Данъчните преференции Справедливост за по-равните

Капитал - бр. 45 от 2006 г.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=293205


Христо ШЕМТОВ

Представяте ли си счетоводител изведнъж да зареже професията си и да започне да твори поезия? Звучи невероятно, но не е лишено от логика. Вече 70% от доходите от авторски права няма да се облагат, докато свободно практикуващият счетоводител ще продължи да приспада само 35% от облагаемия си доход. А стремежът на човек да плаща по-малко данъци е естествен. Точно този мотив би насърчил хората в България да се захващат с тютюнопроизводство или земеделие, да регистрират кооперации или дружества със специална инвестиционна цел, защото така спестяват напълно или частично данъците си. Има и други посоки за размисъл - доходите от предприемачество вече ще се облагат с 16.3% данък (данък върху печалбата плюс данък върху дивидента), докато най-високата ставка върху личните доходи остава 24%.
Чрез намаляване или премахване на определени данъци държавата поставя в по-благоприятно положение определени групи и изкривява поведението на други. Един от пресните примери е премахването на данъците върху допълнителните пенсии, изплащани от доброволните пенсионни фондове. Въпреки че човек може да спестява дългосрочно и по други начини (застраховки, взаимни фондове, недвижими имоти и.т.н.), вероятно той би предпочел доброволното осигуряване, защото то изведнъж се превръща в най-изгодния от данъчна гледна точка спестовен продукт. Намаляването на данъците е полезно, но когато е за всички. Преференциите за отделни групи данъкоплатци всъщност пречат на намаляването на данъчното бреме, като цената се поема от всички непривилегировани. А това не само не е справедливо, но е и вредно. Защото усещането за несправедливост мотивира хората да избягват плащането на данъци - законно и незаконно, от което губи не само бюджетът, но и цялата икономика.