимните фондове също ни побутва", казва Никола Абаджиев. На този етап вижданията на бранша и надзорната институция е мултифондовата система да започне да се прилага само при сега съществуващите доброволни пенсионни фондове, тоест да се даде свобода на хората, които по своя воля правят пенсионни вноски, сами да определят рисковия си апетит. Към края на септември в тези фондове са събрани повече от 460 млн. лв. по данни на КФН. "Не би трябвало законът да предписва на хората, които се осигуряват доброволно, непременно да инвестират консервативно", казва Бисер Петков, зам.-председател на КФН по осигурителния надзор. Той обаче отбелязва, че за да има условия за свободен и информиран избор, пенсионните компании трябва да разкриват много по-подробна и редовна информация за инвестициите на мултифондовете, отколкото сега. "Може би е добре в закона да се въведат изисквания за разкриване на информация, подобни на тези за взаимните фондове", казва Петков. Има и други въпроси от технически и регулаторен характер, които предстои да бъдат изяснени, но няма съществени разминавания във вижданията между КФН и пенсионните компании, казват от регулаторната институция. "Надяваме се още до юни законодателните промени да са факт", каза Бисер Петков.
По-далечната визия на бранша и надзора е на един следващ етап мултифондовете постепенно да бъдат въведени и при новите фондове по професионални схеми (за работодатели, които осигуряват доброволно своите работещи), които ще се появяват от догодина, и при задължителните универсални и професионални пенсионни фондове.
Капитал - бр. 50 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=300467
Христо ШЕМТОВ
Различните хора имат потребност от различни типове пенсионни продукти - според възраст и предпочитания.Именно това е сред основните доводи за предложения от асоциацията на пенсионноосигурителните дружества (БАДДПО) проект за въвеждането на доброволни пенсионни фондове с различна рискова ориентация (така наречените мултифондове). Идеята се обсъжда в бранша отдавна, но, изглежда, вече е на път да се реализира. "До март 2007 г. ще имаме готов проект за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)", казва Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. От ръководството на КФН заявяват, че твърдо подкрепят идеята.
Право на избор
Ако двама души, на 25 и на 55 години, спестяват за пенсия, по-младият може да си позволи да инвестира в по-рисков портфейл. На възрастния му остават само няколко години до пенсия и евентуална загуба от несполучливи инвестиции може да се отрази необратимо тежко на финансовото му положение на старини. Но международният опит показва, че за период от 20-30 години рисковите вложения могат да носят значително по-висока доходност (съответно по-висока пенсия), отколкото, ако се играе на сигурно. Засега милионите клиенти на българските частни пенсионни фондове нямат голям избор.Осемте действащи пенсионни компании управляват по един универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд. Портфейлите им са, общо взето, еднотипни и традиционно се управляват консервативно. Строгите законови ограничения, които действаха до неотдавна, предопределяха този им облик. Минимум 50% от активите на задължителните и 30% от активите на доброволните фондове трябваше да бъдат инвестирани в нискодоходни държавни ценни книжа, а лимитите за вложения в рискови (но и с потенциал за по-висока доходност) активи бяха ниски. В началото на годината тези ограничения бяха значително либерализирани за задължителните фондове (универсални и професионални) и почти изцяло отпаднаха за доброволните. Някои пенсионни фондове започнаха да преструктурират портфейлите си, но въпреки това все още са консервативни.
Трите вида
Според идейния проект на асоциацията всяка пенсионна компания ще може да формира до три портфейла - консервативен (да инвестира предимно в облигации и банкови депозити), агресивен (инвестира предимно в акции) и балансиран (нещо по средата). Портфейлите ще се обособяват в рамките на доброволния пенсионен фонд и за всеки от тях ще се води отделна отчетност. "Тази система дава възможност за по-ефективно инвестиране на парите на осигурените. Освен това по този начин те ще имат по-голямо участие в управлението на спестяванията си, доколкото ще могат да избират между тези инвестиционни портфейли", коментира Никола Абаджиев. Проектът предвижда всяко дружество задължително да управлява поне един балансиран фонд, в който да бъдат насочвани парите на клиентите, които не са избрали рисков профил.
"Активите в пенсионните фондове вече са значителни, натрупахме достатъчно опит в управлението им и можем да се справим. Конкуренцията на взаимните фондове също ни побутва", казва Никола Абаджиев. На този етап вижданията на бранша и надзорната институция е мултифондовата система да започне да се прилага само при сега съществуващите доброволни пенсионни фондове, тоест да се даде свобода на хората, които по своя воля правят пенсионни вноски, сами да определят рисковия си апетит. Към края на септември в тези фондове са събрани повече от 460 млн. лв. по данни на КФН. "Не би трябвало законът да предписва на хората, които се осигуряват доброволно, непременно да инвестират консервативно", казва Бисер Петков, зам.-председател на КФН по осигурителния надзор. Той обаче отбелязва, че за да има условия за свободен и информиран избор, пенсионните компании трябва да разкриват много по-подробна и редовна информация за инвестициите на мултифондовете, отколкото сега. "Може би е добре в закона да се въведат изисквания за разкриване на информация, подобни на тези за взаимните фондове", казва Петков. Има и други въпроси от технически и регулаторен характер, които предстои да бъдат изяснени, но няма съществени разминавания във вижданията между КФН и пенсионните компании, казват от регулаторната институция. "Надяваме се още до юни законодателните промени да са факт", каза Бисер Петков.
По-далечната визия на бранша и надзора е на един следващ етап мултифондовете постепенно да бъдат въведени и при новите фондове по професионални схеми (за работодатели, които осигуряват доброволно своите работещи), които ще се появяват от догодина, и при задължителните универсални и професионални пенсионни фондове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)